Съдия Сунай Осман, председател на РС-Момчилград:
Българската съдебна система е на предни позиции в Европа по достъпност и бързина на процеса
Изводите за ниско доверие в правосъдието обикновено се правят на база на обществени очаквания по знакови дела, а много често и по мнението на хора, които са чули или чели нещо, но не са имали досег със системата, смята магистратът
Българската съдебна система е на предни позиции в Европа по достъпност и бързина на процеса

Съдия Сунай Осман, колаж: rodopi24

Съдия Осман, на какво според Вас се дължи решението на Съдийската колегия на ВСС да Ви гласува доверие, за да поемете трети ръководен пост в кариерата Ви?

Решението на Съдийската колегия на ВСС, с което бях избран за Административен ръководител-председател на PC-Момчилград е взето след моето изслушване пред Колегията, на което аз изложих Концепцията си за стратегическо управление на съда, като ми бяха поставени и въпроси, на които бяха дадени отговори. Обикновено съответната колегия на ВСС преценява качествата на съответния кандидат, представената концепция, както и доколко кандидатът показва познаване на състоянието на органа, за който се отнася, проблемите на този орган и предложенията за решаването на същите. С други думи казано, преценят се професионалните и организационните качества на съответния кандидат, неговата концепция и начинът, по който същата е представена, като самото решение се взема след съответни дебати в колегията.

Само преди година отново бяхте кандидат за административен ръководител, но на Районен съд-Златоград, тогава обаче не успяхте да получите подкрепа. Защо, единствено заради висящия пред КС казус с чл. 129 от Конституцията ли?

Вероятно към онзи момент не съм успял да убедя Съдийската колегия, че моята кандидатура за конкретния пост е най-подходящата чрез представената от мен концепция.

Само че нали знаете, че има и критични коментари - сочат Ви за един от "вечните началници" в правосъдието?

В съдилищата няма началници, т.к. те не са военизирани структури, а имат административни ръководители, имащи своите правомощия, и които се избират от Съдийската колегия, след изслушване, като преди това конкурсните процедури са публично обявявани, и на които конкурси всички магистрати, отговарящи на изискванията за заемане на съответната вакантна длъжност и желаещи това, могат да кандидатстват, като подадат съответното заявление за участие и приложат към същото и изискуемите други документи. Не съм чувал досега някой от колегите да е бил ограничаван в тази насока. Не знам какво значи да съм началник на съда и то вечен, като винаги съм бил на 100% натоварване за всички дела - граждански и наказателни, в едно с другия колега в съда, а и ми се е случвало да замествам и съдията по вписвания, който пък изпълнява и нотариални функции в съдебния район, поради липса на действащ нотариус през повечето време.

Кои са предимствата и кои са недостатъците да правораздавате в т.нар. "малки съдилища"?

Основното предимството при работа в по-малките съдилища, които са и с по-ограничен брой магистрати, е че всеки от съдиите е натоварен на 100% с всякакви по вид и характер дела- наказателни и граждански - и затова може да се каже, че именно поради това са подготвени за всякакви предизвикателства в правораздавателната си работа. Но пък тъкмо поради липсата на обособяване на състави по материя на делата, не може да се постигне специализация на съдиите в определено направление. Друг недостатък разбира се е обстоятелството, че почти през седмица следва да се дават дежурства и така не може да се стигне и до по-пълна концентрация върху действията по администриране, разглеждане и по решаването на делата, известно е, че съдийската работа в огромната си част е кабинетна дейност. Разбира се има и известно неудобство при ползване на годишните отпуски.

Какви са проблемите пред съдилищата в Момчилград, Златоград, Ардино?

И в трите съдебни институции работят малко на брой съдии, което довежда до даване на чести дежурства /обикновено през седмица/. Освен това местната компетентност на съдилищата обхваща територии, които са разположени в планински район, с недобра пътна инфраструктура, което влече след себе си затруднения в придвижването на страните и техните представители до съда. Не следва да се забравя, че огромната част от длъжностните лица по връчване на съдебни книжа са кметовете на населени места, които не винаги си изпълняват точно и срочно своите задължения и нерядко това става причина за отлагане на насрочени съдебни заседания.

Мнозина от магистратите в "малките" населени места, особено по-младите, разчитат на командироването, така те виждат шанс за израстване в кариерата, или поне така се твърди в магистратските среди. Това ли е мечтата на един млад съдия в Момчилград, Златоград, Ардино?

Съдиите от трите съда - а аз ги познавам достатъчно добре, вече са хора на средна възраст, с устойчиво изградени навици и желания и не вярвам да имат подобни мечти - поне аз нямам такива амбиции и желания. Все пак и в тези райони трябва да останат съдии и не може, пък и не трябва, да се оголват откъм кадри - и нещо повече, трябва да се работи в насока осигуряване на кадровата стабилност на тези съдилища.

Като заговорихме за командироването и за това, че бяхте кандидат за председател на PC-Златоград, не мога да не обърна внимание на това, че във въпросния орган на съдебната власт и миналата, а и тази година, нямаше нито един съдия на щат, докато Съдийската колегия не приложи новото си право да откомандирова съдии и не върна съдия Веселина Димчева в Златоград. Някои Ваши колеги смятат, че кадровиците трябва по-често да прилагат това свое правомощие и без да са сезирани от конкретен административен ръководител. Споделяте ли това мнение?

Едно от правомощията на Председателя на ВКС е да командирова съдии от цялата страна, при наличие на съответните предпоставки за това, като пък Съдийската колегия има възможността да упражни своята компетентност да прекрати командироването на съответния съдия при отпадане на условията за това или при възникване на нови такива. А кога и колко често Колегията ще използва тези своите правомощия мисля, че зависи само и единствено от нея.

Един от съществените проблеми пред магистратите в районните съдилища в по-големите градове е прекомерната натовареност, което води и до забавяне на изписването на мотивите, при Вас такъв проблем съществува ли?

В PC-Ардино, който е ниско натоварен, както и в PC-Момчилград, който е съд с висока натовареност, няма никакви проблеми в спазването на законоустановените срокове за образуване, разглеждане и решаване на делата. За последните години и в двете съдилища няма констатирани случаи на забавено изписване на съдебни актове, а както и преди малко упоменах - съдиите разглеждат и граждански и наказателни дела.

В Съдийската колегия на ВСС тече дебат за Системата за измерване на натовареността. Как Ви се струва - дали тя дава обективен поглед върху работата на отделните съдии или има нужда от промяна?

Действително има такъв дебат, но за по-малко натоварените съдилища тази система за измерване на натовареността в този си вид мисля, че работи достатъчно добре, но това не значи, че след почти 3-годишното й използване не са констатирани определени недостатъци, които могат да бъдат отстранени. Към настоящия момент в Съдийската колегия са предложени два варианта за изменение на системата - първият е на члена на Съдийската колегия на ВСС Красимир Шекерджиев, а вторият е на Председателя на Административен съд-Смолян Игнат Колчев, като предстоят съответни обсъждания за нуждата от промени и какви ще бъдат същите.

Казват, че с измененията в Закона за съдебната власт преди три години в голяма степен работата на съдилищата е била излишно бюрократизирана, затормозена, така ли е и на какво се дължи това?

Според мен не са само измененията в ЗСВ, а и в процесуалните закони - ГПК и НПК, които промени не винаги са удачни и не са правени след задълбочен анализ за нуждата от тях. Прави впечатления, че честите промени не довеждат до ускоряване на производствата по разглеждане и решаване на делата, като дори и ги забавят, и за пример мога да посоча нововъведеното Разпоредително заседание по смисъла на чл.248 от НПК, което важи за всички наказателни дела от общ характер, образувани по внесени обвинителни актове, без оглед на вида на престъплението (а по-голямата си част престъпленията, подсъдни на районните съдилища, са общоопасни и най-вече за управление на МПС след употреба на алкохол или упойващи вещества, или без свидетелство за правоуправление). Такива са и правилата по чл.47 от ГПК, регламентиращи многобройните задължения на съда за установяване на местонахождението на ответника, при положение, че всеки е административно задължен да има адрес (постоянен или настоящ), на който да се регистрира. Според мен, при съгласувателните процедури при изменения на процесуалните закони е желателно действителното съобразяване със становището на съдиите и прокурорите, за да може да се отговори и на обществените очаквания за бързина в производствата по делата.

Защо се получава така, че прокуратура успя да извърши реформа и да оптимизира част от структурите си, макар и минимална (11 районни прокуратури бяха преструктурирани в териториални отделения), а това продължава да е тема табу за съдилищата? Не е ли време да си кажем, че трябва да се разделим с част от съдилищата и без това в тях има по един или двама магистрати?

Все още е рано да се каже какъв е ефектът от закриването на 11 от районните прокуратури и тяхното трансформиране в териториални отделения. За втората част от въпроса мога да кажа, че няма тема табу в съдилищата или в Съдийската колегия, като това важи и за въпроса с преструктурирането на съдилищата и оптимизирането на съдебната карта. Дали следва да се закриват съдилища с по няколко съдии или не, ще се реши според мен след задълбочен анализ на всички обстоятелства, с участието на магистратите, съдебните служители и местните общности в районите на същите, като в тази насока следва да се обсъдят и резултатите от преструктурирането на прокуратурите.

Далеч в сърцето на Родопите, далеч от политиката, от битките за властови позиции - как Ви изглеждат споровете, които магистрати водят помежду си тук, в столицата? Сигурно сте щастливи, че не участвате в подписки, в протести, в Общи събрания, които искат да отнемат правото на административните ръководители да управляват?

Общите събрания са много удачно решение на въпроса за управлението на съда, т.к. дават възможност на всеки съдия да участва в процеса на вземане на управленски решения, стига разбира се да бъдат използвани правомощията на същите коректно. Мисля, че българските магистрати са достатъчно компетентни, отговорни и разумни юристи и в огромната си част не биха участвали в някакви битки за заемане на определени властови позиции - задължението на съдията е да правораздава и то качествено и срочно, а едва след това да заема определен административен пост в институцията.

Кой има интерес от политизиране на правосъдието?

Със сигурност българските магистратите нямат такъв интерес и не участват в такива действия.

Забележете, почти не отделихме внимание на гражданите, а те са най-важните. Какво трябва да се случи, за да имат достъп гражданите до правосъдие, което да им гарантира, че всички са равни пред закона, че ще има възмездие и справедливост, ако са били жертва на престъпление или ощетени?

Съдилищата са в услуга на гражданите и юридическите лица, които търсят правосъдие, те не съществуват сами за себе си. Считам, че всеки български съдия при разглеждането на делата следва да е безпристрастен и вярвам, че е така, както и вярвам, че законите се прилагат еднакво и точно спрямо всички. Считам, че българската съдебна система е една от най-достъпните за търсене на правна защита като и в законодателството ни се съдържат достатъчно гаранции в тази насока.

Да поговорим за доверието. Защо хората не вярват в Темида? Как да се промени тази силно разочароваща тенденция?

Мисля, че в годините имаше създадено негативно и крайно необективно отношение към съдебната система като цяло, без това да отразява действителното състояние на нещата. Ако обществото е достатъчно мотивирано да разбере дейността на органите от съдебната система, ще разбере това, като проверката в тази насока не отнема много време. От десетина години насам отчетните доклади на съдилищата се публикуват в сайтовете им, в тях се обявяват и постановените съдебни актове, както и всяка полезна за гражданите информация. Разбира се, че следва и самата система да предприеме допълнителни мерки в насока популяризиране на дейността си, чрез осигуряване на повече прозрачност и информираност, което се прави всъщност - като напр. с организираните дни на отворени врати, които по своята същност представляват форма на пряк контакт на работещите в системата с гражданите.

Не мога да пропусна да отразя факта, че по достъпност до правосъдие, бързина на провеждане на съдебните производства, а и на административното обслужване, българската съдебна система се нарежда на предни позиции в Европа и това не може да се отрече при обективно разглеждане на дейността на съдилищата, а и на останалите органи от съдебната система. Да се каже, че хората не вярват в съдебната система означава, че не се водят дела, а това просто не е така - тенденцията в годините е увеличаване броя на постъпили дела. Изводите за ниско обществено доверие обикновено се правят на база на дадени обществени очаквания по определени знакови дела и много често и по мнението на хора, които са чули или чели нещо, но не са имали досег със системата.

В съдебната система работят хора, които в огромното си мнозинство са отговорни към своите задължения и съвестно и мотивирано си ги изпълняват и е несправедливо да бъдат упреквани в неизпълнение или лошо изпълнение на служебния си дълг. Вярвам, че при обективен поглед върху дейността на цялата съдебна система ще се видят и действителните резултати, както и проблемите, каквито сигурно има и с общите усилия на всички ще се обърне тази негативна тенденция. Имам неприятното усещане, че се забравя едно важно обстоятелство и то е, че органите на съдебната система са част от системата на държавните органи на Република България, а не на някоя друга държава, и затова следва всички да имаме отговорно поведение при отправянето на упреци и обвинения към който и да е от тях или към работещите в същитe.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
Vanko
|
нерегистриран
02 април 2019, 02:03
1
-2
И в кой съд се случва това ? Щото съдилища като Пещера ,Първомай или подобни пак не става така . Там всички са си роднини и съдилищата са фамилни ,даже и в Пловдив .....,само София е изключение....ама там бързината е ,,космическа" ...!
5
адвокат от София
|
нерегистриран
01 април 2019, 16:50
3
-2
Заглавието внушава неверен извод. Вижте какво е положението в Софийския районен съд - колко време се чака за насрочване на гражданските дела, колко време се чака за постановяване на решения. Не са редки и се увеличават случаите да се чака повече от година и това е резултат само от поведението на определени съдии, които са известни, но не се огласяват имената им, "за да не се накърни авторитетът" на правосъдието. Няма никакъв ефект в опитите за справяне с този тежък проблем, който не е в резултат на претовареност, каквото и да се говори.
4
|
нерегистриран
01 април 2019, 10:44
10
-3
Колега, колега ! И вие сте в изключителна заблуда !
Ще й се решат проблемите на тази държава с закриването на РС - Златоград !?!
Аз пък, колега, предлагам Държавата ни - актуална, да бъде закрита.
То без друго я няма и служи за задоволяване жилищните нужди на единици !
Хайде, със здраве и хубав ден !
3
Калин Калпакчиев
|
нерегистриран
01 април 2019, 09:49
2
-11
Колега, колега! В изключителна заблуда сте! С друг свят живеете! И как я направихте тази оценка! Вашият съд е закриване!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно