ВКС уеднакви съдебната практика по въпроси за частичния иск за парично вземане
Предявяването на иска и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането, смятат върховните съдии
ВКС уеднакви съдебната практика по въпроси за частичния иск за парично вземане

С Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2016 г., Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) уеднакви практиката по въпроси, свързани с частичните искове за парични вземания, съобщиха от институцията.

На първо място върховните съдии са решили, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.

Вторият отговор на спорен въпрос, който ВКС дава, е, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

На последно място съдът се е произнесъл, че не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

Според върховните съдии, в този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК.  

"Ако с последващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичен иск, по койтопо-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка по смисъла на  чл. 126 ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено", смята ОСГТК на ВКС. 

Тълкувателното дело е образувано по правни въпроси, по които е налице противоречива съдебна практика, уточняват от съда. Първият въпрос е дали предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. В тълкувателното решение се посочва, че новата разпоредба на чл. 116а ЗЗД (ДВ, бр. 42/2018 г.) въвежда правилото, че "когато вземането е предявено частично,  давността се спира или прекъсва само за предявената  част". Следователно при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече.

Това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 изр. 3, предл. 1 ЗЗД. 

По въпроса ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право, ОСГТК на ВКС намира, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна сила на пресъдено нещо.

При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение  и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се  ползват от  последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

По правния въпрос дали е налице процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, върховните съдии приемат, че когато между същите страни, на същото основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по който делото е висящо,  останалата  част от вземането може да бъде предявена в друг исков процес. В този случай е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК.

В хипотезата, когато в първоначалната искова молба ищецът не е посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането, то се счита, че с исковата молба е предявено цялото спорно право, цялото вземане. В този случай предявеният последващ иск за същото вземане или за част от него е недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете дела и съществуването на процесуална пречка за паралелната им висящност. Производството по второто дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, пише в тълкувателното решение.     

По делото е депозирано особено мнение, подписано от 16 върховни съдии.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
11
|
нерегистриран
30 април 2019, 00:59
1
0
До коментар [#5] от "е бре":
Ами изказали са се едни 16 съдии с особено мнение и май няма нужда да го преразказвам. Това, че ти си тролиш без да си го прочел, не означава, че имаш кой знае какви аргументи. Но има и едни други тънки моменти, които не са засегнати - след като ще се ползват със сила на пресъдено нещо правопораждащите юридически факти за цялото спорно материално правоотношение, цената на иска би следва да се определя върху целия материален интерес, като така да се определя и подсъдността, а държавната такса да се събира върху конкретния размер на иска. Иначе ще излезе, че ищците винаги ще си разбиват претенциите на частични искове по такъв начин, че да минават на две инстанции и да не стигат до ВКС - за по-бързо. За тази простотия спомага и другото тълкуване - ако има висящо дело на първа инстанция, да е допустим друг частичен иск, а защо не и 20, които да си чакат спрени да влезе в сила решението по първото, като давността за вземането спира да тече. Даже ако са хитри, пускат си ги без държавна такса и още с исковата молба искат спиране до приключване на първото дело - например за 1 250 лв., което е с минимална такса от 50 лв., и ако им уважат първия иск си ги продължават, иначе просто не си внасят ДТ по другите искове, производството се прекратява и с разноски за другата страна няма да се набутат. Съвсем логично е, когато има висящо дело в първа инстанция за частичен иск, предявяването на нов за друга част да е недопустимо, защото ищецът разполага с възможността по чл.214, ал.1 от ГПК - до приключване на съдебното дирене да измени иска си чрез увеличение по размер, което е целесъобразно с оглед процесуалната икономия. Например ако ти хакнат едно дело за СМР със всякакви възражения за некачествено изпълнение за 1 250 лв., частичен иск от 100 000 лв., излиза че произнасянето на първия съд ще трябва да покрие всички наведени от страните фактически твърдения, от които произтича ЦЯЛОТО вземане?!?! А какво става, ако в мотивите реши, че искът е основателен до размер от 80 000 лв. и понеже иска 1 250 лв. - следва да му се присъдят?!?! Тълкуване на тълкуването може би?!?! Това го пиша за 5-10 минути без претенции за изчерпателност и висок юридически стил, защото едни други вече са се из***ли. Айде отивай да четеш пак особеното мнение и може да се светнеш за какво иде реч.


Чел съм ОМ,четох и твоите безсмислици,и не виждам причина да се приеме че трябва друго разрешение:

1.)Оплакваш се,че с малък частичен иск,може да се "пробва" съда,и да се види какво е становището му казуса,т.е. да придобиеш "съдебна консултация" на "евтина" ДТ - ами да,така е,ама това цялата идея на Частичния иск.

2.) Оплакваш се,че делото така може да бъде препятствано да стигне до ВКС - е що за аргумент е това? Ако си имаш сериозни аргументи,малко ли са 2 инстанции,за да ги изложиш? Правото на касация не е абсолютно.

3.) Що се отнася до ДТ - не ми е известен Съд който ще спре дело,преди да допусне ИМ като редовна,което ще рече,преди това да иска ДТ - и това не си го премисли.

Така че,аз съм чел доста - и не само това доста постно ТР, а дори и повече: "Частичен иск",доц. Камелия Цолова - прочети я тази книга,понеже там проблематиката е изчерпана,а ТР просто преповтаря ясни постановки. Що се отнася до ОМ - то е рядко безсмислено,и лошо като изказ,и с толкова дълги изречения,ще се губи възможността да следиш мисълта на Е.Балевска,която никога не е била особено впечатляваща - който е ходил на нейни семинари,знае добре това.

Така,че дотук смислени аргументи нямаш
10
и в обобщение
|
нерегистриран
25 април 2019, 22:45
2
-6
следва да има рестрикции по отношение на частичните искове, а не по тълкувателен път на закона да се придава толкова широк смисъл, какъвто няма, а и никога не е имал. т.е. това е поредното извращение с правото...
9
и то не че не е така и за отхвърлената част,
|
нерегистриран
25 април 2019, 22:35
3
-1
До коментар [#8] от "и още нещо":
ако се приеме тази теория, излиза, че РС се произнася със СПН по спорове, които не са му подсъдни - в случая за 35 000 лв.
но като цяло този институт с частичните искове е доста сбъркан. какъв е смисълът да се водят няколко дела за едно нещо, освен ищецът да спести някой друг лев разноски или да набута ответника с повече такива, както и да се пълнят съдилищата с безсмислени дела.
8
и още нещо
|
нерегистриран
25 април 2019, 22:30
4
-2
До коментар [#7] от "нерегистриран":
делото е за СМР за 20 000 лв., частичен иск от 60 000 лв. Ответникът твърди, че дължи само 15 000 лв., тъй като има много недостатъци и неизвършени работи, районният съд установява, че всъщност се дължат 35 000 лв. и уважава частичния иск за 20 000 лв. Та Следващият съд - за друга част от вземането как ще бъде обвързан от тази констатация в мотивите, защото така излиза от това ТР - ще трябва направо да си му присъди още 15 000 лв., като се позове на СПН ли? И не ми обяснявай кой какъв бил, а искам конкретен отговор на въпроса ми.
ако се приеме тази теория, излиза, че РС се произнася със СПН по спорове, които не са му подсъдни - в случая за 35 000 лв.
7
|
нерегистриран
25 април 2019, 22:28
1
-1
До коментар [#6] от "1":


Особеното мнение е на съдии, които винаги се правят на по-велики от другите, а не са - Цачева, Белазелков, Божилова, Геника и т.н. Айде стига! Винаги се ориентирам кое е правилното така - обратното на това, което смятат те!!
Е нали искаш аргументи - написах ти. Хайде ти сега ми кажи как се решава следният казус: делото е за СМР за 20 000 лв., частичен иск от 60 000 лв. Ответникът твърди, че дължи само 15 000 лв., тъй като има много недостатъци и неизвършени работи, районният съд установява, че всъщност се дължат 35 000 лв. и уважава частичния иск за 20 000 лв. Та Следващият съд - за друга част от вземането как ще бъде обвързан от тази констатация в мотивите, защото така излиза от това ТР - ще трябва направо да си му присъди още 15 000 лв., като се позове на СПН ли? И не ми обяснявай кой какъв бил, а искам конкретен отговор на въпроса ми.
6
1
|
нерегистриран
25 април 2019, 22:10
8
-1
До коментар [#5] от "е бре":
Ами изказали са се едни 16 съдии с особено мнение и май няма нужда да го преразказвам. Това, че ти си тролиш без да си го прочел, не означава, че имаш кой знае какви аргументи. Но има и едни други тънки моменти, които не са засегнати - след като ще се ползват със сила на пресъдено нещо правопораждащите юридически факти за цялото спорно материално правоотношение, цената на иска би следва да се определя върху целия материален интерес, като така да се определя и подсъдността, а държавната такса да се събира върху конкретния размер на иска. Иначе ще излезе, че ищците винаги ще си разбиват претенциите на частични искове по такъв начин, че да минават на две инстанции и да не стигат до ВКС - за по-бързо. За тази простотия спомага и другото тълкуване - ако има висящо дело на първа инстанция, да е допустим друг частичен иск, а защо не и 20, които да си чакат спрени да влезе в сила решението по първото, като давността за вземането спира да тече. Даже ако са хитри, пускат си ги без държавна такса и още с исковата молба искат спиране до приключване на първото дело - например за 1 250 лв., което е с минимална такса от 50 лв., и ако им уважат първия иск си ги продължават, иначе просто не си внасят ДТ по другите искове, производството се прекратява и с разноски за другата страна няма да се набутат. Съвсем логично е, когато има висящо дело в първа инстанция за частичен иск, предявяването на нов за друга част да е недопустимо, защото ищецът разполага с възможността по чл.214, ал.1 от ГПК - до приключване на съдебното дирене да измени иска си чрез увеличение по размер, което е целесъобразно с оглед процесуалната икономия. Например ако ти хакнат едно дело за СМР със всякакви възражения за некачествено изпълнение за 1 250 лв., частичен иск от 100 000 лв., излиза че произнасянето на първия съд ще трябва да покрие всички наведени от страните фактически твърдения, от които произтича ЦЯЛОТО вземане?!?! А какво става, ако в мотивите реши, че искът е основателен до размер от 80 000 лв. и понеже иска 1 250 лв. - следва да му се присъдят?!?! Тълкуване на тълкуването може би?!?! Това го пиша за 5-10 минути без претенции за изчерпателност и висок юридически стил, защото едни други вече са се из***ли. Айде отивай да четеш пак особеното мнение и може да се светнеш за какво иде реч.


Особеното мнение е на съдии, които винаги се правят на по-велики от другите, а не са - Цачева, Белазелков, Божилова, Геника и т.н. Айде стига! Винаги се ориентирам кое е правилното така - обратното на това, което смятат те!!
5
е бре
|
нерегистриран
25 април 2019, 21:42
3
-9
До коментар [#3] от "нерегистриран":


е ти като си подготвен,що не се изкажеш,за да видим и твоите аргументи?
Ами изказали са се едни 16 съдии с особено мнение и май няма нужда да го преразказвам. Това, че ти си тролиш без да си го прочел, не означава, че имаш кой знае какви аргументи. Но има и едни други тънки моменти, които не са засегнати - след като ще се ползват със сила на пресъдено нещо правопораждащите юридически факти за цялото спорно материално правоотношение, цената на иска би следва да се определя върху целия материален интерес, като така да се определя и подсъдността, а държавната такса да се събира върху конкретния размер на иска. Иначе ще излезе, че ищците винаги ще си разбиват претенциите на частични искове по такъв начин, че да минават на две инстанции и да не стигат до ВКС - за по-бързо. За тази простотия спомага и другото тълкуване - ако има висящо дело на първа инстанция, да е допустим друг частичен иск, а защо не и 20, които да си чакат спрени да влезе в сила решението по първото, като давността за вземането спира да тече. Даже ако са хитри, пускат си ги без държавна такса и още с исковата молба искат спиране до приключване на първото дело - например за 1 250 лв., което е с минимална такса от 50 лв., и ако им уважат първия иск си ги продължават, иначе просто не си внасят ДТ по другите искове, производството се прекратява и с разноски за другата страна няма да се набутат. Съвсем логично е, когато има висящо дело в първа инстанция за частичен иск, предявяването на нов за друга част да е недопустимо, защото ищецът разполага с възможността по чл.214, ал.1 от ГПК - до приключване на съдебното дирене да измени иска си чрез увеличение по размер, което е целесъобразно с оглед процесуалната икономия. Например ако ти хакнат едно дело за СМР със всякакви възражения за некачествено изпълнение за 1 250 лв., частичен иск от 100 000 лв., излиза че произнасянето на първия съд ще трябва да покрие всички наведени от страните фактически твърдения, от които произтича ЦЯЛОТО вземане?!?! А какво става, ако в мотивите реши, че искът е основателен до размер от 80 000 лв. и понеже иска 1 250 лв. - следва да му се присъдят?!?! Тълкуване на тълкуването може би?!?! Това го пиша за 5-10 минути без претенции за изчерпателност и висок юридически стил, защото едни други вече са се из***ли. Айде отивай да четеш пак особеното мнение и може да се светнеш за какво иде реч.
4
#1
|
нерегистриран
25 април 2019, 21:36
11
-1
Как точно с това решение са обърнали правото с краката нагоре, че не става ясно?
3
|
нерегистриран
25 април 2019, 18:48
8
-3
До коментар [#1] от "тези пак са се изказали неподготвени...":
Айде спрете се да обръщате правото с краката нагоре, бе! То бива некадърност, ама това вече се превърна в диагноза...


е ти като си подготвен,що не се изкажеш,за да видим и твоите аргументи?
2
Цацароид
|
нерегистриран
25 април 2019, 12:42
11
-5
Не знам хубаво ли е това решение или лошо, обаче Лозан Панов е виновен! :)
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно