Д-р Хелмут Палдер:
Реформите, които главният прокурор проведе в самата прокуратура, вече дават резултати
Нашият съвет преди 20 години беше да се внимава с независимостта на съдиите. Част от тази независимост е не само чувството, че са свободни, а по-скоро като приемане на огромна отговорност, казва бившият съветник в Баварското министерство на правосъдието
Реформите, които главният прокурор проведе в самата прокуратура, вече дават резултати

Д-р Хелмут Палдер, снимка: БГНЕС

Г-н Палдер, едва ли има чуждестранен експерт, който по-добре познава българската правосъдна система. Как се развива българското правосъдие – от членството на България в Европейския съюз до днес, когато успешно премина първото Българско председателство на Съвета на ЕС?

Първо, благодаря за комплимента, който ми правите. Действително 20 години следя развитието на България. Мисля, че съм направил доста неща за България, но и честно казано съм получил доста голямо признание от страната Ви като насрещна престация за моите усилия. 

Не искам да избягам от Вашия въпрос, мисля, че преди България да се присъедини към Европейския съюз имаше една доста голяма законодателна активност. И тази активност след присъединяването към Съюза като че ли намаля. Беше въведен Механизмът за мониторинг и от него имаше доста добри резултати – имахме съответните Доклади за напредъка. Само ще спомена реформата в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), която беше свързана със съответните дискусии в страната, но оценявайки от дистанцията на времето, мога да кажа, че тя беше една много позитивна стъпка напред. Но както винаги в живота нещата се движат нагоре и надолу. Абсолютно човешко е понякога да се почива върху стари лаври, но ако това се случва твърде дълго във времето, тази позиция се загубва. И затова винаги съм казвал на българските колеги - да не почиваме само върху стари лаври, да се съобразяваме с критиката, която се изказва от страна на Европейската комисия.

Но нека да погледнем позитивното развитие. Ужасните поръчкови убийства, които се случиха в България, в крайна сметка бяха преустановени. Естествено всяко едно убийство е твърде много, но тези серии от поръчкови убийства от години вече не се случват.

Непрекъснато се чуват упреци, че не се предприемат достатъчно мерки за противодействие на корупцията. Имаше различни опити това противодействие да бъде поведено от различни служби и в крайна сметка беше взето правилно решение, а именно да се създаде едно централизирано звено, един централен орган (КПКОНПИ – бел.ред.). Запознат съм с критиката, че това централизирано звено има твърде много правомощия, но нека дадем шанс на този нов орган. И нека да заключим оптимистично, че имаме Специализиран съд не само за противодействие на организираната престъпност, но и за противодействие на корупцията. 

И ако вземем темата на днешния ни семинар – Противодействие на киберпрестъпления, трябва да кажа, че ние заедно – България и Германия, се намираме на едно и също ниво.

Мониторинговият механизъм на Европейската комисия над българските правоохранителни и съдебни органи обаче все още продължава. За първи път тази година ЕК видя напредък по три от ключовите шест критерия на механизма и временно ги прекрати. На какво се дължи този напредък?

Напредъкът се дължи на това, че помощта, която получи България, но и критиката, най-после даде плодове. Именно поради Председателството на Европейския съвет през тази година, което пое България, доведе до един силен тласък напред. Имаше много критични гласове, че България няма да се справи, но аз от самото начало бях оптимистично настроен и моят оптимизъм беше оправдан. България наистина изцяло подкрепи създаването на Европейска прокуратура, България постави началото на много важни инициативи за Западните Балкани. Именно по инициатива на България се разведриха отношенията с Македония. Освен това България осъществява една чудесна работа по отношение на осигуряване на границата на Европейския съюз с Турция. За съжаление целият този принос на България за Европа не е напълно признат от други европейски държави, но в крайна сметка г-н Вебер, който е кандидат за поста на Юнкер, наскоро поощри по подобаващ начин тези български успехи.

И освен това искам да оценя като позитив и реформата във Висшия съдебен съвет, а именно създаването на две професионални колегии – една, която да отговаря за съдиите и друга, която да отговаря за прокурорите. 

Една от критиките на Брюксел остава, а именно – липсата на ефективни присъди за корупция на политици. Същото казват и българските граждани. И тук идва прехвърлянето на отговорност – прокурорите ли не обвиняват добре или българските съдии отказват да издават осъдителни решения, какво показват Вашите наблюдения?

Това е един много труден въпрос и аз ще отговоря с въздържание. Преди да работя в Баварското министерство на правосъдието съм бил и прокурор и съдия. Аз познавам обвинението – ако самото разследване не се провежда правилно, това води до оправдателни присъди. Винаги при формирането на този резултат се пропуска първопричината – прокуратурата е длъжна да проведе разследване и когато не се съберат достатъчно доказателства за вината на лицето, тогава логичният резултат е оправдателна присъда. Действително е така – един отговорен съдия по-скоро би оправдал виновно лице, чиято вина обаче не е доказана в процеса, отколкото да осъди един невинен.

Няма да избегна Вашия въпрос, просто правя една стъпка по-напред. Като външно лице, аз не мога да си позволя да дам оценка за това дали прокуратурата не разследва правилно, или да дам оценка за това дали съдът не желае да постановява сериозни присъди.

Непрекъснато чета в Докладите упрека, че не се разследват достатъчно случаите на корупция, но честно казано много често в упреците за корупция не съществуват прояви на корупция. Мога само да изкажа очакването, че чрез създаването на новия орган за противодействие на корупцията, разследванията ще бъдат улеснени и ще вървят с по-бързи темпове. Мисля, че Специализираният съд и Специализираната прокуратура имат необходимите обезпеченост и законови средства, за да проведат ефективно разследване на такива случаи, за да могат съдиите наистина да имат достатъчно материал, събран съгласно принципите на правовата държава, за да могат да постановят осъдителни присъди.

Г-н Палдер, най-големите критици на българското държавно обвинение казват, че то не е реформирано. Обратното каза ЕК в последния Мониторингов доклад. Къде е истината?

Много често истината е по средата, колкото и банално да звучи това изречение. Но аз мисля, че по-скоро, в случая, истината е на страната на прокуратурата. Мога да си представя, че един орган, който е снаряжен с наистина огромен властови ресурс, може да бъде изкушен да го използва. Но това в никакъв случай не е индикация, че прокуратурата действа незаконосъобразно.

Мисля, че реформите, които проведе главният прокурор в самата прокуратура, вече дават резултати. На първо място това е подкрепата на районните прокуратури – като се върна назад във времето и си спомня ситуацията в началото на века, когато имахме проекти с българската прокуратура, трябва да кажа, че ситуацията е променена наистина чувствително. Тогава прокурорите се страхуваха да взимат самостоятелно решение, винаги питаха нагоре по йерархията какво трябва да правят, сега това нещо е напълно променено. Сега действително решенията се взимат на място и от лицата, които носят отговорността за изпълнението им. Естествено в една йерархична структура, каквато е прокуратурата, напълно нормално е ръководителят да има последната дума.

В заключение на Вашия въпрос, мисля че прокуратурата не е правилният адресат за критики в България.

Сигурно трудно ще Ви изненадаме, нали знаете, че България е страна на парадоксите. Възможно ли е в Германия – първият сред съдиите – председателят на Върховния съд да бъде уличен в недекларирането на доходи в размер на над 100 000 лв. (над 50 000 евро) и той да отказва да даде обяснение пред компетентните институции?

Аз не познавам конкретния случай, но не мога да си представя защо някой ще откаже да даде обяснение, след като няма какво да крие. Не знам какъв е доходът на един върховен съдия в България, не мога да кажа нищо по този въпрос.

Г-н Палдер, може ли съдиите да правят политически изказвания?

При нас съдиите имат право да участват в политически партии, имат право да правят и политически изказвания, но в качеството си на частни лица, а не в качеството си на съдии. 

Знаете ли, че у нас много съдии твърдят, че са обект на натиск, когато медиите пишат, че са освободили под гаранция или са оправдали уличен в корупция представител на властта или влиятелен бизнесмен? Трябва ли да има прозрачност на съдебните актове, защото съдиите искат от Висшия съдебен съвет да наказва медии, които ги критикуват?

Не мога да си представя, че съдиите се подлагат на натиск тогава, когато взимат решения, които не се харесват на определени лица. Такива неща имаме и при нас в Германия. До известна степен един съдия трябва да може да търпи, да издържи на такива критики. Ние препоръчваме на съдиите в такъв случай да не реагират сами, защото не е прието, когато съдията още веднъж се налага да обяснява мотивите на съдебния си акт. За тази цел имаме говорители при съответните съдилища. Те обясняват съдържанието на съдебния акт и разясняват на медиите защо съдът е взел определено решение. Понякога това е напълно достатъчно и органите на пресата се съобразяват с този подход.

Има малко случаи, при които медиите не се съобразяват и продължават своите неоправдани критики, които в даден момент могат да прераснат дори в извършване на престъпление. Тогава се сезира Немският съвет на медиите. Има случаи, които обаче са рядкост, когато председателят на съответния съд може да подаде сигнал за извършено престъпление.

Трябва ли магистратите да се самоуправляват и няма ли риск така да се стигне до тяхното капсулиране и засилване на чувството за недосегаемост?

Това е въпрос за самите магистрати или за Висшия съдебен съвет. Затова нашият съвет преди 20 години беше да се внимава с независимостта на съдиите. Част от тази независимост е не само чувството, че са свободни, а по-скоро приемането на огромна отговорност. Затова е много трудно, когато в много ранен стадий определени лица станат наистина независими. 

От друга страна е абсолютно разбираемо, не подлежи на коментар, че съдиите не могат да зависят от който и да е административен орган или от прокуратурата. В Бавария и в Германия съдиите формално са подчинени на Министерство на правосъдието, но никога един министър не би си позволил да даде съвет на съдия как да си реши делото. И нито един министър или председател на съд не би си позволил да каже на свой подчинен как да реши определен казус. Но естествено може да изкаже мнение в случай, когато конкретният съдия има неадекватно становище. Това се случва много рядко, но може да бъде коректив за съдията. Тоест, ние имаме конфликтна ситуация. От една страна функционално съдиите са подчинени на министерство на правосъдието, от друга страна трябва да има съвет на съдиите, който да решава за тяхното самоуправление.

Нашата система в Германия е система на малцинство в Европейския съюз. Ние имаме добър опит с тази система, но не искам непременно да я препоръчвам на други държави. Защото трябва винаги да се съобразява историята на съответната държава и развитието на реформите в съдебната власт трябва да бъде съобразено с историческото развитие. Трябва да се оценява и да се познава стабилността и политическата система на страната.

На въпроса Ви бих отговорил така: Мисля, че въпреки всички критики, България намери правилното решение – съдебната й власт да се управлява от Висш съдебен съвет. Също така трябва да се гарантира, че при случай на отявлено незачитане на закона този Висш съдебен съвет има правомощия да се намесва, за да не се създава впечатление в гражданите, че съдиите могат да решат каквото си пожелаят и от своя страна не носят отговорност спрямо гражданите. 

С постоянно развиващите се контакти между съдиите в Европейския съюз със сигурност ще се създаде колективно чувство на отговорност. Те ще видят как работят колегите им в другите държави, ще видят добри примери, по които могат да се ориентират. Ще видят вероятно и лоши примери, от които да се поучат.

Преди година България най-накрая прие актуално законодателство за борба с корупцията, за конфискация на недоказано и престъпно имущество. Влиятелни бизнесмени, част от които имат и медии, атакуват по съдебен ред работата на антикорупционния орган, твърдят, че у нас се вършат репресии. Как е уреден този въпрос във Вашата страна?

Нямаме такъв орган, който да може да се сравни с Антикорупционния орган в България, прокуратурата и полицията противодействат на корупцията. В самото начало казах, че прочетох критични статии за работата на този антикорупционен орган и бих искал да предупредя, че е възможно това учреждение твърде екстензивно да използва властта, която му е дадена. Правилно е, че различни компетентности се съчетават в един и същ държавен орган, но може да стане опасно, когато в един държавен орган се прехвърли твърде много власт. Трябва да има механизми, които да изключват възможността за злоупотреба. В Германия това, за което ме питате, изобщо не е мислимо, защото ние нямаме такъв орган.

Д-р Хелмут Палдер от 20 години наблюдава процесите по реформа на българската правосъдна система. Д-р Палдер е бивш съветник и ръководител на Международния отдел в Баварското министерство на правосъдието. Носител на орден "Мадарски конник" първа степен.

Интервюто с д-р Хелмут Палдер бе осъществено с любезното съдействие на Фондация "Ханс Зайдел".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
17
Гьоринг
|
нерегистриран
12 декември 2018, 22:38
9
-1
Поне разбрахме Главният с кого играе ;)
13
Принципът на "Вътрешно убеждение"!
|
нерегистриран
12 декември 2018, 18:21
2
-8
Този принцип може да игнорира закона и е над закона! Да, този законов,но не и конституционен принцип освобождава от отговорност и няма как да се случи това което казвате:"Също така трябва да се гарантира, че при случай на отявлено незачитане на закона този Висш съдебен съвет има правомощия да се намесва, за да не се създава впечатление в гражданите, че съдиите могат да решат каквото си пожелаят и от своя страна не носят отговорност спрямо гражданите."! Напротив, този принцип гарантира обратното на това което казвате!
7
|
нерегистриран
12 декември 2018, 14:09
8
-7
До коментар [#2] от "нерегистриран":
А защо не е попитан може ли председател на апелативен съд да "посешщава" кабинет на съдия от първоинстанционния съд и да му казва какво да прави спешно


Това "спешното" решаване на казус ли е или е свързано с изпращане на протокол от вече завършило заседание с произнасяне обявено във всички медии и дори вече протестирано? Сиреч за решение по същество ли става дума или за организация на деловодно-куриерската дейност, свързано със своевременно изпращане на съдебни актове, които би трябвало да са готови много преди да е написан протеста срещу тях.
Но може да попитат германския експерт колко време протоколът, в който би трябвало да се записва незабавно казаното по време на заседанието може да се окаже, че не е написан и не е подписан?
Дори няма да е лошо за същото да бъде попитан ИВСС и Съдийската колегия на ВСС. Вкл. и по въпросът защо шпицкомандата не е забелязала, че протоколът, който е трябвало да бъде разпечатан и подписан в края на заседанието не е бил готов дори когато е бил внесен протест - сиреч да се позанимават с членките на шпицкомандата и възложителя Панов.
6
Бойкика
|
нерегистриран
12 декември 2018, 14:08
4
-15
Не е прав хер Палдер! След като не му плаща г-н Сорос, що за експерт е това? Само аз разбирам! само аз знам! И тримата останали членове на ССБ! Що за безобразие! реформирани били! Че аз КАК ще съществувам ако не критикувам, не мразя и устатнича? Какъв обективен доклад на ЕС - лъжат ви!
Всички са в заговор срещу нас и всички са виновни! Ние сме белите лястовици, а другите са черни - лебеди, щъркели и какви ли не!
Нащо знаме е Лозана - "светец" на революцията "Стани да седна" и идеолог на двойните стандарти и дебелоочието!

Долу прокуратурата! докато не я овладеем отвътре, както пожела г-н Прокопиев и една добра дума няма да кажа! Кълна се в последния си грант!
5
ДО РАЗБИРАЧА
|
нерегистриран
12 декември 2018, 11:55
9
-4
ТОЗИ ЗА 20 Г. НЕ Е РАЗБРАЛ, ЧЕ ВСИЧКИ СЪДИИ РАГЛЕДАЛИ ДЕЛА С ТОПЛОФИКАЦИЯ И НЕПРИЛОЖИЛИ ЧЛ. 133(2) ЗЕ И ЧЛ. 149(106 ЗЕ ТРЯБВА ДА ОБЯСНЯТ ПРИЧИНИТЕ И ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ ЗА ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СЛУЖЕБНО ПОЛОЖЕНИЕ В ПОЛЗА НА ФЕНОМЕНА ТОПЛОФИКАЦИЯ. НЕ Е РАЗБРАЛ ПРОБЛЕМА ПРИ ОКОЛО 170 000 ДЕЛА. ВЕЛИК СПЕЦИАЛИСТ И Е ДОБРЕ ДА СИ СТОИ У ДОМА - ДА НЕ МЪРСИ ПРОСТРАНСТВОТО.
4
Гошо хубавеца
|
нерегистриран
12 декември 2018, 11:35
22
-2
Дааам, и един мормот завива шоколада в страници от кяфЕвото ви списание... А тг-н бившият съветник е известен като страдащ от болестта на г-н Юнкер, тежка и неприятна. Ишиас се нарича. Кой разбрал разбрал.
3
Манипулативност
|
нерегистриран
12 декември 2018, 11:28
15
-3
Само вижте отделните въпроси - 1. Знаете ли, че у нас много съдии твърдят, че са обект на натиск, когато медиите пишат - т.е. с подтекст "Как е възможно това?" и 2. "Влиятелни бизнесмени, част от които имат и медии, атакуват по съдебен ред работата на антикорупционния орган..." - т.е. с подтекст "Как е възможно това?".
Във ФРГ са щастливи - "Има МАЛКО случаи, при които медиите НЕ се СЪОБРАЗЯВАТ и продължават своите НЕОПРАВДАНИ критики, които в даден момент могат да прераснат дори в извършване на ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Тогава се сезира Немският съвет на медиите. Има случаи, които обаче са рядкост, когато председателят на съответния съд може да подаде сигнал за извършено престъпление".
Замислете се, вкл. и редакцията, защото "Кодът от картинката е грешен!".
2
|
нерегистриран
12 декември 2018, 11:14
19
-3
До коментар [#1] от "нерегистриран":
"И нито един министър или председател на съд не би си позволил да каже на свой подчинен как да реши определен казус."

А защо не е поискано да изкоментира тричленката пратена от Панов в Апелативния Спецсъд за делото на Иванчева?
И при задаването на въпросът изрично да се подчертае, че не се касае за инстанционен контрол от съдебен състав избран на случаен принцип, а за лично избрани от Лозан "проверяващи".
А защо не е попитан може ли председател на апелативен съд да "посешщава" кабинет на съдия от първоинстанционния съд и да му казва какво да прави спешно
1
|
нерегистриран
12 декември 2018, 11:10
10
-18
"И нито един министър или председател на съд не би си позволил да каже на свой подчинен как да реши определен казус."

А защо не е поискано да изкоментира тричленката пратена от Панов в Апелативния Спецсъд за делото на Иванчева?
И при задаването на въпросът изрично да се подчертае, че не се касае за инстанционен контрол от съдебен състав избран на случаен принцип, а за лично избрани от Лозан "проверяващи".
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно