Данъчни облекчения за лица с трайно намалена работоспособност и за деца с увреждания
Медицинската експертиза е ключова по установяване на условията за ползване на облекченията
Данъчни облекчения за лица с трайно намалена работоспособност и за деца с увреждания

В продължение на темата за установяване, изчисляване, деклариране и внасяне на данъци върху доходите от наем с получател физически лица в настоящата и в следващите две статии ще бъдат подробно разгледани уредените в ЗДДФЛ данъчни облекчения, с които може да бъде намалена сумата от годишните им данъчни основи.

Съгласно чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ (виж - "Как се формират данъчните задължения на наемодателя като физическо лице?") на лица с 50% и над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лева, включително за годината на настъпването на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

Видно от така формулирания законов текст от това данъчно облекчение могат да се ползват само лицата с установена по реда на Закона за здравето (ЗЗ) трайно намалена работоспособност, не и тези за които установената неработоспособност е само временна. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗЗ степента на трайно намалена работоспособност се определя в проценти спрямо възможностите на здравия човек.

Това става с провеждането на медицинска експертиза. Приципите и критериите на провеждане на самата експертиза, условията и редът за извършването й и за установяване на степента на трайно намалена работоспособност се определят с Наредба за медицинската експертиза на министъра на здравеопазването. Медицинската експертиза на степента на трайно намалена работоспособност се извършва от определени в ЗЗ компетентни органи, а именно териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК). Последните излизат с решение, което в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, има определен срок на валидност. При определени в наредбата състояния ("дефинитивни" състояния) при които няма възможност за пълно или частично възстанояване на работоспособността решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на степента на трайна неработоспособност са пожизнени.

Важно е да се потвърди, че лицето с така установена степен на трайно намалена работоспособност може да се ползва от предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения, както в годината на настъпването и, така и в годината в която е изтекла валидността на решението с което тя е установена.

Съгласно чл. 22г от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ на местно физическо лице или чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в страна членка на Европейския съюз или членка на Споразумението за Европейско икономическо пространство се намалява с 2000 лева за отглеждане на дете с установена 50% и над 50 на сто вид и степен на увреждане определени с влязло в сила решение на компетентен орган.

Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) дете е всяко физическо лице, което не навършило 18 години. И тук компетентни да проведат медицинска експертиза за установяване на вида и степента на увреждането органи са ТЕЛК и НЕЛК, които се ръководят от посочената вече по-горе наредба.

За да се ползва от това облекчение отглеждащото дете лице към 31 декември на данъчната година следва да бъде:

- Негов родител, който не е лишен от права при условие, че детето не е настанено извън семейството и не му е учредено настойничество или попечителство. По правило родители на детето са майката и бащата. Майка на детето е жената, която го родила, включително при асистирана репродукция (чл. 60, ал. 2 от Семейния кодекс) . За установяване на бащата на детето е уредената в закона презумпция по силата на която за негов баща се счита съпругът на майката, ако е родено по време на брака или до триста дни от неговото прекратяване (чл. 61, ал. 1 от СК). Ако до изтичане на този период жената е встъпила в нов брак за баща на детето се счита новият съпруг. Законът допуска всеки родител да може да припознае своето дете, както и възможността произходът от бащата и майката да бъдат установени по исков ред. За родители ще се считат и осиновителите на детето както при пълно, така и при непълно осиновяване (чл. 102, ал. 1 от СК). Съгласно чл. 122, ал. 1 от СК носител на родителски права и задължения е всеки родител;

- Негов настойник или попечител в случаите на учредено настойничество или попечителство. Съгласно чл. 153, ал. 1 от СК настойничество се учредява на малолетни деца (ненавършили 14 годишна възраст съгласно чл. 3 изр. първи от Закона за лицата и семейството – ЗЛС), чиито родители са починали, неизвестни, поставени са под пълно запрещение или лишени от родителски права. По същите причини се учредява попечителство когато децата са непълнолетни (навършили са 14 години, но не са навършили 18 годишна възраст съгласно чл. 4, изр. първи от ЗСЛ). По правило настойникът, съответно попечителят се назначават от кмета на общината измежду роднините и близките на детето, които ще се грижат най-добре за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. От предвиденото данъчно облекчение се ползват само лицата по-горе, не и заместник-настойникът и другите членове на настойническия съвет, съответно заместник-попечителя;

- Член на семействата на роднини и близки на детето при които то е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца по смисъла на ЗЗД. Настаняването на детето при близки и роднини е предвидено като една от мерките за закрила на детето (чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗД). Настаняването се извършва от съда, а до неговото произнасяне временно по административен ред от директора на дирекция "Социално подпомагане", когато родителите на детето са починали, неизвестни, лишени от родителски права, или чиито родителски права са ограничени, чиито родители, настойници и попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за него или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, както и когато детето е жертва на домашно насилие и съществува сериозна опасност за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

- Приемен родител на детето в случаите когато то е настанено дългосрочно за отглеждане при приемно семейство по смисъла на ЗЗД. ЗЗД не дава легално определение на приемен родител, наместо това борави с термина "приемно семейство", като за такова се счита всеки от съпрузите или едно лице при което се настанява дете за отглеждане в семейна среда (чл. 31, ал. 1 от ЗЗД). Приемните родители не са носители на родителски права и задължения. Правата и задълженията на приемните родители се уреждат с договор, който се сключва с общината, лицензиран доставчик на социални услуги по смисъла на чл. 34а от ЗЗД или дирекция "Социално подпомагане". Приемното семейство може да бъде и професионално, като в този случай то трябва да притежава допълнителна квалификация за отглеждане на деца. Основанията, за настаняване на детето в приемно семейство са същите и се вземат по същия ред, както при настаняване му при близки и роднини.

Така уреденото данъчно облекчение може да се ползва както в годината на установяване на увреждането на детето, така и в годината в която е изтекъл срокът на валидността на решението с което тя е установена, когато детето отговаря кумулативно на следните критерии:

- към 31 декември на данъчната година е местно на държава членка на Европейския съюз или членка на Споразумението за Европейско икономическо пространство;

- към 1 януари на данъчната година не е навършило пълнолетие;

- към 31 декември на данъчната година не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.

Право да ползва това облекчение и то до размера на сумата на годишните данъчни основи е един от родителите, един от приемните родители или един член на семейство на близки и роднини на детето. Когато данъчното облекчение надхвърля сумата на годишните данъчни основи, разликата до пълния му размер може да ползва другият приемен родител, близък или роднина. За целта последният следва да попълни годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Данъчно облекчение за отглеждане на дете може да ползва и родител на когото не са предоставени родителските права в случаите на развод, когато последният отговаря на останалите посочени по-горе критерии.

Следва продължение

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно