Кандидатът на парламента за конституционен съдия:
И обикновени съдилища да могат да сезират КС
Нито един член на правната комисия, от нито една парламентарна група, не се обяви "против" избора на върховния съдия Красимир Влахов за член на Конституционния съд
И обикновени съдилища да могат да сезират КС

Кандидатът на парламента за конституционен съдия се яви на излушване в правната комисия на Народното събрание, снимка:Канал 3

И на обикновените съдилища да се даде възможност да сезират Конституционния съд (КС), за това призова единственият кандидат на парламента за конституционен съдия Красимир Влахов, номиниран от управляващата коалиция, по време на изслушването му в правната комисия от представители на всички парламентарно представени партии. В момента правомощия за това имат единствено Върховният касационен съд и Върховният административен съд.

Той акцентира на важността на разширяването на достъпа до конституционно правосъдие, във връзка  с евентуалното въвеждане на индивидуалната конституционна жалба. Тази възможност, според него, би разширила основните права и свободи на гражданите. "Добра идея е дебатът за индивидуалния достъп до конституционно правосъдие да бъде възобновен", смята настоящият върховен съдия. Като пример той даде практиката в Европейския съюз, където редица държави дават възможност на страна по делото или орган на съдебната си власт да сезират Конституционните си съдилища. "Реализирането на идеята омбудсманът и ВАдвС да могат да сезират КС, като вид филтър и гарант, че КС няма да блокира от прекалено голям брой дела, като че ли не си е свършило работата", смята Влахов.  

Най-разумен и балансиран подход, според върховния съдия, е чрез даването на възможност на долноинстанционните съдилища, така че те да служат като своеобразен филтър. "Този въпрос е от изключителна компетентност на Народното събрание, но ако дебатът бъде възобновен това ще предположи един по-широк дебат, който ще включи и представители на съдебната власт, както и на самия КС", подчерта Влахов.

Освен на въпроса за възможността да се разшири достъпът до конституционно правосъдие, върховният съдия постави акцент и на реалната автономност на КС, който не принадлежи към нито една от трите власти, което, според него, осигурява една "непротиворечива съдебна система". Подчерта още, че въпреки, че КС не е политическа институция, решенията му неизбежно имат политически последици. "Политическите последици не се предпоставят по необходимост от политическа мотивираност", категоричен е Влахов.

"КС се превърна не само в гарант на Конституцията, а и в гарант на демократичния преход", заяви още той и подчерта, че за него изразяването на особено мнение при конституционно тълкуване на закона е особена форма на изявяване на съдийската независимост.

"Тълкувателна компетентност е особено достижение на нашата Конституция, тъй като не всички юрисдикции в Европа имат такава. Известно е, че тълкуването е абстрактно. Най-общо то се отнася до изясняването на юридическите проблеми, които има или биха възникнали при прилагането на конституционната норма", заяви пред депутатите от правната комисия Влахов и подчерта, че това може да спести последващо прилагане на правомощията по санкционен контрол и обявяване на противоконституционност на даден закон.

Върховният съдия подчерта и факта, че е абсолютно недопустимо КС да запълва правни липси с тълкувателната си дейност. "КС не е законодател. Тълкувателната компетентност на КС е пазител на правовия ред", категоричен е той.

Ролята на КС за интегриране на правовия ред в ЕС на национално ниво също бе една от темите, която Влахов открои като важна при изслушването си. "С всяка година прогресивно се увеличават актовете на КС, които се отнасят до приложението на правото на ЕС. За 2017 година те са 25. Тези актове имат фундаментално значение", смята той и посочи, че с дейността си още преди приемането на България в Европейския съюз, КС е задал конституционната рамка за това събитие. Едно бъдещо предизвикателство пред българския КС, според Влахов, би било отправянето на преюдициално запитване по чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, по примера на Белгия, Австрия, Литва, Германия, Франция и др.

След като Влахов се представи пред народните представители, думата взе Крум Зарков от левицата, който от името на цялата парламентарна група изрази мнение, че обявяването предварително на номинацията на върховния съдия от "политически фигури" е отслабило кандидатурата му и му отнело възможността да има опоненти. "Няма да подкрепя тази кандидатура, както и колегите ми от парламентарната група. Нашата формална роля е да легитимираме едно решение което вече е взето – не се харесваме в тази роля", заяви Зарков.

Данаил Кирилов му опонира – БСП предреши процедурата с обявяването на кандидатурата на Янаки Стоилов.

Веднага след това, на въпрос на народния представител от БСП Филип Попов относно необходимостта от промени в Конституцията, извън дебата за индивидуалната конституционна жалба Влахов отговори, че в тълкувателната дейност на КС има един основополагащ принцип – да се държи сметка за динамиката и промените в обществените отношения. Според него това разбиране е в основата на дейността на КС, който нееднократно е осъвременявал свои тълкувателни постановки. КС има практика по въпроса за това, че е допустимо макар и един въпрос да е тълкуван вече от КС, той повторно да бъде поставен на тълкуване, така че да следва обществената динамика, убеден е кандидатът за конституционен съдия.

Христиан Митев пък го попита за оценката му вследствие на възможността ВКС и ВАС да сезират КС. "В историята си КС е сезиран общо 49 пъти от върховните съдилища, само в 8 от случаите искането е отклонено като недопустимо. Може да се изведе изводът, че върховните съдилища са упражнявали това свое правомощие отговорно, компетентно и професионално. Имаме причина обаче да помислим за разширяване на приложното поле на чл. 150. ал.2 от Конституцията, така че от такава компетентност да могат да се възползват и долноинстанционните съдилища", отговори Влахов.

Данаил Кирилов също взе думата: "Ако бъдете избран, вие вече няма да сте ревизор на правоприлагането, а ще сте коректив на конституционосъобразността. Сега е моментът да ни критикувате максимално директно и да споделите най-големите си разочарования от развитието на законодателния процес".

"Не мога да откроя конкретен случай, при който определена норма е създавала проблем при тълкуването й. Аз съм бил инициатор на много тълкувателни дела, в повечето случаи за противоречива практика, но немалко пъти и за неправилна практика. Нормално е една норма да е вътрешнопротиворечива, защото нормотворчеството е човешка дейност, но са предвидени съответните механизми това да бъде изчистено", отвърна върховният съдия.

В края на изслушването му се оказа, че нито един член на правната комисия, от нито една парламентарна група, не се обяви "против" избора му за член на Конституционния съд. С 12 гласа "за", 0 "против" и  4 "въздържал се" от БСП, парламентарната правна комисия предложи на Народното събрание да избере Красимир Влахов за конституционен съдия.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
Строфа за кариерния скакалец
|
нерегистриран
04 октомври 2018, 09:49
12
-3
Влахов , Влахов - де така ?
Тичам Мравчо по инстанции ,
в кариерата раста !
Имам връзки и протекции ,
те изкарват ме велик !
Ти бъди си "неутрален" ,
стой в Районния до гроб...
Тъй било е и ще бъде -
със конкурс и без конкурс ,
безпартиен - значи роб....
2
Марко
|
нерегистриран
04 октомври 2018, 02:03
7
-5
Това е естествено и очаквано.

Честито назначаване в КС!

1
Красимир СТРАХов
|
нерегистриран
03 октомври 2018, 19:34
17
-5
Красьо е в нова коалиция,
хората от народната милиция.
Ежемесечно ще рапортува
и на топло ще кротува.
На месец по едно делце,
Данаилчо ще го гали с перце.
Осигуриха му заслужен отдих,
понякога и с Портних.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно