Изводът от новия брой на Юридически барометър:
Законодателната техника в парламента продължава да причинява неясноти и проблеми
Адв. Мария Шаркова представя основната тема на настоящия брой: медицинският деликт и свързаните с него проблеми за обезщетенията, продължителността на делата и разходите по тях
Законодателната техника в парламента продължава да причинява неясноти и проблеми

Проф. д-р Даниел Вълчев, адв. Мария Шаркова и проф. Огнян Герджиков участваха в представянето на новия брой на Юридически барометър, снимка: "Правен свят"

Изследването на 19-тия брой на проекта на Център за правни инциативи "Юридически барометър" с ръкводител проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", разглежда състоянието и развитието на правния ред за периода от януари до юни 2019 г. Традиционно екипът цели обективно да проследи дейността по създаване на правни норми от Народното събрание и органите на изпълнителната власт, конституционния и съдебен контрол върху законите и подзаконовите нормативни актове, тълкувателната дейност на върховните съдилища, транспонирането и прилагането на европейското право и практиката на Европейския съд по правата на човека.

От началото на годината са приети и обнародвани 64 закона, което според проф. Вълчев е "стандартният темп на работа на българския парламент".  Той коментира, че за съжаление повечето от законите са с повече от едно изменение и допълнение откакто са приети, като, както винаги, безспорен лидер в това отношение остава Кодексът за социално осигуряване (обнародван през декември 1999 г. и до момента има вече цели 138 промени).

"Прави впечатление че 35% от законите по необясними причини влизат в сила в деня на обнародване", коментира проф. Вълчев. Прието е, т.нар. "vacatio legis" да бъде 3 дни след обнародването на закон, ако няма друг изрично посочен срок и то при наложителни причини. "Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Изборния кодекс престоява от внасянето си в Народното събрание 376 дни, но влиза в сила от обнародването си", посочва проучването на екипа.

Деканът на ЮФ към СУ отбеляза, че продължава и порочната практика за промени чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на закони, които нямат нищо общо с изменяния закон. Като пример той посочи Закона за мерките срещу изпиране на пари, който е изменен първо чрез ПЗР чрез Закона за киберсигурност и чрез Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, тъй като и в двата случая става дума за удължаване на изтичащи срокове, които държавата не успява да спази и по този начин "замита" проблема.

Наблюденията на конституционния контрол показват, че значително е спаднал средният престой на едно дело пред Конституционния съд – около 140 дни, а от началото на годината са решени 4 дела и са образувани 9 нови.

В представянето проф. Вълчев постави и основни акценти от анализа на някои по-важни закони като ЗИД на Закона за политическите партии и Закона за държавния бюджет на РБ за 2019г., с които се намалиха субсидиите на партиите и им се разреши възможността да получават дарения от физически лица. Все още е показателна тенденцията за предизборни корекции, въпреки призивите и принципите за стабилност на Изборния кодекс, който беше приет през 2014 г. – до момента кодексът има вече 18 изменения (по 3,5 годишно). Сред най-честите промени остават тези за преференциите и машинното гласуване.

Законодателната техника в парламента продължава да причинява неясноти и проблеми в практиката и по отношение на приложението на Наказателния кодекс, се разбира още от заключенията в изследването. Редица понятия остават без точно дефиниране – понятието "домакинство", което е само един от множеството примери, не е дефинирано в НК, макар и да се среща в съставите на престъпления, а същевременно е предмет на различни легални дефиниции в над 10 други закона и подзаконови нормативни актове.

Основната тема на настоящия брой на изследването е темата за "медицинския деликт" и се представя от адвокат Мария Шаркова, която е специалист в областта. Сред основните въпроси, на които цели да отговори изследването, са има ли сключен договор между пациент и медицински специалист във връзка с оказването на медицинска помощ, договорна или деликтна е гражданската отговорност за вреди на пациента при оказваната му медицинска помощ и кой е нейн носител и какви са спецификите на делата за медицински деликт.

В правните среди, т. нар. лекарската грешка се определя като нежелано събитие при предоставяне на медицинска помощ. Според проф. Вълчев употребата на това понятие не е много правилна, защото съответните медицински специалисти много по-рядко са ответници по делата. Проучването на адв. Шаркова показва, че 65% от делата се завеждат срещу лечебните заведения. Този тип деяния не се изчерпват само с лекарски деяния, защото могат да бъдат извършени и от други медицински специалисти (медицински сестри, санитари).

От 2011 година има тенденция на увеличаване на делата свързани с медицински деликти, като все още има голям брой незавършени. Изследването на адв. Шаркова показва, че средната им продължителност е 46 месеца: "Едно от обясненията за сравнително по-голямата продължителност на производствата по обсъжданите дела е обстоятелството, че съдебномедицинската експертиза е най-често използваното доказателствено средство. В тези производства често се изслушват комплексни експертизи, в които са включени вещи лица от различни медицински специалности, както и множество повторни или допълнителни експертизи. Забелязва се, че в голямата си част по-дълго продължилите дела са отлагани многократно за изслушване на повече от една експертиза или поради продължителния период от време, в който съдът е изпитвал трудност да назначи вещи лица".

Друг от проблемите, които се наблюдават е тенденцията да се използват различни критерии при определяне на размера на обезщетенията. Шаркова констатира, че тези критерии често "само са изброявани в мотивите на съда, без обаче да са съотнесени към определения от него размер. Освен това съдът рядко реферира към други съдебни решения със сходни по размери обезщетения за неимуществени вреди, като това се забелязва и в определенията на Върховния касационен съд по допускане на делата до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК при поставен материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието "справедливост".

25 % от благата, които са предмет на тези дела, е животът, а 65% са относно засегната телесна неприкосновеност. Статистиката от проучването показва, че средният размер на исковете е с цена 71 320 лева, при държавна такса от 2 852 лв. и минимално адвокатско възнаграждение – 2 630 лв. Най-високото присъдено обезщетение е на стойност 400 000 лв. Тези данни показват, че има необходимост от търсенето на алтернативни методи, различни от тези по съдебен ред, за разрешаване на споровете, тъй като често се създава опасност от изпадане в несъстоятелност на лечебни заведения, в немалко случаи които се явяват областни за даден регион. Риск обаче има и за ищците по делата (пряко пострадали и техни наследници), тъй като това са единствените дела, при които цялата доказателствена тежест пада върху тях, а повечето от доказателствата се намират у ответниците, и в случай на отхвърляне на иска има възможност ищецът да бъде натоварен с непосилни разноски.  

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно