Съкратеното следствие е компромис между обвинение и защита*
Либерализирането на режима на наказанията невинаги съответства на обществените потребности за справяне с престъпността
Съкратеното следствие е компромис между обвинение и защита*

Вероника Имова

Институтът на съкратеното съдебно следствие е създаден, за да облекчи производството. Законодателят е предвидил разумен компромис между обвинението и защитата в случаите, когато подсъдимият признава фактите на обвинението. Този вид производство е отклонение от общото състезателно производство, като опит да се разтовари правосъдието от проточване на съдебен процес с повторно събиране на доказателства, вече събрани в досъдебната фаза.

Обществото се интересува от тази облекчена процедура, когато се определя наказание след съкратено съдебно следствие. Т.е. подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства по тях. Когато съдът установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, се преминава към съкратеното съдебно следствие.

Когато съдът постанови осъдителна присъда, подсъдимият се ползва от своеобразен "бонус" за това, че е помогнал на правосъдието, признавайки фактите на обвинението и облекчавайки наказателния процес.

Признаването на фактите обаче не означава признаване на вината, както и това не освобождава съда от преценка дали признатите факти се отнасят до съставомерните признаци на престъплението по повдигнатото обвинение. Т.е. в съкратеното производство съдът продължава на общо основание да преценява въпросите, свързани с вината на подсъдимия и със съставомерността на фактите спрямо конкретния престъпен състав.

Съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс, в който в рамките на 5 алинеи са развити различни хипотези, при които се определя наказанието. Когато наказанието "лишаване от свобода" е предвидено като алтернатива на най-тежките - доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, тогава вече се определя наказание между 20 и 30 г. лишаване от свобода. Например за квалифицираните умишлени убийства наказанието "лишаване от свобода" не се намалява с 1/3, когато е наложено в замяна на "доживотен затвор". При постановяване на осъдителна присъда съдът не може да наложи извънредното наказание "доживотен затвор без замяна". Той може да определи това наказание, но заради тази съкратена процедура законът му забранява да го наложи. Не може да наложи и наказанието "доживотен затвор", което съдът е длъжен да замени с "лишаване от свобода" от 20 до 30 г.

Подходът на законодателя е в резултат на съобразяване с достиженията на правните системи в развитите държави и с позоваването на редица международни актове, които са част от националното ни право. Както и със стремежа нашата наказателноправна система да премине към наказания, които могат да въздействат за поправяне и превъзпитание на осъдените.

До известена степен подходът към системата на наказанията е либерален, което, разбира се, е необяснимо за обществото. Особено за жертвите на тежки престъпления и техните наследници. Такова законодателно разрешение е непонятно особено в тези правни системи, в които се наблюдава ниско правосъзнание и висок ръст на престъпленията с висока степен на обществена опасност. Либерализирането на режима на наказанията невинаги съответства на обществените потребности за справяне с престъпността. Като съдия съм длъжна да прилагам закона такъв, какъвто действа сега.

Когато се прилага този облекчен режим за наказване при тежки посегателства срещу личността или при корупционни престъпления, трябва да се прецизират обстоятелствата за тежестта на конкретното престъпление. Причината - наказание, индивидуализирано в рамките на 20-30 години "лишаване от свобода" е почти половин човешки живот. В този смисъл то отговаря на идеята на законодателя да създаде такъв подход в системата на наказанията, като дори най-тежките в градацията на тази система да бъдат съобразени с принципа за постигане на специална и генерална превенция. Т.е. трябва да бъде въздействано на извършителя на престъплението съгласно превенцията на закона, макар и да не може да бъде компенсирано по никакъв начин дори с най-строгите средства отнетото човешко благо - да се върне отнет живот. Но целта на наказанието е в неговия възпиращ, възпитателен и предупредителен ефект. Такава е била идеята на законодателя и въвеждайки този облекчен режим.

Близко до ума и сърцето е, че обществото никога няма да бъде примирено с каквато и да била по тежест санкция. Гражданите винаги ще търсят справедливост в най-тежката санкция.

От гледна точка на закона и на правосъдието справедливостта изисква обществото да се убеди в стремежа да се изведе най-точният баланс между строгостта на закона и защитата от престъпни посегателства.

Коментар на Вероника Имова за в-к "24 часа"*

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
До правен свят
|
нерегистриран
25 април 2019, 13:42
15
-2
Публикувайте точно такива мнения на професионалисти с голяма практика,а не на незнайни псевдоюристи депутати, които хал хабер си нямат от нак.право.
2
Аристотел
|
нерегистриран
25 април 2019, 14:27
3
-15
Нормите, които уреждат съкратеното съдебно следствие, са противоконституционни, тъй като противоречат на основния принцип на наказателния процес и изобщо на правото-принципа на обективната истина. Истината е най-важният компонент ,принцип, норма,цел и идеал за правото. Всичко останало дрън-дрън, договаряне и раздумки на пазара "Красно село". Правосъдието е публичноправна, държавно призната дейност, а не договаряне между търговци- "аз ще ти дам домати, а ти ми дай краставици на по-ниска цена." Тези норми трябва да се атакуват пред КС. И още: в публичното право не може да има "компромис", нито договаряне. Публичното право е императивни норми
3
|
нерегистриран
25 април 2019, 15:11
12
-1
Аристотеле, спец. си по високопарните думи, ама влез в зала и почерпи от истинския живот мъдрост.
4
|
нерегистриран
25 април 2019, 19:27
4
-9
Само да вметна, че за "професионалистите" с голяма практика и въобще "мъдреците" от парламента и съда генералната превенция и всичко друго засягащо правата на жертвите и усещането за липса на справедливост у обществото не са толкова важни, колкото правата на престъпниците и най-вече парите им, които стигат до тях с умелото съдействие на куфарните търговци наречени адвокати и лобисти докато дебелокожо и високопарно мотивират нуждата от мижави и смешно обидни наказания за доказано отвратителни и тежки престъпления с хуманност към бандитите.Според мнението на тези около няколко хиляди възвишения интелектуално и ментално екземпляра обществото е просто, неуко, съставено от първично кръвожадни индивиди, които макар да спазват законите и да им осигурява заплатите трябва да бъдат превъзпитани.За целта територията е описана в Конституцията, като "демократична и правова държава". Дали е такава личи по пътникопотока с еднопосочни билети на летище София. Вероятно когато тук останат само депутатите, съдиите,престъпниците и адвокатите им хармонията ще е пълна! Толкова по въпроса за правосъдието, като фундамент на държавата!
5
RRR
|
нерегистриран
25 април 2019, 21:34
0
-5
Просветление ти май получаваш.
6
|
нерегистриран
25 април 2019, 22:02
0
0
Жалкото е, че ти и себеподобните ти няма как да получите такова и ще си останете на "нивото" си. Разбираемо е и колко болезнено си приел коментара! Истината винаги боли и даже интелектуалния дефицит не води до облекчение.
7
RRR
|
нерегистриран
25 април 2019, 22:44
0
0
Е, и...
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно