МС внесе законопрект за изменение на Валутния закон:
Митничарите да отказват пренасянето през граница на пари и скъпоценности при задължения към държавата
ЕК в становище: България следва да поддържа в законодателството си система за наказателни и административни санкции, съгласно която във всички случаи се изисква задължително пълно отнемане на недекларираните парични средства, налагане на имуществени глоби или лишаване от свобода
Митничарите да отказват пренасянето през граница на пари и скъпоценности при задължения към държавата

По предложение на министъра на финансите Министерски съвет на 2 декември внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон. С промените се поставя за цел да се приведат в съответствие националното и европейското законодателство в областта на контрола на вноса и износа на пари в брой в рамките на ЕС - налага се и прецизиране на разпоредбата на чл. 11а от Валутния закон (ВЗ). Също така, промените следва да бъдат съгласувани с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 и с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), в областта на административнонаказателните разпоредби при неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 3 от същия регламент. Цели се и уеднаквяване на определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон, както на външната така и на вътрешната граница за ЕС.

Съвместимостта на санкциите по българското законодателство, налагани при недеклариране на парични средства, вече са били предмет на разглеждане от Съда на ЕС в рамките на четири преюдициални запитвания (2017-2019г.). Освен това, на 25 юли 2019 г. Европейската комисия издаде мотивирано становище, от което става ясно, че България следва да поддържа в законодателството си система за наказателни и административни санкции, съгласно която във всички случаи се изисква задължително пълно отнемане на недекларираните парични средства, както и налагане на имуществени глоби или лишаване от свобода. Критикува се, че законодателят не е въвел система за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни и административни санкции и поради това държавата не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността.

Пренасяне на парични средства през границата на страната за или от трета страна

Идентифициран е проблем в разпоредбата на чл. 11а от ВЗ. Изменя се втората алинея, с което се предвижда правомощието на митническите органи при получена по служебен път информация за наличието на публични задължения на лицето да не допуснат пренасянето на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута, през границата на страната за трета страна. Така се допълва изменението на разпоредбата от 2017 г., с което изискването за предоставяне на удостоверение за липса на публични задължения се замени с получаване по служебен път на информация за наличие или липса на задължения.

Промени в административнонаказателните разпоредби

Доколкото настоящата редакция на административнонаказателна разпоредба на чл. 18, ал. 1 от ВЗ се различава от състава на престъплението по чл. 251 от Наказателния кодекс единствено по обективен критерий - стойността на недекларирания предмет, в мотивите към законопроекта се твърди, че проблемът не може да се разреши чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологии. От наличното ясно тълкуване на разпоредбите на Регламента от страна на СЕС, излиза, че прилагането на Валутния закон в този му вид би довело единствено до отмяна на наказателни постановления, поради противоречие с практиката на СЕС. 

Известно е, че тълкуването на правото на Съюза от страна на СЕС е задължително за всички държави членки и техните държавни органи. В случая е налице несъответствие между предвиденото наказание и действащите правни норми в областта на административнонаказателното производство по ВЗ за случаите, когато задължението за недеклариране на паричните средства по Регламента не е изпълнено. В чл. 9, параграф 1 от Регламента се предвижда възможността всяка държава членка да въведе санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл. 3 от същия регламент, като изисква тези санкции да са ефективни, съразмерни и възпиращи: "Всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия Регламент. Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна."

С измиенението се предвижда, че при нарушение на разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 (относно пренасяне на парични средства съответно в размер на или повече от 10 000 EUR или 30 000 лв.) и чл. 14а, ал. 1 ВЗ (относно пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях), както и на нормативните актове по тяхното прилагане, налаганото административно наказание ще бъде глоба в размер на една пета от стойността на недекларираното имущество, тъй като деянието не съставлява престъпление. Същото наказание се предвижда да се наложи и на този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11, ал. 2 и 3 и чл. 14, ал. 2 и 3.

Отменя се чл. 20 ВЗ, с което българското законодателство ще бъде в съответствие с практиката на СЕС по отношение на отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума.

В законопроекта е предвидено и когато предметът на нарушение по чл. 18, ал. 2 е укрит по специален начин, наказанието да е глоба в размер на една четвърт от стойността на недекларираното имущество, ако деянието не съставлява престъпление. Предвидено е създаването на нова т. 21 от § 1 от Допълнителната разпоредба, в която е дадена дефиниция за "укрит" предмет на нарушението.

Уеднаквяване на определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон, както на външната така и на вътрешната граница за ЕС

Съгласно действащата нормативна уредба, министърът на финансите със своя заповед е упълномощил митническите органи да съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по чл. 18, ал. 1 и 5 ВЗ. С тази заповед се урежда компетентноста на директора на Агенция ,,Митници" да издава наказателни постановления въз основа на съставените актове. Същият ред е установен в случаите на ал. 3 – стставяне на АУАН, когато вписано лице в нарочния регистър откаже да декларира или го направи невярно или непълно (чл. 11б, ал. 3 и чл. 14б, ал. 2).

Предвид контрола, който осъществяват митническите органи по границата на страната и спецификата на нарушенията при пренасяне през границата на парични средства и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, в законопроекта се предвижда изрично разширяване на законовата компетентност на митническите органи, а именно - да съставят АУАН по чл. 18,  ал. 2, 3 и 7 ВЗ.

Освен това, в случаите, когато нарушението е извършено от лице, което осъществява дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие (чл. 13, ал 1), съответните АУАН по ал. 6 и ал. 7, т. 2 ще се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления ще се издават от изпълнителния й директор или от оправомощени от него длъжностни лица.

Мотивацията за това изменение идва от редакцията на чл. 16, ал. 2 от сега действащия ВЗ, съгласно който контролът върху лицата по чл. 13, ал. 1 е възложен на НАП, но актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощени от министъра на икономиката длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на икономиката или от оправомощени от него длъжностни лица. Служителите на НАП пък са натоварени да предоставят на Министерството на икономиката съответните констативни протоколи и други доказателства за съставяне на АУАН. Така се стига и до друго противоречие - с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тъй като в документацията се вписва данъчно-осигурителна информация. Това, от своя страна, води до невъзможност за компетентния орган в лицето на министъра на икономиката или оправомощените от него длъжностни лица да изпълнят законовите разпоредби, като съставят акт за установяване на административните нарушения, съответно да издадат наказателно постановление във връзка с дейността на лицата по чл. 13, ал. 1 от Валутния закон. В крайна сметка, към момента контролът на тези лица на практика е невъзможен и неосъществим.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно