Процесът на превенция на изпирането на пари – защо е важно да участваме?
Приблизителният обем на изпраните пари в световен мащаб е 2 трилиона евро на година
Процесът на превенция на изпирането на пари – защо е важно да участваме?

д-р Николай Алдимиров, икономист, бивш ръководител на "Финансово разузнаване" в ДАНС

Напоследък, поради различните обществени дебати и многото промени в релевантната нормативна база, отново се заговори за задълженията на изброените в Закона за мерките срещу изпирането на пари субекти, свързани с изпълнението на мерките срещу изпирането на пари.

Много от т.нар. задължени по закона лица недоволстваха от вменените им задължения и не виждаха смисъл в тяхното прилагане. И тъй като вече няколко пъти имах възможност на различни форуми да коментирам темата, навсякъде застъпвах тезата, че не трябва да приемаме прането на пари като задължение, а като кауза. Кауза, която ще ни даде възможност да живеем и да работим в една по-добра и предвидима среда. Именно горното ме провокира отново да посоча някои от негативните последици от изпирането на пари и до какво могат да доведат те, за да си дадем сметка за важността и ролята ни в процеса на превенция на това явление.

Какви са последиците от вливането в легалната икономика на "мръсни пари" и защо е важна борбата срещу изпирането на пари? Мащабите на преките и потенциални загуби за икономиката могат да бъдат огромни. Така, например, някои данни сочат, че приблизителният обем на изпраните пари в световен мащаб е 2 трилиона евро на година.

В една своя реч бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц изнесе данни, че заради схеми за данъчни измами, избягване и укриване на данъци, и последващо изпиране на пари Европейският съюз губи около 1 трилион евро потенциални приходи, което представлява по около 2 хиляди евро на човек годишно.

Много може да се говори за негативните последици от изпирането на пари. Според FATF (Financial Action Task Force on Money Laundering е международна организация за координиране на дейността срещу изпирането на пари със седалище към ОИСР в Париж) тези последици могат да се разглеждат в няколко аспекта: целостта на пазара на банковите и финансови услуги зависи до голяма степен от схващането, че той функционира в рамките на високи правни, професионални и етични стандарти. Добрата репутация е един от най-ценните активи на финансовата институция.

Ако средствата от престъпна дейност могат да бъдат лесно обработени през определена институция - дали поради факта, че нейните служители или директори са били подкупени или защото институцията си затваря очите за престъпния характер на такива средства – то тя може да се окаже въвлечена в активно съучастие с престъпниците и да стане част от самата престъпна мрежа. Доказателство за подобно съучастие неминуемо ще рефлектира и върху нагласите, както на другите финансови посредници, така и на обикновените клиенти.

Що се отнася до потенциалните негативни макроикономически последици от прането на пари, то могат да се появят необясними промени в паричното търсене, рискове за стабилността на банковите институции, опорочаване на законните финансови транзакции, нарастване на колебанията на международните капиталови потоци и на валутните курсове, поради непредвиденото трансгранично прехвърляне на активи. Също така, тъй като насърчават корупцията и престъпността, успешните опити за изпиране на пари накърняват целостта на цялото общество и подкопават демокрацията и върховенството на закона.

Перачите на пари непрекъснато търсят нови начини за изпиране на незаконно придобитите от тях средства. Технологията на прането непрекъснато се усъвършенства и в зависимост от условията мени мащабите си. Основен момент в избора на технология за изпирането на пари играе наличието или отсъствието на подходящи местни закони и тяхното участие в системата на международното сътрудничество на борбата с престъпния бизнес. Ето защо икономики с развиващи се финансови пазари и с незадоволителен контрол са особено уязвими в сравнение със страните с доказани финансови центрове, които прилагат обширни и адекватни мерки срещу прането на пари.

Различията между националните системи за борба с изпирането на пари могат и ще бъдат използвани от перачите на пари, които са склонни да предислоцират техните мрежи към страни и финансови системи със слаби или неефективни мерки за противодействие. Според някои твърдения, развиващите се икономики не могат да си позволят да бъдат прекалено селективни що се касае до източника на привличаните от тях капитали. Но отлагането на предприемане на адекватни действия може да се окаже опасно. Колкото повече се отлагат тези действия, толкова повече организираната престъпност може да укрепи своите позиции, след което да е много трудно да й се противодейства. Когато търговският и финансов сектор на една страна се възприема като контролиран и под влияние на организираната престъпност, това освен увреждане целостта на отделните финансови институции, води и до намаляване на преките чуждестранни инвестиции. Затова борбата с прането на пари и финансирането на тероризма е част от създаването на благоприятна бизнес среда, което е предпоставка за трайно икономическо развитие.

Възможните социални и политически последици от изпирането на пари, ако то остане незабелязано или ако му се противодейства неефективно, могат да бъдат изключително сериозни. Организираната престъпност може да проникне във финансовата система, да придобие контрол върху цели сектори на икономиката чрез инвестиране на средства там, както и да корумпира държавни служители на различни нива, а в някои случаи и дори да корумпира цели правителства.

Икономическото и политическото влияние на престъпните организации може да отслаби социалното устройство, обществените етични стандарти и в крайна сметка демократичните институции на обществото. В страните в преход към демокрация, това криминално влияние може да подкопае прехода. И най-важното, прането на пари е неразривно свързано с основната престъпна дейност, която го е генерирала. От една страна то позволява престъпната дейност да продължи, а от друга спомага и стимулира извършването на такава дейност. Прането на пари е заплаха за доброто функциониране на финансовата система, но то също така може да бъде и слабото място на престъпната дейност. Когато се разследва организирана престъпна дейност, често връзките могат да се открият чрез записите за направените финансови транзакции, които позволяват чрез намирането на скрити активи да се установи самоличността на престъпниците и на съответната престъпна организация, както и връзките между тях.

Когато произхода на криминалните средства е от грабеж, изнудване, незаконно присвояване или измама, разследването по изпирането на пари често е единственият начин да се локализират откраднатите средства и впоследствие да се възстановят на пострадалите от съответното престъпление.

Най-важното обаче е, че насочването на противодействието към този аспект на престъпната дейност, свързан с изпирането на пари и лишаването на престъпника от неговите незаконно придобити доходи, означава да му се нанесе тежък удар там, където е най-уязвим. Без печалба, която да използва, престъпната дейност не може да продължи. Много може да се направи в борбата с прането на пари и наистина много държави вече са предприели ефективни мерки и са създали адекватни механизми за превенция на изпирането на пари. Тези механизми имат за цел да повишат нивото на осведоменост относно това явление, както в държавния, така и в частния сектор, а така също и да осигурят необходимите законови или регулаторни инструменти на съответните органи, отговорни за противодействието на прането на пари.

Изключително важно е правителството на всяка една държава да си сътрудничи със съответните организации, имащи отношение към проблема, при изготвянето на национална програма за противодействие на изпирането на пари. Трябва да се осъществяват съвместни работни срещи между правоохранителните и регулаторни органи от една страна и частния сектор от друга за да се даде възможност на частния сектор да играе важна роля в справянето с проблема.

Единствено с постигане на партньорство между държавния и частен сектор в борбата с това явление, може да се очаква тази борба да бъде наистина ефективна, което от своя страна ще бъде от полза и за икономиката на съответната страна и за обществото като цяло.

Д-р Николай Алдимиров е управляващ съдружник в АЛСАС ЕООД и председател на Управителния съвет на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП). Бивш и.д. директор на Дирекция "Финансово разузнаване" към Държавна агенция "Национална сигурност". Д-р Алдимиров е икономист, един от водещите експерти в областта на превенцията на изпирането на пари и извършването на измами, с близо 20 години опит в тази сфера. Автор е на книгата "Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки", както и на много статии, доклади и публикации свързани със същата проблематика. Преподавал е във Финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
***********************
|
нерегистриран
13 юни 2019, 20:18
1
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2
**************************************************************************************************************************
|
нерегистриран
13 юни 2019, 23:10
2
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно