ВКС с тълкувателно решение по въпроси, свързани с установяване дължимостта на вземане по банков кредит поради предсрочна изискуемост
Разграничението на вноските в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението
ВКС с тълкувателно решение по въпроси, свързани с установяване дължимостта на вземане по банков кредит поради предсрочна изискуемост
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) приеха Тълкувателно решение №8/2017 г., свързано с установяването на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост. В тази връзка върховните съдии са решили:
 
1. Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.    
          
2. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
 
Пред ОСГТК е поставен въпросът: "Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ?" 
 
Върховните съдии напомнят в решението си, че в мотивите към ТР № 4 по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК се приема, че предмет на делото по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Според ОСГТК, доколкото предметът на делото по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането по представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги, в което следва да е посочен броят на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, както и общият размер на просрочената сума, няма пречка вземането да се признае за съществуващо в размер на тези вноски. "Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск", категорични са съдиите. 
 
Другият въпрос по тълкувателното дело е: "Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?" 
 
Върховните съдии сочат, че съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР № 4 по т. д. № 4/2013 г. съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Последователното прилагане на този принцип означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. "След като се приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,  искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо", категорични са върховните съдии.
 
Пред ОСГТК е поставен и въпросът: "Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?"
 
В мотивите се уточнява, че след образуването на тълкувателното дело е изменена нормата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции и изрично е предвидено изискване за посочване в извлечението от счетоводните книги на броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, както и на общия размер на просрочената сума. Поради това следва да се даде отговор само относно необходимостта от разграничение на вноските с настъпил падеж по погасителния план в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба. Според ОСГТК не е необходимо в исковата молба, съответно в заявлението, тези вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно от сумата, за която се претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен искът в съответствие с основанието, на което е била издадена заповедта за изпълнение. Съдиите от ВКС сочат, че съобразно правилото на чл. 162 от ГПК при доказване от страна на ищеца на основанието за дължимост на сумите за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на просрочените вноски, доколкото не би бил установим от самите договорни клаузи. 
 
По делото е депозирано особено мнение, уточняват от ВКС.
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
6
Дръндорков
|
нерегистриран
05 април 2019, 19:44
8
-1
За пореден път особеното мнение е по-смислено от самото решение.
4
до Унуфрий
|
нерегистриран
04 април 2019, 14:47
3
-24
да ти кажа няма нищо по-различно от преобладаващата практика на търговската колегия от няколко години насам. Чудя се защо си толкова фрустриран?
3
|
нерегистриран
04 април 2019, 13:48
23
-20
Особено мнение аз видях едно,не две, но е брилянтно написано.
2
Кисело е гроздето
|
нерегистриран
04 април 2019, 13:21
3
-25
Хората обсъждат и вземат решения, а не се конфронтират.
1
Унуфрий
|
нерегистриран
04 април 2019, 13:02
35
-3
След знаменателното ТР по чл. 76 ЗЗД и в рамките на седмица ТК на ВКС понесе нов тежък удар от ГК. Поводът отново е предходна изобилна практика в обратен смисъл на ТК. Тук обаче другарите от ТК се отсрамиха с две ОМ, макар от най-малко виновните за неправилната практика. Очевидно прехваленото неофициално уеднаквяване на практиката на неформални сбирки в ТК дава обратен резултат - когато грешат, грешат всички вкупом. А и все пак са ТК - основен принцип в търговското право е солидарната отговорност /чл. 304 ТЗ/.
Отново го отнесоха долните инстанции със стотици неправилно отменени решения... Нейсе, не сме злопаметни, за разлика от тях...

Non omnis error stultitia est - Не всяка грешка е глупава
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно