Десислава Драголова, младши следовател към Окръжен следствен отдел при ОП – Пловдив
Справедливостта не е просто правно понятие, тя е преди всичко морална категория
Моето послание към всички, които искат да бъдат магистрати – никога не се отказвайте, щом се случи на мен, значи може да се случи на всеки упорит, знаещ и старателен юрист
Справедливостта не е просто правно понятие, тя е преди всичко морална категория

Десислава Драголова, младши следовател към Окръжен следствен отдел при ОП – Пловдив

Госпожо Драголова, на 26 юни бяхте назначена с решение на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за младши следовател в следствения отдел на окръжната прокуратура в Пловдив. Кое всъщност ви мотивира да навлезете в дебрите на правото и да изберете призванието юрист, все пак и конкуренцията е доста сериозна?

Решението за това беше взето случайно, както всъщност се случват повечето хубави неща в живота. Без предварителни планове и без да е било явен стремеж в ученическите ми години. Единственото, в което бях сигурна, че след четири години усилена подготовка по фирмено счетоводство и чужди езици в Държавната търговска гимназия в гр. Свищов, знанията, които имах огромното щастие да получавам, не можеха повече да бъдат надградени, дори в Университет. За това, и защото обичам предизвикателствата, правото се оказа естествено продължение на образованието ми. Относно конкуренцията, безспорно същата е изключително сериозна, но така и трябва да е. Юридическата е именно една от професиите, които изискват ежедневна самоподготовка за постигане на необходимото ниво на компетентност. В този смисъл съм абсолютно убедена, че конкуренцията в правните среди е една от градивните предпоставки за професионалното и личностно самоусъвършенстване на всеки един от нас.

Много ваши колеги, за които тепърва предстои да прилагат закона като магистрати, твърдят, че професията на юриста е много трудна в днешно време, че е тежък избор, но защо тогава желанието за заемане на постове като съдия, прокурор и следовател не стихва?

Според мен това е така, тъй като тези са едни от малкото професии, които действително те изграждат ежедневно. Всеки един работен ден поставя пред теб нови предизвикателства, а това способства да развиваш нивото на компетентността си и да градиш познания непрекъснато и не само правни, но и житейски, което неизменно е предпоставено от работата с хора. В този смисъл, тук е мястото да посоча, че имах щастието да работя със съдии, прокурори и следователи, станали такива още във времето, когато заплащането в съдебната система е било твърде ниско и несъответстващо на естеството и количеството на работата. Въпреки това, но именно поради посоченото малко по-горе, тези професии са били и ще бъдат предпочитани за заемане. Вярвам, че стремежът към тези професии и на днешните млади юристи е именно поради естеството на работата, защото както посочихте на предходния въпрос – те са преди всичко Призвание.

Знаете, че общественото доверие в съдебната система в момента е под критичния минимум. Вие вече сте магистрат – как ще гарантирате обективността, справедливостта и независимостта на решенията си оттук нататък?

С осъзнаването, че зад постановения съдебен акт стоят не просто томове доказателствен материал, а преди всичко Човешки съдби. Наистина вярвам, а и се убедих в това през петте години на различни длъжности в съдебната система, където имах огромния късмет и щастие да се докосна до работата на истински магистрати, които ме научиха, че не случайно тази професия е определяна като хуманна. И това не трябва да се забравя в нито един работен ден, защото справедливостта не е просто правно понятие, тя е преди всичко морална категория. Когато заедно с точното и еднакво прилагане на закона по вътрешно убеждение извършиш и преценка за неговата справедлива цел, то фактите по всеки конкретен казус могат успешно да бъдат субсумирани в обективен и справедлив правен извод.

Всички, включително и онези които не са юристи, а обикновени граждани, ежедневно говорят за реформата в съдебната система, която обаче по мнение на мнозина дори не е стартирала, камо ли да е приключила. Какво е нужно да се промени в структурата на съдебната система, в практиката на магистратите, изобщо как виждате самата реформа?

Не вярвам в максимата, че целта оправдава средствата и в този смисъл, че промяната трябва да стане на всяка цена, независимо колко недомислена или непрактична е тя. Не мисля, че е необходима конкретна промяна в структурата на съдебната система. Съдилищата, прокуратурите и следствените отдели в България са достатъчно на брой, разположени из цялата страна, гарантиращи в добра степен и достъпа до правосъдие, който според мен е приоритет на всяка правова държава. Няма как да не се съглася обаче, че реформа в съдебната система е необходима, като държа да подчертая, че това се налага не заради друго, а защото обществото и неговите нужди се променят. А съдебната система е безспорно свързана с човешкия фактор. Така например, като родена и живяла в Северна България, мога с тъга да кажа, че все по-силно изразената в последните години липса на работни места в тази част на страната провокира много млади хора да търся препитание в столицата или извън България. В този смисъл, промяна според мен е необходима по отношение на неравномерната натовареност на магистратите в съдилищата, прокуратурите и следствените отдели в София в сравнение с тези в останалата част от страната. Простъпки в тази насока обаче вече се правят чрез законодателните промени във връзка с местната подсъдност по някои дела. В положителна насока, с оглед изискванията на съвременното общество, ще е и въвеждането на повече нови технологии, които да способстват за развитието на електронното правосъдие например.

Още един сериозен проблем стои пред магистратите в цялата страна. Неравномерното натоварване между съдиите в столицата и тези в по-малките градове в страната. Защо, според Вас, се получава това разминаване и как то може да бъде преодоляно?

Мисля, че отговорих на този въпрос с казаното в отговор на предходния, защото това е част от представата ми за необходима реформа в съдебната система. Ако ми позволите обаче, като младши следовател, бих искала да посоча, че една от най-значимите според мен промени през последните няколко години е именно възраждането на фигурата на младшия следовател. Миналогодишният и тазгодишният конкурси предоставиха допълнителна възможност на много млади, знаещи и амбициозни млади хора да започнат работа в съдебната система. Ето още едно доказателство за това, че реформата е започнала и същата тече и към настоящия момент. В този смисъл бих искала да споделя искрено,че в групата на младшите следователи от випуск 2017-2018 г. имах щастието да се запозная с изключително знаещи и мотивирани да работят тази професия хора, пълни с енергия и ентусиазъм. Благодарение на обучението ни в Националния институт на правосъдието и постоянния ни преподавател следовател Румяна Тозова получихме и подчертано практическа подготовка относно естеството на работата на следователя. За това изразявам надеждата си законодателят да използва максимално потенциала на така добре теоретично и практически подготвените кадри, които са готови да осигурят пълноценното и законосъобразно провеждане на досъдебното производство. 

Осигурен ли е добре един съдия чисто финансово? Неотдавна  въпросът за повишението в магистратските заплати беше на дневен ред, оказа се, че има възможност заплатите на съдии, прокурори и следователи да се вдигнат с едва 98 лв. Тогава много Ваши колеги възроптаха, че това е "мизерно увеличение", че е "подигравка". Стига ли заплатата на един магистрат?

Като родена в града на Алеко Константинов бих казала "Разни хора, разни идеали". Както посочих и по-горе, упорито вярвам, че да работиш тази професия с желание и отдаденост, каквато същата безспорно изисква, не следва да си мотивиран единствено от финансовия размер на овъзмездяване на труда ти. Следва да се подчертае обаче, че достойното заплащане на магистратите безспорно е един от стълбовете за поддържане на независимостта на съдебната система. Няма как да не е така, още повече, че това разбиране е възприето не само в България, а и във всички цивилизовани страни с действаща съдебната система. От друга страна икономическата обстановката в страната и нивото на повсеместна бедност, според мен, не предпоставят възможността за негодувание или оплакване от страна на българските магистрати.

Дебати в юридическите среди има и по отношение на качеството и вида на обучението по право у нас. Някои твърдят, че университетите освен, че са много, не дават и достатъчно добра практическа подготовка на кандидат юристите. Каква е визията ви за този проблем?

Тъй като сестра ми е учител, имам възможността отблизо да се убедя, че през последните години в образователната система в България на всяко едно равнище се забелязва явно изразена тенденция към реципиране на много от методите на обучение на училищата от Западна Европа и Америка, характерни с поставянето на акцент върху практическата страна на обучението. На мнение съм обаче, че не всичко, което е чуждо е по-добро от нашето. Във времето, когато аз завършвах степените на образованието си, учебните програми бяха насочени основно към придобиване на теоретични знания. Независимо това, считам, че този начин на образователен подход позволяваше именно вникване в същността на материята и разбиране на естеството на същата, което е предпоставка според мен за утвърждаването й като постоянно знание. В подкрепа на това ще кажа, че когато започнах първата си работа като юрист се сблъсках с материята на обществените поръчки, която към онзи момент не се изучаваше в университета, който завърших. Въпреки това, стабилната теоретична подготовка по всички останали правни дисциплини, която получих по време на обучението си, ми позволи много бързо да се запозная с новата материя и да я надградя вече с практическа насоченост в хода на работата си. Студентът, според мен, не може да очаква университетът да го подготви за всички практически сфери на правото, в които може да реши да се развие, но пък му дава възможност да "краде" с пълни шепи от теоретичното знание, защото то е основата, която му позволява понататъшно безпроблемно справяне с новостите, с които неизменно ще се сблъска вече като правоспособен юрист. Единственото, което лично за себе си отчитам като пропуск в образователната програма във времето на моето обучение като студент,  беше липсата на указване необходимостта от запознаване и отлично познаване на задължителната съдебна практика на върховните съдилища. В този смисъл, пропуск според мен, без да съм абсолютно убедена, че към настоящия момент това е така, е и липсата на достъп в университетите до съвременните правни системи, които обединяват в себе си множество препратки и трайна съдебна практика. Нещо повече, именно това знание позволява успешно представяне на изпитите за младши магистрати, които отвратят вратите към Националния институт на правосъдието, където подготовката на учащите вече е изцяло с практическа насоченост, развита върху натрупаните правни познания.

Както е добре известно, много млади студенти, желаещи да учат право и да стана юристи, излязоха извън пределите на страната и се разпръснаха по различни университети в Европа, за да се обучават. Вие сте пълен отличник. Не ви ли блазни идеята за кариерно развитие в някоя от европейските институции или други извън страната?

Този въпрос никога не е стоял пред мен. Имаше доста продължителен период в живота ми, когато почти всички членове на семейството ми бяха пръснати в различни европейски държави. Винаги, когато се чувахме, усещах огромната носталгия и болка в гласа им. Това ми помогна да разбера, че за себе си искам да остана в България, независимо колко ще ми е трудно и какви усилия ще трябва да положа, за да се изградя професионално. Вярвам, че страната ни има нужда младите и знаещи хора да предпочетат да останат тук. Знам също, че това, за съжаление, в съвременните условия е нелек избор, но наистина се надявам, че в недалечното бъдеще сегашната тенденция ще стане изключение и ми се иска за това да не се окажа оптимист, а реалист.

Защо избрахте тъкмо следователската професия, а не адвокатската или съдийската – например?

Отново ще трябва да се повторя, но го заявявам съвсем искрено, че за мен това наистина беше призвание и едва ли не предопределение. Била съм много малка, когато баща ми ни разказа как е имал огромната мечта да стане следовател. Приели го в специалност "Право", но когато отишъл да се записва се оказало, че политическата конюнктура в страната по това време изисквала от него да бъде работник, също като родителите си. Така се разминал със своята мечтата, но я беше споделил с децата си. За това миналата година, когато видях, че ще има конкурс за младши следователи, може да прозвучи странно, но се питах дали няма да е възмездие за несправедливостта в миналото, понесена от моя родител, ако имам щастието да спечеля конкурса. Може да си представите какво означаваше за мен, когато това се случи.

Доста силно звучат и твърденията, че политиката тотално се е наместила в съдебната система. Смятате ли, че влезе политиката в съдебната власт и има ли натиск отвън върху магистрати? Чия е отговорността за това?

Работила съм на различни места в съдебната система – районен съд, административен съд, сега следствие. За себе си мога откровено да кажа, че нямам подобни наблюдения и се надявам да не ми се налага да стигам до такива изводи, защото принципа за разделението на властите е основополагащ за стабилността на държавността и доверието в нея.

Знаете, че кариерното развитие, особено в съдебната система, у нас е трудно, изисква много време, ресурс, търпение и постоянство. Имате ли воля да устоите на препятствията, които оттук нататък ще застават на пътя Ви?

Когато човек рискува, трябва да е готов да поеме последствията от това. На мнение съм също, че трудностите и неуспехите не трябва да те демотивират. Ако беше обратно, нямаше да имам това, което имам днес не само в професионален, но и в личен план. Когато искаш кариерна промяна обаче трябва и да си наясно дали си достатъчно професионално подготвен за нея. Често пъти сме готови да обвиняваме обстоятелствата за неуспеха си, но не и себе си. В този смисъл съм подготвена, че ще има ситуации, в които обстоятелствата и крайният резултат ще зависят само от мен и усилията, които ще положа, но ще има и такива, които ще бъдат извън моите възможности. Всъщност и до момента положението не е било по-различно, но никога не съм се отказвала. И това е моето послание към всички, които искат да бъдат магистрати – никога не се отказвайте, щом се случи на мен, значи може да се случи на всеки упорит, знаещ и старателен юрист.

Десислава Драголова е завършила право във Великотърновски университет "Св.Св. Кирил и Методий", като е била отличник на випуска, a по-късно завършва с отличие и обучението си в Националния институт на правосъдието. Има 8 години юридически стаж и 4 години в администрацията на съдебната власт. От юли 2018 г. е младши следовател към Окръжен следствен отдел при ОП – Пловдив.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
нерегистриран
|
нерегистриран
17 септември 2018, 09:18
0
0
Страхотно интервю, Десислава! Поздравления за младия магистрат. България наистина има нуждата от такива млади и умни хора, които да работят в системата на правораздаването! Успех, има надежда, мощ има такива млади хора!
5
|
нерегистриран
16 септември 2018, 22:17
0
0
Ужас, Господи, пази България!
4
*********************************************
|
нерегистриран
12 септември 2018, 10:39
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
?
|
нерегистриран
05 септември 2018, 11:29
12
-5
Като я гледам ,се питам дали баща й не е адв.Васил Драголов , който се занимаваше и с оперно пеене.Но който и да е ,трябва да й пожелаем успех.
2
ВАНЯ
|
нерегистриран
05 септември 2018, 10:53
15
-3
ПОЗНАВАМ Я ЛИЧНО.Това е един изключително отговорен ,подготвен и старателен магистрат.Искренно се радвам на постигнатия успех ,който вярвам нее последен за нея!

1
Дърт кадия
|
нерегистриран
05 септември 2018, 08:34
36
-10
Момиче младо и красиво, тия неща са верни но неприложими на територията Пеевска и Цацарова. След годинка, две, най-много три, ще те смачкат и направят себеподобна. Иначе кураж!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно