Идеите на омбудсмана и на народните представители противоречат на Конституцията
Неизрядните платци печелят от промените в ГПК*
Предложенията ще доведат до удължаване на времето за събиране на вземания и натоварване на съдилищата
Неизрядните платци печелят от промените в ГПК*

В Народното събрание (НС) отново се обсъждат евентуалните изменения и допълнения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по предложение на председателя на Правната комисия и група народни представители, които отразяват идеите на омбудсмана Мая Манолова. Един от преките ефекти от тях обаче е накърняване на интересите не само на кредиторите по занятие, т.е. банките, но и на хората, които спестяват и правят влогове в тези банки.

От поправките, разбира се, ще има и печеливши – ползата ще бъде за неизрядните длъжници. Техният брой напоследък се понижава, което се случва паралелно с намаляването на обема на необслужваните кредити. Освен това ще възникнат ползи за адвокатите, които се занимават с тези случаи, тъй като за тях ще има повече работа и съответно допълнителни доходи.

Идеите в законопроекта на практика противоречат на решение на Конституционния съд №12/2/10/2012 г. относно конкретната част от ГПК и поради това – на Конституцията.

Това не е първият опит за заобикаляне на споменатото решение. Подобен законопроект вече е предлаган веднъж. Изложените тогава мотиви обаче не опровергават нито едно от основанията на Конституционния съд за запазване правата на кредиторите – държавните институции, общините и банките - при събирането на вземанията им. Освен това оценката на въздействието на този законопроект е с незадоволително качество, тъй като не отчита рисковете за икономиката и държавния бюджет от изключването на банките от този списък кредитори.

Актуалният законопроект частично се различава от предходното предложение. Липсва оценката на въздействието, която е задължителна според разпоредбите на Закона за нормативните актове. Също така са променени аргументите в подкрепа на измененията и допълненията на глава "Заповедно производство" на ГПК.

Основният мотив към законопроекта е, че действащата уредба на заповедното производство "не дава на съдилищата възможност за служебен контрол върху установяването на неравноправни клаузи в договорите с потребителите". Следва допълнение, че "длъжникът е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силната страна, тъй като законодателството създава привилегировани условия за банки, монополни дружества, доставчици на услуги, мобилни оператори, фирми за бързи кредити и такива за събиране на вземания, при които те събират своите вземания".

Първото твърдение е невярно. Според измененията в действащия ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Съдът може да прецени тези обстоятелства и основания. Дали го прави, или не, е въпрос на конкретно изследване на практиката, а не на промяна на заповедното производство.

В твърдението за "неблагоприятна позиция" на длъжника поради "икономически по-силната страна" са объркани няколко обстоятелства. Очевидно е, че търсещият кредити сам е потърсил възможност да вземе заем. Банката, като кредитор, няма контрол върху неговите мотиви и няма как да го накара да сключи договор с нея, ако не му харесват и не е доброволно съгласен с условията по договора за кредит. Предварителното икономическо неравенство на двете страни е предпоставка за самото търсене на кредит  – онзи, на когото липсва ресурс, отива при някого, който разполага с такъв. Търсенето на заем от някого, който е по-слаб икономически, изглежда не отразява действителната практика и вероятно тази хипотеза е неосъществима.

В изброяването на "икономически по-силните страни" банките водят списъка на стопански субекти от много различно естество, а тяхното групиране по този начин изглежда най-малкото нелогично. Банките осъществяват кредитна дейност по занятие със средства на акционери и кредитори, като най-същественият ресурс, който управляват, е този, предоставен им чрез депозити. Правилата за кредитиране при тях и дружествата за бързи кредити са едни и същи и по закон, и на практика. Разликата е, че небанковите институции правят това предимно със собствени средства.

Добавянето в този списък и на доставчиците на услуги (включително мобилни оператори), които са съвсем други стопански деятели и при които договорите имат съвсем различен характер в сравнение с тези за кредит, е крайно недалновидно. "Монополните дружества" обикновено са такива по друг закон и се занимават с доставките на електричество, вода и топлоенергия. Част от тези обстоятелства са регулаторни, т.е. следствие от политики в тези области на стопанството. Дружествата за събиране на вземания на практика не са регулирани изобщо, нито от ГПК, нито от някакъв специален закон (какъвто, например, не е случаят с частните съдебни изпълнители). В този контекст следва да се има предвид, че доставчиците на услуги и характерът на техните договори с ползвателите им са регулирани от Закона за защита на потребителите.

В крайна сметка, смисълът на основанията за предлаганите изменения е в това да се изключат банките от заповедното производство по тази глава от ГПК, с което събирането на техните вземания да се затрудни и оскъпи.

Писмото от Европейската комисия

Процедурното основание на този подход са препоръките от писмо на Европейската комисия от 24.01.2019 г. до Република България. В него се казва, че националните съдилища са задължени да преценяват неравноправния характер на договорните условия, дори ако потребителят не повдигне въпроса. Според ЕК до момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение се издават без съществени проверки от съдилищата, а потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. Така някои кредитори, например банките, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия.

Фактологията в писмото обаче отразява по-стар вариант на ГПК. Според промените от 2017 г. съдилищата вече имат възможността да преценяват обстоятелствата служебно. В писмото не се говори за равнопоставеност, "икономическа сила" или "баланс на интересите", каквато е аргументацията в законопроекта. Всъщност става въпрос за служебна преценка от страна на съда "на справедливостта" на договора за кредит. Това означава, че съдът следва да прецени дали в него са взети предвид хипотезите и обстоятелствата, описани в разпоредбите на ГПК относно несеквестируемите имущество и вещи на длъжниците, които също са изменени и допълнени през 2017 г. В писмото наистина се споменават банките, като се говори за "почти" автоматичност при правото им да събират вземания. И след това се споменава необходимостта от преценка на "справедливостта".

По повод разискването на ролята на банките и обществения интерес от тяхната стабилност в споменатото решение на КС се казва, че оспорената норма не е противоконституционна и защото обективира разумния баланс между особения и уникален правен статус на банките като търговски дружества, отчита спецификата на възложените им функции, завишените изисквания към дейността им в различните направления, обезпечава необходимостта от засилена защита на обществения интерес чрез осигуряването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите.

Заключителното искане на ЕК е България да отговори на констатациите и препоръките в срок до 24 април 2019 г.

Какво и защо следва да се направи?

Законодателите у нас, колкото и да са мобилизирани, едва ли ще успеят да преценят внимателно и задълбочено всички последици от направените предложения за изменения и допълнение на ГПК през оставащото време. Но такива в действителност не са необходими.

Това, което трябва да се направи, е да се обяснят на ЕК измененията в ГПК от 2017 г. и смисълът на Решение №12/2012 на Конституционния съд. Трябва подробно да се обяснят и основанията, процесуални и фактически, по които съдът може да прецени справедливостта на договорите за заем като доказателство в принудителното изпълнение на вземания от длъжници, изпаднали в затруднение. Промените в този им вид най-вероятно ще доведат до удължаване на времето за събиране на вземания и натоварване на съдилищата с излишна административна работа. Т.нар. автоматизъм при съдилищата е следствие на яснотата на действащите норми и на обстоятелството, че банките изключително стриктно се придържат към тях.

Налице са и други причини към предложените изменения да се подхожда внимателно. Понеже липсва оценка на въздействието, законопроектът пропуска да вземе под внимание обстоятелството, че банките не са основните участници в събирането на вземания. Доколкото може да се съди от данните за такива процедури, на тях се пада относително малък дял от сумите на събиране на вземания по реда на ГПК. Иначе казано фирмените, частно-семейните, общинските и държавните вземания ще са онези, които ще бъдат забавени или ще се окажат под риск да не бъдат осъществени.

Освен това процентът на необслужените кредити като дял от портфейлите на банките от началото 2015 г. до края на 2018 г. намалява значително. Понастоящем проблемът с длъжниците също изглежда под контрол. Делът на дълговите плащания от дохода на домакинствата от заплати между март 2010 г. и февруари 2017 г. се свива от 8,3% до 3,7%, т.е. тежестта на тези плащания намалява почти наполовина и този процес продължава.

Остава надеждата, че както през 2017 г. и сега законодателите ще вземат правилното решение.

Димитър Чобанов, финансист, в-к "Труд"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
|
нерегистриран
01 април 2019, 21:23
5
0
До коментар [#3] от "нерегистриран":
"Освен това процентът на необслужените кредити като дял от портфейлите на банките от началото 2015 г. до края на 2018 г. намалява значително. Понастоящем проблемът с длъжниците също изглежда под контрол. "
думи нямам, това че се прехвърлят пакети от необслужени кредити към колектори това ли е намаляването на необслужваните кредити от портфейлите на банките, това просто отчаян ход на принципа 5% от нещо е по-добре от 100% от нищо , проблемът с длъжниците също е под контрол всички чакат личния фалит да ги спаси както се спасяват от публичните след 10 год. абсолютна давност, а че банките никой не знае какво начисляват си е така, както и комуналните и монополни дружества - никой не е сигурен точно като си види сметката какво и му е начислено и дали плащаш реално това което си потребил или не съвсем
Да бе , той българинът все "не е сигурен" какво плаща и аха да плати , ама не плаща . Като не си "сигурен" , не тегли кредити . Нито токът е задължителен , нито водата е задължителна, нито парното . Колиба в гората и ще си съвсем "сигурен"....ако не те изяде някоя глутница през зимата :)))
3
|
нерегистриран
01 април 2019, 20:17
0
-1
"Освен това процентът на необслужените кредити като дял от портфейлите на банките от началото 2015 г. до края на 2018 г. намалява значително. Понастоящем проблемът с длъжниците също изглежда под контрол. "
думи нямам, това че се прехвърлят пакети от необслужени кредити към колектори това ли е намаляването на необслужваните кредити от портфейлите на банките, това просто отчаян ход на принципа 5% от нещо е по-добре от 100% от нищо , проблемът с длъжниците също е под контрол всички чакат личния фалит да ги спаси както се спасяват от публичните след 10 год. абсолютна давност, а че банките никой не знае какво начисляват си е така, както и комуналните и монополни дружества - никой не е сигурен точно като си види сметката какво и му е начислено и дали плащаш реално това което си потребил или не съвсем
2
институти за пазарна икономика и прочее създания на г-н Сорос у нас
|
нерегистриран
01 април 2019, 18:08
3
0
До коментар [#1] от "Петко 2":
Дано не звучи обидно за автора на статията, но обстоятелството че един финансист е по-наясно със заповедното производство от законотворците, говори само по-себе си за професионализма на последните. Горките, дори не са наясно какви бели са на път да направят! Не върви обаче тук библейската приказка, че трябва да им се прости, щото не знаят що вършат. Ако бяха прочели до край текстовете, посветени на заповедното производство, щяха да видят, че с едно голо оспорване длъжникът може да застави заявителя-кредитор да води исков процес. И да се замислят, ако имат такива навици и способности за това, за какъв точно вид неравнопоставеност на длъжника може да иде реч. Всъщност що не променим и исковия процес!? Той също поставя длъжника в неравноправно положение, щото го съдят против волята му.
Димитър Чобанов е самонабедил се за финансист от Института за пазарна икономика, от яслата на чичо Сорос.
1
Петко 2
|
нерегистриран
01 април 2019, 13:13
18
-3
Дано не звучи обидно за автора на статията, но обстоятелството че един финансист е по-наясно със заповедното производство от законотворците, говори само по-себе си за професионализма на последните. Горките, дори не са наясно какви бели са на път да направят! Не върви обаче тук библейската приказка, че трябва да им се прости, щото не знаят що вършат. Ако бяха прочели до край текстовете, посветени на заповедното производство, щяха да видят, че с едно голо оспорване длъжникът може да застави заявителя-кредитор да води исков процес. И да се замислят, ако имат такива навици и способности за това, за какъв точно вид неравнопоставеност на длъжника може да иде реч. Всъщност що не променим и исковия процес!? Той също поставя длъжника в неравноправно положение, щото го съдят против волята му.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно