Наказателна колегия на ВКС със становище по проекта на БСП за промени в НПК:
Въвеждането на съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство противоречи на Конституцията
Предвиждането на възможност отказът на прокурора да се обжалва пред съд, би довело до подмяна на органа, компетентен да образува досъдебно производство, смятат върховните съдии
Въвеждането на съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство противоречи на Конституцията

Колаж: bTV

Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) излезе със становище относно внесения от БСП законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се цели засилване на влиянието от страна на съда над прокуратурата.

В законопроекта на левицата се предлага въвеждането на съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство, като според върховните съдии подобна идея противоречи на Конституцията. "Съгласно чл. 212, ал. 1 от НПК, компетентният орган да образува досъдебно производство е прокурорът. Освен законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, образуването на наказателното производство предполага и компетентност на съответния орган. Съдът не е между органите, компетентни да образуват досъдебно производство и това положение е в съгласие с принципа за независимост на прокуратурата от съда и обратно. Предвиденият на досъдебното производство инцидентен съдебен контрол е винаги в рамките на вече образувано досъдебно производство и същият представлява ефективен механизъм за защита правата на различни лица, в случаите, когато се касае за съществена намеса в личната или имуществената им сфера, или за защита достоверността на доказателствения материал. С други думи, съдебният контрол във фазата на досъдебното производство е винаги в рамките на вече образувано досъдебно производство и е пряко свързан със защита от посегателства над конституционно закрепени права на свобода и сигурност", пише в становището на Наказателната колегия на ВКС.

Върховните съдии не споделят тезата на депутатите от БСП, че след като е въведен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, не съществувала пречка такъв да се въведе и на отказа да се образува досъдебно производство, тъй като двете производства били сходни. "Съдебният контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство е регламентиран за случаите, когато активно легитимирана страна (пострадал или неговите наследници, или ощетено ЮЛ) е упражнила правото си на жалба срещу прокурорския акт - т.е необходимо е да е налице правен спор. Този правен спор е възможно да бъде разрешен единствено от съд, защото по силата на Конституцията на РБ (чл. 119 от КРБ), правораздаването се осъществява само от съдилищата. В този случай, съдът не се намесва в конституционно установените функции на прокуратурата, а осъществява присъщата си правораздавателна дейност", пише в становището на ВКС.

Според съдиите от Наказателната колегия, предвиждането на възможност отказът на прокурора да се обжалва пред съд, би довело до подмяна на органа, компетентен да образува досъдебно производство, тъй като при отмяна на отказа от съда, прокурорът би бил задължен да образува такова производство. "Това от своя страна неминуемо води до намеса и в преценката на прокурора по чл. 211, ал. 1 от НПК и изземване на функциите на прокуратурата по ръководство и надзор за законност във фазата на досъдебното производство. Последното категорично представлява нарушение на чл. 127 от Конституцията, което потвърждава тезата за ограничение на възможностите за редица промени от съществуващата конституционна рамка". Съдебният контрол над решението на прокурора да започне разследване е присъщ за друг тип правна система, каквато не би могла да бъде въведена при възприетия от КРБ модел на съдебна система", гласи още становището на ВКС.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
Адвокат
|
нерегистриран
18 декември 2019, 16:51
15
-2
Не съм много съгласен с ВКС.
2
+-
|
нерегистриран
18 декември 2019, 17:20
7
-2
До коментар [#1] от "Адвокат":
Не съм много съгласен с ВКС.

Така е, ама всеки бяга от допълнителна работа, даже и ВКС.
3
RRR
|
нерегистриран
18 декември 2019, 21:26
1
-4
Па да пишат и ОА сами, що да не.
4
Корнела
|
нерегистриран
19 декември 2019, 21:17
2
-2
Бсп-то е истинско дъно с тези хора...като се сетя, че там народни представители са били Корнезов, Близнашки, Стоилов и много други. Поне да бяха питали Миков, той преподава НПЛ, да им обясни
5
zdravka.kalaydjieva
|
нерегистриран
28 декември 2019, 21:12
2
-1

По подобни съображения до 2000г. съдиите не искаха да се "намесват" в "независимостта на прокуратурата" при определянето на мярка за неотклонение "задържане под стража", където също следва да се преценява наличието, или липсата на достатъчно данни...

6
Станьо Тенев
|
нерегистриран
20 януари 2020, 17:17
0
0
ДО
Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
ПРИ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА ВАШ № КП-953-03-106/03.12.2019 г.
ПО ПОВОД СТАНОВИЩЕТО НА
ГЛАВЕН ПРОКУРОР ИВАН ГЕШЕВ
№ 3708/2019 г. ГП от 08.01.2020 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АЛЕКСАНДРОВА,

По повод становището на гл.прокурор ИВАН ГЕШЕВ, което е изпратено на Комисия по правни въпроси при 44 - то НС, МОЛЯ, да имате предвид следното:
1.Това е становище на прокурорите, които по един или друг начин са участвали в погазване правата на гражданите и държавните интереси, като са постановявали незаконосъобразни и необосновани откази да бъдат образувани досъдебни производства. В тази насока не прави изключение и ИВАН ГЕШЕВ.
2.Становището на гл.прокурор ГЕШЕВ е в разрез с констатациите на Съда в Страсбург, Европейската комисия и Венецианската комисия, поради което следва да се зададе въпроса, каква е истинската цел, която преследва този господин, който случайно попадна на тази отговорна длъжност.
3.Гл.прокурор ГЕШЕВ умишлено спекулира с Конституцията. Съдебният контрол на отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства, не засяга правомощията й, като единствена институция да привлича под отговорност лицата, които са извършили престъпления. Именно, когато прокуратурата наруши това конституционно правомощие/задължение - съдебният контрол ще коригира допуснатите грешки, ще възстанови справедливостта, спазване на върховенството на закона и провеждането на ефективни разследвания. Съдът в Страсбург многократно е осъждал България за проведени от прокуратурата неефективни разследвания.
4.Гл.прокурор ГЕШЕВ се опитва да заблуди депутатите, като заявява, че само прокуратурата е суверенна да преценява дали да образува или да откаже образуване на досъдебно производство. Съдебният контрол не отнема от прокуратурата това конституционно правомощие, а го доразвива и следи да бъде спазвано - да не бъде нарушавано от некадърни, продажни и престъпни прокурори - води до свеждане до минимум задкулисието, корупцията и шуробаджанащината в дейността на прокуратурата, води да подобряване ефективността борбата с престъпността по високите етажи на властта.
5.Гл.прокурор ГЕШЕВ се опитва да манипулира депутатите, като разсъждава между разликите при прекратяването на досъдебното производство, което подлежи на съдебен контрол и отказите да бъдат образувани досъдебни производства, които не подлежат на съдебен контрол. И в двата случая става дума за допусната евентуална служебна грешка, която следва да бъде коригирана, и което не може да бъде сторено от ВСС и ИВСС !
6.Становището на гл.прокурор ГЕШЕВ, че съдебният контрол на отказите да бъде образувано досъдебно производство ще доведе до ограничаване правата на гражданите, пострадали от престъплението, и до необосновани затруднения в работата на компетентните органи е - НЕ САМО МАНИПУЛАТИВНО, НО Е АРОГАНТНО ПОВЕДЕНИЕ ! ГЕШЕВ, вместо да предложи допълнителни промени, за да бъдат предотвратени негативни последици, за които говори - той философства и празно думства - без ефективно да участва в Съдебната реформа.
7.Безпрецедентно и крайно глупаво е становището на гл.прокурор ГЕШЕВ, че съдът ще употреби значителен ресурс от време, труд и средства, без да са рационално и обществено оправдани, като се позовава на големия брой годишни откази от образуване на досъдебни производства. /виж становището на Борис Велчев/
В този голям брой откази да бъдат образувани досъдебни производства са включени и отказите на СГП и Специализираната прокуратура да образуват досъдебни производства против ИВАН ГЕШЕВ, СОТИР ЦАЦАРОВ и ОЩЕ РЕДИЦА ВИСШИ МАГИСТРАТИ, ВИСШИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ, ПОЛИТИЦИ И БИЗНЕСМЕНИ.

ПРИЛОЖЕНИЕ:
1.Констатации на Съда в Страсбург.
2.Препоръки на европейските прокурори
3.Становище на проф.МАРГАРИТА ЧИНОВА
4.Становище на БИВШ ГЛАВЕН ПРОКУРОР
БОРИС ВЕЛЧЕВ В НС
5.Становище на БИВШ ЗАМ.ГЛАВЕН
ПРОКУРОР ГАЛИНА ТОНЕВА
6.Становище на ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС
ПАВЛИНА ПАНОВА
7.Становище на БИВШ СЪДИЯ В СЪДА В
СТРАСБУРГ ЗДРАВКА КАЛАЙДЖИЕВА

14.01.2020 г. С уважение:
с.Струпец, общ.Сливен Станьо Тенев
Бивш военен следовател
Бивш военен съдия
=================================================
КОНСТАТАЦИИ НА ЕСПЧ по някои дела, по които България е осъдена да плати през изминалите 29 години милиони Евро не имуществени вреди и материални щети.
1.За да е налице справедлив процес постановленията на прокуратурата следва да подлежат на проверка от съдебен орган.
2.Силно йерархизираната структура на прокуратурата и пълният контрол на Главния прокурор върху разследването правят невъзможно гарантирането на независимо разследване на престъпления, по които заподозрени са самият главен прокурор или висши прокурори.
3.Решенията на прокурорите могат да бъдат проверени от съда само в изрично предвидените от закона случаи, сред които не попадат решенията, взети на основание на чл. 119 от Закона за съдебната власт от 1994 г.“.
4.Съдът в Страсбург категорично отхвърля постановката на Правителството, че обжалването на актове на прокурор пред горестоящата прокуратура е средство за достатъчен контрол - прокуратурата не може да се счита за орган със съдебни функции по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, т.е. тя няма правомощия да разрешава въпросите от своята компетентност на основание върховенството на закона и след производство, проведено по установен ред. Макар про-атурата да е независима от изпълнителната власт, а обвинителите да се ползват с имунитет като съдиите, тя не отговаря на посочените изисквания. Законът не съдържа изискване за провеждане на заседание и не установява никакви правила относно допустимостта на доказателствата или реда, по който производството следва да бъде проведено - което е трудно съвместимо с принципите за върховенство на закона и правната сигурност, присъщи на съдебното производство.
5.Обжалването пред горестоящата прокуратура не е ефективно средство за защита, тъй като различните нива в прокуратурата се намират в отношения на субординация (СГП е подчинена на Софийската апелативна прокуратура, а всички прокурори – на главния прокурор).
6.Прокурорите в България не могат да се считат за служители, упълномощени от закона да изпълняват съдебни функции. „Простият факт, че прокурорите са действали като пазители на обществения интерес не потвърждава техния съдебен статут или статута им на независими и безпристрастни субекти“.
7.За да е налице справедлив процес постановленията на прокуратурата е следвало да подлежат на проверка от съдебен орган, разполагащ с пълна компетентност.
8.Общите правила дават на прокуратурата „неограничена дискреция да предприеме всякакви действия, които счита за подходящи, което може в някои случаи да има сериозни и дълбоки последици за правата на физическите и юридическите лица“.
9.Неясните правила и липсата на съдебен контрол водят до заключението, че „не е налице минималната степен на правна защита, на която физическите и юридическите лица имат право съгласно принципа за върховенство на закона в едно демократично общество“.
10.ЧАСТ ОТ ПРЕПОРЪКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОКУРОРИ:
1.Да се гарантира надлежна отчетност на прокуратурата пред обществото, представено в лицето на Народното събрание, както и отчетност пред съдилищата посредством съдебния контрол на прокурорските действия или бездействия.
2.Отчетност пред съдилищата за това как са използвани правомощията за разследване.Бяхме изненадани да научим, че през 2015 г. е имало 302 541 такива проверки.
3.Неефективното разследване (а оттам и неефективната роля на прокурора при упражняването на надзор над разследването) е важен аспект от сегашния функционален модел на прокуратурата, който е бил критикуван в повече от 45 решения на ЕСПЧ и е описан от ЕКПЧ като „системен проблем“.
4.Произволните откази на прокуратурата да образува наказателни производства не подлежат на съдебен контрол, независимо от наличните доказателства
Този проблем бе повдигнат в решението от октомври 1998 г. по делото „Асенов срещу България“ и в решението от 6 октомври 2015 г. по делото „Стойков срещу България“.
Очевидно е, че ако прокурорът от по-горестоящата прокуратура потвърди първоначалното решение, пострадалият не разполага със средство за защита. Считаме, че пострадалият или неговите близки, като заинтересовани страни, следва да имат право на съдебен контрол в разумен срок по отношение на бездействието на прокуратурата, като се вземат предвид законоустановените срокове.
5.Произволната преценка относно възобновяване на прекратено наказателно производство (при липса на нови доказателства или обстоятелства) не подлежи на съдебен контрол.
ПРОФ.МАРГАРИТА ЧИНОВА:
"Трябва да се предвиди съдебен контрол и върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство... Необходим е съдебен контрол, който да осигури, че когато постановлението за отказ бъде потвърдено от съд, то ще се ползва от последиците на неотменимостта, а проверката ще може да бъде възобновена само в случай на новооткрити обстоятелства. Това би осигурило правна сигурност на гражданите и стабилност на постановените актове, което е присъща черта на всяка правова и демотратична държава. Подобно разрешение не би било в противоречие с чл. 127, т. 3 от Конституцията... Не може да се отрече, че отказът да се образува досъдебно производство е израз и пряко свързан с това изключително конституционно правомощие на прокуратурата... Но никоя държавна власт в една правова държава не може да действа като абсолютна, недосагаема от нищо и от никого и неконтролирана от никоя друга държавна власт."
Проф. Маргарита Чинова, "Някои идеи за рационализиране на досъдебната дейност по НПК", В: Съвременни предизвикателства пред наказателното законодателство. С., УИ "Св. Кл. Охридски", 2018, 66-67.
БИВШ ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ В НС:
“Искам да ви помоля да обсъдите възможността за въвеждането на един, ще използвам крайната дума, тотален съдебен контрол върху дейността на прокуратурата. Аз съм "за" преразглеждане на щата на прокуратурата и да не се стига до никакво увеличаване на щата на съдебната власт, така че прокурори, без да са на работа, да бъдат пренасочени на работа в съответни отделения на съдилища, които да упражняват съдебен контрол, контрол извън прокуратурата”. По думите му става дума за контрол върху всички откази за образуване на досъдебно производство и прекратяване на досъдебно производство. “Когато има един обективен, надявам се справедлив, най-важното външен контрол, прокурорите ще бъдат по-внимателни.
Когато един съд потвърди, че едно дело е прекратено основателно или не е образувано основателно, доверието към прокуратурата ще се промени".
БИВШ ЗАМ.ГЛАВЕН ПРОКУРОР ГАЛИНА ТОНЕВА:
“Повечето прокурорски актове подлежат на съдебен контрол, като извън него остават тъкмо отказите за образуване на досъдебно производство. Рационалното в тази идея е, че ако именно тези прокурорски актове минат през съдебен контрол, ще се скъси силно времето, през което остава неяснота ще има ли, или няма да има дело. Сега няма нито срок, в който прокурорът е длъжен да се произнесе, нито ниво, до което постановяването и обжалването на откази да спре. Въвеждането на съдебен контрол ще облекчи прокурорските инстанции и ще даде стабилност на съответния акт”.
ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС ПАВЛИНА ПАНОВА:
“Нужна е процедура за отстраняване на "тримата големи" в съдебната власт. Има нужда от повече отчетност не само за главния прокурор, а въобще за цялата съдебната система. Независимостта на магистратите често се абсолютизира и не се разбира правилно. Трите власти не могат да съществуват сами за себе си. Те трябва да си взаимодействат конструктивно, но при запазване на периметъра на своята изключителна компетентност. Това е модерното разбиране за демократичната държава”.
БИВШ СЪДИЯ В СЪДА В СТРАСБУРГ ЗДРАВКА КАЛАЙДЖИЕВА:
“Прокурорите не трябва да са несменяеми и безконтролни. ЕСПЧ неведнъж е критикувал България за прекомерната власт, съсредоточена в ръцете на главния прокурор. В това отношение може би е по-подходящо да се промени статута на прокурорите като несменяеми магистрати и да се въведе възможност за поставянето на действията и бездействията им под съдебен контрол в случаите на неоснователно или прекомерно дълго засягане на права и интереси”
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно