Ванухи Аракелян, председател на Апелативен съд-Варна:
Споделеното управление е много по-адекватно от съдийското самоуправление
Важно е да се вземе решение за въвеждането на "санитарен минимум" за броя на щатовете за районен и окръжен съд, смята дългогодишният административен ръководител
Споделеното управление е много по-адекватно от съдийското самоуправление

Ванухи Аракалян, председател на Апелативен съд - Варна

Госпожо Аракелян, бяхте преизбрана за председател на Варненския апелативен съд. Явно и колегите Ви, а и два състава на кадровия орган, гласуват огромно доверие на ръководните Ви качества, тъй като преди това сте били 10 години председател и на Окръжен съд-Варна. Как успяхте да извоювате такова признание? Каква е визията Ви за мандатността като цяло?

Доверието във всяка една общност е плод на целенасочени усилия. Преди години се бях запознала с едно изследване на научен екип от институт в Саунтхептън, който е посветил години на изследването на феномена "доверие". Заключението на учените е било, че доверието не е еднократен акт, нито завършен процес, а е плод на ежедневните осъзнати усилия за това.

Няколко са компонентите, чиято съвкупност създава този организационен и човешки феномен. Първият от тях е компетентността. Всички ние сме по-склонни да вярваме на човек, който е способнен да се справя със задачите, с които се заема. Дългогодишният ми управленски опит в този смисъл би могъл да се разглежда като натрупан административен капацитет и компетентност. Като настоящ докторант по управление, искам да поставя този компонент и на научна основа.

Вторият основен елемент на доверието е предвидимостта или последователността в действията на административния ръководител. Мисля, че това ниво на поведенческа предсказуемост е изключително важно за доверието. Всички ние, не само в професионалното, но и в извънслужебното си битие, сме склонни да се доверим на човек с предвидимо поведение, с ясни и публично дефинирани цели. Даваме доверие, когато установим съответствие между думи и действия, когато има откритост и непрекъсната комуникация. Третият елемент на доверието е грижата – нашият институционален и личностен ангажимент към всеки член на общността, към която принадлежим.

Работя почти 30 години само в една система и само в един съдебен район. С голяма част от колегите ми понастоящем в Апелативен съд - Варна сме заедно почти от самото начало. На някои от тях съм била стажант. На други – административен ръководител в Окръжен съд - Варна, когато те са били младши съдии. С трети - като зам-председател. Всички те ме познават от много, много години. Преминали сме заедно през редица професионални и човешки предизвикателства. Високо ценя подкрепата на всеки един от съдиите и служителите с които съм работила. И помня, че доверието се печели с време, но може да се загуби за миг.

Колкото до мандатността - изцяло подкрепям. Така отговорих и на изслушването пред Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет. Абсолютно съм съгласна, че два последователни мандата в един орган са напълно достатъчни за един ръководител да разгърне своя управленски и визионерски потенциал. 10 години е един необходим и достатъчно дълъг период, за да се формира управленският стил, подход и политики на един ръководител. Това се оказва особено сложно в една консервативна система, каквато е правораздавателната, която обаче работи с изключително динамично променящо се законодателство.

Всеки нов ръководител, в това число и в съдебната система, идва с нова енергия и с идеи, които залагат позитивни промени. Но ние не започваме на "гола поляна". Когато имаш идеите и куража да ги обосновеш в концепция за стратегическо управление, трябва да "стъпиш" на вече постигнатото и да дадеш своя принос в надграждането и развитието на всяко едно звено от системата, която ръководиш.

Не чувствате ли умора?

Разбира се, че има дни на умора. Нашето всекидневие е свързано с емоции и с енергия, които изтощават. Понякога има и разочарование, усещане, че си могъл да направиш още нещо, че не си бил достатъчно убедителен и мотивиран. Работата на административния ръководител е свързана с интензивна комуникация – както вътрешна, така и с външни на съда общности. Това от своя страна предполага умения и познания, на които никой не ни е учил. И въпреки умората, винаги съм готова да науча нещо ново, нещо, което ще повиши комуникационната ми компетентност.

Ще повторя думите на един от най-уважаваните български учители Теодоси Теодосиев, който казва, че "Няма лесни успехи. Пътят неизменно минава през сериозни усилия. Понякога дори с цената на изпитания". Всяко едно от тях оставя диря, а понякога и умора в нас. Аз предпочитам да не забравям усещането за умора. То ме държи будна и със знанието, че съм била активна, заинтересована и съпричастна към всеки един делник в съда, към всеки проблем и към всеки успех.

Пред членовете на Съдийската колегия Вие казахте нещо много интересно, което разбирате, че може да Ви донесе много критики. Казахте, че сте откровен противник на съдийското самоуправление и то "минимализира и неглижира ролята на административния ръководител". Защо смятате така и каква е алтернативата?

Намирам законово закрепения термин "съдийско самоуправление" за неточен и неподходящ дефинитивно и организационно. Представих своите аргументи в концепцията за стратегическо управление на Апелативен съд-Варна и се постарах да ги защитя при изслушването пред СК на ВСС. Не отричам необходимостта от децентрализация и деконцентрация на властовите управленски правомощия на административните ръководители и пренасочването им към един по-общностен орган. Но всеки орган на съдебна власт по дефиниция е йерархично структуриран. Административният ръководител на един съд е този, който в една или друга степен се асоциира с органа на съдебната власт, която представлява. Нещо повече! Неговата публична индентификация е важен елемент от отношението към институцията,от формирането на общественото доверие към съда, а в определена степен рефлектира и върху доверието към цялата съдебна система. Естествено е очакванията към водещата фигура в съда да са завишени, но същото така е важно възложените му отговорности да съответстват на правомощията му. Председателят на съда трябва да има силата не само да предлага, дискутира и приема консенсусни решения на общностни въпроси, но и да поема своята отговорност в случаите, когато това се налага. Мисля, че административният ръководител трябва да е енергийният източник на органа на съдебна власт, който има своята опора и коректив в останалите членове на колектива. Това е в основата на предложения в концепцията за стратегическо управление нов стил на управление, назовано от мен като "споделено управление".

Като административен ръководител, винаги съм се водила от принципа за активно споделяне и обмен на информация, за комуникация с аргументи, за търсене и постигане на консенсусна форма за решаване на общозначими въпроси, в това число и такива, свързани с управлението и администрирането на работните процеси. Важно е всеки от екипа да познава целите, към които вървим, да е дебатирал за пътищата, средствата за постигане, да е имал възможност да предложи решение и не на последно място да сподели резултата. Ето защо намирам, че "споделено управление" е много по-адекватно като практика. То ще позволи всички (съдии и служители) да вземат участие при обсъждането на широк кръг общоважими теми - не само посочените в ЗСВ, всеки член на екипа да бъде информиран, да поема своята отговорност за крайния резултат и да се чувства част от успеха.

Инструментите за провеждане на "споделено управление" са диалогът, незавиcимоcтта и pавнопоcтавеноcтта на всеки един от съдиите и съдебните служители.

Варненският апелативен район е един от най-големите в страната. През последните години повсеместен проблем се оказва високата натовареност на съдиите и недостигът на кадри. Как стоят нещата в това отношение при вас? Каква е визията Ви за прекрояването на съдебната карта? Този въпрос отдавна стои на дневен ред пред членовете на Висшия съдебен съвет и вълнува съдиите в цялата страна.

Присъствам на всички годишни събрания на шестте окръжни съдилища в рамките на апелативния район. На тях са поканени и вземат отношение и административните ръководители на районните съдилища от съответния съдебен район. Всеобща е тенденцията за непрекъснато намаляване на щата , както на съдиите, така и на съдебната администрация. Всички сме наясно, че промените в България са динамични. Видими и неоспорими са процесите на миграция от по – малките населени места към няколкото големи градове. Емиграцията и демографският срив са явления, белязали времето, в което живеем, но и процеси, чиято обратимост е малко вероятна към момента. Естествено е това да има отражение, както обективно върху броя дела, така и върху структурните и организационни промени, които ВСС ще предприеме вероятно, като неизбежни. Вътрешният дебат по този изключително важен въпрос, който водим в апелативния район, изисква ВСС да направи няколко неща, преди да предприеме механичното намаляване на щата.

На първо място - следва да се приеме "санитарен минимум" от минимално достатъчния брой съдии за един окръжен съд. Според ЗСВ в окръжните съдилища има 3 отделения и доколкото това е и въззивна инстанция, следва "санитарният минимум" да бъде от 10 съдии. На второ място считаме, че следва да се изчака и анализира ефектът от промяната в подсъдността на някои производства. Мислими са и нови законодателни промени в този аспект. Знаем, че се обсъжда ново разпределение, което цели относително еднаквото постъпление на заповедните производства, които са много голяма част от делата, разглеждани от районните съдилища. Всичко това няма за цел да се "вкопчим" в щата за съдии в апелативния район, нито е въпрос на елементарен егоизъм или неразбиране. Това е свързано с обезпечаване на нормалната работа в съдилищата, с гарантиране на специализацията и професионалната подготовка на съдиите, включително и с теоретичната възможност за кариерно развитие. Изброеното има своя сериозен дългосрочен ефект върху чувството за идентичност, принадлежност, мотивираност на съдиите и съдебните служители.

Като споменахме натовареността на магистратите, напоследък най-употребяваните способи за преодоляване на неравномерното натоварване на съдиите са командироването и преместването. Решава ли се така на проблемът, при положение, че нееднократно станахме свидетели, че командроването може да блокира работата на някои съдилища?

Този въпрос е пряко свързан с отговора на предходния. Действително, съществуващите драстични понякога разлики в натоварването на съдилища от един и същи вид е сред най-сериозните въпроси в системата. Те генерират от години значително напрежение и ситуират конфликтна точка, която от много дълго време очаква своето оптимално разрешение. Ясно е, че не може да се постигне максимално равенство в натоварването, но поне следва да се приближат показателите между двата полюса. Механичното "преливане" на съдийски щат, било по реда на преместването, на командироването или направо увеличаването на щата на един съд за сметка на друг, според мен решава едни проблеми, но създава други.

Във всекидневното натоварване на малките съдилища са включени редица отговорности и специфики, които са непознати за колегите им от по-големите съдилища. Например, в малкия град съдиите дават дежурство през седмица или две, което прави много трудно планирането на професионални и лични ангажименти. Липсва специализация, поемат редица други юридически услуги. В малките общности анонимността е лукс, стагнирани са социалните възможности, много трудно се обезпечават вещи лица. Колегите от малките съдилища заслужават нашето уважение за своеобразния си стоицизъм.

В същото време миграционните и демографски процеси, които вече са необратими, правят по-малките населени места все по-малки за сметка на големите общини. Доколкото правосъдието е свързано с живота на хората, паралелни и предопределени от тази тенденция са идентичните процеси в съдилищата. В особена степен това е относимо за София. Аз вярвам, че ВСС анализира тези процеси и ще предложи своята "Пътна карта" за разрешаването им. За нас обаче е важно да се вземе решение за фундаментални въпроси, като минимален щат за районен и окръжен съд. Важно е да се отчете ефектът на предприетите законодателни мерки, да се предвиди възможността от други промени в процесуалните и материални закони, които да доведат до своеобразно "преразпределение" на постъпляемостта на дела. Едва тогава според мен ще бъде видна обективната картина на това къде и с колко е дефицитът на необходимия щат. Как този дефицит ще се попълва е въпрос, който също изцяло е в прерогативите на ВСС.

А конкурсите? Доста ваши колеги твърдят, че десетки щатове за съдии стоят свободни и необявени на конкурс, а за онези, за които стартира процедура, тя се точи твърде дълго.

Това е друга много конфликтна точка в системата. От многобройните си разговори с колеги оставам с впечатлението, че от разписания актуален регламент за обявяване и провеждане на конкурсите са еднакво недоволни всички, макар и по различни поводи. Недоволни сме съдилищата, които чакаме обичайно година и половина – две, за да попълним състава си с титулярни съдии след овакантяване на местата. Недоволни са спечелилите конкурса – от продължителността на процедурата. Неспечелилите – също трупат недоволство. В това време КАК е затрупана с работа, а уважавани и висококвалифицирани върховни съдии месеци наред са заети с посочената процедура.

В същото време, на фона на широко приложения в ЗСВ принцип за съдийско самоуправление, който изисква дори щатното разписание на администрацията на съда да бъде обсъждана на Общо събрание, да може да изразява становища по всички въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които иначе са от компетентността на председателя, е игнорирана каквато и да е възможност да даде становище по отношение на бъдещите съдии – колеги, в този колектив. Да, ние считаме, че Общото събрание по подобие на разписаната процедура за командироване, без това да изключва конкурсната процедура, може да изрази становище или мнение за кандидатите, които искат да бъдат част от екипа на съда.

За мен този пропуск в правомощията на Общото събрание е трудно обясним и сериозно дискредитира прокламираната му значимост като изразител на принципа за съдийско самоуправление. Общото събрание трябва да приеме какъв да е процентът натовареност на колега с ТЕЛК или с предписание на здравните органи, а е държан настрани и под никаква форма не може да изрази своето мнение за колега, който ще стане част от този съд. Мисля, че законодателната рамка на конкурсната процедура за повишаване трябва да се промени. На първо време е редно да се възстановят помощните атестационни комисии по места и да се предвиди възможност на Общото събрание, респ. на съответното отделение на горестоящия съд, да има свое становище. Още повече, че съдиите от Апелативния съд познават в една напълно достатъчна степен както професионалните, така и личните качества на колегите от апелативния съдебен район.

Като ръководител на цял съдебен район, сигурно сте се замисляла за визията на обществото за работата на съдиите, които правораздават под Ваше ръководство. Имат ли доверие гражданите във Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра в съдебната система?

За никого от нас не е тайна какво сочат социологическите проучвания. В същото време е ясно колко значим комплексен стресор е общественото отношение към нашата работа. Общественото доверие и оценка за дейността, престижът на съда са от изключителна значимост. Да си съдия, без да имаш обществено доверие, е непомерно трудно.

В представената от мен концепция съм се позовала на изследване на "Алфа рисърч" (2012г.), според което "степента на общественото доверие към правораздавателната система се основава преди всичко на нагласите на обществото към 3 основни компонента: доверие в справедливостта, в безпристрастността и в ефикасността на правораздавателните институции". Това е и пътят, който всички съдилища от съдебния район на Апелативен съд - Варна следваме: изключително висок процент дела, приключени в 3 – месечен срок, над 95 % постановени в законоустановените срокове съдебни актове, с високо качество.

Към ключовия фактор, формиращ обществените нагласи по критерия " безпристрастност на съдебната система", в цитираното от мен изследване, се посочва разбирането, че съдебната система е една "черна кутия", в която не е ясно какво се случва. Ето защо изключително  важен акцент в дейността на съдилищата в апелативния съдебен район е нашата проактивна образователна, социална, медийна и обществена активност. Ние имаме изключително сериозни успехи в комуникацията на съдилищата от района с външни за съда общности – училища, университети, институции и медии. Сериозен ръст всяка година бележат образователните, социалните и медийните ни проекти и програми.

Казахме визия на обществото – често пъти мнението на гражданите се определя и от това как се отразява работата на съдиите в медиите. Според Вас, безкритични ли трябва да са журналистите към работата на съда?

Изключително високо ценя и поощрявам критичния поглед на медиите към работата на съда. От години провеждаме открита, прозрачна и активна комуникация с регионалните медии и с кореспондентите на националните средства за осведомяване. Ще продължим с практиката да им предлагаме обучения в правната материя, която динамично се променя. И ще полагаме усилия да "говорим" на техния език, като използваме достиженията на технологиите и на социалните медии.

Вярвам обаче и предавам своята увереност на колегите си, че печеленето на доверието е процес. Това е всекидневно усилие за представяне на професионалната компетентност и морал на работещите в съдебната система. Да воюваме за доверието на обществото ще продължи да бъде ключов приоритет в нашата работа.

Ванухи Аракелян започва кариерата си като стажант-съдия в Окръжен съд-Варна през 1988 г. След това преминава през ОбНС-Добрич, където е главен юрисконсулт. Съдия е в Районен съд-Варна от 1991 до 1996 г. От октомври 1996 г. е съдия в Окръжен съд-Варна, негов зам.-председател и ръководител на Търговско и фирмено отделение. Има ранг съдия във ВКС и ВАС. От юни 2004 г. е административен ръководител на Окръжен съд Варна, а от 2014 г. е председател на Апелативния съд в морската столица. Съдия Аракелян бе преизбрана за ръководител на Варненския апелативен район през април т.г.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
12
|
нерегистриран
30 май 2019, 12:06
8
-2
До коментар [#11] от "нерегистриран":
Публикуваните коментари от един са писани, това е 98 % !
А при така осъществената централизация - всичко да е в София, що не вземат и делата ни да гледат, и дежурствата ни да дежурят.
Друг вариант - всички съдилища, всички съдии и всички прокурори да ни съберат в София, и тогава да/ ще видим кой какви навици и умения за работа има, при това при еднакво натоварване.
Твърде добре си го е казала В. Аракелян, макар че можеше и по - пряма да е. От злобните коментари става ясно и защо е наложително да бъде внимателна.
2, защо пишеш с главни букви, че не разбрах точно; като предлагаш окръжните и административните съдилища да се слеят как това се отнася към проблема на районните съдилища с 2 щатни бройки за съдии; като централизираните конкурси са ценност и панацея срещу т.нар. "местен феодализъм" и "местни феодали", защо не се провеждат ритмично и в разумни срокове, и защо всички сме сигурни, че конкурсното начало не гарантира конкурсен край; като са централизирани атестации какво се промени - знаете ли колко в проценти са перфектните и колко не; като в София/Перник са най - добрите юристи и искате да бъдете класирани и да работите в провинциалните ни съдилища/ прокуратури, само след месец тръгвате в "командировки" към София; ...
Та нерешените проблеми са толкова много, а разрешаването им - толкова обструктивно и формалистично, че думите отдавна загубиха смисъл !
Хайде, хубав ден, както на провинциалистите, така и на гастрольорите !
Ами много просто се отнася проблема за сливането на окръжните и административните съдилища в малки областни градове към районните съдилища - ВСИЧКИ ПАРИ ИДВАТ ОТ ЕДИН БЮДЖЕТ И ТОЙ СЕ ПИЛЕЕ ЗА СЪДИЛИЩА , КОИТО НЕ РАБОТЯТ ДОСТАТЪЧНО респ. не достигат пари и бройки за тези съдилища , които са натоварени . Бройките на ненужни административни съдилища отиват в окръжните съдилища и постепенно се редуцират . Редуцираните бройки и тези редуцирани от военните съдилища и от апелативните съдилища извън София пак отиват в районните съдилища . Междувременно се окрупняват и някои районни съдилища и вече и там няма да има "здравей наряд - през ден наряд" и работа по всичкология . Въобще не противопоставям София на провинцията , защото и в провинциалните районни съдилища има прекомерна натовареност и повечето бройки , които визирам ще отидат за тях ….
11
|
нерегистриран
30 май 2019, 11:25
9
-9
Публикуваните коментари от един са писани, това е 98 % !
А при така осъществената централизация - всичко да е в София, що не вземат и делата ни да гледат, и дежурствата ни да дежурят.
Друг вариант - всички съдилища, всички съдии и всички прокурори да ни съберат в София, и тогава да/ ще видим кой какви навици и умения за работа има, при това при еднакво натоварване.
Твърде добре си го е казала В. Аракелян, макар че можеше и по - пряма да е. От злобните коментари става ясно и защо е наложително да бъде внимателна.
2, защо пишеш с главни букви, че не разбрах точно; като предлагаш окръжните и административните съдилища да се слеят как това се отнася към проблема на районните съдилища с 2 щатни бройки за съдии; като централизираните конкурси са ценност и панацея срещу т.нар. "местен феодализъм" и "местни феодали", защо не се провеждат ритмично и в разумни срокове, и защо всички сме сигурни, че конкурсното начало не гарантира конкурсен край; като са централизирани атестации какво се промени - знаете ли колко в проценти са перфектните и колко не; като в София/Перник са най - добрите юристи и искате да бъдете класирани и да работите в провинциалните ни съдилища/ прокуратури, само след месец тръгвате в "командировки" към София; ...
Та нерешените проблеми са толкова много, а разрешаването им - толкова обструктивно и формалистично, че думите отдавна загубиха смисъл !
Хайде, хубав ден, както на провинциалистите, така и на гастрольорите !
10
***********************
|
нерегистриран
30 май 2019, 09:38
3
-2
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
9
не съм съдия
|
нерегистриран
30 май 2019, 09:22
8
-11
Останалите неизтрити коментари явно са писани от активисти на ССБ и то от София!Те винаги са плюели срещу Пловдив и Варна, а там са много по-добри от тях.
8
Ама точно си е така
|
нерегистриран
30 май 2019, 09:12
3
0
Ама зависи и с кого? С някой подземен бос ?
7
*******
|
нерегистриран
29 май 2019, 21:58
7
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
6
До 5
|
нерегистриран
29 май 2019, 19:43
18
-6
Много сте прав/а! Отдавна искат да се върне старото положение,защото не могат да си уреждат своите местни хора за съдии и прокурори, откакто конкурсите са на централно ниво !Техните местни кадри не могат да се преборят с качествена конкуренция на централно ниво!И после настават грозни настроения срещу класирали се в резултат на централен конкурс, магистрати от други населени места в "техните"местни феодални крепостни царства,защото тях не могат да ги контролират!Разбъркват се много неща в главите на феодалното царство като идват хора за магистрати от други населени места!Тези хора живеят в свой измислен свят, където те са местните първенци, на които трябва да се подчиняваш,иначе .....!?
5
|
нерегистриран
29 май 2019, 19:22
21
-6
До коментар [#3] от "нерегистриран"МЕСТНИ АТЕСТАЦИОННИ" комисии ли?И, защо?":
И какви са тия идеи за местни атестационни комисии?!Мерси,нагледахме се на "справедливите" им атестации!Сега е по-добре с това да те оценяват директно от София,които са много по обективни, иначе феодалните господари ще правят каквото си искат със съдиите от по-долните инстанции,това ли иска въпросната шефка?И защо?За да може така да спират съответния съдия за кариерата му израстване,нали?Това ли е целта? Съответният шеф на съответния съд поръчва на съответните местни феодални магистрати или на приятелите си от съответния Апелативен или окръжен съд и този магистрат,който на е удобен и не си мълчи за безчинствата на шефовете си, ще бъде смачкан, сготвен или както искате, така го разбирайте!? Истинската цел вероятно е - да се държи под контрол магистрата, за да си мълчи и работи като роб за чест и слава на местните си вождове! И с тези местни атестац.комисии се насърчава лицемерието и подмазвачеството към началството и по-горнате местни инстанции,това ли я целта,а?!
От феодал можеш да чуеш само идеи ….за повече феодализъм . Това си тече като идея - апелативните районни да си правят конкурсите , да си избират съдии , да си ги повишават ….щото иначе стават "грешки" , мамини синчета и с предварително дадени въпроси може пак да не се справят и пр.
4
*
|
нерегистриран
29 май 2019, 19:14
1
-5
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
"МЕСТНИ АТЕСТАЦИОННИ" комисии ли?И, защо?
|
нерегистриран
29 май 2019, 19:12
23
-8
И какви са тия идеи за местни атестационни комисии?!Мерси,нагледахме се на "справедливите" им атестации!Сега е по-добре с това да те оценяват директно от София,които са много по обективни, иначе феодалните господари ще правят каквото си искат със съдиите от по-долните инстанции,това ли иска въпросната шефка?И защо?За да може така да спират съответния съдия за кариерата му израстване,нали?Това ли е целта? Съответният шеф на съответния съд поръчва на съответните местни феодални магистрати или на приятелите си от съответния Апелативен или окръжен съд и този магистрат,който на е удобен и не си мълчи за безчинствата на шефовете си, ще бъде смачкан, сготвен или както искате, така го разбирайте!? Истинската цел вероятно е - да се държи под контрол магистрата, за да си мълчи и работи като роб за чест и слава на местните си вождове! И с тези местни атестац.комисии се насърчава лицемерието и подмазвачеството към началството и по-горнате местни инстанции,това ли я целта,а?!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно