Калпави дискове гръмнали Търговския регистър

Евтини и калпави дискове са станали причина да гръмне Търговския регистър, научи "Труд". Изчезнала е информация, част от която може и да не се възстанови, а друга ще се въвежда ръчно от хартиени носители.

Още в петък Агенцията по вписвания съобщи, че са блокирани Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) и няма да работят през уикенда. В неделя от Министерството на правосъдието обявиха, че са сезирали прокуратурата, ДАНС и МВР да бъде проверена версията за евентуален саботаж или хакерска атака.

Източници на "Труд" бяха категорични, че става въпрос за тежка авария с дискове. Тя е засегнала информацията, въвеждана след 1 януари 2018 г., тъй като според наредба на правосъдния министър агенцията е длъжна да архивира базата данни в края на всяка календарна година.

Бивши служители на Агенцията по вписванията от IT сектора припомниха, че през далечната 2010 г. правителството е отпуснало пари за купуване на допълнителен сторидж (за системата за съхраняване на данни). Тогава обаче не се е стигнало до приключване на обществената поръчка и техника така и не била доставена. Практика било за Търговския регистър да се купуват некачествени и евтини дискове, които дефектират. Затова и са съвсем реални опасенията, че информацията е невъзстановима и ще се наложи да бъде вкарана отново от хартиени носители, а след това и да бъде проверена. Няма яснота каква част от цялата информация се пази на хартиени носители, но във всички случаи щяло да се наложи да се изисква и от съдилища, нотариални кантори и др.

За разлика от НОИ, ГРАО и МВР Агенцията по вписвания няма резервни центрове, в които да се съхранява целият масив от данни. Още от 2009 г. периодично се появяват идеи за създаване на два такива – един в Южна и един в Северна България, но нищо не е направено.

Според данни от различни източници досега за Търговския регистър са похарчени между 50 и 70 млн. лв. Проверка в обществените поръчки показва, че последния търг за поддръжка на системата е от 2016 г.  Договорите с фирмите са изтекли през 2017 г.

"Труд" научи, че една от причините Европа да не ни иска в Шенген е липсата на сигурност на компютърните ни системи. В подобно окаяно състояние е и ГРАО, с тази разлика, че те имали резервен център, в които се съхраняват дублираните данни.

Проблемите започнали след окрупняването

Проблемите с Търговския регистър започнали от началото на тази година, когато към него била прибавена и базата данни на Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, разказаха експерти. Според тях окрупняването изобщо не е било съпроводено с модернизация на сървърите или назначаване на допълнителни служители. Част от техниката била още от 2006-2007 г., когато се подготвяло пускането на Търговския регистър. Втори ключов момент бил разширяващият се през годините достъп до системата от външни точки и понижаването на таксите за ползване на базата данни. Това дало възможност на хакери да се упражняват върху системите за защита.

Симптомите, че Търговския регистър ще гръмне били забелязани още в последните дни на юни, когато до 30 юни трябвало да бъдат подадени фирмените отчети, а ситемата не ги приемала или блокирала при обработването им.

Търговският регистър (ТР) е електронна база данни за търговците и свързаните с тях факти и обстоятелства, който по закон подлежат на вписване в агенция, създадена за целта. ТР ни е нужен най-вече, когато извършваме плащания и сключваме. Не направим ли справка в него, за да проверим истина ли е това, което нашият евентуален бизнеспартньор казва за себе си и за компанията си, рискуваме да бъдем измамени, обясняват юристите.

В регистъра всеки гражданин може да намери следните данни, които задължително се записват: названието и адреса на фирмата, предметът на дейността й, имената на собственика и на съдружниците му, членовете на ръководството й, и нейната защитеност (само този, който я е регистрирал, има право да използва името й). Данните са актуални, защото Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) задължава всеки да подаде в 7-дневен срок заявление при учредяването на дружеството, както и промени в него, направени след общо събрание на акционерите. За целта се плаща такса, чийто размер е различен, както и заявленията, които се подават. Вписват се и данни от притежателите на електронен подпис.

Системата е замислена в интерес на сигурността на търговския оборот. До нея всеки човек има безплатен и свободен достъп. Той може да се обърне с въпрос към Агенцията по вписванията, която има клонове по места или да посети сайта й. Информацията му се дава във вид на справка или удостоверение – писмено, устно или като електронен документ. Удостоверението, за разлика от справката, е официално и може да послужи по предназначение в кантора на нотариус или при съдебен спор.

Данните в регистъра са подредени по търговци – в партиди с два раздела: "вписани обстоятелства за търговеца" и "обявени актове за търговеца" Към всяка партида се води електронно дело с книжата, доказващи обстоятелства и актовете. Това дело не е достъпно за всеки – не и за този, който няма електронен подпис или сертификат, издаден от агенцията по образец.

Като цяло, информацията от регистъра не е тайна – притежанието й прави търговските сделки сигурни и прозрачни.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно