Явор Нотев:
Съдът няма как да се съобрази с лимитите на обезщетенията*
Шофьорите трябва да бръкнат в джоба си и да платят разликата до 50 000–60 000 лв., смята зам.-председателят на НС
Съдът няма как да се съобрази с лимитите на обезщетенията*

Явор Нотев, зам.-председател на Народното събрание, снимка: БГНЕС/Архив

Г-н Нотев, по време на гласуването на промените в Кодекса за застраховане, стана ясно, че не сте съгласни с част от тях. Какви са обструкциите ви по текстовете като юрист?

Гласуваните от парламента промени в Кодекса за застраховането противоречат на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, който е включен в общата уредба на института на непозволено увреждане. Той е фундаментален, не е променян и не е отменен. Право на съда е да прецени размера на вредите, които са причинени, както и обезщетението, което се дължи. А то безусловно се дължи, когато са виновно причинени тези вреди. С промените, които бяха гласувани в Кодекса за застраховането, се прави опит да се ограничи отговорността до 5 000 лв.

Опитът стана факт, нали?

Да, стана факт за разширения кръг лица, които са в по-далечна родствена връзка със загиналото при катастрофа лице, или тези, които имат установена фактически и житейски емоционална връзка. На пръв поглед подобно решение спестява разходи на застрахователите, които плащат обезщетения от един обществен ресурс – този, който е събран от българските граждани по силата на задължителното застраховане на тяхната "Гражданска отговорност". От тази страна, решението изглежда добре и предполага, че няма да се увеличи цената на застраховките. Очаква се те да останат на същите нива, защото ограничаваме разходната част, т.е. застрахователите вместо 50 000 лв. или 60 000 лв. ще плащат до 5 000 лв. Ако обаче поставим интересите върху гражданите, които се намират вече в ситуация на настъпило застрахователно събитие, тези които трябва да отговорят за причинени от тях вреди, в качеството им на водачи, положението не е толкова комфортно.

Длъжен ли е съдът да се съобразява с тавана на обезщетението, гласуван от парламента?

Ще се случи следното – шофьорите ще си спестят половината от цената на застраховката, т.е. вместо да платят 400 лв. или 600 лв., ще платят 200 лв. или 300 лв. Но когато стане събитие, той ще трябва да се задоволи с 5000 лв. от застрахователя за покриване на вредата и да се бръкне лично в джоба и да се обърне към своето имущество, за да може да доплати още едни 40 000 лв., или 50 000 лв., в зависимост от решението на съда.

Казвате, че съдът няма да се съобрази със записаното в Кодекса за застраховането?

Съдът не може да се съобрази с написаното в методиката, която се обещава да се приеме, както и с временните ограничения, т.нар. лимити на обезщетенията, които са записани в преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането. Тези лимити могат да се коментират като специален закон отговорността на застрахователите. Но те не могат да се отнасят в отношенията между лица, които са извън кръга на застрахователите. Българските граждани, макар и пожелателно да се казва, че и те отговарят в тези лимити пред лицата, на които са причинени болка и страдание, ще бъдат осъдени да платят вредата, която са причинили. Не виждам никаква друга възможност. При положение, че това не стори българският съд, това ще стане чрез прилагането на европейското право. Там няма подобни ограничения. Залагаме изключително голям проблем точно за ограничения кръг от граждани, които са с пряко участие в 600-700 произшествия годишно със загинал човек. Говоря по статистиката за броя на загиналите в ПТП-та годишно в България. Тези 600-700 човека имат кръга от най-близки роднини, за обезщетения на които не бяха въведени лимити. Около случаите на загинали има и още около 2-3 лица, които по новите правила, имат право на обезщетения. Т.е. числото 600-700 трябва да го умножим по три. Наистина задълженията на застрахователите стават непосилни. Застрахователите сега, в момента могат да кажат, че са изненадани и че не могат да отговорят на тези претенции.

Тълкувателното решение на ВКС ли е в основата на проблема?

Проблемът не е от вчера. Питането ми е защо през 2016 г. се образува дело с конкретни въпроси за правата на тези лица, а застрахователите реагират чак през 2018 г. с предложение за гратисен период и срок за изработване на методика, на наредба и т.н. Т.е. съобразяването на приходната част на бюджета, от който се заплащат обезщетенията, би било редно да стане много по-рано и е било грижа на самите застрахователи, на институциите, които е следвало да проследят този процес и да прогнозират какво ще се случи при тълкувателното решение на ВКС. Ще направя и още едно уточнение – решението на ВКС не променя кръга от лицата, така както този кръг е заложен в закона. В закона е казано, че всеки, който претърпи вреди, има право да бъде възмезден. Ограничението идваше от едно постановление на Върховния съд на НРБ от 60-те години, в което се казваше, че извън низходящите и възходящите роднини и съпрузи, друг няма право да претендира. С това не беше променен законът, но беше наложена съдебна практика, която с тълкувателното решение на ВКС от лятото беше променена. Изходът беше твърде възможен и в този смисъл не беше трудно да се прогнозира.

Чуха се твърдения по време на дебатите, че част от новите текстове са противоконституционни. Има ли основание за атака на промените пред КС?

Пряк конфликт с Конституцията не виждам. По-скоро ми се струва, че атаката към спорните текстове ще бъде насочена през Европейския съд за правата на човека – там където ще може да се коментира дали правомерно са ограничени правата на гражданите с текстове от националното законодателство, които няма как и не бива да противоречат на европейските правила.

Как противоречат на европейските правила, нали ни уверяваха, че в много държави има лимити на обезщетенията?

Да, има лимити, но те са много по-различни. Г-жа Менда Стоянова ги спомена – 10 млн. евро за всички събития и 1 млн. евро за едно събитие. Ще поясня – 10 млн. евро ако става въпрос за събитие с много жертви, примерно автобусна или влакова катастрофа. Обичайният случай в България е да се присъждат далеч по-ниски суми. Ако на някой му се виждат високи, утвърдените в съдебната практика суми за обезщетения на близките на загинали при катастрофи, би трябвало да могат да се коментират.

Не разбрах. Моля ви, обяснете за лимитите от 1 млн. евро и 10 млн. евро.

Това са граници, в които застрахователят е длъжен да може да отговори. Не че ще ги плати, Това ни праща към другия драматичен въпрос – за края на календарната и финансова година. За необходимостта да се провизират тези претенции, които са нововъзникнали. Т.е. застрахователят, за да може да продължи да упражнява тази своя дейност и да има лиценз за нея, трябва да докаже, че може да отговори и на новите финансови претенции.

Как ще отговорите на обвинението, че лобирате за адвокатите, тъй като самият вие сте адвокат и защитавате роднини на жертви от катастрофи?

Въпросът за лобизъм и конфликт на интереси е абсолютно неуместен като става дума за процесуално представителство, упражнено по силата на упражняване на професията. В съда съм представлявал и близки на пострадали, и застрахователи, в зависимост от ангажимента по съответния казус. Тук става въпрос за обсъждане на законопроект, чиято цел е да урегулира отношенията между застрахователи, застраховани и трети лица, които имат отношение към проблематиката на застраховките. В този контекст няма основание да се разпознавам като лице, което има конфликт на интереси. Напротив, изкушавам се да мисля, че съм наясно с материята и се опитвам да бъда полезен в регулирането на тези отношения с конкретно участие в законодателния процес.

Застрахователи обявиха, че в парламента има депутати, които адвокатстват на близки на жертви на катастрофи и вземат космически хонорари. Получавал ли сте космически хонорар?

 Категорично нямам подобен случай в практиката. Говоря за практика, финансовата страна на която се основава на наредбата и на минималното адвокатско възнаграждение. Убеден съм, че аргументи в противна посока могат да бъдат представени. Трудно се спори с анонимни опоненти – някой бил казал, или някой бил предположил. Становището ми в пленарна зала се основаваше на следното: Българските граждани искат да имат годна застраховка "Гражданска отговорност". Да знаят, че когато бъдат осъдени да платят обезщетение, вместо тях това ще стори застрахователят. Действието на този принцип, който е от дълги години, се ограничава с приетите промени в Застрахователния кодекс. Те ограничават отговорността на застрахователя, а не на гражданина, който лично трябва да отговаря, тогава когато е направил нарушение с пострадал друг участник в движението. И това е много неприятно и страшно, защото променя принципа на застраховането.

С промените в Кодекса за застраховането, които гласувахте, не обезсмислихте ли "Гражданската отговорност"?

Силно казано е така, защото по време на обсъжданията се направиха много компромиси. Уреждането на отношенията, поне до приемането на методиката става по досегашния начин. Пряко се засягат възможностите на лицата от разширения родствен кръг, които досега не можеха въобще да претендират за обезщетения. Връщаме се към началото на разговора – за претенции над 5 000 лв. няма проблем те да преследват лично извършилия нарушението и причинил вредата. Ето това е мината, която бе заложена в застрахователното дело. Задължителната застраховка не гарантира нито пострадалите да вземат претендираното обезщетение, нито пък причинителя на това увреждане, че някой друг ще плати вместо него, при условие, че той е стриктен и е платил задължителната застраховка и е изправен по отношение на изискванията на закона.

Ще ви помоля да коментирате и въвеждането на дългоочакваната система "бонус-малус". Нормално ли е общинските и държавни автомобили да се освобождават от нея?

Темата е безкрайно широка и безкрайно неразработена. На този етап бих се въздържал да взема становище по неписани текстове. Системата цели постигане на справедливост в аспекта по-високи цени на полиците за недисциплинирани водачи. Но спорът се изнася още в началото върху въпроса автомобилът ли е застрахован или водачът, който трябва да сключи застраховката "Гражданска отговорност". Оттам тръгнаха и манипулациите за досие на автомобила, за автомобили с лоша репутация. Предстои много работа, а моят призив е да си дадем време за широко обществено обсъждане.

Разбрах, че имате обструкции и по данъците за старите коли.

Ветото на президента даде основание за много сериозни отговори защото ние сме последователни във виждането си, което беше представено в пленарна зала от г-н Павел Шопов. Преждевременно е да се прехвърля тежестта върху по-бедните граждани, които не могат да си позволят да си сменят автомобилите с по-нови. Имаме уверенията, че законови промени в тази част ще настъпят в отговор на общественото напрежение и в посоката, която ние изискваме – да бъдат облекчени собствениците на стари автомобили.

Интервюто препечатваме от в-к "Труд"*

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
!
|
нерегистриран
26 ноември 2018, 09:04
1
0
Погледнато отстрани , май че проблема никога не е бил във лелите и братовчедите а най вероятно е само повод да се занулят всички дела и да не се плати нищо . Иначе всеки си казва от неговата гледна точка . Само че има три големи потенциални препъни камъка за счетоводителите - колко хора ще са изработени , Конситуционният съд защото е налице ретроактивно действие и европейският съд в Люксембург. Тъй че интересното предстои !
9
пънка е жив
|
нерегистриран
24 ноември 2018, 17:43
1
0
къде мога да видя колко са печалбите на една застрахователна компания
8
пънка е жив
|
нерегистриран
24 ноември 2018, 17:43
1
0
къде мога да видя колко са печалбите на една застрахователна компания
7
Диоген Лаерций
|
нерегистриран
23 ноември 2018, 16:02
16
-11
До коментар [#6] от "До 5 , защо ли има и практика на Европейски съд":
Изменения на материален закон със задна дата- правна сигурност по български
И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
24 октомври 2013 година(*)
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Директива 90/232/ЕИО — Член 1 — Пътнотранспортно произшествие — Смърт на родителите на ненавършилия пълнолетие ищец — Право на обезщетение на детето — Неимуществени вреди — Обезщетение — Покриване от задължителната застраховка“
По дело C‑277/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., в рамките на производство по дело
2)      Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Подписи
Не е зле преди да се пейстне решението на СЕС все пак да се прочете. Същото казва, че не е допустимо в националното право да се слагат лимити на застраховката "ГО" под лимитите по директивата /макар цитираната да е отдавна отменена, а сега да действа директива 2009/103/ЕО/. Решението на СЕС обаче не казва, че не е допустимо в националното право да се поставят лимити на самата деликтна отговорност на делинквента, вкл. и за неимуществени вреди. Отговорността по застраховката "ГО" е функционално обусловена от деликтната отговорност на водача на МПС, уреждаща се само в националното право - нея то може да уреди както си ще, без да се съобразява с европейско законодателство, каквото в тази сфера няма. Това именно е направило НС, макар неудачно да го е уредило с приетия ЗИДКЗ - лимитирало е самата деликтна отговорност на водача /вж. новия чл. 493а, ал. 5 и § 96, ал. 2 - според публикувания на сайта на НС доклад за второ четене/. Сега обаче очаквам да се разразят спорове кой от двата закона е по-специален - чл. 52 ЗЗД или тези текстове от КЗ.
6
До 5 , защо ли има и практика на Европейски съд
|
нерегистриран
23 ноември 2018, 14:20
3
-3
Изменения на материален закон със задна дата- правна сигурност по български
И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
24 октомври 2013 година(*)
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 72/166/ЕИО — Член 3, параграф 1 — Директива 90/232/ЕИО — Член 1 — Пътнотранспортно произшествие — Смърт на родителите на ненавършилия пълнолетие ищец — Право на обезщетение на детето — Неимуществени вреди — Обезщетение — Покриване от задължителната застраховка“
По дело C‑277/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., в рамките на производство по дело
2)      Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Подписи
5
Диоген Лаерций
|
нерегистриран
23 ноември 2018, 14:09
9
-1
МногоУважаеми г-н Нотев,
Като не оспорвам качествата ви на виден и лично заинтересован адвокат по ПТП-дела, вкл. и обезщетителни, които най-вече ще пострадат с приетите промени, все пак ви обръщам внимание, че не е добре да се изказвате по въпроси, които не познавате, а именно – какво точно ни задължава правото на ЕС и какво не. За ваша и на други лаици яснота съм длъжен да ви просветля малко по този въпрос, макар съзнавайки, че си правя излишен труд, тъй като принципът при нашенските публични дебати винаги е бил „едно си баба знае, едно си бае“.
1. Не съществува общо наднационално законодателство на ЕС, което да урежда основанията и съдържанието на деликтната отговорност, вкл. и за ПТП-та. Уредбата на деликтната отговорност все още е запазена територия на отделните държави членки, която пък е вследствие на многовековни национални традиции, от които те трудно някога ще отстъпят. Това важи и за обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди – те все още се определят само от националното законодателство на всяка държава членка, което урежда кои вреди и в какъв размер да се обезщетят. Макар обезщетяването на имуществените вреди да е уредено по сходен начин в отделните държави, то същото не може да се каже по отношение на обезщетяването на неимуществените вреди. Част от държавите членки /напр. Германия, Словакия, Малта и др./ по принцип не признават обезщетяването на неимуществени вреди, а в значителна част от останалите държави тези обезщетения са или законодателно или съдебно лимитирани и то до много ниски, почти символични размери, като напротив – присъждат се огромни обезщетения за имуществени вреди, вкл. и бъдещи и хипотетични такива, подлежащи на периодична индексация /напр. пропусната издръжка или друг доход или дори – само за поддържане на досегашен стандарт на живот/.
2. Затова в областта на деликтната отговорност правото на ЕС засега се е задоволило само с уреждане на стълкновителните норми на МЧП, разграничаващи отделните национални суверенитети и това е сторено с известния регламент № 864/2007 г. /регламент „Рим ІІ“/. Целта на същия е да определи кое е приложимото национално деликтно право при настъпването на дадено събитие. Така определеното национално деликтно право пък ще каже дали за това събитие въобще се носи деликтна отговорност, от кого, спрямо кого, за какви вреди и в какъв размер.
3. Не по различно е положението и със застраховката „ГО“, пък била тя и задължителната автомобилна. Тази застраховка покрива отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, която отговорност би се породила съобразно приложимото национално деликтно право – така и чл. 477, ал. 1 КЗ. Вярно е, че в правото на ЕС се съдържа задължение държавите членки да въведат подобна задължителна застраховка и това е сторено с директива 2009/103/ЕО и с преди това действащи други директиви. Всички те обаче предвиждат, аналогично на чл. 477 КЗ, само едно – застраховката да покрива отговорността за вредите, която би се породила въз основа на приложимия национален закон. Нищо повече. Не съществува акт на ЕС, който да определя предпоставките или размера на деликтната отговорност, която би се покрила от тази застраховка, т.е. правото на ЕС не урежда самия покрит риск в неговата пълнота.
4. По тази причина всякакви твърдения, че видите ли ПЕС изисквал обезщетяването и на неимуществени вреди и то в неограничен размер и как точно той се определя /по справедливост или по друг начин/, са просто спекулативни. Подобни приказки са по-подходящи за „Лека нощ, деца“, но не и за сериозни юристи.
5. Изводът от горното е, че трябва да се заляга повече над книгите, а да не се разчита само на кулоарни непроверени слухове, чути на кафенце и цигарка…
4
до 3
|
нерегистриран
23 ноември 2018, 13:43
4
-1
Точно така. При заведените досега дела са платени адвокатски хонорари и държавни такса на база действително претендираната сувма. А парламентът сега заявява,че е допустим иск до 5000 лв. тоест вече завелите дела горят-адвокатските хонорари и държавната такса зависят от рамзера на претенцията.

Дори и да има такава промяна, тя следва да е за в бъдеще.
3
Служебна победа за застрахователите
|
нерегистриран
23 ноември 2018, 13:15
9
0
Преходни и заключителни разпоредби от окончателен доклад между първо и второ четене на на ЗИД на Кодекса на застраховането
§95 До влизане в сила на на наредба за утвърждаване на методиката по чл.493а , ал.2 за определяне на обезщетенията на пострадали лица , и за увредените лица по чл.493а ал.3 за имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане , съответно смърт на пострадалия ,включително за събития настъпили преди влизането в сила на този закон се прилага досегашният ред .
Това означава че се придава обратна сила на материално правни разпоредби. Касае се за десетки хиляди висящи съдебни дела . Променят се правилата със задна дата , но не само на далечните роднини( това е за пред масите) а на ВСИЧКИ които са завели дела и нямат влязло в сила съдебно решение .
Внушението е и друго , вие можете да ни съдите колкото си искате , но ако нещо не ни хареса винаги можем да сменим правилата със задна дата . И тогава вместо да получите ще плащате - разноски и суми получени преди окончателното влизане на съдебното решение .
2
?
|
нерегистриран
23 ноември 2018, 12:03
17
-1
Какво прави този възпитан и нормален човек в "Атака" не мога да си обясня ...
1
|
нерегистриран
23 ноември 2018, 11:26
10
0
Лимитите са противоконституционни. Добър повод Висшия адвокатски съвет да сезира КС, веднага след публикацията на закона в ДВ. И без това ВАдвС сезира рядко КС.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно