"Правен свят" представя разработките от Националния конкурс за студентски научни съчинения
Използване на договора за гражданско дружество за прикриване на трудови правоотношения
Идеи за промени в Кодекса на труда, с които да се ограничат злоупотребите при трудовите правоотношения
Използване на договора за гражданско дружество за прикриване на трудови правоотношения

Увод

В последно време доста "нашумяха" договорите за гражданско дружество. Все по – често ФЛ, ТД, държавни и общински предприятия (публични търговци) и др. ЮЛ започнаха да обединяват своята дейност за постигането на една обща стопанска цел. Проблеми от правно естество в това не съществуват. Липсват ограничения за използването на този договор.

Все по-често обаче договорът за гражданско дружество се сключва, за да се предоставя по него работна сила - от някои от съдружниците, които са скрити "работници и служители" на някой друг от съдружниците, който е скрит "работодател". Последното е забранено изрично с императивната правна норма на чл.1, ал.2 КТ. Заради слабостите в закона разкриването на това правонарушение е трудно. Настоящото изложение има за цел да даде кратка характеристика на трудовия договор и договора за гражданско дружество, след което да се изясни дали предоставянето на работна сила в противоречие със забраната на чл.1,ал.2 КТ по договор за гражданско дружество представлява заобикаляне на закона или симулация. По нататък в изложението се засягат и въпросите свързани с методите за установяване съществуването на трудовото правоотношение, както и възможните промени, които биха могли да се въведат в законодателството, за да се избегнат подобни положения.

Изложение

Трудовият договор – същност, предмет и отграничения

Същност. Трудовият договор е едно най-често използваните на практика основания за възникване на индивидуалното трудово правоотношение. Тази негова широка приложимост се дължи на големите възможности, които предоставя на страните при определяне на съдържанието му. В законът не се съдържа легално определение на трудовия договор, но на база неговата позитивноправна уредба може да се извлече следното определение: трудовият договор  е съглашение между работника или служителя и работодателя, с което работникът или служителят се задължава да предостави работна сила за ползване от работодателя, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а работодателя – да създаде необходимите нормални условия за използване на работната сила и да заплати на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение.

Класификация на трудовият договор съобразно престациите на страните. Престациите на страните по трудовия договор предопределят и неговият характер. Разбирайки къде е мястото му съобразно различните видове класификации, ще можем да вникнем по-надълбоко в същността му.

Трудовият договор притежава следната характеристика като вид договор:

Двустранен договор - за всяка от страните възникват насрещни права и задължения;

Възмезден договор - срещу престирането на работна сила от работника или служителя работодателя му дължи трудово възнаграждение, уговорено между тях по размер, което работодателя му начислява и изплаща в определени срокове и периодичност;

Синалагматичен договор - той е договор за размяна на насрещни задължения между страните. Това сформира ядрото му, около което се образуват и другите права и задължения между страните, произтичащи от възникналото индивидуално трудово правоотношение между тях;

Личен договор (intuitu personae) - този характер на договора произтича от личността на работника или служителя, тъй като работната сила, която се престира по договора, е уникална за всяко едно ФЛ. Трудовият договор може да се сключи и с оглед личността на работодателя – ФЛ, но тези хипотези са по – рядко срещани на практика;

Договор с продължителен характер - правата и задълженията по него се осъществяват посредством многократно, постоянно и трайно повтаряне във времето;

Консенсуален договор - от момента на постигане на съгласие между страните, изразено в писмена форма,  трудовият договор се смята сключен между тях. Моментът на реално изпълнение на трудовия договор е последващ сключването му;

Формален договор - сключва се в обикновена писмена форма, в която волята на страните за сключването и съдържанието на трудовия договор се изразява писмено и се подписва от всяка от тях.

Предмет на трудовия договор е престирането на работна сила от страна на работника или служителя на работодателя. По своя предмет той се различава от други сходни договори в сферата на частното право (различията ще бъдат разгледани и изяснени в следващата точка от настоящото изложение). Тук е мястото да обясним понятията " работна сила" и " престиране на работна сила", с оглед целите на настоящото изложение.

Работната сила представлява съвкупността от психически, физически и интелектуални качества на човешката личност, които и позволяват да работи. Престирането на работна сила от своята страна е: работната сила да бъде поставена на разположение и в разпореждане на работодателя.  На разположение означава работникът да бъде на определеното работно място в  рамките на определеното работно време, а в разпореждане - работникът е в психическо и физическо състояние да работи и в готовност да работи.

Отграничаване на трудовия договор от някои граждански договори. Трудовият договор следва да се отграничава от някои граждански договори – най – вече договорът за изработка и договорът за поръчка, поради императивният характер на разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, а именно: " Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения." Нарушаването на тази разпоредба е скрепено с последствия, уредени в чл.405а КТ, които ще бъде разгледани в следващите редове. Забраната не е средство за премахване използването на гражданските договори изобщо, а срещу тяхното противозаконно използване , което прикрива трудови правоотношения, и наврежда на интересите на работниците или служителите. Тя е насочена срещу черният пазар на труда. Защитната функция на трудовото право намира своето проявление тук.

Използването на договорът за поръчка за прикриване на трудово правоотношение. На практика тези случаи са твърде рядко срещани в практиката, тъй като много по – често се използва договорът за изработка, защото предметите им съдържат много повече сходства в сравнение с предметите на трудовия договор и договорът за поръчка.

Последици от нарушаване на разпоредбата на чл.1, ал.2 КТ, във вр. с чл.405а КТ                                                       

Когато инспекцията по труда констатира наличието на такава привидна сделка, последната има правомощието произтичащо от чл.405а от КТ да обяви правоотношението за трудово. Компетентността й е изключителна. Това става чрез издаването на постановление, което по същността си представлява индивидуален административен акт. Така издаденото постановление " вдъхва" живот на трудовото правоотношение. В не редки случаи формата на трудовия договор не се спазва, тъй като такава не се изисква за гражданските договори, посредством които се прикрива трудовото правоотношение. Постановлението в тези случаи замества необходимата липсваща форма.

В постановлението се определя и началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Този момент е важен, за да се защитят правата на работника или служителя. На практика началния момент на възникване на правоотношението е трудно да бъде определен. Поради което в закона е прието, че ако такава дата не е установена, то трудовото правоотношение се смята за възникнало от датата на издаване на постановлението.

Отношенията между страните се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа. Като под добросъвестност тук следва да се разбира, че работникът или служителят не е знаел за порока на трудовия договор – неговото сключване в нарушение на чл.1, ал.2 КТ.

Уреждането на отношенията като при действителен трудов договор означава, че до постановяване на съществуването на трудовото правоотношение изтеклото време, изтеклото време, през което работникът или служителят е работил, се признава за трудов стаж, изплатеното възнаграждение се признава за трудово възнаграждение, за това време се дължат осигурителни вноски и то се признава за осигурителен стаж и т.н.

Въз основа на постановлението инспекторът по труда, който го е издал, дава и предписание на работодателя, с което го задължава да предложи на работникът или служителят сключването на трудов договор. Последният ще е за същата работа, която лицето е изпълнявало до сега по правоотношението. Това предписание е индивидуален административен акт. Изпълнението на предписанието е задължително за работодателя. Последният не може да не направи предложение на работника или служителя за сключване на трудов договор, поради това, че ще обжалва предписанието на инспектора по труда. Подобно поведение на работодателя представлява административно нарушение по чл. 414, ал.1 КТ, за което той носи административно наказателна отговорност.

Договорът за гражданско дружество - същност и цел

С оглед целите на настоящото изложение, ще се спрем накратко и на договора за гражданско дружество, който все по-често бива използван, за да се прикрият трудовите правоотношения между страните. Уредбата на последното е в чл.357 и сл. ЗЗД. Гражданското дружество е форма на доброволно обединение на лица, правни субекти, за постигане на стопански цели с общи средства и усилия. Договорът за дружество като форма на доброволно обединение на лицата може да се сключва както от граждани, така и от всички останали правни субекти: ТД, държавни и общински предприятия ( публични търговци ) и др. ЮЛ.

Принадлежност на договора за дружество към класификационните групи договори. Договорът за гражданско дружество е:

Консенсуален – съгласието е достатъчно за сключването на договора, но то трябва да се отнася до всички съществени условия;

Неформален – в закона липсва изискване за форма, от където следва изводът, че той е неформален. Сключването му в писмена форма ще е форма за доказване, а не за действителност;

Многостранен – задълженията по договора са взаимни, а не насрещни. Лицата, които се сдружават, се обвързват взаимно за постигането на една обща цел;

Възмезден – това следва от целта на договора, която е реализирането на стопанска полза, която се поделя между тях и носи изгода за всеки един. Нещо повече – съдружникът не може да бъде изключен от получаването на дял от печалбата, респ. стопанската полза, реализирана при общата дейност;

Комутативен – облагата, която всяка от страните ще извлече, е известна и определена още при договарянето, а именно общата стопанска цел, която е и основание за възникване на договора за гражданско дружество.

Престирането на работна сила по договор за гражданско дружество – заобикаляне на закона или симулация

Симулацията и заобикалянето на закона не трябва да се смесват като правни явления. Въпросът има важно практическо значение, защото в противен случай възниква конкуренция между последиците от нищожността на едното и другото основание. Последиците са различни при двете явления. При симулативните сделки трети лица запазват правата си, придобити от " приобретателя по привидното съглашение", ако са налице предпоставките на чл.17, ал.2 ЗЗД. При заобикалянето на закона положението е различно – всички сделки, чрез които то се извършва са нищожни - липсва уредба от закона за защита на третите лица, независимо дали са добросъвестни или недобросъвестни.

Заобикаляне на закона и симулация - разграничаване, практическа полза от разграничението

Практическо значение. То се изразява в следното: съдружниците по договора за гражданско дружество, които престират работна сила, т.е. лицата, които са работници или служители имат право да управляват, ако в дружественият договор не е предвидено друго, респективно, ако не е назначен управител. В този случай се счита, че всеки съдружник е получил пълномощие за управление, че съдружниците взаимно са си предоставили представителна власт. Това означава, че всеки един от тях може да сключва сделки от името на всички и по този начин да ги задължава. Именно тази е най – често срещаната хипотеза на практика. 

Ако приемем, че сме в хипотезата на заобикаляне на закона, то всички сделки сключени с ТЛ от съдружниците, ще са недействителни. Това означава, че реализираните печалби от сключените сделки, ще трябва да се върнат на ТЛ. Съдружниците няма да получат и реализират печалба. С оглед, на което, считам, че тази хипотеза е неприложима в този случай. На практика сделките с ТЛ са дребни сделки и би било невъзможно да се върнат направените престации по всяка една от тях. На следващо място по този начин биха се накърнили правата на " съдружниците", които предоставят работната си сила на друг/и " съдружници", т.е. на работодателя. Една от основните функции на труда, както вече бе изтъкнато, е неговата защитна функция, която също неоправдано не би намерила приложение в случая. Поради което, считам за по – уместно да се приложи хипотезата на симулацията. При последната правата на ТЛ по сключените от тях сделки с отделните "съдружници" ще се запазят. "Съдружниците", които предоставят работна сила, т.е. работниците и служители, ще получат част от печалбата, поради това, че ще се прилагат правилата относно прикритата воля между страните. Така защитната функция на труда ще успее да намери приложение в тези хипотези.

Как може да бъде разкрита "симулацията" при предоставянето на работна сила по договор за гражданско дружество?

Относно доказателствените средства. Съгласно разпоредбата на чл.405а, ал.1, изр.2 КТ съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Това означава, че законът допуска доказването му с писмени, гласни (свидетелски показания), обяснения на страните, експертизи и др. доказателствени средства. Необходимостта от тази разпоредба е очевадна, защото често в практиката трудовите правоотношения се учредяват устно, макар законът да изисква писмена форма за сключването на трудов договор (чл.62, ал.1 КТ). Правните сделки, за които законът предвижда писмена форма за действителност, не могат да се доказват със свидетелски показания (чл.164,ал.1,т.1 ГПК), то чл. 405а, ал.1. изр.2 КТ е необходим, за да допусне по изключение, че в тези случаи е възможно доказването на трудово правоотношение и със свидетелски показания.

Щом могат да бъдат използвани всички доказателствени средства за установяването съществуването на трудовото правоотношение, не ще да бъде възможно да се спрем да всички възможни варианти, поради което ще бъдат разгледани само част то тях, с оглед тяхната важност.

Разкриване чрез договора за гражданско дружество. Обикновено чрез последните страните уреждат взаимоотношенията по между си относно разпределението на печалбите и разходите. Ако друго не е уговорено, то печалбите и разходите на участниците се разпределят между " съдружниците" съразмерно с техния дял. Техните дялове се смятат за равни, ако друго не е уговорено. При договора за гражданско дружество, с което се прикриват трудови правоотношения, е твърде вероятно да е " предвидено друго". Това другото би се изразявало в следното:

Съдружник 1

60/100 дружествен дял

Съдружник 2

10/100 дружествен дял

Съдружник 3

10/100 дружествен дял

Съдружник 4

10/100 дружествен дял

От гореизложената таблица е видно, че един от съдружниците получава сравнително по-голям дял спрямо останалите. Това се дължи на факта, че той е "скрит работодател", а останалите са "скрити работници или служители". Но тъй като договорът за гражданско дружество е неформален, как ще докажем кой съдружник колко дяла притежава? Напълно възможно е последният да е сключен в писмена форма, но това не е задължително.

Разкриване чрез свидетелски показания. Както вече бе посочено, установяването на съществуването на трудови правоотношения може да се стане посредством всички доказателствени средства, в това число и със свидетелски показания. Те могат да бъдат взети на ФЛ, който редовно посещават работното място на "съдружниците", както и на други ФЛ, като по този начин се установи, че те:

  • Работят  определена работа в рамките на определено работно време;
  • На определено работно място;
  • Продължителен период от време;
  • Почиват в рамките на работния ден и др.

Свидетелски показания могат да бъдат взети и на ФЛ, които се намират в близост до работното място на "съдружниците", но в повечето случаи те не дават такива, или дават погрешни такива, с което създават погрешна представа за несъществуването на прикрито трудовото правоотношение. Видно от изложеното, свидетелските показания могат да не се окажат полезни при установяването съществуването на трудовото правоотношение.

Използване на лична информация в интернет като доказателство. Спорно е дали личната информация в интернет може да послужи като доказателство изобщо. Посредством него едната страна прави предложение на другата, което съдържа минимално необходимото съдържание на един договор, в нашия случай - трудовото възнаграждение, работното място, наименование на длъжността и характера на работата. В не редки случаи именно посредством него страните сключват различни граждански, трудови, търговски и други видове договори. Като обикновено това се прави в някоя от множеството страници в интернет за предлагане и търсене на работа.

Кореспонденцията между страните се осъществява отново с помощта на интернет, или посредством разразговор по телефона. Ако кореспонденцията се е осъществила по интернет, от нея лесно би могло да се заключи за характера на правоотношението. Тук отново възниква същият проблем, който бе споменат по-горе, а именно – може ли личната информация в интернет да послужи като доказателство? Отговор няма.И така дори да сме се сдобили с кореспонденцията на страните, тя би могла да загуби своята доказателствена сила.

Предложения de lege ferenda

Изложените в предходната точка начини за разкриването на трудовото правоотношение имаха за цел да покажат част от "средствата", посредством които правото може да се "бори" против  този " новооткрит" начин от правните субектите да нарушават забраната на чл.1,ал.2 КТ. Те биха могли да бъдат израз на противодействието на правото при сключването на договор за гражданско дружество, с което се прикриват трудови правоотношения. Възможно е да се вземат "превантивни" мерки, за да се преодолее този проблем, а в крайна сметка да бъдат използвани и приложени горепосочените методи, които както вече споменах, не са изчерпателно изброени. В каква насока биха могли да бъдат тези промени ще стане ясно в следващите редове.

Предложенията могат да бъдат в следната насока:

В ЗЗД да се определи понятието "стопанска цел";

В КТ да се предвиди, че се забранява предоставянето на РС по договор за гражданско дружество от един съдружник на друг.

Първото предложение изхожда от факта, че липсва ясна и точна дефиниция относно понятието " стопанска цел", поради което може да се стигне до прикриване на трудови правоотношения с договора за гражданско дружество, заради тази неяснота в закона.

Следващото предложение има за цел изрично да забрани използването на договора за гражданско дружество за предоставяне на работна сила от един съдружник на друг, за да бъде гарантира правната сигурност в по – висока степен.

Конкретните предложения могат да изглеждат по следния начин:

"чл. 357 ЗЗД С договора за гражданско дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Последната следва да бъде изрично определена в договора."

"§ 1 ДР ЗЗД. Под "стопанска цел" следва да се разбира следното – това е всяка цел, която е насочена към постигането на по – добри материални и финансови резултати от тези, които могат да постигнат поотделно лицата, сключили договора за гражданско дружество."  

"чл.405б КТ Забранява се предоставянето на работна сили по договор за гражданско дружество от един съдружник на друг съдружник. Ако се наруши тази забрана, ще настъпят последиците предвидени в предходния член."

Заключение

Понякога правото се отклонява от пътя, който следва и тръгва в различна посока. При отклонението често се забравя първоначално следваният път. Но това не означава, че него го няма. Той е там и чака да бъде "разчистен". Именно това ме подтикна да напиша настоящото изложение, за да върнем правото в правилния път и правилната посока.

Автор: Димитър Илиев, IV курс, ВТУ

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно