Адвокат Ралица Негенцова:
130 години работим в полза на обществото*
Призовавам хората, ако имате данни за недобросъвестна дейност, сезирайте ни, казва председателят на Висшия адвокатски съвет
130 години работим в полза на обществото*

Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет, снимка: в-к "24 часа"

 

Г-жо Негенцова, българската адвокатура чества 130 г. от първия закон за адвокатите, приет само 10 г. след Освобождението. Много или малко е този период?

Погледнато през призмата на вечността, е малко, но когато се гради история, и то от самото начало, от нулата, е доста дълго време. Законът за адвокатите е един от устройствените в следосвобожденска България. Дотогава е имало защитници, но те не са били легално определени. Задълженията и отговорностите се оформят именно в Закона за адвокатите, приет от 5-ото Обикновено народно събрание на Княжество България. Преди него е имало немалко служебни защитници. Първият е Илия Цанов. Той е защитника на Ботевите четници. Тогава, когато те са били изправени пред бесилките, е имало и още една - за него! Той има смелостта, честността и отговорността да ги защитава, при положение че всички са били наясно каква ще е присъдата. Но благодарение на защитата му се стига дотам, че бесилките остават празни.

Малко са хората, които знаят, че адвокати са били Георги Бенковски и Алеко Константинов. Това са имена в нашата история, които се открояват с много ярка светлина. Но известният български политик, дипломат и адвокат д-р Константин Стоилов е в основата на създаването на Закона за адвокатите през 1888 г. Като държавник е бил наясно, че правосъдие без защита не съществува, както и защита без правосъдие. Мога да кажа, че постулатите, които са залегнали в него, са актуални и днес, 130 г. по-късно. Тогава са били поставени темелите на нашата професия и е посочено защо тя е необходима, какви качествата трябва да притежава всеки неин представител. Посочени са и отговорностите. Вижте клетвата от онова време - не е ли актуална и днес?

По случай годишнината издавате и книга. Разкажете за нея.

Адвокатурата е свободна, самоуправляваща се и независима. За тези 140 г. от Освобождението професията е уреждана нормативно 6 пъти. За първи път в конституцията през 1991 г. са издигнати принципите на адвокатската професия и тя е конституционно закрепена. Ето защо ние подготвихме и книгата "Адвокатът, Конституцията и приложимото право", посветена на годишнината, която отбелязваме. Неин автор е известният конституционалист и съдия проф. д-р Пенчо Пенев. Конституцията рядко се прилага в правораздаването. Затова искаме да покажем колко важно е за правосъдието да познаваме и основния закон в държавата - конституцията. Обръщайки се към книгата, всеки практикуващ юрист ще види, че е необходима. Освен монографията и вижданията на проф. Пенев в нея има и 184 акта - 170 решения и 14 определения на Конституционния съд (КС).

Ето защо книгата е изключително полезна за практикуващите юристи, преподаватели, изследователи. Искам този ден, в който отбелязваме 130 г. от първия Закон за адвокатите, да не е само ден на възхвала, на преклонение пред нашите предци. Но и давайки си равносметка какво е направено, да набележим пътя си напред. От една страна, равносметка и на извършеното от нас, защото човек без минало няма бъдеще. Но за да знаем бъдещето, трябва да сме начертали пътя, по който сме вървели. Идеята ни всъщност е тези, които идват след нас, да кажат: "Ние се учихме от предците ни, искаме да направим така, че и нашите имена да останат с нещо значимо в историята".

Колко са адвокатите в България?

13 771 бяха към януари тази година. В София са около 6000.

В представите на гражданите адвокатската професия е не само престижна, но и добре заплатена. Така ли е в действителност?

Престижна е, защото е в полза на обществото. Така че въпросът не е само свързан с възможностите за възнаграждение. Да не забравяме, че адвокатите работим и про боно (доброволно, без заплащане - б.р.). Най-важното в една професия е да има хъс, а не да се отиде в нея с мисълта, че ще се получат някакви пари. Всеки трябва да знае, че за да получи възнаграждение, трябва да даде своя труд, да изгради името си.

Адвокатската професия е отговорна. Тя работи не само за гражданите, но и за институциите и юридическите лица, в полза на цялото общество. Затова преди години, когато е приет първият закон, Константин Стоилов е казал, че това е едно добро за обществото, което с годините ще бъде разбрано.

Представители на адвокатурата участват в обсъжданията на законопроекти, но законодателите вслушват ли се във вашето мнение?

Правомощията на Висшия адвокатски съвет са категорични. Ние имаме правото, задължението и отговорността да изразяваме становища по законопроекти, тълкувателни и конституционни дела, от една страна. А от друга - имаме възможността да внасяме предложения във Върховния касационен и Върховния административен съд по определени въпроси, които смятаме, че трябва да бъдат предмет на разглеждане.

Също така с последните изменения в конституцията придобихме едно право, за което сме се борили дълго време - възможността да сезираме Конституционния съд, когато смятаме, че дадена норма противоречи на основния закон и не е в интерес на гражданите.

Заради тези правомощия Висшият адвокатски съвет създаде един помощен орган - Комисия по правни въпроси, която е с 6 отделни секции - конституционно и държавно право, наказателно право и наказателен процес, гражданско право и граждански процес, административно право и административен процес, финансово, осигурително и данъчно право и процес, търговско право. В тази комисия са ангажирани десетки имена от най-добрите представители в нашата професия, като работата им е на абсолютно доброволен принцип. С тази дейност Висшият адвокатски съвет е отговорил на високите обществени очаквания за активно участие в нормотворческия процес.

Получавате ли много сигнали?

Както неведнъж съм казвала, законодателят не работи, за да създава лоши закони и противоконституционни норми, но ние се явяваме коректив, ако някъде е допусната грешка и има недоглеждане. Законите са изключително динамични, много се внасят за приемане, много са промените, а законът не съществува сам за себе си. Той е във връзка с всички останали норми. Заради това ние като защитници на справедливото и доброто, каквото се казва, че е правото, работим в тази насока.

Има усещане, че у нас постоянно се променят законите. Това не създава ли объркване дори сред самите адвокати?

Права сте, че динамиката е изключително голяма. В известен смисъл това е логично, доколкото законовата база е във връзка с обществените отношения. Самият живот е изключително динамичен, в сравнение с живота преди 20, 30, 50 години. Така че за объркване не можем да говорим, защото ние сме си избрали професията. Част от основните ни задължения е да сме добре подготвени и квалифицирани. Това засяга не само адвокатите, но и всички практикуващи юристи.

Адвокатите са свободни хора, но в същото време имат ръководен орган. Вие можете ли да ги санкционирате, критикувате?

Адвокатурата е свободна и независима. Но свободата и независимостта са преди всичко отговорност. Ето защо основният принцип, който е залегнал в работата на Висшия адвокатски съвет, е да се съблюдават правилата. Работим усилено както в прецизиране на условията, които да гарантират достъп до професията само на хора с нужните знания и нравствени качества, но и в посока на безкомпромисна дисциплинарна дейност.

Наскоро професията отново беше на прицел - покрай измененията в Кодекса за застраховането. Някои ви нарекоха "лешояди".

Не са редки случаите, в които заради недобросъвестно поведение на отделни адвокати или адвокатски кантори се петни името на цялата адвокатура. Това е неприемливо и крайно несправедливо към хилядите честни и почтени мои колеги. Висшият адвокатски съвет и аз като негов председател призовавам вас, медиите, и цялото българско общество - ако имате данни за недобросъвестна дейност на адвокати, ни сезирайте. Ние самите държим подобни явления и хора да бъдат отстранявани и името на адвоката да се произнася с уважение.

Как се справяте с нелоялната конкуренция?

За нас този проблем стои от години. Все още не се разбира, че по-евтиното често излиза скъпо. Хората трябва да знаят, че този, към когото се обръщат, е адвокат - той трябва да е сигурен, че това му гарантира квалифицирана правна помощ. Освен това адвокатът носи ясно определена в закона отговорност за своята дейност. Това е разликата с всякакви "специалисти" в областта на правото, които нямат качеството на адвокат. Затова е крайно време да се осъзнае, че проблемът с нелоялната конкуренция не е на адвокатите, а на обществото.

Според вас какъв е по-добрият вариант - от студентската скаймейка директно в адвокатурата или първо да се натрупа стаж като юрист в институция?

Адвокатската професия е творческа и на този въпрос няма верен отговор. Тя зависи от представата ти за света, от моралните ти качества, от усещането за отговорност. От стремежа ти за знание, от трудолюбието ти, от готовността ти да нарушиш собствения си комфорт в полза на клиента. Аз съм адвокатско дете, и двамата ми родители са адвокати, и двамата ми дядовци са били адвокати. Но възпитанието на моите родители беше по-различно. Баща ми казваше: Подобре да се дави в началото, отколкото да ми губи времето. Бяха ме пуснали да скачам в дълбоко и ако стане от мене човек, стане. Но всичко е въпрос на вътрешната нагласа и на желанието по-голямата част от времето да го посветиш на професията.

Ралица Негенцова e завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член и говорител на ЦИК от 1992 до 2013 г. Избрана е за председател на Висшия адвокатски съвет през 2013 г. и преизбрана през 2017 г.

*Интервюто препечатваме от в-к "24 часа".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно