Зависима ли е българската прокуратура? Не, защото е в съдебната, а не в изпълнителната власт
Единодушното номиниране на Иван Гешев за главен прокурор от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) се оказа хапка, която съпредседателят на "Демократична Балгария" Христо Иванов и кръгът около него не могат да преглътнат.
 
Само 24 ч след издигането на Гешев Иванов и няколко адвокати, гравитиращи около него, поискаха оставката му. Според тях той нарушил Етичния кодекс на магистратите, но и нямало да извърши реформи в прокуратурата. Така тя щяла да остане изградена по болшевишки модел. "Структурата на държавното обвинение е по съветски модел, защото начело стои главен прокурор, на когото са подчинени всички прокурори. Той може да отменя техните актове и да им дава нареждания", обясни за пореден път във вторник и шефът на ВКС Лозан Панов.
 
Болшевишка ли е в действителност българската прокуратура?
 
Никой не отрича, че през 1948 г. , с промяната на системата, тогавашната главна прокуратура е изградена по съветски модел. Това е безспорен исторически факт. При социализма главният прокурор е избиран от Народното събрание. В него обаче влизат предимно членове на БКП, поне два пъти по-малко от БЗНС (другата разрешена партия), около 20-30 комсомолци и безпартийни, които не са повече от десетина души.
 
В онези години главният прокурор има и право на съвещателен глас в заседанията на Президиума на Народното събрание и на Министерския съвет. Лично назначава и освобождава всеки един прокурор.
 
Нещата обаче се променят през 1991 г., когато Великото народно събрание гласува най-новата българска конституция. С нея се въвежда разделението на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Това бе направено, за да се гарантира независимостта на всяка една от тях от другите две. Да се обвиняват в болшевизъм бащите на най-новата конституция, е несправедливо.
 
Прокуратурата става част от съдебната власт, което е най-голямата гаранция за нейната независимост. Някои, сред които и Панов, смятат, че тя трябва да е в изпълнителната. Това обаче сериозно би застрашило точно независимостта на прокурорите. При тази ситуация те трябва да са подчинени на правосъдния министър, който пък е политическа фигура.
 
С най-новата Конституция бе създаден и Висшият съдебен съвет (ВСС), който избира главния прокурор, шефовете на върховните съдилища и се занимава с кадровото израстване на магистратите. През 2016 г. ВСС бе разделен на прокурорска и съдийска колегия с идеята съдиите и прокурорите да не кадруват по отношение на хора от другото съсловие. Именно съветът се занимава с наказанията, освобождавето и поощренията на всеки магистрат. По отношение на прокурорите предложенията ги прави главният прокурор, но колегията може да ги отхвърли.
 
Първият избран от ВСС главен прокурор Иван Татарчев през 1992 г. До момента съветът е избирал четирима главни прокурори. След Татарчев е Никола Филчев, после Борис Велчев и Сотир Цацаров.
 
Легендата, че у нас обвинител №1 е безконтролен, започва от онази знаменита реплика на Татарчев: "Над мен е само бог". Под главния прокурор са неговите заместници, като в закона не е посочена тяхната бройка. Казано е само, че единият трябва да отговаря за Върховната административна прокуратура, другият е директорът на националното следствие, един е от Върховната касационна прокуратура. Под върховната прокуратура са апелативните. Те съответстват на броя на съдилищата - пет цивилни, една специализирана и една военна. По-надолу в йерархията са окръжните прокуратури, които са 28, отново една специализирана и три военни. Най-ниско са районните, които са 102, като седем от тях са с териториални отделения.
 
Защо структурата на прокуратурата да е единна?
 
Обяснението е важно, защото само тя има правото да повдига обвинения. Т.е., ако даден прокурор прецени, че за тежко умишлено престъпление обвиняемият ще е един, въпреки че има доказателства и за втори, по-горестоящият прокурор има правото да отмени или измени постановлението му.
 
Друг пример - едно и също престъпление се разследва по различни начини. Тоест за кражба на 580 лв. прокурор в Шумен образува досъдебно производство, а колегата му в София - не.
 
Тези примери са облечени и в законов текст. Той гласи: "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата".
 
За разлика от други държави прокурорът у нас има право да дава указания на разследващите. Всеки прокурорски акт подлежи на жалба пред съда или пред по-горен прокурор.
 
Пред съда могат да се оспорват постановления, с които се прегражда пътят на наказателното производство: прекратяване или спиране. Постановлението за задържане също минава пред съд. Претърсвания, изземвания, СРС и други действия по разследването не могат да бъдат извършени без разрешение от съдия. Тогава за каква безконтролна власт може да се говори. Пред по-горестоящите прокуратури се обжалват постановление за отказ да се образува досъбдебно производство, постановление за привличане като обвиняем и други.
 
Спорът, който от години тече в юридическите среди, е дали и привличането на обвиняем да не минава през съда. Това е изключително право на прокурорите.
 
Сега понякога, когато съдът се произнася дали срещу обвиняемия има доказателства в досъдебната фаза, той си позволява да казва дали и срещу други има улики да им бъдат повдигнати обвинения. С този акт на практика обаче съдът излиза от правомощията си. 
 
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно