Срещата за мигрантите в Брюксел: нови идеи и старите пречки

Участниците в срещата за миграцията в Брюксел, свикана по инициатива на Европейската комисия, не успяха и този път да стигнат до цялостни решения на този проблем, въпреки идеите, които бяха сложени на масата. В крайна сметка става ясно, че ЕС е далеч от намирането на трайно и всеобщо "европейско решение на мигрантския проблем, макар да не липсват предложения – стари или нови като например все още неоформената идея за "платформи" за качване на мигрантите, спасени в морето, гласи коментар на Агенция "Франс прес".

Единствената точка, по която има консенсус между европейските страни, е че трябва да се ограничи наплива на пристигащи мигранти, и те вече предприеха мерки за намаляване на броя им спрямо пика от 2015 г. Сред тези мерки е и оспорваното споразумение от март 2016 г. с Турция, както и подкрепата за либийската брегова охрана. Повечето от участниците в срещата са съгласни да се следва този път, както и да се засилва дипломатическия натиск върху страните от африканския континент, за да се ограничи потока от икономически емигранти, които не могат да се надяват на убежище, както и да бъдат приемани обратно в страните, от които идват. В своите предложения, които изложи пред срещата италианската страна е включила и това за допълнително финансиране за африканските страни, които се борят с незаконната емиграция. 

Европейските страни изглеждат готови да продължат засилването на Европейската агенция за гранична и брегова охрана /бивша Фронтекс/, която Европейската комисия предлага да бъде превърната в истинска гранична полиция за външните граници на ЕС с 10 000 служители, срещу едва 1 300 през 2018 г. 

Идеята за "регионални платформи за дебаркиране", за спасените в морето мигранти, включително и извън ЕС, където да се взима решение относно подадените молби за убежище, преди мигрантите и бежанците действително да влязат в Европа, често се чуваше и досега от някои страни от ЕС. Сега обаче тя е включена в официалните обсъждания на форума. Принципът е да има по-ясни правила, за да се избегнат дипломатическите препятствия след всяка спасителна операция, както и да се изпрати ясно послание, че качването на кораб не гарантира пристигане в Европа. Този проект обаче все още е неоформен и недоизяснен, като например за случаите, в които кораб, транспортиращ мигранти, може да бъде отпратен към трета страна. Той повдига въпроси относно неговата съвместимост с международното право. Но независимо дали става дума за платформи или за бежански центрове в транзитните страни, няколко държави настояват мигрантите да бъдат разделяни на такива с отказан достъп и на бежанци с право на достъп, преди още да пресекат Средиземно море. Някои говорят за "горещи точки" за регистрацията на незаконно пристигналите, каквито има вече в Италия и Гърция. 

Вторичните движения – придвижванията на мигранти във вътрешността на ЕС, без да спазват задължението си да чакат случаите им да бъдат разгледани в страната, в която са пристигнали, създават силно напрежение между страните от ЕС. За да се спре тази практика министърът на вътрешните работи на Германия Хорст Зеехофер заплаши да връща от границата мигранти, регистрирани от други страни в ЕС. Канцлерът Меркел, която е против всякакви едностранни инициативи, от своя страна иска да има двустранни или дори тристранни договори за бързо отпращане на мигранти без редовни документи. 

В текст, който бе подготвен от Европейската комисия за срещата за миграцията в Брюксел, се предлага да се наложи на искащите убежище лица задължението да останат в страната, в която се разглежда тяхната молба, както и да се ограничи достъпа до социално подпомагане единствено в тази страна. Испания и Франция предлагат изграждането на мигрантски центрове на европейска земя, в които мигрантите да чакат разглеждането на техните случаи, но Италия е против. Според Париж тези центрове биха били решение за проблема с "вторичните придвижвания", позволявайки "незабавна финансова солидарност", бързо разглеждане на досиетата и "европейска солидарност за всяка страна, която приеме организирано хора, имащи право на убежище", изтъква Париж. Икономическите мигранти, които вече са болшинството от пристигащите, ще могат да бъдат връщани директно от тези центрове към страните, от които идват. 

Проблемите с мигрантите пораждат напрежение между отделните страни в ЕС, които поради географското си разположение, са подложени на различен натиск от страна на прииждащите мигранти. Италия например е недоволна от акцента, който се слага на борбата срещу "вторичните придвижвания". Тя самата се чувства изоставена от своите съседи в трудностите с прииждащите на нейните брегове мигранти. Рим настоя да се излезе извън Дъблинското споразумение, което натоварва страните от ЕС, които мигрантите първо влизат, с отговорността за тях. Реформата на това споразумение, създаващо неравнопоставеност между отделните страни от ЕС по отношение на търсещите убежище, е в застой от повече от две години. 

Европейската комисия предложи в период на криза, както тази през 2015 г., да се извършва точно разпределение на мигрантите, както това бе правено по изключение с квотите между 2015 и 2017 г. Това предложение обаче бе оценено като недостатъчно от средиземноморските страни в ЕС, които настояват такова разпределение да се прилага за постоянно. То бе отхвърлено от други, като страните Вишеградската четворка, подкрепени от Австрия. Срещата на върха в края на юни в Брюксел по план трябваше да постигне компромис по темата с миграцията, но тази перспектива бе изоставена. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно