Все повече стават гласовете в Европа и САЩ, които настояват за премахването на джендър-идеологията
Коварното мълчание на правителството за Истанбулската конвенция в Брюксел
Трябва почтено и официално да уведомим нашите партньори от ЕС, че тази конвенция не отговаря на конституционния ред в България
Коварното мълчание на правителството за Истанбулската конвенция в Брюксел

Борислав Цеков, доктор по конституционно право, снимка: БГНЕС

Истанбулската конвенция беше отхвърлена от България както морално-политически - от огромното обществено мнозинство, научния и духовен елит на нацията, така и юридически – с решение на Конституционния съд, което постави солидна преграда пред опитите за ратификация на конвенцията от Народното събрание. Причините вече са добре известни - извън полезните, научно обосновани и легитимни аспекти на равноправието на жените (джендър политиките), Истанбулската конвенция прокарва и ненаучната джендър-идеология, постулираща, че социалният пол е независим от биологичния, генетично детерминиран пол. Обществената и научна реакция срещу джендър-идеологията у нас съвсем не е нещо изолирано или екстравагантно, а е легитимна, научно обоснована и демократична позиция, споделяна широко в демократичния свят. Все повече стават гласовете в Европа и САЩ, които настояват за премахването на джендър-идеологията, просмукала се чрез активистки натиск в нормативната уредба, образованието, административните практики. И причината е, че джендър-идеологията не помага за равноправието в обществото, а на практика е социално инженерство, при което държавата чрез регулации, принуда и санкции налага като универсална и задължителна за всички социална норма вярванията и стереотипите на "трансджендър" малцинството.

В САЩ администрацията на президента Тръмп вече подготвя съответните нормативни промени, които да преустановят стигащите до абсурд опити, наследени от управлението на Обама и Хилъри, да бъде наложено на обществото ненаучното виждане, че полът е въпрос на личен избор, а не на генетика, с всички произтичащи от подобен волунтаризъм административни и социални последствия. Но да се върнем у нас.

Какво прави българското правителство, за да се съобрази с волята на обществото и с върховенството на конституцията?  Отговорът е – опитва се тихомълком да ги заобиколи.

Как?

Ето как. Добре известно е, че брюкселското чиновничество проявява хиперактивност в желанието си Европейският съюз да се присъедини към Истанбулската конвенция. Тази хиперактивност странно контрастира на обстоятелството, че ЕС все още не се е присъединил към фундаментален акт, какъвто е Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. 

Правният анализ на Истанбулската конвенция от гледище на правото на ЕС показва, че в този спорен документ на Съвета на Европа се съдържат принципи и норми, които попадат, както в изключителната компетентност на европейските институции, така и в споделената и изключителната национална компетентности на държавите-членки, а също и в т.нар. подкрепяща компетентност на ЕС. Тоест, Истанбулската конвенция попада в категорията на т.нар. смесени международни споразумения според доктрината и практиката на европейското право. Това означава, че ако хипотетично ЕС се присъедини към Истанбулската конвенция, то онези нейни принципи и норми, които засягат изключителната компетентност на Съюза, ще бъдат задължителни за България, независимо от отказа ни да ратифицираме конвенцията на национално ниво.

Можем ли да възразим и да спрем присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция? Отговорът е – да, не само можем, а правителството е длъжно да се подчини на върховенството на Конституцията, чийто израз е решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция. Какви са процедурните лабиринти, за да бъде взет предвид българският глас в Брюксел? Учредителните договори, които уреждат структурата и функционирането на ЕС, постановяват, че решението за присъединяване към Истанбулската конвенция следва да се вземе с квалифицирано мнозинство в Съвета (чл. 218, пар. 8 ДФЕС).

На пръв поглед българското "не" лесно би могло да бъде заобиколено. Това обаче не е така, защото според практиката на Съда на ЕС, присъединяването към подобни международни договори със смесен характер следва да става при спазване на приципа на лоялното сътрудничество, закрепен в чл. 4, пар. 3 от ДЕС. Това означава, че целият процес на присъединяване на ЕС към даден смесен международен договор трябва да бъде подчинен на постигането на единство на международното представителство на Съюза. На практика този принцип се реализира чрез общо съгласие на държавите-членки, което се формира на два от подготвителните "етажи" преди влизането на съответния проект за решение в Съвета - работна група и Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите-членки на ЕС, наричан на "брюкселски" КОРЕПЕР II (чл. 240, пар. 1 ДФЕС).

Целият въпрос е, че за да бъде окончателно блокиран процесът по присъединяване на ЕС към Истанбулската конвенция, българското правителство трябва да изрази изрична позиция - със свой формален акт да уведоми председателството на Съвета, а преди това и КОРЕПЕР II, че спазвайки върховенството на Конституцията на Република България и съгласно решението на Конституционния съд, с което Истанбулската конвенция е прогласена за противоконституционна, нашата страна няма правна възможност за ратификация. Тоест, трябва почтено и официално да уведомим нашите партньори от ЕС, че тази конвенция не отговаря на конституционния ред в България. Правителството обаче не прави това. На този етап мълчи. Вижте коварството! Това мълчание, според установената в Съвета на ЕС и неговите помощни структури практика, по-нанатък ще бъде третирано като "мълчаливо съгласие" с присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция. Нещо повече, с мълчанието си България всъщност изразява, според перфидните брюкселски правила, "съгласие" да бъде обвързана от онези принципи и норми на Истанбулската конвенция, които ЕС смята за своя изключителна компетентност. Джендър-идеологията е сред тях.

С други думи, с това свое снишаване "докато отмине бурята" правителството заобикаля върховенството на българската Конституция и в същото време погазва преобладаващото сред демократичната българска общественост отрицателно мнение към Истанбулската конвенция. Нищо повече и нищо по-малко.  И ако много от ръководните чиновници във Външно не от днес се изживяват повече като персонал на "началниците в чужбина", отколкото като служители на българското общество и държава, то големият въпрос е дали министър-председателят Бойко Борисов знае за прилаганите в момента процедурни хватки и каква е позицията му по тях.

Ще поживеем, ще видим.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
Ники
|
нерегистриран
31 октомври 2018, 12:07
4
-1
За пордден път някои бъркат Брюксел със Страсбург. ИК е международноправен акт към Съвета на Европа, т.е. Страсбург, а ЕС, т.е. Брюксел, ще я приеме ан блок.
9
бивш главен
|
нерегистриран
31 октомври 2018, 09:43
1
-3
Гледам, че от 26те червени трола битуващи в зоната за коментари на ПС за статията на червения депутат са гласували само 21.
Останалите 5, ако се офлянкват още ще има: "тениските съблечи", "положение за лицеви опори заеми", "1-2,1-2...", а за тези дето не правят лицевите опори както трябва ще има и камшик.
Напомням, че ИК не е приета и няма законова пречка за такива "тренировки".
8
|
нерегистриран
31 октомври 2018, 09:09
3
-3
Насилието, което ни залива, някак се оценява избирателно.Тази конвенция няма да ни реши проблемите с озверяването и оскотяването, реакциите на ръба, отвъд ръба на човешкостта.Много е удобно и подредено, иначе.Едното насилие е дело на психопат, другото е домашно насилие, третото е ромско насилие, четвъртото....., петото...Готово, подредихме ги.Сега можем да ги мразим насилниците диференцирано както и да се разграничим, понеже сме ги диагностицирали.Когато е бял работещ българин млад баща, няма да мразим ромите, но пък насилието е домашно.А когато е акушерка.А когато е дете срещу дете.Възпитание, ценности, здрава основа, на която да стъпиш, сигурност и предвидимост в ежедневното функциониране, и разбира се, някакви добри примери.Тези липси никоя конвенция няма да ги попълни.И поради тези липси,екстремните човешки реакции, просто няма да спрат.
7
Анонимното подло премълчаване
|
нерегистриран
30 октомври 2018, 21:23
4
-2
Процедурите са дълги,а правата на държавите нямат общо със страха от наказание.

Дребните душици дето ни представляват в Брюксел знаят че са временни и нямат мнение,. А имат страх от отхвърляне.
6
биопол
|
нерегистриран
30 октомври 2018, 20:52
4
-4
До коментар [#5] от "Ники":
Коварно, но точно на фона на поредното насилие: убийство на поредната жена - майка се пуска тази статия. Това е коварно.
Въобще чел ли ИК този колега? Къде е борбата срещу насилието? Къде е защитата на жертвите? Мерките къде са? В центъра на анализа му е тезата, че полът не е социален елемент, а биологичен. Няма нищо спорно в този документ. Колегата ще прозре истината, когато животът му я поднесе. Всички сме равни и сме свободни да се самоопределяме. Полът е спектър от плюс до минус. Но не всички сме достатъчно зрели за да го приемем. Трябва още време и още сръбска музика.
джендър,заминавай при амбриажите в Брюксел,тук на никой няма да липсваш!
5
Ники
|
нерегистриран
30 октомври 2018, 17:49
6
-11
Коварно, но точно на фона на поредното насилие: убийство на поредната жена - майка се пуска тази статия. Това е коварно.
Въобще чел ли ИК този колега? Къде е борбата срещу насилието? Къде е защитата на жертвите? Мерките къде са? В центъра на анализа му е тезата, че полът не е социален елемент, а биологичен. Няма нищо спорно в този документ. Колегата ще прозре истината, когато животът му я поднесе. Всички сме равни и сме свободни да се самоопределяме. Полът е спектър от плюс до минус. Но не всички сме достатъчно зрели за да го приемем. Трябва още време и още сръбска музика.
4
адв.Пашова
|
нерегистриран
30 октомври 2018, 09:46
30
-9
Блестящ правен анализ и гражданска позиция, колега Цеков. Поздравления. Правителството трябва да спази решението на КС.
3
|
нерегистриран
30 октомври 2018, 09:41
8
-24
1. На коя държава след Унгария и Полша ще бъде отнето правото на глас в ЕС?
2. Авторът на статията какъв беше монархист, социалист-републиканец борец за АЕЦ-Белене или усвоител на четвърт милион от държавната хазна за борба срещу изграждането на АЕЦ-Белене?

А за решението на КС - бе за него не точно Конституцията беше водеща, а желанието на екипа на един бивш главен прокурор да гледа как студенти правят лицеви опори без тениска. Щото ако ИК беше приета, тези "тренировки" щеше да трябва да се наказват!
2
Гел
|
нерегистриран
30 октомври 2018, 08:28
4
-11
Гел
1
Езоп
|
нерегистриран
30 октомври 2018, 07:52
20
-5
В Брюксел всички са джендъри.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно