Съдът в Люксембург реши:
Работникът не може да изгуби автоматично правото на платен годишен отпуск, тъй като не е поискал да го ползва
Ако обаче работодателят докаже, че работникът съзнателно не е взел платения си годишен отпуск, правото на ЕС допуска загубата на това право, а в случай на прекратяване на трудовото правоотношение, и съответното неизплащане на обезщетение
Работникът не може да изгуби автоматично правото на платен годишен отпуск, тъй като не е поискал да го ползва

Работникът не може да изгуби автоматично придобитото от него право на платен годишен отпуск, тъй като не е поискал да го ползва, реши Съдът на Европейския съюз. Ако обаче работодателят докаже, че работникът съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това не е взел платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността действително да упражни това си право, правото на Съюза допуска загубата на това право, а в случай на прекратяване на трудовото правоотношение, и съответното неизплащане на финансово обезщетение, става ясно още от решението на Съда в Люксембург.

Казусите

Г-н Sebastian W. Kreuziger преминава подготвителен стаж към провинция Берлин (Германия) за упражняването на юридически професии. През последните месеци на стажа той не ползва платен годишен отпуск. След като стажът приключва, г-н Kreuziger иска финансово обезщетение за дните неползван платен годишен отпуск, но провинцията му отказва. Тогава г-н Kreuziger обжалва отказа пред германските административни съдилища. 

Г-н Tetsuji Shimizu е служител на Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften ("Max-Planck-Gesellschaft"). Около два месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение Max-Planck-Gesellschaft приканва г-н Shimizu да вземе оставащия му отпуск (без обаче да го задължава да вземе отпуска на определените от работодателя дати). Г-н Shimizu взема само два дни отпуск и иска да му се плати обезщетение за неизползваните дни отпуск, но Max-Planck-Gesellschaft отказва. Тогава г-н Shimizu се обръща към германските съдилища по трудови дела. 

Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg (Висш административен съд на Берлин-Бранденбург, Германия) и Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови дела, Германия) искат да установят дали правото на Съюза допуска национална правна уредба, която предвижда загубата на неползвания платен годишен отпуск и загубата на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал съответната молба преди прекратяване на трудовото правоотношение. 

Така те искат от Съда да тълкува в това отношение правото на Съюза, според което правото на всеки работник на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. 

Решенията

С решенията си Съдът приема, че правото на Съюза не допуска работникът да загуби автоматично дните платен годишен отпуск, на които има право съгласно това право на Съюза, както и съответно правото си на финансово обезщетение за неползвания отпуск само защото не е поискал да ползва такъв отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение (или по време на референтния период). 

Тези права могат да се погасят само ако работодателят действително е осигурил на работника възможността, например чрез предоставяне на адекватна информация, да ползва своевременно въпросните дни отпуск, което работодателят трябва да докаже. 

Всъщност работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение. Поради това той може да не е склонен да предяви изрично правата си спрямо своя работодател, по-специално тъй като, ако го направи, работодателят може да вземе мерки, които да се отразят неблагоприятно върху работника като страна по трудовото правоотношение. 

Ако обаче работодателят е в състояние да приведе изискваните от него в това отношение доказателства, че работникът съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това не е използвал платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността действително да упражни това си право, правото на Съюза допуска загубата на това право, а в случай на прекратяване на трудовото правоотношение, и съответното неизплащане на финансово обезщетение за неползвания платен годишен отпуск. 

Всъщност, всяко тълкуване на правото на Съюза, което може да насърчи работникът съзнателно да не използва платения си годишен отпуск през съответните референтни периоди или периоди на допустимо прехвърляне, с цел да увеличи възнаграждението си при прекратяване на трудовото правоотношение, няма да е съвместимо с целите, които въвеждането на правото на платен годишен отпуск преследва. Тези цели са свързани по- специално с необходимостта да се гарантира, че работниците действително ползват почивка, за да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве. 

Съдът уточнява още, че изложените по-горе принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния сектор (какъвто е провинция Берлин) или е от частния сектор (какъвто е Max-Planck-Gesellschaft). 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
|
нерегистриран
06 ноември 2018, 11:58
8
-1
Проблемът е, че работникът е зависима страна и за него е много по-лесно да съди работодателя си когато вече е прекратено трудовото правоотношение, отколкото когато е в положение на зависимост. Иначе рискува да бъде уволнен под друг предлог. Отделно, че се излиза в отпуск ако шефа разреши, а молбата се подава при деловодител, който е зависим пак от шефа. Няма опция работника да си пуска примерно молбата през Инспекцията по труда и ако има откази, то в края на годината да излезе в отпуск без разрешение.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно