Данаил Кирилов:
Тълкувателното решение на ВКС показва сериозен дефект на съдебната система*
Очаквам Конституционният съд да бъде сезиран. За съжаление, имаме практика не само ВКС да дописва закона, но и да атакува и да внася искане до КС, коментира председателят на Правната комисия на парламента
Тълкувателното решение на ВКС показва сериозен дефект на съдебната система*

Данаил Кирилов, председател на Правната комисия на НС

Г-н Кирилов, колко голям е рискът от отваряне на глава от механизма за мониторинг, ако антикорупционният закон бъде поправен заради тълкувателното решение на ВКС?

Има сериозни опасения, че ако се създаде несигурност или се компрометира механизмът за гражданската конфискация, това може да доведе до промяна на заключенията в последния доклад по механизма за сътрудничество и оценка, където по препоръка 17 този елемент беше отчетен като успешно изпълнен. Действително през последните 7 години България направи много сериозна стъпка и утвърди институцията на гражданската конфискация на незаконно придобитото имущество, потвърди я и Конституционният съд. Това е в основата на работата и дейността на Комисията за борба с корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – т.нар. Антикорупционна комисия. 

Няма как да не се съобразяваме с това, че гражданската конфискация е способ да се възстанови справедливостта. Тя не е наказание по Наказателния кодекс, а е възможност държавата, общественият интерес да бъде справедливо възмезден за това, че някой е натрупал необяснимо богатство от незаконни източници. Без значение е каква е причината наказателното производство да не е приключило с успех. Тук са възможни много хипотези с оглед динамиката и развитието на наказателния процес по НПК. Тълкувателното решение е много сериозен знак и за нашите европейски партньори. То показа сериозен и характерен дефект на съдебната система. 

Ние се борим за независимост на съдебната система и за преодоляване на конюнктурността и върховенството на закона, а виждаме, че в този случай върховенството на закона беше пренебрегнато. То беше не надписано, а отменено с тълкувателно решение. Безспорен е авторитетът на върховните съдии. Уважение, респект пред техния професионален опит и качества, но не може и не следва дори най-авторитетният правоприлагащ орган да променя закона, смисъла и неговото значение. В този случай се постига резултат, напълно обратен на волята на законодателя. Тази воля на законодателя е от четири парламента, тя не е от това Народно събрание. Минала е на проверка през Конституционния съд, има специализиран орган, който прилага закона. Какво да кажем на партньорите си - "Върховният съд ни отмени закона".

Смятате ли, че има скрити мотиви зад това тълкувателно решение?

Без значение е субективната оценка. Нека гледаме обективно на нещата – препятства се българското правоприлагане в един ключов сектор, който следва да пази доверието на обществото, да обезвъзмезди държавата и нас като граждани за това, че някой е трупал от незаконни източници. Тези източници дори да не са само корупция, такива източници са проституция, трафик на наркотици, на хора, организирана престъпност, изнудване... Защо тези средства са останали ненаказани по една или друга причина по наказателното производство, но пък са доказани в конфискационното производство? Защо да няма това възмездие? Нека да вземем на крадеца откраднатото.

С тези поправки ще се отвържат ли ръцете на комисията и правен ли е анализ колко дела ще тръгнат отново?

Нямам точна справка нито на висящите производства, нито за процесуалния стадий на делата. На заседанието на комисията по правни въпроси бяха споменати конкретни числа от председателя на Антикорупционната комисията, в медиите също се коментират числа, аз не бих искал да коментирам този въпрос. Надявам се, че бързата реакция на законодателя ще възстанови процесуалната възможност държавният интерес да бъде и процесуално защитен.

Една от критиките е обратната сила на закона. Как ще ги оборите и очаквате ли Конституционният съд да бъде сезиран?

Очаквам Конституционният съд да бъде сезиран. За съжаление, имаме практика не само ВКС да дописва закона, но и да атакува и да внася искане до КС. Така че не изключвам тази възможност КС да бъде сезиран по този случай, който за съжаление имаше ескалационен момент. Относно въпроса за обратното действие в параграф 3 – то е напълно допустимо по Закона за нормативните актове за този случай. Това не е престъпление и не е наказание за престъплението. Ние сме в специфично административно производство. КС се е произнесъл по този въпрос, но ние имахме право да внесем тълкувателен закон само по отношение на действията във времето. Ако бяхме го именували дори и като тълкувателен закон, той щеше да си действа априори от 23 януари 2018 г. Макар нормата да ви изглежда като ретроактивна, тя пак постига ефекта на тълкувателния закон, просто не сме го нарекли тълкувателен закон.

Ще минат ли поправките преди коледните празници на второ четене?

Ще положим максимални усилия да се вместим в няколкото оставащи пленарни дни, като подчертавам, че това е приоритетен въпрос, по който би следвало законодателят да се произнесе максимално бързо, още повече ако има процедура пред КС, редно е да сме бързи.

Възможни ли са законови промени и обсъждали ли сте съдиите по някакъв начин да бъдат задължени да обясняват своите съдебни решения?

Този въпрос не сме обсъждали. Би следвало да се прояви една внимателност и премереност в тази посока. При всички положения не може да става въпрос за задължение. По точно според мен е да се мисли за възможност при желание от самия магистрат да разясни съдебния акт, да има такава възможност. Мечтая с всички граждани свободно, подробно и задълбочено да дискутираме по всеки един акт, който магистратите постановяват, т.е. искам светлина за резултата от правосъдната ни дейност. Да можем да говорим не по време на процеса, а след това да можем свободно да обсъждаме. В други правни системи има възможност и по време на процеса да се води такова обсъждане, като това не се възприема за опит за вмешателство в съдебното производство или по отношение на независимостта на съда.

*Препечатваме интервюто от в-к "Монитор".

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
17
коментар #16 - Типичен език на форумен каруцар.
|
нерегистриран
17 декември 2018, 06:59
3
-3
До коментар [#16] от "теория на соц. право":
Това къде си го прочел ? В "Теория на социалистическото право" или в някой "наръчник на юриста" от Магнаурската школа ? Едно време и бай Вътьо Цонев говореше на "лекции" подобни небивалици.
Това съм го прочел там където се става юрист, а не форумен каруцар като теб.
16
теория на соц. право
|
нерегистриран
16 декември 2018, 15:58
5
-3
До коментар [#12] от "Волята на закона, волята на законодателя или волята на съдебната власт?":
Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдебни органи, а не дописва законите - (чл.124 от от Конституцията на Република България). Задължително тълкуване на нормативен акт дава само органът, който е издал акта(чл. 51, ал. 1 ЗНА). Тази възможност за безконтролно нарушаване на КРБ е заложена в уредбата на тълкувателните актове в българската правна система със ЗСВ. Възможността съдебната власт да дописва законите и да твори правни норми считам, че противоречи на принципа на разделение на властите и води именно до концентрация на власт, което като резултат създава опасност балансът между държавните органи да бъде нарушен в полза на един от тях. На практика предоставянето на правомощието да тълкува законите на орган на съдебната власт изцяло обезсмисля принципа, тъй като в ръцете на този орган се съсредоточават съдебната и законодателната власт, с което се постига концентрация на властта в неговите ръце, която нарушава баланса между органите, упражняващи различни държавновластнически функции. Получава се така, че този който трябва да прилага правото, може и да го създава. При това тълкувателните актове на върховните съдилища не подлежат на отмяна от нито един орган, с което се постига безконтролност при тяхното приемане, а след това и при тяхното действие. Интересен е въпросът, ако НС даде тълкуване на свой закон под формата на закон за тълкуване или на тълкувателно решение, какво ще бъде съотношението между този акт и тълкувателния акт на ВКС или ВАС. Със свой акт НС не може да отмени тълкувателен акт на ВКС или ВАС, тъй като такова правомощие то няма. Излиза, че върховните съдилища могат да пишат и дописват закона, а законодателят, който го е приел, не може да се противопостави на превратното тълкуване на волята му. Тълкувателните решения не трябва да стигат до там, че ВКС или ВАС да законодателства. Те трябва да уеднаквяват практиката, но не съдебната власт да иззема правомощията на законодателната като законодателства чрез тълкувателните решения. Тълкувателни решения и тълкувателни постановления, уредени в Закона за съдебната власт, са противоконституционни и текстовете, които регламентират техния институт, следва да бъдат незабавно отменени. "Дори не мога да кажа, че това тълкуване на ВКС допълва закона, то го изменя и променя", обяви обвинител №1. "С моите уважения към съда - той не създава закони, а има право да ги прилага", заяви още главният прокурор. Може би е резонно да припомня и решение No13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ, с което категорично се приема, че процедурата по ЗОПДНПИ/отм./ може да започне не само на основание констатациите на прокуратурата за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление ....Според решение No13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело No6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ и решение No2 от 23.05.2013 г. по конституционно дело No1 от 2013 г. на Конституционния съд на РБ., както и според правната теория, крайният резултат от проверката дава основание на Комисията да вземе решение да предяви иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество при наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Това къде си го прочел ? В "Теория на социалистическото право" или в някой "наръчник на юриста" от Магнаурската школа ? Едно време и бай Вътьо Цонев говореше на "лекции" подобни небивалици.
14
Радев
|
нерегистриран
16 декември 2018, 13:45
2
0
Този човек не ги разбира тия работи. Съдът може да създава правни норми, нека прочете Ханс Келзен, макар, че едва ли... Чистото учение за правото не е преведена на български, има я на всякакви други езици. Изучава се на Запад- Германия, Австрия, САЩ, Италия. Едно време марксистко-ленинската "книжнина"- не литература, а именно книжнина- отричаше Келзен като "буржоазен" и като нормативист, като че ли да си нормативист е нещо лошо. Все едно да отричаш западната демокрация, само защото е западна. А социалистическата демокрация и демокрацията са съотносими както стол и електрически стол. Нормативната теория на Келзен е истинска правно-философска доктрина, според един постулатите на която е, че съдът е нормотворец, не само правоприложител. На димитровградския пазар тези неща не се учат, но, ако този "законотворец" се разходи до Виена на държавни разноски, естествено, може да си купи книгата на Келзен срещу 45 евро. Има я в повечето виенски книжарници, въпреки силното търсене. А е писана през 1938г.
13
с особено мнение 11 от 41 съдии
|
нерегистриран
16 декември 2018, 10:42
3
-6
До коментар [#11] от "безпристрастен ":
Нека видим някои основни тези от интервюто:
1. Тълкувателното решение е много сериозен знак и за нашите европейски партньори. То показа сериозен и характерен дефект на съдебната система.
2. В този случай върховенството на закона беше пренебрегнато. То беше не надписано, а отменено с тълкувателно решение.
3. Не може и не следва дори най-авторитетният правоприлагащ орган да променя закона, смисъла и неговото значение.
4. Препятства се българското правоприлагане в един ключов сектор
5. За съжаление, имаме практика не само ВКС да дописва закона, но и да атакува и да внася искане до КС.
/тезите са точен цитат на казаното в интервюто/
Изводът,който се налага от интервюто е, че съдът /в частност ВКС/ пренебрегва върховенството на закона и препятства правоприлагането, а освен това си позволява /видите ли/ и да атакува и да внася искания до Конституционният съд.
Оставям на всеки от вас да си направи изводите от казаното.
Не ВКС, а нека да ги наречем податливи съдии, пренебрегват върховенството на закона и препятстват правоприлагането.
"След изпитна сесия в ЮФ ректорът вика проф. Живко Сталев за разговор на четири очи:
-Упрекват ви,че не изпитвате внимателно...
-Напротив, мога да характеризирам всеки студент, говорил пред мен.
-Е?
-Двама знаеха-пуснах ги... Дванадесет даваха надежди-пуснах и тях. Още толкова нито знаеха, нито даваха надежди, но ги пуснах, защото ги прецених като безопасни за обществото...
-Останалите?
-Те вече наистина бяха заплаха..."
*стр. 97 от книгата "Темида" на Милчо Дойчинов

30 - те върховни съдии от Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд постановили Тълкувателно дело №4/2016, свързано с т.нар. "гражданска конфискация" на незаконно придобито имущество, са наистина заплаха за обществото, както го е казал проф. Живко Сталев...Лозан Панов не е декларирал над 100 000 лв., и това дава основание на КПКОНПИ да разследва шефа на ВКС. В конкретния случай, това е основанието за преиначаване на духа и замисъла на закона от Лозан Панов & Company в Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, на което е прието решението, блокиращо дела, заведени по иск на антикорупционния орган КПКОНПИ. Лозан Панов се крие от "Антикорупция" и не даде обяснение за произхода на над 100 000 лв. недеклариран доход. Решението е подписано с особено мнение от 11 от 41 съдии в Гражданската колегия на ВКС. Върховните доблестни съдии, които не са съгласни с позицията на мнозинството податливи съдии, са Марио Първанов, Маргарита Георгиева, Светла Бояджиева, Веска Райчева, Ерик Василев, Бранислава Павлова, Теодора Гроздева, Златка Русева, Здравка Първанова, Емануела Балевска и Пламен Стоев.
12
Волята на закона, волята на законодателя или волята на съдебната власт?
|
нерегистриран
16 декември 2018, 09:37
2
-3
Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдебни органи, а не дописва законите - (чл.124 от от Конституцията на Република България). Задължително тълкуване на нормативен акт дава само органът, който е издал акта(чл. 51, ал. 1 ЗНА). Тази възможност за безконтролно нарушаване на КРБ е заложена в уредбата на тълкувателните актове в българската правна система със ЗСВ. Възможността съдебната власт да дописва законите и да твори правни норми считам, че противоречи на принципа на разделение на властите и води именно до концентрация на власт, което като резултат създава опасност балансът между държавните органи да бъде нарушен в полза на един от тях. На практика предоставянето на правомощието да тълкува законите на орган на съдебната власт изцяло обезсмисля принципа, тъй като в ръцете на този орган се съсредоточават съдебната и законодателната власт, с което се постига концентрация на властта в неговите ръце, която нарушава баланса между органите, упражняващи различни държавновластнически функции. Получава се така, че този който трябва да прилага правото, може и да го създава. При това тълкувателните актове на върховните съдилища не подлежат на отмяна от нито един орган, с което се постига безконтролност при тяхното приемане, а след това и при тяхното действие. Интересен е въпросът, ако НС даде тълкуване на свой закон под формата на закон за тълкуване или на тълкувателно решение, какво ще бъде съотношението между този акт и тълкувателния акт на ВКС или ВАС. Със свой акт НС не може да отмени тълкувателен акт на ВКС или ВАС, тъй като такова правомощие то няма. Излиза, че върховните съдилища могат да пишат и дописват закона, а законодателят, който го е приел, не може да се противопостави на превратното тълкуване на волята му. Тълкувателните решения не трябва да стигат до там, че ВКС или ВАС да законодателства. Те трябва да уеднаквяват практиката, но не съдебната власт да иззема правомощията на законодателната като законодателства чрез тълкувателните решения. Тълкувателни решения и тълкувателни постановления, уредени в Закона за съдебната власт, са противоконституционни и текстовете, които регламентират техния институт, следва да бъдат незабавно отменени. "Дори не мога да кажа, че това тълкуване на ВКС допълва закона, то го изменя и променя", обяви обвинител №1. "С моите уважения към съда - той не създава закони, а има право да ги прилага", заяви още главният прокурор. Може би е резонно да припомня и решение No13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ, с което категорично се приема, че процедурата по ЗОПДНПИ/отм./ може да започне не само на основание констатациите на прокуратурата за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление ....Според решение No13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело No6 от 2012 г. на Конституционния съд на РБ и решение No2 от 23.05.2013 г. по конституционно дело No1 от 2013 г. на Конституционния съд на РБ., както и според правната теория, крайният резултат от проверката дава основание на Комисията да вземе решение да предяви иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество при наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
11
безпристрастен
|
нерегистриран
14 декември 2018, 23:10
11
-2
Нека видим някои основни тези от интервюто:
1. Тълкувателното решение е много сериозен знак и за нашите европейски партньори. То показа сериозен и характерен дефект на съдебната система.
2. В този случай върховенството на закона беше пренебрегнато. То беше не надписано, а отменено с тълкувателно решение.
3. Не може и не следва дори най-авторитетният правоприлагащ орган да променя закона, смисъла и неговото значение.
4. Препятства се българското правоприлагане в един ключов сектор
5. За съжаление, имаме практика не само ВКС да дописва закона, но и да атакува и да внася искане до КС.
/тезите са точен цитат на казаното в интервюто/
Изводът,който се налага от интервюто е, че съдът /в частност ВКС/ пренебрегва върховенството на закона и препятства правоприлагането, а освен това си позволява /видите ли/ и да атакува и да внася искания до Конституционният съд.
Оставям на всеки от вас да си направи изводите от казаното.
10
Bace
|
нерегистриран
14 декември 2018, 20:31
9
-1
Seriozniyat defekt e samo v glavata na djudjeto DK !!!
9
zdravka.kalaydjieva
|
нерегистриран
14 декември 2018, 19:16
20
-2

Ако волята на законодателя е "гражданската конфискация" да се осъществява напълно "независимо от наказателното производство", защо му е необходимо наличието на повдигнато обвинение за започването на проверка на КПКОНПИ?
8
|
нерегистриран
14 декември 2018, 19:00
16
-1
Не мога да разбера, поради какви причини идентифицирате ВКС с Лозан Панов и правите сравнения за авторитета. ВКС е имало и преди Панов, ще има и след него. Авторитетът ма Панов не е този на ВКС. Известно е, че мнозинството не го възприема като част от ВКС.
7
|
нерегистриран
14 декември 2018, 18:51
16
-1
До коментар [#3] от "нерегистриран":
Дани Кирилов е прав! Правото не може да се разтяга като акордеон от ВКС. То трябва да служи на справедливостта и логиката, а не на измислени правни постулати от баби и дядовци с burn-out синдром във ВКС.
Ми прав е, ама само когато не е седнал....

ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно