Доц. д-р Драгомир Кръстев за записите с командира на ВВС по случая "Радев":
Веществените доказателствени средства са явни и публични – главният прокурор не е извършил никакво нарушение
Не може едно дело да бъде решено само на базата на СРС. Щом главният прокурор е решил да сезира КС, значи има и други доказателства, които ние като странични наблюдатели още не знаем, коментира юристът
Веществените доказателствени средства са явни и публични – главният прокурор не е извършил никакво нарушение

Доц.  д-р Драгомир Кръстев

Доц. Кръстев, в началото на седмицата главният прокурор Иван Гешев попита Конституционния съд докъде се простират пределите на имунитета на държавния глава. Искането му за задължително тълкуване на основния закон обаче не бе прието еднозначно и някои юристи казаха, че нормата на чл. 103 е достатъчно ясна. Има ли неяснота в Конституцията в тази й част и има ли основание главният прокурор да отправя такова питане?

Нормата на чл. 103 подлежи на тълкуване от Конституционния съд. Нека оставим това на конституционните съдии. Главният прокурор обаче има основание да пита. Както знаем, Конституционният съд даде ход на питането му, има вече образувано производство. Ако конституционните съдии не бяха намерили достатъчно основания в питането, щяха да го отхвърлят. Това мен ме навява на мисълта, че има резон в питането на г-н главния прокурор.

Като мотив за питането на главния прокурор от държавното обвинение посочиха конкретно досъдебно производство и разпространиха публично материали по него, в които се съдържаха записи от приложени спрямо командира на ВВС СРС-та. Можем ли да търсим в това оповестяване на части от разследването извършване на престъпление от страна на Иван Гешев?

Всяко действие има различни коментари. Ще се опитам да изложа моята позиция и да обоснова правно и научно моето становище. За разлика от останалите процесуални способи, както знаем, СРС-тата имат един по-особен статут, по-особен режим. Това е единственият процесуален способ, който се подвежда под специален закон – Закона за специалните разузнавателни средства – именно откъдето, според мен, идва и колизията в наказателноправната общност. На второ място този вид използване на СРС се използва само за строго определени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) състави на престъпление. Това означава, че не за всяко престъпление може да използваме СРС, тъй като НПК го забранява. За разлика от останалите способи в наказателния процес, които се състоят от едно действие, този способ има две или три действия. По принцип СРС се състои от основно два елемента. Това са – оперативният способ или конкретният начин, по който компетентните разследващи органи получават знание и информация за интересуващите ги фактически данни, другото е техническото средство, макар че СРС познават и други оперативни способи и средства за закрепване на доказателствата. Чрез техническото средство се закрепват и запазват тези фактически данни и по-късно се приобщават към делото. За целите на наказателния процес обаче, за да бъдат годни и приобщени, тези два елемента довеждат до веществено доказателствено средство (ВДС). Това е и разковничето в спора, според мен. За разлика от средството и способа, които са секретни и по НПК, и по ЗСРС, вече ВДС е явно и именно затова се закрепва и в наказателния процес, в кориците на делото. То и ако не е явно няма как да се движи в съдебния процес. Тук говорим, че вече има реализирани ВДС. Оттам вече Законът за действието на СРС приключва се водим по общите на НПК, който е водещият закон в наказателното преследване. При тази хипотеза, в която имаме три елемента – способ, средство и изготвено ВДС – вече говорим за НПК. Още повече, че казахме, че ВДС е явно. То не е секретно, не е тайно, не е скрито и може да е публично.

В публичното пространство се завъртяха и становища, че реакцията на главния прокурор спрямо президента е в отговор на стартираните от държавния глава консултации за промяна в Конституцията, които касаят и статута на държавното обвинение. Самият президент нарече питането на Гешев – "атака".

В случая ще се огранича само до моята компетенция в сферата на наказателния процес. Не съм политик и не съм в тяхната кухня.

Вие вероятно сте чул записите, пуснати от прокуратурата, в които се твърди, че разговор с ген. Цанко Стойков провежда именно президентът Румен Радев. Откривате ли престъпление от общ характер в този диалог?

Тук вече има още нещо, когато говорим за прилагане на СРС в наказателния процес. Освен, че касаят една норма на чл. 172 ал. 2 има и нещо друго – не може само на базата на СРС да бъде решено едно дело. Което естествено е знак да рече, че в случая има и други процесуални способи, които са използвани. Не може едно дело да се реши на доказателства от СРС. Те са един инструмент, който, знаем от близката история, че се е използвал и нерегламентирано. Поради това е доста строго разписано неговото използване и в НПК и в ЗСРС. Законодателят се е застраховал с редица законодателни, практически решение, за да не може да се злоупотребява с този тип процесуален модел.

Има ли основания за отстраняването на главния прокурор?

Това е вече доста силно казано. Пак казвам - в случая прокурор Гешев вероятно има и други доказателства, които не са базирани на СРС. Повтарям и друго – когато имаме изготвени ВДС, то вече надхвърлят ЗСРС. Освен това имаме и Тълкувателно решение 464/2007г., което касае тактиката на досъдебното производство. Тук още един път законодателят се е застраховал, освен в ЗСРС и НПК. До момента, преди да се изготви ВДС, тези СРС се подчиняват на режима на специалния закон, а именно Закона за защита на класифицираната информация. В момента, в който обаче вече имаме ВДС, имаме т.нар. "тактика по разследването" от криминалистиката. След това Тълкувателното решение казва, че щом органите на досъдебното производство, от тяхната гледна точка, от тактическа гледна точка, решат, че тази информация, която е добита, има значение за правилното решаване на делото и след като е включена в общата съвкупност на доказателствените материали, то вече се подчиняват на правилата на НПК. Въпросът какво друго има главният прокурор, освен ВДС, е въпрос, който може би в следващите дни ще намери отговор. Щом главният прокурор е решил да сезира КС, значи има и други доказателства, които ние като странични наблюдатели още не знаем. Предполагам, че никой няма да тръгне така да сезира КС без причини. На база на публичните документи не виждам никакво нарушение на действащите норми от страна на главния прокурор. Никой в случая не отрича, че става дума за изготвено ВДС, затова отиваме към НПК. Не виждам някаква драма.

Доц. д-р Драгомир Кръстев - магистър по "История" и "Право" от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Има следдипломна квалификация във Военна академия "Г.С. Раковски" в областта на сигурността и отбраната. Защитава дисертация на тема "Пътят на Чешката република към НАТО и ЕС". Доцент е по Организация и управление извън сферата на материалното производство (Национална сигурност). Има множество публикации в областта на миграционния контрол и европейската интеграция в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
37
няма Тълкувателно решение 464/2007г.
|
нерегистриран
05 февруари 2020, 06:50
0
0
До коментар [#20] от "ДОЦЕНТ по какво?":
Добре е да уточним, че Доц. Драгомир Кръстев от Варненски Свободен Университет е преподавател по Национална сигурност в Професионално направление "Политически науки", а не в областта на юридическите науки все пак!
Освен това няма Тълкувателно решение 464/2007г., което уж касае тактиката на досъдебното производство в което още един път законодателят да се е застраховал, освен в ЗСРС и НПК.
35
публичното им оповестяване е нарушение на Наказателния кодекс
|
нерегистриран
03 февруари 2020, 21:18
0
0
До коментар [#33] от "до Иво Ганев":
Из "Тълкувателно решение №4 от 2014г." Мотивите на тълкувателните решения не са задължителни. Тълкувателни актове са задължителни за всички субекти на правото, само в пределите на поставения с искането въпрос, с който върховните съдилища са били сезирани, без да се формира задължителност относно всички изводи и тълкувания в мотивите на тълкувателните решения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗСВ, ОСНК на ВКС РЕШИ:
1. Наличието на приложени по наказателно дело ВДС, получени чрез използване на СРС, представлява допустимо, но недостатъчно основание за ограничаване на публичността на съдебния процес, налагащо разглеждането му при закрити врати съгласно чл. 263, ал. 1 от НПК. За всеки конкретен случай и независимо от положения гриф за сигурност, съдът е длъжен самостоятелно да прецени дали доказателствените материали съдържат държавна тайна и да приложи ограничението по чл. 263, ал. 1 от НПК при спазване на критериите за относимост, необходимост и съразмерност.

Пълен илитерате Иво Ганев, наличието на приложени по наказателно дело ВДС, получени чрез използване на СРС, представлява допустимо, но недостатъчно основание за ограничаване на публичността на съдебния процес, налагащо разглеждането му при закрити врати съгласно чл. 263, ал. 1 от НПК, но публичното оповестяване на СРС по неприключило наказателно производство е противоправно действие. "Гражданският съд няма право и задължение да преценява, доколко използването им и публичното им разгласяване е в съответствие с разпоредбата на чл.32 от Закона за Специалните разузнавателни средства, но публичното им огласяване по неприключило наказателно производство определено е противоправно поведение от гледна точка на деликта (непозволеното увреждане)“, пише Софийския апелативен съд. ВКС не намира причина да преразгледа това решение.
33
до Иво Ганев
|
нерегистриран
03 февруари 2020, 07:20
5
0
Из "Тълкувателно решение №4 от 2014г." Мотивите на тълкувателните решения не са задължителни. Тълкувателни актове са задължителни за всички субекти на правото, само в пределите на поставения с искането въпрос, с който върховните съдилища са били сезирани, без да се формира задължителност относно всички изводи и тълкувания в мотивите на тълкувателните решения.
32
НВУ „Васил Левски” факултет „Общовойскови”
|
нерегистриран
03 февруари 2020, 07:13
1
-3
Веществените доказателствени средства са явни и публични – Защита на дисертационен труд за придобиване на НС „доктор на науките” в Националният военен университет “Васил Левски”, разработен от доц. д-р Драгомир Кирилов Кръстев, хабилитиран по научна специалност 05.02.24 „Организация и
управление извън сферата на материалното производство ”.
28
|
нерегистриран
02 февруари 2020, 08:13
0
-5
До коментар [#27] от "нерегистриран":
Не док.средства се делят на тайни и явни:), а способите за тяхното събиране.Разкриването на информация, че се експлоатират СРС, както и относно съдържанието на способите, за техническите средства е нещо съвсем, съвсем различно и касае други текстове от НК, ако се извърши.Разрешението на прокурор да се разгласяват материали от делото има отношение към следствената тайна, но в чл. 145а НК изобщо не става въпрос за следствената, а за личната тайна. Следствена тайна е защитена от други текстове на НК. Текстът на чл. 145а е създаден за защита на личната тайна, посегателството върху която е престъпление срещу личността,относимо е към конституционната защита на тайната на кореспонденцията и на личния живот.
Айде да вземем да отворим и да видим в кой раздел и глава текстът се намира.Ами престъпления против личността, раздел „издаване на чужда тайна”.Нашата е изпята, ама поне децата да ги учим на право:)


"Предвид призива на президента към главния прокурор на Република България да обясни мотивите си за отправеното питане към Конституционния съд..."
https://www.prb.bg/bg/news/aktualno/pressyob-sht-enie-60
27
|
нерегистриран
01 февруари 2020, 22:54
25
0
Не док.средства се делят на тайни и явни:), а способите за тяхното събиране.Разкриването на информация, че се експлоатират СРС, както и относно съдържанието на способите, за техническите средства е нещо съвсем, съвсем различно и касае други текстове от НК, ако се извърши.Разрешението на прокурор да се разгласяват материали от делото има отношение към следствената тайна, но в чл. 145а НК изобщо не става въпрос за следствената, а за личната тайна. Следствена тайна е защитена от други текстове на НК. Текстът на чл. 145а е създаден за защита на личната тайна, посегателството върху която е престъпление срещу личността,относимо е към конституционната защита на тайната на кореспонденцията и на личния живот.
Айде да вземем да отворим и да видим в кой раздел и глава текстът се намира.Ами престъпления против личността, раздел „издаване на чужда тайна”.Нашата е изпята, ама поне децата да ги учим на право:)
26
Сталкер
|
нерегистриран
01 февруари 2020, 21:14
17
-1
Модераторите,Kalaydjieva правилно пита къде са коментарите, а иронията не е нито вулгарна, нито нецензурна, нито обида и пр. Но като сте прегладнели, яжте си хляба и продължавайте с посредствените публикации. Да не ви изненада КС.
24
****
|
нерегистриран
01 февруари 2020, 19:45
7
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
20
ДОЦЕНТ по какво?
|
нерегистриран
01 февруари 2020, 15:06
40
-1
Добре е да уточним, че Доц. Драгомир Кръстев от Варненски Свободен Университет е преподавател по Национална сигурност в Професионално направление "Политически науки", а не в областта на юридическите науки все пак!
18
zdravka.kalaydjieva
|
нерегистриран
01 февруари 2020, 14:10
29
-1

Коментарите под номера от 4 до 14 вкл. липсват... "именно откъдето, според мен, идва и колизията в наказателноправната общност" - както се изразява авторът.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно