Венцислав Караджов:
Въвеждаме правила за защита на личните данни, това не е цензура*
Нужен е регламент кога свободата на словото надделява над личната неприкосновеност, без него стигаме до лична преценка, смята председателят на Комисията за защита на личните данни
Въвеждаме правила за защита на личните данни, това не е цензура*

Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни, снимка: 24 часа

 

Г-н Караджов, въвежда ли се цензура с промените в Закона за защита на личните данни?

Законът за защита на личните данни не въвежда ограничения или други форми на контрол върху словото, публичното общуване или каквато и да е форма на публична изява. Законът и Европейският регламент определят правилата и изключенията, при които следва да се обработват лични данни, за да се гарантира личната неприкосновеност на индивида. Новите правила за медиите не се отличават от сега действащите. Единствената разлика е, че в предложенията за изменение и допълнение на Закона за защита на лични данни се въведоха критерии, подпомагащи медиите и журналистите да направят професионална преценка в случаите, когато регламентът изисква да се прецени балансът между свободата на изразяване и правото на информация и личната неприкосновеност, тоест правото на защита на личните данни. Тези критерии са формулирани от Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейският съюз в Люксембург и българския Конституционен съд и са част от тяхната трайна и последователна практика. Преди тяхното възпроизвеждане в закона те се прилагаха и обосноваваха в мотивите на съда и Комисията за защита на лични данни при разглеждане на жалби и сигнали за нарушения на правилата по обработване на лични данни от медии в качеството им на администратори. Посочването на тези критерии в закона отговаря също на изискването за предвидимост на законодателството и прозрачност в работата на надзорните органи при прилагането на закона и в този смисъл е една добра практика, която премахва възможностите за субективна преценка във всеки конкретен случай. Критериите за преценка не са изчерпателен списък. Те се прилагат, доколкото са относими към конкретният казус, така като в регламента са предвидени и основания за обработване на личните данни, а именно съгласие, законово задължение, договорно основание, обществен интерес, упражняване на официални правомощия и др. Тези основания за обработване на данните, както и критериите за обработване на лични данни за журналистическа цел се прилагат дотолкова, доколкото са относими и тяхната тежест се преценява във всеки конкретен случай. Те са ориентир и принципни насоки за намиране на баланса – свободата на информация и изразяване и неприкосновеността на личния живот на индивида. В последните дни се появиха искания за тяхното отпадане с твърдения за цензура. Моето лично мнение е, че правилата не само не са цензура, но създават по-голяма правна сигурност за медиите. Тяхното отпадане би довело до обратния ефект, тъй като би създало възможност за субективизъм при разглеждането на жалби с твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни за журналистически цели. Отпадането на критериите няма да спре хората да търсят защита на правата си пред регулаторните органи и съда. Тези правила са последователна практика на съда по защита на човешките права в Страсбург и ще намерят своето приложение при спор за незаконосъобразна журналистическа практика, само че ще се приложат в края, а не в началото на спора. Този процес обаче може да отнеме години на журналиста и неговата медия, за да докажат правотата на своите действия.

Какво наложи българският законопроект да дописва GDPR в тази му част и да въвежда допълнителни изисквания при обработването на лични данни за журналистически цели?

Няколко са причините за регулиране на обработването на лични данни за журналистически цели. Първо, налице е неправилно разбиране, че обработването на данни за журналистически цели е изключено от приложното поле на Общия регламент. Напротив, регламентът изрично задължава държавите членки да предвидят в националното си законодателство условията, при които лични данни могат да се обработват за журналистически цели. Второ, жалби относно обработването на лични данни за журналистически цели се разглеждат ежегодно от Комисията за защита на личните данни в последните 5 години и очевидно ще бъдат предмет на спорове пред комисията, която следва да ги разрешава при наличие на ясни правила. Трето, в процеса на обществено обсъждане на закона се поставиха няколко съществени въпроса при обработването на лични данни за журналистически цели – гарантиране на тайната на източниците на информация на журналистите, облекчения и дерогации при прилагане на правилата за обработване на лични данни за журналистически цели и изясняване на въпроса кога личните данни се обработват за журналистическа цел в упражняване на правото на свобода на изразяване и информация и кога това право надделява над личната неприкосновеност и свобода на индивида. Тези въпроси не могат да намерят своето решение, без да бъдат регламентирани. Липсата на правила, както подчертах, води до субективна преценка. Тя може да бъде както от страна на медията, така и от страна на правоприлагащия орган. С въвеждането на тези правила Законът за защита на личните данни не дописва регламента, а прилага изискването, предвидено в него, да предвиди условията и облекченията за журналисти при обработване на лични данни за журналистически цели.

Комисията ще може ли да проверява издания по отношение на обработването на личните данни на политици или хора, към които има обществен интерес?

Един от критериите в контекста на журналистическата дейност, по който следва да се отчита балансът между правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация, е статутът на съответното физическо лице – обект на журналистически интерес. Лицата, които заемат висша публична длъжност или поради естеството на своята дейност или ролята си имат влияние върху обществото, се ползват с по-занижена защита на личната си неприкосновеност. Има такова решение от 1996 г. на Конституционния съд на Република България. Това изискване е залегнало и в новите критерии за преценка при обработване на лични данни за журналистически цели.

Комисията последователно се придържа към това принципно разбиране при разглеждането и произнасянето по казуси, касаещи обработване на лични данни на политици, магистрати и други публични личности за журналистически цели. На интернет страницата на комисията са публикувани ясни и категорични становища в този смисъл, включително и по запитвания от Прокуратурата на Република България, КПКОНПИ и др. Конкретни казуси за обработване на лични данни за журналистически цели, разгледани от комисията, има както за 2017, така и за 2018 година. За 2017 г. комисията се е произнесла по 12 жалби, от които е уважила само една. За 2018 г. постъпилите жалби са 35 броя, от които отново само една е намерена за основателна. Тази статистика я предоставям, за да е ясно, че критериите за журналистическа дейност се прилагат и в момента от Комисията за защита на лични данни и те не пречат на възможността за свободно изразяване. Напротив, тези критерии за обработка на личните данни изрично посочват като основание за законосъобразност на обработването обществения интерес и необходимостта от обработване на данни на политици или хора, към които има такъв обществен интерес.

Вашият проект не изменя ли принципа, че свободата на словото подлежи единствено на съдебен контрол?

Законопроектът не въвежда правила и принципи за упражняване на свободата на словото. Всички действия на регулаторния орган – Комисията по защита на личните данни, по прилагане на закона и регламента, подлежат на двуинстанционен съдебен контрол! Законопроектът си поставя за цел да изясни реда и условията, при които обработването на личните данни на физическите лица и правилата за тяхното разпространение, включително за журналистически цели, е законосъобразно. И преди съм имал възможност да заявя, правото на защита на личните данни, както и свободата на изразяване и информация, макар и признати основни права, не са абсолютни права на индивида. Те се прилагат, след като се извърши преценка кое от двете има преимущество в конкретния случай. В този дух Общият регламент изрично посочва, че правото на защита на личните данни трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. За тази цел регламента изиска от държавите членки да приемат механизъм (критерии), въз основа на който да може да се направи тази обективна преценка.

Регламентът допуска възможността за по-ниски санкции. Защо в българския законопроект сте оставили границата от 20 млн. евро, или 4% от оборота на компанията-нарушител на разпоредбите за защита на личните данни?

Видовете принудителни мерки и пределните размери на санкциите са определени в регламента, приет от Съвета и Парламента на ЕС с идеята за еднакво приложение на новите норми от всички държави членки. Това е и основната причина да се приемат новите правила под формата на регламент. Регламентът има пряко приложение за разлика от директивата и тогава, когато местна норма му противоречи, той я дерогира и тя не се прилага. В този смисъл разписването на санкции, различни от тези, предвидени в регламента, е невъзможно, а ако се предвидят такива, те няма да имат практическо приложение, защото регламентът има пряко действие и ще ги отмени. Друг е въпросът за конкретния размер на санкцията, която ще се наложи от Комисията за защита на лични данни или от българския съд. Първо, не е задължително да се налага имуществена санкция или глоба при основателни жалби, при които нарушението на правилата не е умишлено, не е тежко и не е довело до съществени последици за субекта на данните, тоест физическото лице, чиито права са нарушени. В тези случаи регламентът и законът за защита на личните данни предвиждат издаване на указания или отправяне на официално предупреждение за прекратяване на незаконосъобразната практика. Санкция се налага тогава, когато нарушението е довършено, последиците са се породили и няма как по друг начин да се защитят правата на физическото лице. Санкцията е пропорционална на констатираното нарушение, а не точно определена конкретна сума или процент. В тези случаи регламентът задължава комисията да съобрази решението си с 11 самостоятелни критерия за извършеното нарушение от администратора. Тази процедура е гаранция и защита срещу субективизъм и непоследователност. Санкцията се налага в рамките на предвиденото в закона и подлежи на съдебен контрол съвместно с мотивите за нейното налагане и установените факти и обстоятелства по конкретния казус.

Склонен ли сте да се преосмислят тези разпоредби, които ограничават работата на журналистите?

Тези разпоредби не са мое лично предложение. Те са предложение на Комисията по защита на лични данни, направено въз основа на анализ на практиката по разглеждане на жалби пред органа, съдебната практика в България, практиката на Конституционния съд на Република България и постоянната практика на Съда по правата на човека в Страсбург и Съда на ЕС в Люксембург. Финалните редакции, които бяха одобрени от водещата комисия в парламента, са резултат от много открита професионална дискусия с представители на медиите, включително Асоциацията на европейските журналисти в България, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, национални медии и др.

Тези правила са гаранция за предвидимост и обективност при разглеждане на жалби за обработване на лични данни за журналистически цели. Евентуалното им отпадане ще доведе до правна несигурност и субективизъм. Това няма да е добра практика и може да доведе и до стартиране на наказателна процедура срещу Република България за неправилно прилагане на регламента.

Убеден съм в консенсусния характер на тези правила, както и че в недалечно бъдеще правилата в Закона за защита на личните данни ще послужат и за развитие на обучението на разследващите журналисти във факултетите по журналистика. Бих насърчил също така и евентуалното разработване на медиен кодекс на поведение във връзка със защитата на личните данни, който да предостави на медиите и журналистите в България допълнителни насоки и добри практики в тази сложна област.

Венцислав Караджов е роден е на 15 януари 1972 г. в Бургас. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Започнал е своята кариера като юридически съветник и програмен директор в Асоциация "Прозрачност без граници", клон на международната организация "Трансперънси Интернешънъл". На 15 април 2014 г. с Решение на 42-ото народно събрание е избран за председател на Комисията за защита на личните данни. Заместник-председател е на Работната група по защита на физическите лица при обработката на лични данни към Европейската комисия.

*Интервюто препечатваме от в-к "24 часа"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно