Кой дава живот на психично болните убийци?
Да си психично болен у нас е един истински ад за самия теб и близките ти, казва адвокат Рада Лилова
Кой дава живот на психично болните убийци?

Полицията залавя Кристиян Гочев след извършването на двойното убийство, снимка: бТВ

"Касапинът от "Хаджи Димитър" знаел, че убива майка си и дядо си", това гласи едно от заглавията в пресата на новината за едно от най-тежките криминални престъпления в последното десетилетие у нас. 28-годишният Кристиян Гочев, който страда от параноидна шизофрения и ендогенна психоза, приема редовно марихуана, амфетамини и метамфетамини, убива майка си и дядо си в края на юли 2016 година. Още от ранното си детство Кристиян ненавиждал майка си, защото го биела и често била пияна. Преди две години, след пореден скандал заради алкохол, Кристиян убива по особено жесток начин собствената си майка, както и притеклия й се на помощ негов дядо.

След като ги умъртвил, Гочев започнал да заличава следите, като за целта търсил всевъзможни начини да се освободи от телата, включително като ги изгори в панелния апартамент.

Бруталните подробности за стореното Кристиян разказва с усмивка пред адвоката си Рада Лилова, малко след като е арестуван гол край село Локорско. Изпратен е в психиатрчното отделение на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в Ловеч - единственото място, в което биват въдворявани психично болни, извършители на престъпления, докато очакват произнасянето на съда. Оказва се, че Гочев не за първи път влиза в психиатрия. Осем години преди касапницата в "Хаджи Димитър", той  лежал в психиатричната клиника "Св. Ив. Рилски" в Курило. След това обаче никой не го е търсил, за да проследи как се развива състоянието му, докато не извършва жестокото двойно убийство.

Две години след касапницата, Кристиян Гочев е осъден на 30 години "лишаване от свобода". Според върховните магистрати, които окончателно постановиха присъдата, докато търпи наказанието си, Гочев ще има шанса да докаже дали е променил отношението си към общочовешките ценности и обществените норми на поведение и е годен да се вгради адекватно в обкръжаващия го свят. Кой обаче ще му помага да се интегрира наново в света около себе си или ще следи за лечението му – не става ясно. "Хора с психични увреждания не могат да се разхождат свободно навсякъде. Те трябва да са задържат и да се охраняват". Това каза вътрешния министър Валентин Радев, две години след случая "Гочев",  по повод извършено от друг психично болен младеж убийство в столичния кв. "Лозенец" и последвалия призив на премиера Бойко Борисов за законодателни изменения, които да направят така, че "тези хора да не са сред нас". Думите на премиера и на вътрешния министър бяха посрещнати с недоволство от гилдията на специалистите по психиатрична помощ, за които по-големият проблем от липсата на регистър на психично болните, се оказва липсата на достатъчно финансиране.

"Не се налага актуализиране на нормативната уредба, отнасяща се до психично болни лица, извършили престъпление", казват обаче от психиатрично отделение на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в Ловеч в отговор на въпрос на "Правен свят". "Единствено е необходима нова подова настилка (теракот) в спалните помещения", казват от психиатрията към затвора, където са настанени 48 пациенти, за които се грижат общо 25 служители. От тях – 6 са медицински сестри, 3 са фелдшери, има и двама лекари със специалност "психиатрия", както и още една свободна бройка за лекар. От началото на годината броят на преминалите през психиатричното отделение болни, извършили престъпление, е 123. Срокът за пребиваване на пациент в психиатрично отделение е от 30 до 60 дни, в зависимост от психичното му състояние, като при по-тежки случаи този срок може да бъде продължен до овладяване на състоянието. Тежестта на случаите обаче се определя докато болният пребивава на територията на лечебното заведение.

Най-краткият престой на пациент в отделението е 4 (четири) дни, поради обстоятелството, че пациентът е отказал лечение чрез подписана декларация за отказ от лечение, а най-дългият период е от 3 години - с постановено принудително лечение за зависимост към психоактивни вещества на основание чл. 92, ал.1 и 3 от НК, казват от болницата към затвора в Ловеч и допълват: "След дехоспитализацията на пациент от отделението, същият се връща в съответната териториална служба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", от където е изпратен за хоспитализация. Грижата за продължаване на приема на поддържаща терапия и необходимото наблюдение се осъществява от съответния Медицински център на затвора, под контрола на психиатър, а при нужда и от психолог".

Оказва се, че психиатричното отделение към затвора в Ловеч е една от малкото институции, в които се съхранява документация за постъпилите и изписани пациенти през годините (диагнози, лечение и др.) – за онези пациенти, които вече са извършили престъпление. 

Какъв е броят на психично болните хора у нас, колко пъти и кога те са били хоспитализирани, какви са заболяванията им и какво лечение е било предприемано в годините – на тези въпроси никой не може да отговори конкретно, в повечето случаи дори и близките на болния.

"Да си психичноболен у нас е един истински ад за самия теб и за близките ти", смята адвокат Рада Лилова, служебен защитник на "касапина от "Хаджи Димитър", която е прекарала денонощия в килията с него, за да опази правата му и да гарантира, че той ще понесе справедливо наказание за действията си. 

Очаквайте интервю с адвокат Рада Лилова.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно