Дължат ли се лихви при определянето на задължения по реда на чл. 177 от ЗДДС?
Разпоредбата очертава границите на отговорността до "дължимия и невнесен данък", тъй като се касае за особен вид отговорност, която може евентуално да обхване единствено главницата
Дължат ли се лихви при определянето на задължения по реда на чл. 177 от ЗДДС?
Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС предвижда особен вид отговорност, която вменява задължения за данъци на получателя по една облагаема доставка, а не на неговия доставчик. Систематичното място на чл. 177 от ЗДДС в озаглавената "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" глава XXV от ЗДДС и заглавието на самата разпоредба определят създадения с нея институт като средство за преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица, различни от платците на данъка. Отговорността е насочена към получателя по облагаемата доставка. Фактическият й състав включва като обективни елементи (чл. 177, ал. 1 от ЗДДС) - дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, както и субективен елемент (чл. 177, ал. 2 от ЗДДС) - съществуващо или дължимо познание у лицето, че данъкът няма да бъде внесен. Знанието се предполага при кумулативното осъществяване на предпоставките на чл. 177, ал. 3, т.1 и т. 2 от ЗДДС, а именно - дължимият данък не е ефективно внесен, като резултат за периода от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същите стоки или услуги и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Субективният елемент по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС е с или без интелектуална страна. Субектът на отговорността е имал представи, че данъкът няма да бъде внесен или е нямал познание, но то е било дължимо, като доказването на задължението за знание е с презумпцията на ал. 3. Естествено за знание при юридическите лица се говори условно, тъй като тази социална даденост не притежава интелект. Не е немислимо и едновременното проявление на двете хипотези на субективния елемент. Не съществува ограничение задълженото лице да е било длъжно да знае и да е знаело за бъдещото невнасяне на данъка. Знанието и задължението за знание се установяват по един и същи ред - този на чл. 117 – 120 от ЗДДС.
 
Когато се докаже наличието на всички горецитирани предпоставки, за лицето получател по съответната облагаема доставка възниква задължение да внесе дължимия, но невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
 
Тук възниква въпросът - Следва ли на това лице да му се вменяват и задължения за плащане на лихви върху невнесената от доставчика главница?
 
Често срещано е в практиката ревизиращият орган, позоваващ се на нормата на чл. 14, т. 3 от ДОПК, да установи и задължения за лихви с ревизионния акт. Обикновено това е подкрепено и от нормата на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, според която забавата на единия съдлъжник поставя в забава и другите. В резултат на това се приема, че отговорният получател по доставката отговаря не само за главното задължение за ДДС на доставчика, но и за акцесорното задължение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата до датата на погасяване на задължението.
 
Константната съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС) обаче е в обратен смисъл.
 
В решенията на ВАС се посочва, че отговорността по чл. 177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС лице, която възниква, ако са изпълнени сложните фактически състави, предвидени в посочената разпоредба. Същността на отговорността се състои във възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението за ДДС на друго регистрирано лице. Нормата на чл. 177 от ЗДДС се явява специална по отношение на нормите на чл. 16, ал. 3 във връзка с чл. 14, т. 3 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС установява изключение от общия принцип. Субектът на отговорността по чл.177 ЗДДС не е отговорно трето лице по смисъла на чл. 14, т. 3 и чл. 16 ДОПК, тъй като няма задължение за внасяне на данъка на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци. Затова се приема, че и отговорността на делинквента не е солидарна. Законът не създава солидарна отговорност (арг. чл. 121 ЗЗД), а и задължението на получателя по облагаемата доставка е различно от това на платеца на невнесения данък (вж. чл. 122, ал. 1 ЗЗД), тъй като неговата отговорност е доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
 
С оглед изложеното се приема, че разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС очертава границите на отговорността до "дължимия и невнесен данък", тъй като се касае за особен вид отговорност, която може евентуално да обхване единствено главницата. Лицето, чиято отговорност се ангажира, не е имало нормативно установено със срок задължение за заплащането на данъка, след изтичането на който срок, да е изпаднало в забава и съответно да дължи лихва за забава. Не е налице и покана от страна на кредитора за изпълнение на задължението, съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което начисляването на лихва в тази хипотеза е незаконосъобразно. 
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно