Сотир Цацаров: Не е необходим закон за царските имоти
Не е необходим закон за царските имоти, е становището на главния прокурор Сотир Цацаров до Конституционния съд (КС), изпратено по делото за заплетения казус с двореца "Царска Бистрица". "След като Законът за обявяване държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис III от 1947 г. е обявен за противоконституционен, то следва, че е настъпила съществена промяна в правното положение на въпросните имоти и те вече не са държавна собственост. Възстановява се правното положение отпреди приемането на обявения за противоконституционен закон". Това пише главният прокурор в становището си. Виждането му бе поискано от КС, който през април реши да гледа дело, на което да отговори на въпроса какво следва от решението на същия съд от юни 1998 г.
 
Преди 21 г. конституционните съдии обявиха закона от 1947 г. за противоконституционен. Делото беше образувано по искане на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. След решението Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок влязоха във владение в дворците "Врана" и "Царска Бистрица" и ловните хижи "Ситняково" и "Саръгьол". Държавен остана само дворецът "Кричим", защото тогавашният областен управител на Пловдив отказа да го даде на Сакскобургготски. Царят заведе дело и го загуби, след като съдът прие, че дворецът не е бил собственост на Фердинанд и Борис III, а на Интендантството на цивилната листа на царя. То пък не било личната администрация на монарха, а държавна институция.
 
На това основание Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок загубиха "Ситняково" и "Саръгьол". Висящи останаха делата за "Врана" и "Царска Бистрица". През март "Царска Бистрица" стигна до ВКС. Тогава съдийките, които гледаха делото, поискаха КС да каже какво следва от решението му от 1998 г.
 
Основният правен спор е дали имотите на царя е трябвало да се върнат със закон, или по силата на решението на КС. Според Цацаров обяваването за противоконституционен на закона от 1947 г. , който е с еднократно действие, води до възстановяване на предишното правно положение. Той припомня, че през 1998 г. КС е постановил, че със закона от 1947 г. на практика е проведено принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост, което не се различава от конфискацията. Така е накърнено конституционно защитеното право на собственост. "Законът за обявяване държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници е уреждал отношения, които преди приемането му не са били нормативно уредени. Проявил е и е изчерпал действието си с влизането в сила", казва още Цацаров.
 
Освен него становища вече са изпратили Министерският съвет и трима професори по право - Васил Мръчков, Димитър Радев и Снежана Начева. Проф. Радев също застъпва виждането, че не е необходим закон за царските имоти, а всичко, което е било отнето през 1947 г., подлежи на връщане на собствениците им.
 
Становището на МС е обратното. Според него КС не е трябвало да гледа делото, защото право да се обръщат към него имат само пленумите на ВКС и ВАС. "По наше мнение добрата идея да се разшири възможността за сезиране на КС може да се реализира единствено с промяна в конституцията", пишат юристите на МС. Според тях решението на съда от 1998 г. има само морално и декларативно значение. То обаче "няма възстановяващ ефект спрямо отнетото право на собственост" и е необходим реституционен закон.
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно