ВКС е на път да отмени гражданската конфискация при прекратено наказателно дело*
Какво ще стане с над 315-те дела за отнемане на имущество за милиони левове?
ВКС е на път да отмени гражданската конфискация при прекратено наказателно дело*

Всеки момент се очаква да излезе тълкувателно решение на Гражданската колегия на съда, оглавяван от Лозан Панов. То може да доведе до прекратяване на дела за милиони срещу бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, издателя Иво Прокопиев, ексдепутата Христо Бисеров, бившия министър Трайчо Трайков.

Какво ще стане с над 315-те дела за отнемане на имущество за милиони левове? Правната общност се пита от дни, тъй като Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), чийто ръководител е Лозан Панов, е на път да отмени гражданската конфискация, ако наказателното производство срещу човека, чието имущество е на прицел, е прекратено. Решението вече е взето, но ще бъде оповестено официално, след като го подпишат всички съдии от колегията.

Гражданска конфискация съществува у нас от 2012 г. Тогава бе приет първият закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Задължителните условия да тръгне дело за конфискация са да има повдигнато обвинение и разминаване между доходи и имущество повече от 150 000 лв. за последните 10 г. По силата на този закон в съда бяха внесени 315 иска. Сред тях са исковете за отнемане на имущество на банкера Цветан Василев, издателя Иво Прокопиев, бившия министър на енергетиката Трайчо Трайков, бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, искът срещу когото е за близо половин милион лева, бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров. Те са за милиони, а срещу Цветан Василев и семейството му - за рекордните 2 млрд. лв. То обаче е спряно заради запитване до съда в Люксембург.

Едно подобно дело продължава между 3 и 5 г., обясни шефът на териториалния клон на комисията "Антикорупция" във Велико Търново Николай Колев. 

Нагласата на мнозина от съдиите е, че след прекратяване на наказателното преследване не може да се води дело за отнемане на имуществото. Според юристи това важи и когато човекът е оправдан на всички съдебни инстанции. Подобен е случаят с бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров. Той бе оправдан за пране на пари, но срещу него се води дело за отнемане на къща и гараж в Долна баня.

Тълкувателното решение е задължително за всички съдилища. Как обаче ще го третират адвокатите пред магистратите, тепърва ще се разбере. Дали то ще засегне двайсетина дела или много повече, е въпрос на време. Тълкувателното дело във ВКС бе образувано по искане на Четвърто гражданско отделение на 8 юли 2016 г. Тогава съдиите спряха дело на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). От януари тя е преименувана в КПКОНПИ.

Делото беше срещу определение на Софийския апелативен съд, с което се прекратяваше производство за конфискация на имущество на шефа на смяна в митница Гюешево Атанас Манчев. Неговата история е от май 2013 г. Той е задържан с трима колеги за 100 евро подкуп. Разследването е прекратено на 28 август 2014 г. Обвинението обаче става причина КОНПИ да започне проверка на имуществото му. Искът за отнемане е внесен в съда, когато Манчев вече не е обвиняем.

Върховните съдии имат различни виждания. Според едни, когато наказателно дело е прекратено, не може да се води и дело за конфискация. Според други юристи обаче това не е пречка. Ако ВКС приеме, че при прекратено наказателно разследване не може да се води дело за отнемане, освен че ще има прекратени дела за милиони, комисията трябва да извършва проверките по-бързо. Сега срокът по закон е 1 година. Истината е, че откакто през 2012 г. бе въведена гражданската конфискация, юристи спорят "за" и "против". Един от адвокатите, които напълно я отхвърлят, е Георги Атанасов. Извън професионалната му позиция известният юрист е ангажиран с тази тема, тъй като защитава и клиенти като издателя и бизнесмен Иво Прокопиев и бившия министър Трайчо Трайков по делата, които КПКОНПИ води срещу тях. 

Освен гражданска у нас съществува още наказателна, предвидена в Наказателния кодекс. До момента са написани три закона, два вече са отменени. 6 г. след приемането на първия закон за отнемане на имущество. Първият закон е от 2005 г. и става известен като закона "Петканов". По него работи комисията, която бе известна като "Кушлев", на името на своя първи председател проф. Стоян Кушлев. Според този закон делото за отнемане може да започне само след влязла в сила присъда. "Това води до известно забавяне във времето, през което активите са блокирани, като не е ясно дали ще се води дело за отнемане, защото то зависи от изхода на наказателното дело", обясни Николай Колев. Вторият закон е от 2012 г. и с него за първи път се въведе гражданска конфискация. Това значи, че и когато човек е оправдан, срещу него може да започне дело за отнемане, ако има разминаване между доходи и имущество.

Според доклад на ЕК от 21 декември 2016 г. европейските държави се делят на 3 групи по отношение на конфискацията. В 12 от тях има класически подход - имущество се отнема при присъда. Като в някои има и конфискация без присъда, но ако разследваният се укрива например. В други 8 държави има форми на наказателна конфискация, която не се основава на присъда, но в случай на смърт на подсъдимия. Наказателният съд може също да конфискува имущество, когато е убеден, че то е плод на престъпление.

В други 7 държави има гражданска или административна конфискация, неоснована на присъда. В доклад на Евроджъст от април 2013 г. България, Ирландия, Италия, Словения, Словакия и Великобритания са въвели система за гражданска конфискация, според която процедурата започва от държавата срещу имуществото и не би могла да се смята за наказание. Естония е въвела вариант на този модел.

833 иска за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 3 094 224 495,63 лв. е внесла комисията "Антикорупция", както е известна КПКОНПИ. "Обикновено едно дело продължава между три и пет години на трите инстанции", обясни Николай Колев. 518 са исковете, които са по първия закон, който е известен като закона "Петканов" и действа от 2005 до 2012 г. Те са на стойност 433 990 372,31 лв. По него дело за конфискация започва след осъдителна присъда на три инстанции. По този закон се иска отнемане на имущество за 23 млн. лв. на Евелин Банев-Брендо и роднините му например.

По втория закон, който е от 2012 до януари 2018 г., исковете са 315 и са на стойност 2 660 234 123,32 лв. Сумата е толкова голяма заради делото за отнемане на имуществото на банкера Цветан Василев. То обаче е спряно заради запитване до съда в Люксембург дали може да има дело за конфискация без влязла в сила присъда. На това основание са спрени още 2 дела, уточниха от КПКОНПИ. Две от тях се гледат от съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд, която отправи запитването.

Гражданите обаче също водят дела слещу комисията, когато нейните претенции са отхвърлени от съда. Досега комисията е платила обезщетения за над 1,6 млн. лв. През 2011 г. сумата е 67 784 лв. През 2012-а скача до 165 105 лв. Година по-късно - 2013-а, е 150 616 лв. През 2014-а е 155 028 лв., а през 2015-а набъбва до 376 883 лв. Най-голямата сума е през 2016 - 1 168 839 лв. През миналата почти достига половин милион - 416 327 лв. От началото на тази година е 160 774 лв.

*Препечатваме със съкращения статията от в-к "24 часа".

В-к "Труд", 21 ноември 2017 г.:

Как едно Тълкувателно дело на ВКС потвърди връзката между Лозан Панов и Иво Прокопиев

 

Докато институциите в София се вълнуваха какви ще са поредните критични бележки на Европейската комисия по отношение на върховенството на правото, в интернет се появи кратка информация за едно, на пръв поглед, рутинно разпореждане на председателя на Върховния касационен съд за изготвяне на становища по тълкувателно дело на Гражданската колегия, отнасящо се до иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Появата на документа съвпадна с опита на Иво Прокопиев да постави себе си над закона. Медийната бомба, сътворена от олигарха, целеше да попречи на прилагането на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

 

Обстоятелството, че вниманието на Лозан Панов е ангажирано с казус за отнемане на незаконно придобито имущество, докато Иво Прокопиев се опитва да избегне потенциален запор от държавата, е повече от достатъчен аргумент, за да извършим допълнителна проверка. И не защото е останал някой, който все още се съмнява, че Панов и Прокопиев са част от една задкулисна клика, бореща се да овладее всяка държавна институция и най-вече тези от съдебната власт, а защото на базата на действията на председателя на ВКС, тази симбиоза вече е и документирана. Ето и фактите:

 

На 17 август 2016 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС взема решение да спре дело, като иска приемането на Тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния съд на следния въпрос: "Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ." С други думи – ако специализираната комисия за конфискация на незаконно имущество е започнала проверка за произхода на средствата на дадено лице, чието дело междувременно е прекратено, дали тази проверка може да продължи или трябва да бъде прекратена.

 

На 12 октомври 2016 г. председателят на ВКС разпорежда
образуването на Тълкувателно дело No4/2016 г., като е определена
комисия за изготвянето й в състав – съдия Борислав Белазелков, бивш председател на Съюза на съдиите в България, както и съдия Светлана
Калинова, съдия Марио Първанов и съдия Жива Декова, която е
докладчик. Разпореждането на Лозан Панов е изпратено до главния
прокурор, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет, директора на
Института за държавата и правото при БАН, юридическите факултети
на Софийския и Пловдивския университет, както и до катедрите "Частноправни науки" на УНСС и Великотърновския университет и
департамент "Право" при Нов Български Университет, както и до
КОНПИ. Посочен е и срок за получаване на становищата – 30 декември
2016 г.

 

Справка в регистъра на Тълкувателните дела на ВКС установява, че на 16 юни 2017 г. с разпореждане на заместник-председателя на ВКС и
председател на Гражданската колегия Красимир Влахов, с оглед
изтичането на срока за депозиране на становища, е насрочено Общо събрание на съдиите от ГК на ВКС за 26 октомври 2017 г., на което да бъде обсъден и гласуван докладът на Комисията по т.д. No4/2016 г.

 

Междувременно Иво Прокопиев, негови служители в борсовия посредник "Булброкърс", както и бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков, се сдобиват с обвинения за приватизацията на 33% от ЕВН. Така те стават "клиенти" и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

 

От словоизлиянията на олигарха през миналата седмица разбрахме, че от месеци Прокопиев е очаквал държавните институции да приложат закона, заради което е предприел и изпреварващи действия. Какви точно са тези действия, логично, Прокопиев не разкри. Вероятно и защото трябваше да намеси председателя на ВКС. Нещо, което би било основание за уличаването на Лозан Панов в поредно нарушение на Етичния кодекс на българските магистрати и дори за стартиране на процедура по отстраняването му.

 

Още с внасянето на обвинителния акт срещу Прокопиев, Дянков, Трайков и компания в края на август, адвокатите им очакваха Софийският градски съд да върне делото на прокуратурата. Така се и случи – на 27 октомври 2017 г. съдия Костадинка Костадинова от СГС върна делото на прокуратурата, поради допуснати "съществени процесуални нарушения". На практика, съдия Костадинова прекратява делото, поне докато прокуратурата не обжалва на горната инстанция или не реши да внесе нов обвинителен акт, но пред Специализирания наказателен съд. Само ден по-рано, на 26 октомври, Гражданската колегия на ВКС би трябвало да е чула доклада на нарочно определената комисия по Тълкувателно дело No4 от 2016 г. и да вземе решение – "съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление". Но това не се случва, защото изненадващо делото е отложено. Причината – съдиите решават да изслушат становища за съответствия на Закона за конфискация на престъпно имущество с Директива на ЕС, както и за значението на решение на Европейския съд за правата на човека по делото "Димитрови срещу България". Всъщност, зад делото ЕСПЧ стои интересът на вдовицата на небезизвестния Константин Димитров – Самоковеца да запази част от имуществото им.

 

Така се стига до обоснованото предположение, че някой е имал сериозен интерес от отлагане на решението по Тълкувателно дело No4 от 2016 г., което е трябвало да стане известно именно на 26 октомври т.г. А кой може да е той, става ясно от два хода на Лозан Панов.

 

В случай, че Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС бе взелo решение на 26 октомври и то в посока, че прекратяването на наказателното производство не е основание КОНПИ да спре процедурата по отнемане в полза на държавата на имущество на проверявано лице, то прекратеното ден след това дело от съдия от СГС не би било пречка пред налагането на запор на активите на Прокопиев, Дянков, Трайков и компания. Само, че точно две седмици преди заседанието на 26 октомври, Панов предприема изненадваща офанзива и започва упорито да атакува досегашния си заместник и ръководител именно на Гражданската колегия – Красимир Влахов. Без ясни мотиви, Панов оказва натиск Влахов да подаде оставка и налагането на нов ръководител на върховните съдии от Гражданската колегия. Стига се дори до нахлуване на председателя на ВКС по време на заседание на Общо събрание на Гражданската колегия, една седмица преди да се разглежда тълкувателното дело за КОНПИ. Същото, което месеци след образуването му през 2016 г., се оказва от първостепенно значение за Иво Прокопиев в опитите му да "спаси" активите си от запор и евентуална последваща конфискация. В този смисъл, изненадващите действия на Панов по елиминиране на Влахов, вече имат своето логично обяснение. Председателят на ВКС иска да има пряк контрол върху Гражданската колегия, а оттам и върху изхода от тълкувателните решения, като наложи лоялен за него заместник- председател, както се и случва на заседание на Пленума на Върховния съд на 27 октомври.

 

Вторият ход на Панов, който доказва пълната му зависимост от Прокопиев и нещо повече – употребата на ВКС в защита на олигарха, може да се установи от преглед на Разпореждане на председателя на ВКС от 8 ноември 2017 г., с което по Тълкувателно дело No4/2016 г. са поискани нови становища от "изявени" специалисти по Европейско право, които трябва в срок до 22 декември 2017 г. да представят своите становища. За разлика от 2016 г., когато Панов не посочва поименно "експертите" от юридическите факултети, този път списъкът съдържа конкретни имена. А сред тях откриваме лица, които до такава степен са свързани с Иво Прокопиев, че човек да се чуди докъде може да стигне арогантността на задкулисието в опитите му да се опази от върховенството на закона.

 

Какви точно становища да очакваме по Тълкувателно дело, от чийто изход зависят финансовите активи на фирми на Прокопиев, ако те са поискани от абонираните за присъствие в изданията на олигарха персони като Михаил Екимджиев, Нели Огнянова, Красимир Кънев, Здравка Калайджиева, Боряна Мусева, Христо Христев и др. Всъщност, желанието на Прокопиев и Панов да се подсигурят с достатъчно на брой становища, които да гарантират "амнистия" за олигарха, е толкова голямо, че двамата дори не си дават сметка, как Красимир Кънев може да бъде определен за "изтъкнат специалист" по европейско право, просто защото председателят на любимия за задкулисието Български хелзинкски комитет по образование не е дори юрист, а философ. Да искаш становище от Здравка Калайджиева, чието присъствие като български съдия в ЕСПЧ е причина страната ни да бъде представлявана от "ad hoc" съдия за сметка на титуляра, а след завръщането й да продължи да работи за това България да бъде съдена в Страсбург, може да се тълкува не само като желание за преднамереност на изхода на тълкувателното дело, а следва да се разглежда и като подигравка с работещите в съдебната система, за които всички тези оплетености не са тайна. На всичкото отгоре, списъкът, който Панов несъмнено е получил от нечий адвокатски офис, включва и политически ангажираните Мусева и Христев, които са членове на ръководството на проконтролираната от Прокопиев ГМО- партия "Да, България". Какво да кажем за "експертите" Екимджиев, Огнянова или грантово зависимото НПО "Прозрачност без граници". Та, нали за тях сме чували, единствено от изданията на Прокопиев. Какво очакваме да посочат в становищата си, че КОНПИ има право да запорира финансовите активи на олигарха ли? Ами, ако се случи, нали и те ще останат без трибуна.

 

Всичкият този низ от факти, събития и преднамерени действия, несъмнено доказва превръщането на Върховния съд на България в Частен съд на олигархията. И тук виновните са повече от видими, нещо повече – сами се осветиха, а в желанието си да се подсигурят не само, че преиграха, но този път и прекалиха. Ясно е и друго – решението по Тълкувателно дело No4 би било опорочено, ако с него се блокира работата на КОНПИ, защото ще е ясно, че това е подсигурено със становища, изготвени от лица, пряко свързани със застрашено от отнемане на имущество лице. Освен всичко дотук, вече са налице и документални следи, които отреждат на Лозан Панов позицията на "Черен лебед" на олигархията в правосъдието. 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
14
За конфискацията!
|
нерегистриран
05 декември 2018, 16:32
1
0
При разминаване на доходи и имущество - конфискация! "Балъците да плащат, а тарикатите да не плащат данъци, осигуровки, да взимат под масата и т.н., и да трупат пачки на чужд гръб" - за такива конфискация независимо има или няма наказателно дело!!! Периодът на доказване да започне още от началото на края на комунизмът - "перестроиката" около 1986 г.!
13
любопитен
|
нерегистриран
04 декември 2018, 00:06
8
0
Интересно, откъде автора има информация,че "ВКС е на път да отмени гражданската конфискация при прекратено наказателно дело", както е посочено в заглавието? И че това ще е скоро? Защото заседанието на ОСГК на ВКС е насрочено за 28.02.2019 г.-
за справка виж сайта на ВКС.
И това не е ли опит да се настрои предварително обществеността срешу съда и да му се повлияе при взимане на решението?
Просто питам.
12
|
нерегистриран
03 декември 2018, 17:46
5
0
До коментар [#11] от "до 9

Има тълкувателно за сроковете - тепърва ще видим дали това прекратяване заради сроковете, е правилно или не.
11
до 9
|
нерегистриран
03 декември 2018, 12:44
15
-3
И с КОНПИ не се получават. Дори изобщо не се получават. Масово в цялата страна се прекратяват дела поради неспазване на срока на проверката и КОНПИ е осъдена да заплаща разноски в сериозни размери. Ползата от тази комисия е нулева, но пък загубите за държавата са значителни.
10
Не попрекалихме ли с конфискациите ?
|
нерегистриран
03 декември 2018, 12:40
15
-3
До коментар [#9] от "нерегистриран":

Вземете да попрочетете някоя и друга книжка - монографиите за отнемане на имущество са вече няколко. Гражданската конфискация не е нещо непознато и абсурдно в ЕС, а напротив. Става дума за възстановяване на справедливостта, в случаите, когато няма наказателно преследване и присъда, или пък има такава, но няма наложено наказание конфискация или то е приложено не по отношение на цялото незаконно придобито имущество на осъденото лице. Гражданите категорично искат съществуването на този институт, а не хора като Баневи, Арабаджиеви и Стайкови да дебилстват в тази държава надлъж и нашир. Идеите ви за връщане към ЗСГ /отм./ от 1973 г. категорично не могат да се приложат на практика и не съответстват на европейското законодателство.
Разберете, че само с прокуратура и НАП нещата не се получават, нито ще се получат.
Хубаво си хортуваш , но нашият закон не е такъв . Народното събрание е приело да има връзка между наказателно дело и делата на КПКОНПИ. Ако се приеме друг закон , тогава можем да говорим...Ако се вземе статистиката за разходите , които се правят за КПКОНПИ и отнетото имущество....държавата е на яка загуба . Огромна част от "конфискуваното" дефакто не е налице и нищо няма да се отнеме . Така , че и за в бъдеще КПКОНПИ ще работи на загуба . За мен този орган е идиотски измислен - да замазва очите на Европа , а резултатите му са нулеви . Няма да коментирам простотията 50 000 души да декларират ЕЖЕГОДНО дали не са си купили самолети и кораби. Кипи безсмислен труд , а плаща бедния народец….
9
|
нерегистриран
03 декември 2018, 12:16
9
-9
До коментар [#8] от "Не попрекалихме ли с конфискациите ?":
Ами не знам какво са приели от ВКС , но ако няма престъпление , за каква конфискация от КПКОНПИ можем да говорим ??? Това не значи , че няма друга възможност за "конфискация". По ДОПК ако има несъответно имущество пак може да се начислят данъци и да се вземе. И по НК има конфискации. Въобще за мен КПКОНПИ е един НАПЪЛНО ИЗЛИШЕН ОРГАН . Тая работа би трябвало да я върши Прокуратурата и НАП , а ако трябва и някаква смесена комисия както беше едно време по ЗСГ. Аман от излишни "силови" органи , които само харчат пари , а резултати - никакви...

Вземете да попрочетете някоя и друга книжка - монографиите за отнемане на имущество са вече няколко. Гражданската конфискация не е нещо непознато и абсурдно в ЕС, а напротив. Става дума за възстановяване на справедливостта, в случаите, когато няма наказателно преследване и присъда, или пък има такава, но няма наложено наказание конфискация или то е приложено не по отношение на цялото незаконно придобито имущество на осъденото лице. Гражданите категорично искат съществуването на този институт, а не хора като Баневи, Арабаджиеви и Стайкови да дебилстват в тази държава надлъж и нашир. Идеите ви за връщане към ЗСГ /отм./ от 1973 г. категорично не могат да се приложат на практика и не съответстват на европейското законодателство.
Разберете, че само с прокуратура и НАП нещата не се получават, нито ще се получат.
8
Не попрекалихме ли с конфискациите ?
|
нерегистриран
03 декември 2018, 11:47
21
-5
Ами не знам какво са приели от ВКС , но ако няма престъпление , за каква конфискация от КПКОНПИ можем да говорим ??? Това не значи , че няма друга възможност за "конфискация". По ДОПК ако има несъответно имущество пак може да се начислят данъци и да се вземе. И по НК има конфискации. Въобще за мен КПКОНПИ е един НАПЪЛНО ИЗЛИШЕН ОРГАН . Тая работа би трябвало да я върши Прокуратурата и НАП , а ако трябва и някаква смесена комисия както беше едно време по ЗСГ. Аман от излишни "силови" органи , които само харчат пари , а резултати - никакви...
7
до 6
|
нерегистриран
03 декември 2018, 11:41
19
-5
Кое му е срамното на тълкувателните решения? Ако има нещо срамно, то е за законотворците, които пишат законите по начин, който позволява да бъдат тълкувани по съвършено различни начин. Неяснотата на правните норми не е грях на ВКС, а позорна практика на Народното събрание. Защо не се пробваш да тълкуваш по съвършено различни начини десетте божи заповеди? Намираш ли, че за тях би се наложило тълкувателно решение? Качеството на работата на съда до голяма степен е предпоставена от качеството на работата на законодателя. А когато един закон се променя по десетина пъти в годината, качествена работа от съда не чакай. А когато пък поправките в законите носят имената на тези, в чиито интерес са направени, забрави за законност и качествено правораздаване. Да напомням ли как беше оправдан Цветан Цветанов?
6
|
нерегистриран
03 декември 2018, 11:24
8
-14
С такива тълкувателни, доверието в съда все ще е около 4% Срам за ГК на ВКС.
5
zdravka.kalaydjieva
|
нерегистриран
03 декември 2018, 11:11
19
-5
Защо изобщо е нужно обвинение, ако гражданската конфискация "значи, че и когато човек е оправдан, срещу него може да започне дело за отнемане, ако има разминаване между доходи и имущество"? Според логиката на автора, законът предвижда отнемане на имуществото на посочени от прокуратурата лица. Хайде оставете ВКС да се произнесе без извънпроцесуални внушения!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно