Доц. Наталия Киселова:
С насилие не можем да надвием престъпността*
Наказанието трябва да превъзпитава – който е бил в затвора, да не иска да се върне там. А то какво се получава? Пребиваването в затвора се превръща в туризъм у нас, смята преподавателят по конституционно право
С насилие не можем да надвием престъпността*

доц. Наталия Киселова, преподавател по Конституционно право

Фермер погна с джип крадец, когото свари в ливадата си в село Болярино, настигна го и го прегази два пъти, за да е сигурен, че го е пратил на оня свят. Това убийство може би не е случайно, защото стана броени дни, след като депутатите разшириха в Наказателния кодекс границата на неизбежната отбрана. Законодателната поправка, която улеснява и оневинява саморазправите с апаши, неканени гости и други, още не е приета окончателно, но изглежда, че вече отваря път към убийствата, без да слага бариера пред кражбите.

Влизал ли е някога крадец в дома ви, доцент Киселова? Знаете ли от собствен опит как се чувства човек, когато го оберат или ограбят?

Да, влизали са крадци у дома. Неведнъж се е случвало да крадат от селскостопанската продукция на близките ми, в селото на баба. Крали са буркани, агнета преди Гергьовден, зелен лук напролет… Да, знам как се чувства човек, след като е обран. Много хора го знаят. Въпросът е можем ли самите ние, които сме пострадали от кражби да раздадем правосъдие, можем ли сами да накажем престъпниците, да възстановим справедливостта? Не – това е краткият отговор.

Да започнем от един по-лесен въпрос: промените в Наказателния кодекс (НК), които бяха приети на първо четене от депутатите, ще ви помогнат ли, ако, недай си Боже, някой апаш по късна доба ви изненада?

Това е въпрос на ситуация. Зависи как евентуално тоя крадец ще ме изненада – къде и кога, дали по това време ще бъда сама… Но нека преди всичко да кажа, че законовите промени, които бяха предложени от патриотите и гласувани на първо четене тия дни, бяха отхвърлени от Конституционния съд още през 1997 година.

Ще добавя, че и от Върховния касационен съд, и от Върховната касационна прокуратура ги разкритикуваха. Главният прокурор заяви, че те не са необходими на обществото, а и част от тях са противоконституционни.

Конституционният съд ясно каза, че превишаването на пределите на неизбежната отбрана не трябва да преминава в законна самоотбрана. Можеш да се защитиш от нападение, а не да нападаш. Не можеш да стреляш, когато някой влезе у вас. Той може да е престъпник, но може и да е служител на реда. Фермерът, който уби крадеца в Болярино, е бил по-рано в Кипър полицай. Убитият, докато е бил жив по-рано, му е откраднал 8 коня и е лежал в затвора за това. Но фермерът познал ли го е в тъмното, разбрал ли е кой е и какво прави? В правовата държава в такъв случай трябва да се извика полиция. Вярно, че у нас не можеш да предвидиш кога ще дойдат полицаите. И че на фермера му било писнало от крадци…

Писнало му било и от полицаи, които не идват, когато ги вика…

 Да, дотолкова му е било писнало, че убива един човек и тръгва да търси други, и тях да убие… Трябва ли да бъде оправдан по тази причина? Убитият има присъди, но има и 8-годишно дете, и чака друго. Тия деца какъв живот ще имат – на крадци, на отмъстители? Какъв живот ще има самият фермер, който е станал убиец? Ще лежи ли в затвора? Колко ще лежи?… Ами близките на убития? Ако решат да отмъщават на убиеца и на фамилията му? Ето, вече се чуват закани за следващи насилия и саморазправи. Всяко нахлуване в чужд имот ли ще завършва по този фатален начин? Какво е това!

Прилича на призива "Убий крадеца!", който ни е познат от филмите за Дивия Запад.

И следва призивът на потърпевшите "Зъб за зъб, око за око…", така ли?

Неслучайно юристи предупреждават, че въпросното законодателство срещу кражбите може да вдигне нивото на престъпността.

Престъпността не е от вчера, тя е от библейско време. И оттогава до днес сме стигнали – представете си! – до въпроса как всеки да се пази сам от нея. Ние не вярваме в правосъдието, щом сме стигнали дотук. Крадецът, когото фермерът е убил, е търпял присъда в затвора приживе. Но пак е отишъл да краде след това. Защо, според вас? Защото у нас това е най-лесният начин да си набавиш нещо, от което се нуждаеш? Защото не го е страх, че полицията ще го хване? Защото не вярва, че могат да го осъдят пак? Или защото няма работа и си търси друг начин на препитание?

Може би заради всичко това…

Най-лошото е, че когато не вярват в правосъдието, хората са склонни те да го въздадат.

Спя с брадва под възглавницата – казва една баба от селото, в което фермерът сгази крадеца. Съседката й е обрана от местен ром с 42 криминални регистрации. Тя настоява фермерът да бъде освободен незабавно.

По-добре да настоява полицията да си върши работата. А не само да дойде, за да регистрира на крадеца смъртта. Къде отиде обещанието "Във всяко село – полицай"?

Невъзможно било за изпълнение, казват.

Защо да е невъзможно? У нас има 2500 населени места с повечко жители извън градовете. Какво пречи 2500 полицаи за превенция да ги обикалят– по един на колело, на мотор, ако не на кола? Колко хиляди служители на МВР бяха привлечени в София наскоро, за да охраняват един футболен мач за купата на България? Колко хиляди ескортираха футболните фенове от Пловдив, за да не се сбият случайно? Нужда е по-добра организация. Охраната на мача значително може да се намали, ако билетите са поименни. Във фенклубовете хората се познават. Затова в нормалните държави билетите са по абонамент, а ако са купени в последния момент, са по-скъпи и поименни. Парите за МВР може и да бъдат повече, но не са и малко. А полицията има много несвършена работа. Гражданите няма да я свършат вместо нея, каквато и законова промяна да се направи. Те могат само да се отбраняват. Досега съдът преценяваше превишени ли са законните предели на неизбежната отбрана. А сега законодателят казва: оттук нататък гражданите имат още едно оръжие срещу престъпността.

Да поясним за читателите. По предложение на патриотите бяха гласувани промени в алинея 3 на чл. 12 НК, която гласеше: "Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище". Депутатите приеха в две точки да бъдат описани хипотези, в които гражданинът няма да е превишил пределите на неизбежната отбрана. А именно: "когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище" и "когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем."

Така. Но гражданите ли се борят срещу престъпността? На този принципен въпрос трябва да си отговорим, преди да четем спорните промени в член 12 от НК. Тия промени ще създадат повече проблеми, според мен. По-добре е съдът да преценява превишени ли са пределите. Той може да каже, че нападнатият е отговорил на нападението еди как си "поради афект", "поради уплаха". А законовите промени, за които говорим сега, създават казуси, в които може да се окаже, че жертвата е по-голям престъпник от нападателя. Така е в случая с доктора в Пловдив. Той около час гледа крадеца и се чуди как да го рани, вместо да повика МВР в това време. И сега – какво? – вместо лекарят да е в болницата и да лекува хората, той е в затвора. С насилие не можем да се справим с престъпността. Разбирането, че можем, е невярно.

То обаче се харесва на някои. Писна им на хората да ги грабят!

Тежестта на наказанието не преодолява престъпността. Неизбежността на наказанието я преодолява. И правосъдието трябва да е в разумни срокове. Когато адвокатите протакат делото, докато се стигне до съдебно решение, хората са загубили вяра в него. Триинстанционното производство също бави правосъдието. За престъпления с по-нисък размер на щетите може да има бързо производство. И още: не може за всяко престъпление да искаме доживотен затвор. Наказанието трябва да превъзпитава – който е бил в затвора, да не иска да се върне там. А то какво се получава? Пребиваването в затвора се превръща в туризъм у нас. За някои. Те знаят, че влизат за малко. Получават там прилично здравеопазване – някои хора виждат за пръв път лекар, като влязат в затвора. Получават образование – част от затворниците влизат там в първи клас…Много често такъв човек 3 пъти влиза за кражба, четвърти път – за грабеж, пети път – за грабеж с убийство. Издържаме затворници при цялата ни беднотия, те излизат, извършват пак престъпления (точно обратното на целта, която се преследва с наказанието) и се връщат в затвора. Дори престъпленията им ескалират.

Когато промениха понятието "неизбежна отбрана", депутатите гласуваха и по-тежки санкции за маловажни случаи на кражба – до 1000 лв. вместо до 500. И решиха, че свобождаването от наказателна отговорност ще става, ако откраднатото е на стойност до една, а не до две минимални заплати. Ще помогне ли това, според вас?

Според мен трябва да се преценява съотношението на откраднатото спрямо общото имущество на пострадалия. Да откраднеш колелото на човек, който няма друг начин за придвижване и да откраднеш автомобила на някой, който има и три други – това са различни неща. Преценката за маловажност на кражбата зависи не само от цената на откраднатото, но и от значението му за ползвателя. Да откраднеш последните 20 лв. на пенсионер е едно, а друго е да откраднеш 20 лв. от бизнесмен, който няма повече в портфейла, но има милиони в банкова сметка. И това с глобите не е така просто. Ако събираемостта при ниските глоби е ниска, тя ще се повиши ли, когато глобите станат високи? Ако крадецът има само ризата на гърба си, какво значение има с колко ще го глобиш? Той няма да плати и ще влезе в затвора на издръжка на данъкоплатеца. Наказанията трябва да са съобразени с възможността да бъдат реализирани.

А какво мислите за гражданските арести, доц. Киселова? Сетихме се за тях преди дни, когато китайски туристи задържаха джебчийка.

Китайските туристи не я набиха тази джебчийка, нали? Задържаха я, докато дойде полиция. И българските граждани трябва да знаят, че не са те, които могат да накажат престъпника, когото са хванали. И през ум не бива да им минава мисълта за саморазправа. Насилието не бива да става норма. То се допуска като изключение при необходимост.

Каквото и да говорим, става дума за пари, казват от полицейските синдикати. Услугата "Сигурност" не е безплатна.

Полицаите в мнозинството си са хора, отдадени на професията си – не са много тия, които са влезли в системата, за да се корумпират. Повечето заслужават уважение и достойно заплащане на труда, който полагат. Но иначе, аз съм на особено мнение за понятието "услуга". Живеем в държава, в която основни права на гражданите се свеждат до това понятието. "Образователни услуги" – така наричаме отскоро основното право на всеки български гражданин на образование, като шанс за достоен живот. "Услуги" станаха и социалните грижи за възрастни хора и деца с увреждания. "Обществен ред и сигурност" – това не е услуга, то е част от държавността, от правото ни на съществуване. Може ли и правосъдието на бъде "услуга"? Не, разбира се. Правосъдието е възстановяване на справедливостта. Ако стане и то "услуга", ще си я позволява този, който има пари. А този, който няма? За него остава саморазправата, така ли?

Така. Поне такава е логиката на последната законодателна промяна, май…

Да, обаче Конституцията не го позволява. Според българската конституция правата на гражданите са над всичко друго.

Наталия Киселова е родена в Казанлък. Завършва Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (2002 г.) Като докторант защитава дисертация на тема "Парламентарен контрол", а от 2005 г. е преподавател по Конституционно право в СУ и в Академията на МВР. Научен секретар на Юридическия факултет на СУ (2011-2012). Eксперт към комисията по държавната администрация в НС (2006–2009) и към Съвета по законодателство на МП (2010–2012). Съветник и секретар по правните въпроси на президента Плевнелиев (2012–2017). С множество публикации по конституционно и административно право.

*Анна Заркова, в-к "Труд"

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
8
Васко
|
нерегистриран
23 май 2019, 13:00
5
0
На саа леля дето гледа кат гръмната й пожелавам да влене някой психо у тях да иска да краде и да я насилва и тя да чака Веско Маринов с химна "Нашата полиция ни пази..". Влезе ли ти в къщата крадец или друг тип престъпник трябва да можеш да си го гръмнеш като дивеч в имота на Миню Стайков.
7
Меченце
|
нерегистриран
23 май 2019, 11:58
6
0
С безсилие ще я надвием, престъпността. Дерзайте!
5
|
нерегистриран
22 май 2019, 21:51
3
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
4
**************************************************
|
нерегистриран
22 май 2019, 19:58
3
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
Davos
|
нерегистриран
22 май 2019, 19:13
7
0
До коментар [#2] от "Осъден":
Таз доцентка била ли е там, та да говори за "туризъм"?


тя жив престъпник не е виждала ти...
2
Осъден
|
нерегистриран
22 май 2019, 13:36
12
0
Таз доцентка била ли е там, та да говори за "туризъм"?
1
112
|
нерегистриран
22 май 2019, 11:16
15
0
"Според мен трябва да се преценява съотношението на откраднатото спрямо общото имущество на пострадалия" - това са пълни глупости и откровена дискриминация, наследена от тоталитарно време! Вещта си е вещ, с определена стойност, независимо чия собственост е. Счупената ръка си е счупена ръка, независимо дали е на тенисист или на университетски преподавател. Може да завишиш наказанието, ако това са били последните парички на дядото, но да кажеш "Този има пари, значи случаят му е маловажен" е висша (в нисш смисъл) форма на цинизъм.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно