Когато революцията говори, правото мълчи*

* Тази статия на еврокомисаря Меглена Кунева е публикувана в бр. 1 от 1991 г. на сп. "Общество право".

Да беше онова време, щяхме да казваме, че сме на кръстопът... Когато светът ни се разпука по шевовете, когато железните обръчи (или може би стоманата е по-точен символ на системата?) се разтвориха, когато навлязохме в сумрака на едно ново време, където отиваме, хора?

Дали ще се върнем един пръстен назад по спиралата, или благоразумно ще изчакваме в бяг на място? Какво ни трябва, за да тръгнем напред? Три пъти да се отречем от мрака, три пъти да се закълнем, че вече сме други.

Да, изглежда правилно подозрението ни към всяка дума от "онова време". "Кръстопът" е негова метафора. Всъщност посоките са само две и е ясно, че винаги са ни били дадени само по толкова. Зад нас е миналото, но ние не знаем какво да правим с него. Общественият ни и екзистенциален проблем е, че не знаем как да се отречем от миналото по начин, близък до достойния. Очертанията му са в ясни черни щрихи за нацията, за цялото и в безчет вариации на контурите за всеки от нас. Най-безобидният въпрос, който можем да си зададем, е защо ме беше страх, защо мълчах... и защо не съм повече човек?

А дали последиците от този грях са само навътре, към деструктуриране на собствената личност, или виждаме резонанса му в падението ни като цяло, като народ? Отговорът е в дълбочината на собствената ни криза.

Защо нямаме Германия 1953?

Защо нямаме Унгария 1956?

Защо нямаме Чешката пролет 1968?

Защо нямаме Полша 1980?

Защо поне веднъж не сме направили опит да дадем знак, че мислим, че

страдаме, че сме живи?

Кой е виновен – Тодор Живков или

"дългата ръка" на Москва?

Към нашето минало не можем да отправим нищо – даже вината си. Нея препращаме към други.

Затова затъваме в представи и понятия: лична и колективна вина, грешки и престъпления, дълг и принуда, възмездие и наказание, право и произвол, етика и политика. Как в този хаос да съединим късчетата си наранено съзнание, как да го лекуваме?

Алтернативна социалистическа партия: граждански съд за третата национална катастрофа. Подписи. Всички сме "за". Защото няма ток, няма храна, защото сме озлобени и унизени. Подписи. Опитайте да попитате хората за какво се подписват. Ще ви кажат: "За да ги осъдят и разстрелят. Вижте докъде ни докараха." А какво беше това "граждански съд"? Не знаят.

Предложение, формулирано от Пламен Даракчиев пред Великото народно събрание: за политическа отговорност. Алюзии с парламентарния "импийчмънт". Чудесно. Абсолютно ни е необходим. За бъдещето. Но за миналото, то не може да действа. Освен Великото народно събрание да приеме някаква декларация. Защото хората искат последици за виновниците ние живеем в техните последици, казват хората.

"Нова ера": всички, които са на власт – и преди, и сега – са виновни. Няма достойни, няма чисти хора. Истината я знаят само те. Престанах да ги гледам откъм смешната им страна, след като видях, че читателите им се увеличават правопропорционално с националното отчаяние.

Главна прокуратура: заведени са "номенклатурни дела".

Главно следствено управление: работи се. Например образувано е дело против Григор Стоичков за престъплението му за Чернобил, но срещу проф. Шиндеров, който очи в очи излъга целия български народ, няма дело. Сложно било. Понятия като чест и отговорност въобще не влизат в употреба.

По кой от предлаганите ни начини да оцелеем?

... празно място, ако има какво да добавите.

А няма време. Изборът се налага. Най-лесно би било да стане чрез някаква "сила свише". Нещо абстрактно и хладно. Решение по зададени параметри. Правото изглежда твърде удобно за тази цел. Свикнали сме с неговата обслужваща роля – "правото е въздигнатата в закон воля на госдподстващата класа". Което е хубаво за класата, е хубаво и за правото.

Студентите продължават да учат по старите учебници. Ценностната ориентация в правото ни въобще липсва, иззети му са живецът, основата, предметът. Как тогава с неговите мерки да се премери и отсъди истината?

А може би се отваря чудесна врата към нов фарс, подобен на Народния съд преди четиридесет и пет години. И пак народният гняв и справедливото възмущение ще го задвижи, и пак правото ще отговори на потребностите. А може би сега имаме революционна ситуация и на законите не трябва много-много да им се обръща внимание. Както беше някога. Защо да не сме в революционна ситуация – ако наложим шаблона, то сега у нас "управляващата класа не може, а народът иска...". Всичко е точно. Когато революцията говори, правото мълчи...

И така: имаме престъпления, имаме потърпевши, остава въпросът за вината и виновниците. И за правото, разбира се, защото ако то отново се превърне в своята противоположност, ако заради днешния ден отрече принципите си, неминуемо ще се върнем по спиралата надолу. А е ясно, че то – унижавано, погазвано, подигравано, снабдило се с най-нисък вот на доверие, е единственият признат от цивилизования свят акт на възмездяване на грешките на една държавна власт, на нейните служители. И макар да не може да реши ексзистенциалните проблеми на всеки от нас, то има възможност и задължението да покаже новото ни лице пред света, да сложи своя справедлив епитаф на третата ни национална катастрофа. Всичко това е така, ако се спази едно условие: "Да бъде правото!" И като че не им е стигнал този призив на древните, които са го измислили, а има продължение, от което всеки би потреперил: " ... пък ако ще светът да загине."

Каквото и да ни струва, да бъде правото! На този етап, на който сме, това трябваше да ни струва едно конвулсивно преглъщане на престъпленията в лагерите. Не го направихме. Вместо това Народното събрание (не Великото) прие един абсурден закон с обратна сила за престъпленията от миналото. Нескопосано редактиран, смешен в своята прибързаност да се очистим, абсолютно противоречащ на Хартата на правата на човека, на пактовете за граждански и политически права, на военния принцип, че наказателният закон няма обратна сила.

Някога са спускали в пустинята жертвения козел, предварително приел греховете на еврейския народ. Той е загивал, народът е бивал пречистен.

Чудесна цена: с правото, ако приемем тази "поправка" за част от нашето право, си измиваме ръцете. От една страна, БСП ще отхвърли поне част от вината, още повече, че тя изключва провинилия се от редовете си и го пуска в пустинята, т.е. колективната вина е с "прехвърлена тежест"; а, от друга страна, ще изглежда, че наказанието на престъпниците е извоювано от демократичния натиск и разкритията на опозицията. Цинично погледнато, това е ситуация, в която всички са доволни, дори и народът, защото публичната екзекуция ще въдвори справедливостта. Само че това вече не е право.

Изглежда ми многозначителен фактът, че юристите имат определено становище по всички въпроси, които разпъват на кръст наказателното ни право, но тези мнения някак не виждат бял свят. Реакцията срещу правните обосновки е, меко казано, подозрения в симпатии към комунистическия режим.

Не съм видяла някъде да е цитиран текстът за геноцид, с който ни препоръчват да се справим с престъпленията на миналото си, а той гласи: "Който с цел да унищожи изцяло или отчасти определена национална, етническа, расова или религиозна група..." Единствено ако демократичните убеждения се приемат за религия, той би могъл да се приложи към невинните жертви на лагерите. Само че този Наказателен кодекс е приет през 1968 година. Блъскаме се около невъзможното чрез правото, а престъпленията срещу турците в България, срещу нас всички след Чернобил остават в сянка.

Предполагам, че трудно бихме преглътнали факта, че

правото невинаги е равно на възмездие, че

престъпникът може да бъде "защитен"

именно чрез принципите

на правото, както го защитава давността, че

доказаната вина може да остане без последствия, че

жертвите са мъртви, а палачите им

живи.

Но нека бъде правото, защото погазването на неговите принципи има винаги ефекта на бумеранг. Може би трябва да се пречистим чрез безсилието си, да бъдем наказани чрез него за него.

С обратна сила.


 

 


           
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
***********
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 10:08
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
Серж
|
нерегистриран
10 май 2009, 09:06
0
0
пак браво. От малка си си умничка.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно