GDPR в цифри
За ефективно европейско наблюдение на текущото прилагане на Регламента е необходима хармонизация за предоставяне на статистическа информация
GDPR в цифри

Няма съмнение, че подходът на Европа във връзка с личните данни се възприема по цял свят като правилен и не една държава се опитва да му подражава. Общият регламент за защита на личните данни (ОРЗЛД) е основополагащ за създаването на нова правна рамка във федералното законодателство на САЩ, например. Но нека разгледаме как върви процесът в България, почти една година след влизането в сила на Регламента.

Вярно е, че големите глоби и възможността за загуба на клиенти подтикнаха българския бизнес да вземе мерки с оглед привеждането на дейността си в съответствие с новите изисквания  за защита на личните данни. Според проведена анкета от dpa.bg, (Алианс за защита на личните данни) още през май месец миналата година, точно преди влизането в сила на ОРЗЛД, голяма част от бизнеса не беше подготвен да осигури качествено и сигурно съхранение и достъп до личните данни на потребителите и служителите си.

Наистина, за бизнеса това се оказа поредното непредвидено перо в бюджета. Разходите за поддръжка на онлайн ресурсите се покачи, тъй като имплементирането на решения в тази насока изисква немалко работа и то на високоспециализиран персонал. За потребителите в повечето случаи това е свързано с допълнителни прозорци, които трябва да затворят за да стигнат до съдържанието, което търсят.

Въпреки гореизброените трудности, защитата на личните данни беше нещо, за което трябваше да бъде напомнено, тъй като оставянето й на заден план имаше негативен ефект над обществото ни като цяло. Регламентът помогна за това потребителите да осъзнаят важността на личните си данни, които следва да бъдат обработвани и съхранявани като такива.

Анализирайки официалната информация на българската Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) за периода май 2018г., т.е. след влизането на Общия регламент за защита на личните данни, до настоящия момент, може да се направят следните констатации.

През месеците май и юни 2018 г. са разгледани 26 искания на физически лица, включително различни запитвания по актуални въпроси, свързани със защита на личните данни. През месеците юли и август КЗЛД е отговорила на 179 подобни искания, а през септември и октомври броят им е 108. През ноември и декември броят на исканията, на които е отговорено, достига 242, а през месеците януари и февруари същите спадат до 96.

Проведени проверки

През месеците май и юни КЗЛД е извършила общо 38 проверки, 21 от които предварителни и 10 последващи, като е издала общо 3 акта за установяване на административно нарушение. През месеците юли и август 2018 г. са извършени 14 проверки от Комисията след постъпили сигнали и 10 след решение на самата Комисия, общо 24 проверки. През месеците септември и октомври 2018 г. общият брой на проверките е 7, като 5 от тях са по сигнал, а само 2 след решение на Комисията. През месеците ноември и декември броят на проверките се увеличава повече от два пъти, като същите достигат общо 18 , 10 от които след сигнал и 8 след решение на Комисията. През януари и февруари 2019 г. броят на проверките става 21, 10 след сигнали, а броят на проверките след решение на Комисията достига най-високия си брой в този период , а именно 11.

Видно от представените по-горе данни става ясно, че обемът на работа на нашата Комисия се увеличава, което е и естественият ход на нещата след влизането в сила на регламента.

Статистическите данни, събрани от осем страни от ЕС, показват, че по-малко от една година след представянето на Общия регламент за защита на личните данни той е жив и се прилага активно из целия Европейски съюз. Контролните органи в европейските държави са получили хиляди жалби и уведомления за нарушения, а данните за първите глоби не са напълно съпоставими. Някои надзорни органи редовно публикуват подробна онлайн статистика (напр. Франция, Обединеното кралство) или отговарят бързо на искания за достъп до информация (напр. Полша). Други дават да се разбере, че редовните статистически актуализации са твърде тежка задача предвид натовареността, пред която са изправени. Това показва, че за ефективно европейско наблюдение на текущото прилагане на Регламента е необходима известна степен на хармонизация за предоставяне на статистическа информация.

За осъществяването на тази цел ще допринесе и инициативата на българската КЗЛД по международния проект "SMEDATA". В рамките на изпълнението на проекта  е предвидено провеждането на проучване, чиято цел е да събере информация за предизвикателствата, които имат микро, малките и средните предприятия (МСП) и техните асоциации.

Комисията приканва представителите на малките и средните предприятия и техните асоциации да се включат в проучването, чрез попълване на анкета на сайта на проекта: за представители на МСП и за представители на асоциации на МСП. Изрично се уточнява, че резултатите от проучването са изцяло и само на анонимен принцип и ще бъдат използвани единствено с оглед разработването на предвидените по проекта учебни и лекционни материали в помощ на МСП, инструмент за самооценка и повишаване на осведомеността, както и мобилно приложение за гражданите и бизнеса.

Подобни мероприятия са от голямо значение, тъй като ще дадат обратната връзка от бизнеса към Комисията, показвайки къде има нужда да се работи по-задълбочено и да се вложат повече усилия с цел разясняване на материята.

След ветото на президента Румен Радев, в сряда и депутати от БСП внесоха жалба до Конституционния съд срещу промени в Закона за защита на личните данни. Причините които се изтъкват са текстове, които биха застрашавали свободата на словото в медиите.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно