Данъчно третиране на виртуалните валути
В националното и европейското законодателство все още липсва единна законова регламентация относно облагането на т.нар. "цифрови пари"
Данъчно третиране на виртуалните валути

Налице са много спорни въпроси за данъчното третиране на виртуалните валути, тъй като същите са регламентирани в много малко от националните законодателства. На европейско ниво се обсъжда изработване на цялостна нормативна рамка, но към настоящия момент такава не съществува. В същото време те добиват все по-голяма популярност и са се превърнали в масово средство за добиване на доход от отделни стопански субекти или физически лица.

Виртуалната валута представлява вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка, но в същото време могат да се използват като средство за разплащане. Съществуват под много форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане, приемани "офлайн" или в "реалния живот". Виртуалната валута "биткойн" не съществува в друга, освен в дигитална форма, и се продава на т.нар. частни борси. Тя няма само един издател, а се генерира директно в мрежата чрез специален алгоритъм. Системата на "биткойн" позволява анонимно притежание и прехвърляне на суми в "биткойни" в рамките на мрежата от потребители, които разполагат с "биткойн" адреси. "Биткойн" адресът може да се сравни с номера на банкова сметка. Виртуалните валути се различават от електронните пари, съгласно определението в Директива 2009/110/EО на Европейския парламент, тъй като за разлика от електронните пари при виртуалните валути паричните средства не се изразяват в традиционна разчетна единица, например в евро или друга нормативно призната валута, а във виртуална разчетна единица като "биткойн" или друго.

Създаването на "биткойн" се осъществява чрез специализирани компютърни системи посредством изчисляване на дадени алгоритми. Процесът на придобиване на "биткойн" чрез изчислителна работа се нарича "добиване". Освен "добиването" на виртуални валути, за което е неoбходимо вложение от мощен компютър и ток за захранване, "биткойн" може и да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка за "биткойн", наричана "цифров портфейл". Използвайки този портфейл, потребителите могат да изпращат биткойни онлайн на всеки, който е готов да ги приеме или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Обмяната на добитите виртуални валути в традиционни валути може да се извърши в борси за обмяна на криптовалути като Кракен, Битпанда, Койнбейс и пр. Съответната борса е посредник между продавачите и купувачите на криптовалута, но интересният момент е, че в процеса на обмен не са известни нито купувачите, нито продавачите. Борсите са регистрирани в различни страни, но имат разрешение да оперират в Европейския съюз, като например Битпанда е регистрирана в Австрия, т.е. сървърите на борсата се намират в страна-членка на ЕС. По същество обмяната на борсата е на свободен пазар, като няма писмен договор между продавач и купувач. Цената се определя от търсенето и предлагането във всеки един момент. Средствата от продажбата постъпват в банковата сметка на лицето или фирмата. От борсата може да бъде изтеглен дневник, включващ всички транзакции с дата, час и цената, на която е била изпълнена сделката, но без информация за купувача. Наред с това виртуалната валута "биткойн" може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.

Как обаче е регламентирана цялата тази дейност в националното ни законодателство?

Приходите от тези дейности освободени ли са от ДДС? Ако приемем, че местно физическо или юридическо лице реализира големи обороти чрез извършването на подобен вид сделки, следва ли същото да декларира тези доходи пред НАП или да се регистрира по ЗДДС? Всички тези въпроси все още нямат еднозначен отговор.

Най-общо казано в ЗДДС няма законодателна уредба на т.нар. виртуална валута като биткойн или други подобни. Предвид това, по въпросите за статута на т.нар. криптовалути, тяхното придобиване и обмен следва да се изхожда от общите правила на закона, както и практиката на Съда на ЕС. Доколкото "добивните" дейности на "биткойн" може да бъдат определяни като дейности, свързани с обработка на данни или предоставяне на информация, следва да се прецени въпросът, дали е налице доставка на услуга по смисъла на ЗДДС.

Съгласно тълкуването на Съда на ЕС, обективирано в т. 13 от Решение на СЕС по Дело C-16/93 Tolsma, понятието за доставка на услуги, осъществена възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1 от Шеста директива предполага съществуване на пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане. Според съда, една доставка на услуга е възмездна само ако между доставчика и получателя съществува правно взаимоотношение, в рамките на което се разменят реципрочни престации, като полученото възнаграждение от доставчика представлява ефективната насрещна престация за доставената услуга на получателя. Предвид изложеното, следва да се отбележи, че ако съществува пряка връзка между доставената услуга (извършена изчислителна работа) и получената насрещна престация под формата на платежни единици "биткойн" в рамките на правоотношение между доставчик и получател, "добивните" дейности на "биткойн" биха могли да се определят като доставка на услуга. Предвид обстоятелството, че доставката на тази услуга не попада в обхвата на глава четвърта "Освободени доставки и придобивания" от ЗДДС, може да се приеме, че е налице облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, но само ако е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната.

Данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В този смисъл, изречение второ на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност "е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение". Видно от посочената разпоредба, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат и физическите лица, в случаите, при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал. 2 на чл. 3 от ЗДДС и не е в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба. Предвид посоченото следва извод, че ако физическото лице системно и с цел придобиване на доход извършва сделки, свързани с търговия и продажба на криптовалута, като не се ограничава до обикновено управление на имуществото си, а предприема активни действия на пазара, то дейността му, за целите на ЗДДС, има характеристиките на "независима икономическа дейност", и лицето е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 от ЗДДС.

Ако приемем обаче, че не е налице пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане и между доставчика и получателя, то не съществува правоотношениe, в рамките на което се разменят реципрочни престации и тогава "добивните" дейности на биткойн биха останали извън обхвата на ЗДДС.

Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка, сделките с виртуална валута "биткойн" могат да се третират като доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да бъде направена преценка относно това, дали е налице освободена доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти. Тъй като "биткойн" материализира право на определена парична сума, може да се приеме, че тя попада в обхвата на понятието "други прехвърляеми интрументи". В този смисъл е произнасянето на Консултативния комитет по ДДС, създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕО. При обсъждане на данъчното третиране на доставките, свързани с "биткойн", на своята 101–а сесия от 20.10.2014 г. Комитетът единодушно е изразил становище, че за целите на ДДС "биткойн" се разглежда като освободена доставка по чл.15(1)(г) от Директива 2006/112/ЕО, като това освобождаване по-специално трябва да се прилага за услуги, свързани с уреждането на сделки с "биткойн", предоставени от доставчици на цифров портфейл, както и услуги, свързани с обмен на "биткойн", предоставени от онлайн платформи за обмен. Приемайки че, виртуална валутата "биткойн" влиза в понятието "други прехвърляеми инструменти" по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива, тогава същата може да бъде дефинирана като платежен инструмент, тъй като начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми и плащания. Въпреки че т. нар. виртуална валута няма номинална стойност, тя може да бъде заменяна срещу пари или стоки.

При тези обстоятелства продажбата на такава виртуална валута по естеството си е доставка на финансови услуги по смисъла на практиката на Съда по член 13, Б, буква г) от Шеста директива. Тогава данъчната основа на сделка с виртуална валута, като вид сделка, представляваща доставка на "други прехвърляеми инструменти", ще бъде цената, платена от потребителите при придобиване на виртуална валута "биткойн". В този смисъл е и Решение на СЕС по дело С-264/14. Според СЕС член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, трябва да се тълкува в смисъл, че това са възмездни доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута "биткойн" и обратно - извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна. В решението на Съда на ЕС по дело С-264/14 е посочено още, че сделките с нетрадиционни валути - тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство,  представляват финансови сделки по своята същност.

Бъдещето ще покаже, каква ще е законодателната политика на отделните държави по всички гореизложени въпроси. До момента всички предложени тълкувания са на база конкретни фактически обстановки, но няма общоприета регламентация. Неизбежно с оглед бума на криптовалутите ще бъдат предприети мерки за тяхното регламентиране, но темата е много обширна, а в същото време и непонятна за хората, свикнали със стандартните платежни инструменти. Безспорно е възможно да бъдат извършвани и редица злонамерени действия с криптовалутите, поради техните характеристики, но са налице и куп предимства при оперирането с тях като анонимност, бързина на транзакциите, не са необходими посредници, няма банкови такси, както и все още не се осъществява държавен контрол върху тази дейност.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
няма общоприета регламентация
|
нерегистриран
19 март 2019, 07:58
1
-1
Каква е правната сила на произнасянето на Сульо, Пульо и Атанас от Консултативния комитет по ДДС, създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕО. Комитетът единодушно е изразил становище, че за целите на ДДС "биткойн" се разглежда като освободена доставка по чл.15(1)(г) от Директива 2006/112/ЕО, като това освобождаване по-специално трябва да се прилага за услуги, свързани с уреждането на сделки с "биткойн", предоставени от доставчици на цифров портфейл, както и услуги, свързани с обмен на "биткойн", предоставени от онлайн платформи за обмен. Произнасянето, становището на Консултативния комитет по ДДС, създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕО, не е правен акт обвързващ държавите членки.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно