И Апелативен съд - София отхвърли иска на Министерството на културата за неустойка по ремонта на Ларгото
Въззивните съдии смятат, че претенциите на културното ведомство са неоснователни, тъй като след извършения ремонт е приело обекта без никакви забележки
И Апелативен съд - София отхвърли иска на Министерството на културата за неустойка по ремонта на Ларгото

Ремонтните дейности по Ларгото, снимка: архив/БГНЕС

Тричленен състав на Апелативен съд – София с председател Галина Иванова и членове Васил Христакиев и Светла Станимирова потвърди решението на Софийски градски съд (СГС), с което не е уважена претенцията на Министерството на културата за изплащане на неустойка от изпълнителя на ремонта на Ларгото заради забавена работа.

От решението на апелативните съдии от 7 февруари 2019 година става ясно, че комисията по приемането на строежа, която през януари 2016 година е приела Ларгото без никакви забележки дори е записала в документите си следното:"Приемаме, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169,ал.1 и 3 от ЗУТ, условията на договорите за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. НЯМА недостатъци; НЕ Е НЕОБХОДИМО определяне на срок за отстраняване на недостатъци."

В решението е записано още, че работата по обекта наистина е спирана общо 59 пъти, но това е ставало по взаимно споразумение между министерството и изпълнителя.

Именно поради факта, че Министерството на културата е приело обекта без никакви забележки и дори е записало тези обстоятелства в Акт 15, въззивните съдии потвърждават в цялост решението на първата инстанция по делото. "Доколкото в Акт обр.15 от 25.01.2016 г. не са направени констатации за неизпълнени работи, респ. за некачествено изпълнение, съдът приема, че възложената с процесния договор работа е била изпълнена поне "до степен на съществено завършване" съобразно уговореното в чл.47,ал.1 от Договора, както и че изпълнението на поръчката е било прието от възложителя без възражения – чл.264 ЗЗД", пише в решението на въззивните съдии.

Съдиите Иванова, Христакиев и Станимирова също така осъждат Министерството на културата да заплати на изпълнителите на ремонтните дейности на Ларгото общата сума от 48 135 лв. за съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Ремонтът на Ларгото стана повод за мащабен политико-корупционен скандал, придобил известност като аферата "Ало, Банов съм". Обвиняемата за получаване на пари от КТБ депутатка от БСП Елена Йончева изнесе на нарочна пресконференция аудиозаписи на разговори, в които настоящият министър на културата Боил Банов, но по времето, в което е бил заместник-министър, води преговори по телефона с представител на фирмата изпълнител на Ларгото. Според Йончева Банов е спестил на строителната фирма плащането на 700 000 лв. неустойка. Банов отхвърли тези твърдения и изтъкна в своя защита именно заведеното дело, което Министерството на културата губи на втора съдебна инстанция. Специализираната прокуратура започна проверка по изнесените данни на място в културното ведомство, като обяснения бяха снети от министъра и от депутатката, която междувременно изпрати данните за злоупотребите до Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, тъй като ремонтните дейности по Ларгото са извършвани с пари от Оперативна програма "Регионално развитие". До момента от държавното обвинение не са изнесли информация за хода на проверката и дали има данни за извършени престъпления от длъжностни лица. 

"Правен свят" публикува пълното решение на съдиите от Апелативен съд-София от 7 февруари 2019 г.:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА чрез процесуалния му представител юрк.К. П. против решение на СГС №2458 от 28.12.2017 год., постановено по Т.д.№ 379/2017 год. на ТО,VI-4 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените срещу ответниците искове с правно основание чл.92 от ЗЗД. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявените искове. В съдебно заседание пред тази инстанция чрез пълномощника си юрк. П. поддържа доводите, изложени в жалбата и моли съда да ги вземе предвид. Претендира и разноски за двете инстанции съобразно представен списък.

В срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори от "РЕСТАВРАЦИЯ"-ЕАД чрез пълномощника му адв.В. М., както и от "Ф. Г. 2013"-Е. и "П. – В."-Е., чрез пълномощника им адв.Б. Д., в които се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.В съдебно заседание пред тази инстанция чрез пълномощниците си поддържат доводите, изложени в отговорите и молят съда да ги вземе предвид, като потвърди обжалваното решение. Претендират и разноски за въззивната инстанция, като представят и списъци на разноските по чл.80 от ГПК.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговорите и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е правилно – обосновано е, съобразено със събраните доказателства и материалния закон и постановено при спазване на процесуалните правила. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя.

След самостоятелна преценка на фактите по делото, установени от събраните доказателства, въззивният съд приема за установени следните релевантни за спора факти:

На 1.08.2014 г. ответните дружества "Пътища и мостове"-Е., "Реставрация"-ЕАД, "П. – В."-Е. и "Ф. груп 2013"-Е. сключили Споразумение/л.8/ за създаване на Сдружение "АНТИЧНА С."- гражданско дружество по ЗЗД с цел да обединят дейността си, като подготвят съвместно оферта за открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на строително-монтажни и консервационно-реставрационни работи, експониране и социализация на археологическите нива под [улица]и под пл."Н." на обект "Античен Културно-Комуникационен Комплекс "С." – втори и трети етап", с възложител Министерство на културата. Уговорено е, че членовете на сдружението са солидарно отговорни за изпълнението на договора, а съдружникът "Пътища и мостове"-Е. чрез неговия управител Р. К. е представител на дружеството.

На 8.04.2015 г. е сключен Договор между Министерство на културата като възложител и Дружество "Антична С." като изпълнител /л.15/, срещу заплащане на уговорената цена, дружеството да изпълни строежа по спечелената обществена поръчка с описания по-горе предмет.

Според чл.2,ал.2 от Договора, срокът за изпълнение на СМР възлиза на 200 календарни дни и започва да тече от началото на строителството /датата на откриване и предоставяне на изпълнителя на достъп до строителната площадка/ и е до датата на подписване на Акт обр.15 /дата на приключване/.

С Допълнително споразумение от 10.12.2015г./л.35/ страните са постигнали съгласие крайния срок на изпълнение на договора да бъде удължен до 20.01.2016 г. включително. Това се наложило във връзка с неприключили археологически проучвания на новооткрити археологически структури, което от своя страна наложило спиране на строежа, видно от представените актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 19.05.2015 г., 03.06.2015 г., 20.10.2015 г., 02.11.2015 г., 19.08.2015 г., 27.08.2015 г., 28.06.2015 г., 09.07.2015 г. Установява се, че общо строежа е спиран за 59 дни.

Според чл.47,ал.1 от Договора /л.30/,"В случай, че изпълнителят не е завършил СМР до степен на съществено завършване до датата на приключване…..и забавата не се дължи на действия или актове на възложителя/консултанта или непредвидено обстоятелство или действия /актове/ на трети страни, различни от изпълнителя, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да плати неустойка на възложителя в размер на 0,2% на ден от цената за изпълнение на договора, за всеки ден от забавеното изпълнение, но не повече от 20 % от цената за изпълнение на договора".

С Договора за възлагане на обществената поръчка е възложено извършването на строеж от два етапа /етап II и етап III/, а съгласно Допълнителното споразумение крайният срок за изпълнение на целия строеж е 20.01.2016 г.

По делото е представено /л.221/ Разрешение за ползване от 29.12.2015 г., с което е разрешенo ползването на етап III от процесния строеж. Това означава, че част от възложената изработка, включваща строителните работи по етап III, e била изпълнена и приета от ищеца в качеството на възложител още в края на 2015 г. Това е така, защото в Разрешението за ползване от 29.12.2015 г. се цитира Протокол обр.16 от 23.12.2015г. за установяване на годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия, назначена със заповед от 22.12.2015 г. След като на 23.12.2015 г. е издаден протокол обр.16 за етап III, няма никакво съмнение, че преди него е бил изготвен и Акт обр.15 /същият съставлява Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа съобразно Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/, с който е приключено изпълнението на възложените с договора работи по етап III.

С писмо изх.№ П-АС-157 от 30.12.2015 г. ищецът – Министерство на културата - било поканено да приеме изпълнението. В съд. заседание на 06.10.2017г. /л.450-гърба/ неговият процесуален представител е признал, че през м.12.2015 г. Министерството е получило поканата за приемане на изпълнението, но твърди, че към онзи момент не е налице изпълнение на възложената работа. Това означава, че поради поведението /бездействието/ на ищеца първият акт обр.15 е бил изготвен на 25.01.2016 г., т.е след крайния срок на договора /20.01.2016 г./. 

Видно от представения Акт за установяване годността за приемане на строежа обр.15 от 25.01.2016 г./л.148/, е удостоверено, че процесният строеж "Античен културно-комуникационен комплекс С.", етап II: консервационно-реставрационни работи и строително-монтажни работи на подземно археологическо ниво под [улица]и под пл."Н.", е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти. Акта е подписан от представители на възложителя, на проектанта, на строителя и на строителния надзор без забележки,  не са направени констатации за недостатъци /л.196/. В решението на комисията по приемането на строежа, съставена от упълномощени представители на изброените по-горе институции буквално е записано следното: "Приемаме, че строежа е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169,ал.1 и 3 от ЗУТ, условията на договорите за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. НЯМА недостатъци; НЕ Е НЕОБХОДИМО определяне на срок за отстраняване на недостатъци."

Доколкото в Акт обр.15 от 25.01.2016 г. не са направени констатации за неизпълнени работи, респ. за некачествено изпълнение, съдът приема, че възложената с процесния договор работа е била изпълнена поне "до степен на съществено завършване" съобразно уговореното в чл.47,ал.1 от Договора, както и че изпълнението на поръчката е било прието от възложителя без възражения – чл.264 ЗЗД.

На 29.01.2016 г. е съставен Протокол от Държавната приемателна комисия /л.37/, назначена със Заповед от 27.01.2016 г. на зам.началника на ДНСК по искане на възложителя, която е компетентният орган по силата на чл.12,ал.2 от Наредба №2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ да състави протокол обр.16 с предложение за издаване на разрешение за ползване на строежа или с предложение за отказ за издаване на разрешение за ползване. От този протокол /л.43/ е видно, че за строеж "Античен културно-комуникационен комплекс С.", етап II, са направени констатации за немонтирани около 50 % от стъклата на куполното покритие, а на място са монтирани плексигласови плоскости; не е изпълнена шпакловка и боядисване на облицовъчните аквапанели, с които са обшити стоманените пръстени от конструкцията на купола; наклонени колони и гредови елементи по окачения таван на арх.ниво под пл. "Н."; не са довършени окачени тавани в помещенията и в южната част на Ларгото; не е довършено остъкляване на асансьора, вкл. хидроизолация; не са довършени ел.инсталациите, вкл. осветителната инсталация и слаботокови инсталации – пожароизвестяване и видеонаблюдение; не е монтирана евакуационната врата с анти-паник брава за изход към храм "С. П. С."; на подземното ниво под [улица]по тавана е монтиран окачен таван от винилово платно, което няма изискванията на клас по реакция на огън съгласно табл.7 на чл.14 ал.2 наредба Iз-1971; на подземно ниво под пл."Н." не е монтирано евакуационно осветление.

Държавната приемателна комисия /Д./ е посочила в протокола, че отстраняването на посочените забележки е задължително за приемане и въвеждане в експлоатация на строежа.Посочила е също, че е необходимо технологично време, в което следва да бъдат напълно завършени СМР на обекта съгласно одобрените проекти и договора за строителство. Във връзка с горното, Д. е приела, че не може да приключи работата си с подписване на Протокол обр.16 в срока, за който е назначена.Затова тя има право да прекъсне работата си, като състави протокол за това, в какъвто смисъл е направила предложение до зам.началника на ДНСК.

На 25.02.2016 г. е съставен втори Акт за установяване годността за приемане на строежа обр.15 /л.46/, в който е прието, че строеж Античен културно-комуникационен комплекс С." - етап II, е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, че няма недостатъци, респ. не е необходим срок за отстраняването на такива. Строежа е въведен в експлоатация на 7.03.2016 г., видно от Разрешение за ползване от същата дата /л.238/. В него е отразено, че е издадено въз основа на Протокол обр.16 от 7.03.2016 г. за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавната приемателна комисия, назначена на 27.01.2016 г. от зам.началника на ДНСК.

От заключението на приетата СТЕ се установява, че описаните в протокола на Д. от 29.01.2016 г. неизвършени строителни работи са на стойност 479 497,67 лв. без ДДС, които представляват в стойностно отношение 4,58 % от стойността на целия договор. Вещото лице е констатирало, че в Протокол от 29.01.2016 г. за установяване годността за ползване на процесния строеж не е посочено да са неизпълнени или недовършени консервационно-реставрационни работи, както и че в акт за установяване годността за приемане на строежа /образец 15/ от 25.01.2016 г. са описани изпълнените до 28.12.2015 г. консервационно-реставрационни работи.

При така установените факти могат да се направят следните правни изводи:

Предявения иск е за неустойка поради забавено изпълнение и е с правно основание чл.92 от ЗЗД, във вр. с чл.47,ал.1 от Договора от 8.04.2015 г.

Според цитираната разпоредба от договора, изпълнителят дължи неустойка в уговорения размер, ако не е завършил СМР до степен на съществено завършване до датата на приключване и забавата се дължи на действия или актове извън изпълнителя. По см. на чл.20 от ЗЗД, тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.2,ал.2 от Договора, уреждаща срока за изпълнение на СМР, който с допълнителното споразумение между страните е удължен до 20.01.2016 г., но в чл.2,ал.2 е останала уговорката откога започва да тече този срок и до кога.Уговорено е, че срокът започва да тече от началото на строителството - датата на откриване на строителната площадка, когато на изпълнителя е предоставен достъп до нея и е до датата на подписване на Акт обр.15 /дата на приключване/.

Следователно, страните недвусмислено са уговорили, че датата на приключване на строежа е съставянето на Акт обр.15, който по см. на 7,ал.3,т.15 от Наредба №3/31.07.2003 г.за съставяне на актове и протоколи по време на строителството представлява Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа.След подписването на този акт, строежа се предава на възложителя.

Това следва и от императивната разпоредба на чл.176 от ЗУТ, съгласно която "След завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт /Акт 15/, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169,ал.1 и 3 и условията на сключения договор. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя."

Според чл.177,ал.1 от ЗУТ, след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал.2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация.

Според ал.2, строежите от първа категория – недвижими културни ценности с категория "национално значение"/в каквато връзка са изложените от жалбоподателя доводи/ се въвеждат в екплоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК, при условия и ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и блогоустройството.Тази наредба е Наредба №2 от 31.07.2003 г.за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ…Според чл.12,ал.2 от тази Наредба, за строежи от първа категория, какъвто несъмнено е настоящият, Протокол обр.16, т.е. разрешението за ползване се издава от Държавната приемателна комисия въз основа на огледа на строежа, представените документи и пр. В тази връзка абсолютно неоснователни са доводите на ищеца, развити във въззивната жалба, че Акт обр.15, съвпадащ с датата на приключване на строежа, както е уговорено в чл.2,ал.2 от Договора, се издава от Държавната приемателна комисия и в тази връзка съставения Акт обр.15 от 25.01.2016 г. е без правно значение и е ирелевангтен за спора.

Според чл.17 от споменатата наредба, началникът на ДНСК в срок до 5 работни дни от представянето на Протокол обр.16 на държавната приемателна комисия или издава разрешение за ползване, или отказва издаването му с мотивиран писмен отказ.

Такава именно е процедурата по издаването на актовете в строителството и няма никакво съмнение, че с първия Акт за установяване годността за приемане на строежа /обр.15/ от 25.01.2016 г. строителството е завършено и обекта е предаден на възложителя. Както е отразено в него, обекта е приет от Комисията, включваща представители на възложителя, проектанта, строителя и строителния надзор без каквито и да е забележки /л.196/. Затова следва да се приеме, че строежа /обекта/-етап II е предаден на посочената в протокола дата – 25.01.2016 г. "до степен на съществено завършване", по см. на чл.47,ал.1 от Договора. В потвърждение на това е и заключението на вещото лице, дало заключение, че описаните в протокола на Д. от 29.01.2016 г. неизвършени строителни работи са на стойност 479 497,67 лв. без ДДС, които представляват в стойностно отношение 4,58 % от стойността на целия договор, т.е. неизвършеното е незначително на фона на общата стойност на договора.Следователно, строежа към момента на предаването му на възложителя на 25.01.2016 г. е "до степен на съществено завършване". Изготвения на 25.01.2016 г. Акт обр.15 по аргумент от чл.176 ал.1 ЗУТ притежава материална доказателствена сила за факта на изпълнение и предаване на строежа от изпълнителя на възложителя. След като този акт е подписан от ищеца-възложител, този удостоверителен документ представлява годно доказателство за извършено на 25.01.2016 г. приемане от възложителя на изпълнението - чл. 264 ЗЗД /В този смисъл е решение № 76 от 10.08.2015 г. по т.д. № 729/2014 Г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС, решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и др/.

Цялата описана дотук процедура се отнася за етап II от строежа - под [улица]и под пл."Н.". Както бе споменато по-горе, етап III от строежа, видно от издаденото Разрешение за ползване от 29.12.2015 г. /л.221/, е предаден на възложителя още преди тази дата, видно от описаните в това разрешение строителни документи.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя-ищец, че за изпълнението на възложената по договора работа е ирелевантно изготвянето на Акт обр.15, както и че изпълнение е налице само при издадено разрешение за ползване. Тази теза на ищеца е в разрез с постигнатото между страните съгласие, обективирано в процесния договор – чл.47,ал.1, във вр. с чл.2,ал.2. Нито в договора, нито в сключеното към него допълнително споразумение, се съдържа уговорка, която обвързва изпълнението на възложената работа с издаване на разрешение за ползване. Волята на страните е съвсем ясно изразена в договора и дори не се нуждае от тълкуване – изпълнението на възложената от ищеца изработка приключва с подписване на акт обр.15 /дата на приключване/ – чл.2.2. Сключеният между страните договор има силата на закон за тях на основание чл.20а, ал.1 ЗЗД, поради което за отношенията по изпълнението и приемането на възложената работа следва да се прилага клаузата на чл.2.2 от договора.

След като в договора не се съдържа уговорка, според която възложената от ищеца работа се счита за изпълнена при издаване на разрешение за ползване, съдът приема, че постановяването на такъв адм.акт е неотносим за отношенията между възложител и изпълнител. Постигнатото между страните съгласие е с подписването на акт обр.15 да се удостовери фактът на изпълнението на изработката в уговорения срок.

Съдът не приема възражението в жалбата, че разпоредбата на чл.47,ал.1 от договора следва да се тълкува във вр. с чл.6,ал.4. Тази разпоредба урежда плащанията по договора – начини и срокове за превеждане на сумите на съответните етапи от строителството. Тя няма никакво отношение към срока на завършване на СМР и за предаване на строежа.

Представеният с исковата молба Акт обр.15 от 25.02.2016 г., изготвен отново за етап II от процесния строеж, по същество приповтаря в основната си част направените констатации в акта от 25.01.2016 г. Съдът намира, че този втори по ред Акт обр.15 няма правна стойност относно работите, които са описани в първия акт обр.15 от 25.01.2016 г., който служи за удостоверяване факта на изпълнение на съответния етап от строителството – чл.176 ал.1 ЗУТ. С подписването на първия акт обр.15 на 25.01.2016 г. следва да се приеме, че изпълнението на строителните работи по договора е приключило. Поради това съдът приема, че изготвеният на 25.02.2016 г. акт обр.15 има доказателствено значение само за работи, извършени допълнително, след приключване на изпълнението, във връзка с констатациите на Д..

В подкрепа на извода, че възложителят-ищец е приел работата по договора с подписването на първия Акт обр.15 от 25.01.2016 г. е и обстоятелството, че след приемането на строежа, възложителят на осн. чл.177 от ЗУТ е подал заявление до ДНСК за назначаване на Държавна приемателна комисия/тъй като строежът е от първа категория/, която да издаде Акт обр.16 – разрешение за ползване.Това разрешение според чл.177,ал.2 ЗУТ за този тип строежи е необходима предпоставка за въвеждането в експлоатация на обекта.

С оглед безспорно установените факти съдът намира, че възложените с Договора работи по етап II са били приети от възложителя на 25.01.2016 г., когато е подписан акт обр.15. Ищеца е бил уведомен от изпълнителя за изпълнението на поръчката и за готовността да му бъде предадено изработеното преди крайния срок - с писмо изх.№ П-АС-157 от 30.12.2015 г.,който факт е потвърден в съд.заседание от процесуалния представител на ищеца. И тъй като не е оказал необходимото съдействие, поради неговото поведение /бездействие/ първия Акт. образец 15 е подписан 5 дни след крайния срок – 20.01.2016г. В случая е налице забава на кредитора. Както е приел и първоинстанционният съд, след като не е оказал необходимото съдействие, ищецът не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Констатираните в протокола на Д. от 29.01.2016 г. неизвършени СМР не оказват влияние върху отговорността на изпълнителя за неустойка, тъй като такава в чл.47,ал.1 от договора, на която се позовава ищеца, е уговорена за забавено изпълнение. За другите видове неточно изпълнение е уговорена неустойка в различен размер в следващите алинеи на чл.47. Предмет на исковата претенция обаче е неустойка по чл.47,ал.1 от договора, свързана с твърдението за забавено изпълнение.Тъй като Акт обр.15 от 25.01.2016 г. е подписан без забележки, следва да се приеме, че възложената по договора работа е изпълнена в цялост и без недостатъци.

В обобщение може да се направи извода, че възложените с процесния договор строителни работи по етап III са били изпълнени още към 29.12.2015 г., т.е преди крайния срок -20.01.2016 г. Строителните работи по етап II са били изпълнени също преди крайния срок, но поради бездействието на ищеца са предадени на 25.01.2016 г., когато е подписан първият Акт обр.15. Поради това за закъснението от 5 дни изпълнителят е освободен от отговорност. След като не е налице забава, в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение в размер на уговорената в клаузата на чл.47,ал.1 от договора неустойка.

При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, на въззиваемите дружества "П. – В."-Е., представлявано от адв.Д. и "Реставрация"-ЕАД, представлявано от адв.М., се следват претендираните разноски съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК. Видно от представената фактура от 15.03.2018 г. и преводно нареждане от 23.03.2018 г./л.51 и 52/, "П. – В."-Е. е заплатило в полза на Адвокатско дружество "С. и Д." адвокатско възнаграждение в размер на 42 000 лева с ДДС.Съобразно списъка на разноските се претендират и пътни разходи от [населено място] до София в размер на 135 лева, като е представен самолетен билет.

Видно от преводно нареждане от 12.10.2018 г. /л.65/, "Реставрация"-ЕАД е заплатило адвокатско възнаграждение от 6 000 лева. Поради това, с оглед липсата на възражение за прекомерност на възнагражденията, разноските на двете дружества следва да бъдат присъдени в посочения в списъците по чл.80 размер.

По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Софийският Апелативен съд 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение на СГС №2458 от 28.12.2017 год., постановено по Т.д.№ 379/2017 год. на ТО,VI-4 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените срещу ответниците искове с правно основание чл.92 от ЗЗД.

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА, БУЛСТАТ-000695160 да заплати на "П. – В."-Е., ЕИК-********* сумата 42 135 лева разноски, а на "РЕСТАВРАЦИЯ"-ЕАД, ЕИК-********* 6 000 лева разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
5
фао
|
нерегистриран
08 февруари 2019, 17:35
1
0
Е то е ясно, Ало Банов съм, така се правят нещата , че след това се депозират едни искове с палеативно действие, колкото да се правят на интересни и заинтересовани . Той замитал, през цялото време всички нарушения, приел обекта и накрая, като са започнали да го атакуват някой го е посъветвал да заведе дело, за да изглежда, уж че е жертва.. БАНОВ, БОРИСОВ, всички ссте за Сибир с еднопосочен билет... Престъпници
4
фао
|
нерегистриран
08 февруари 2019, 17:35
2
0
Е то е ясно, Ало Банов съм, така се правят нещата , че след това се депозират едни искове с палеативно действие, колкото да се правят на интересни и заинтересовани . Той замитал, през цялото време всички нарушения, приел обекта и накрая, като са започнали да го атакуват някой го е посъветвал да заведе дело, за да изглежда, уж че е жертва.. БАНОВ, БОРИСОВ, всички ссте за Сибир с еднопосочен билет... Престъпници
3
|
нерегистриран
08 февруари 2019, 00:20
13
0
Да бяха възразили поне срещу размера на хонорарите!
2
Зачуден
|
нерегистриран
07 февруари 2019, 22:17
10
0
Май не ще да е "определение", а решение, което САС е потвърдил!!
1
КПКОНПИ да се самосезира
|
нерегистриран
07 февруари 2019, 18:43
19
0
Мисля. Калпавите искови молби не са случайни.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно