Проф. Пламен Панайотов:
България ще стане известна, че налага доживотен затвор на децата си, ако се приемат промените в НК
Едва след приемане на нова концепция за наказателна политика, можем да преценим необходимите промени в наказателното законодателство, смята още пeналистът
България ще стане известна, че налага доживотен затвор на децата си, ако се приемат промените в НК

Проф. Пламен Панайотов, специалист по наказателно право и ръководител на катедра Наказателноправни наукив Юридическия факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“

Проф. Панайотов, първите дни на 2020 година в България донесоха първия случай, попълнил черните хроники. На 11 януари 17-годишният Аксел уби по особено жесток начин 18-годишната Андрея в Галиче. През лятото на 2019 година бяхме разтърсени и от друг подобен случай – убийството на 6-годишната Кристин от Сотиря. Как държавата може да спре подобни тежки убийства? Законови поправки или други мерки биха били по-въздействащи?

Преди всичко, няма по-голяма загуба за един родител от загубата на дете. Тя е непреодолима и не може да се компенсира с каквито и да било мерки, в това число и с най-тежките наказания спрямо този, който я е причинил. Затова и целта пред обществото и държавата, която най-вече си заслужава да се преследва, е да се положат всички възможни усилия за предотвратяване на такива престъпления. Тази цел не може да бъде постигната само със средствата на наказателното право. Доказателство за това е и вторият от посочените случаи. За такова престъпление, извършено от пълнолетен, Наказателният кодекс предвижда най-тежките наказания - доживотен затвор без замяна, доживотен затвор или лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години. И въпреки това подобни престъпления биват осъществявани. Ето защо не следва да се внушава на обществото, че наказателната репресия е панацеята при решаването на съществени социални проблеми. Всъщност ожесточаването на наказателната репресия води до ожесточаване на престъпността. Затова вниманието следва да се съсредоточи върху причините и условията, които способстват един или друг вид престъпна дейност. От справянето с тях зависи в каква степен бихме могли да предотвратим или поне - да ограничим извършването на съответните престъпления.  

След убийството в Галиче за пореден път се повдигна идеята за промени в наказанията за непълнолетни извършители на тежки престъпления. Какъв е Вашият анализ на предложенията за промени при приложението на законовата редукция на наказанията за непълнолетни извършители?

С внесения законопроект 054-01-7 от 31.01.2020 г. група народни представители предлага, без да се променя режимът за наказване на непълнолетни на възраст 14-16 години, съществено да се утежни наказателната репресия спрямо непълнолетни на възраст 16-18 години. За втората категория непълнолетни предлаганото утежнение е в две насоки. От една страна, да се увеличат размерите на редуцираните наказания по чл. 63, ал. 2 НК. От друга страна, се предоставя възможност на съда въобще да не редуцира наказанията при условията на чл. 63, ал. 2, ако непълнолетният е извършил тежко престъпление против личността. На практика това означава съдът да може да налага на навършилите 16 години непълнолетни извършители на престъпления против личността доживотен затвор и лишаване от свобода до 30 години - например съобразно санкционните последици по чл. 116, ал. 1 и 2 НК. На тази категория непълнолетни няма да може да се налага единствено другия вид доживотен затвор - доживотен затвор без замяна. Но това наказание не може да се налага на основание чл. 38, ал. 2 НК и на младите пълнолетни - лицата, които по време на извършване на престъплението не са навършили двадесет години.  Докато в първата насока предлаганите промени могат да бъдат премислени и прецизирани, то във втората са неприемливи. Те заличават диференциацията на наказателната отговорност за престъпления против личността, осъществени от пълнолетни и непълнолетни лица. Достатъчно е да припомним, че не само според българското законодателство, но и според правото на ЕС и международното право под дете се разбира всяко физическо лице до навършването на 18 години - например според определението в чл. 2 от Закона за закрила на детето. Нещо повече, в същия смисъл лицата се третират като деца и когато са жертви, и когато са извършители на престъпления - например според чл. 2, б. "а" от Директивата 2011/93/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета и според чл. 3, т. 1 от Директива (ЕС) 2016/800 на ЕП и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство.

Казано другояче, ако предложените промени се приемат в тази им част, България ще стане известна с това, че предвижда и налага на децата си наказание доживотен затвор. Всъщност, ако до навършване на 16-годишна възраст детето не е достатъчно образовано, възпитано, приучено да спазва основните норми на поведение, то значи, че има несвършена работа от семейството, училището, от множеството институции по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните - комисии, детски педагогически стаи и др. Затова такова дете не следва да се отписва до края на живота му от обществото, а да се направи всичко възможно то да се социализира.  

Отговарят ли на логиката на наказателното право бързи промени в подобни институти, касаещи режима на наказателната отговорност на непълнолетните?

Поначало бързи промени в законодателството не са желани. Още по-малко в областта на материалното наказателно право, което е кодифицирано. Промяната, дори само в една разпоредба, следва да се преценява като отражение върху системата от правни норми в Наказателния кодекс като цяло. Нещо повече, тя трябва да се преценява и въз основа на минималните и максималните задължителни за България стандарти, произтичащи от нормативни актове, които са източници на правото на ЕС и на международното право. Когато подходът не е такъв се създават най-малко основания за недоразумения при тълкуването и прилагането на съответните норми. Ще посоча само част от възможните недоразумения, които биха произтекли от приемането на разисквания законопроект. Първо, не става ясно дали вносителите използват понятието "тежко престъпление" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК или не. Поради това и неяснотата как това понятие се съотнася с изискването по чл. 38а, ал. 2 НК извършеното престъпление да е "изключително тежко", за да може да се наложи наказание доживотен затвор. Второ, проектът не съдържа предложение за промяна в чл. 62 НК, въз основа на което каталогът от наказания, които могат да се налагат на непълнолетни лица, да бъде допълнен с наказанието доживотен затвор. Трето, проектът дефинира възможност съдът да не редуцира наказанията за навършили 16 години непълнолетни, а да ги наказва като пълнолетни за тежки престъпления против личността, "ако реши, че целите на чл. 36, ал. 1 и чл. 60 от НК не могат да бъдат постигнати". Това е нонсенс, тъй като ако съдът достигне до такъв извод, то е недопустимо въобще да наложи наказание. Въпросното условие е и в противоречие със заявените мотиви на вносителите. Четвърто, тъй като действащата ал. 3 на чл. 63 НК, която се предлага да стане ал. 4, не се засяга като съдържание от промените, не става ясно в каква последователност, според вносителите, съдът ще пристъпва или няма да пристъпва към редуциране на наказанията и към дейността по тяхното определяне. 

С поредните промени в Наказателния кодекс остава усещането, че сякаш поправките се правят "на парче". Има ли нужда от нов Наказателен кодекс?

На този етап България има нужда от нова концепция за наказателна политика. Срокът на действие на предишната концепция бе за периода 2010-2014 година. Приложимото право в наказателната област е от ключово значение за цялото общество. Затова е особено важно новата концепция да бъде подложена на задълбочено публично обсъждане, а впоследствие да бъде приета, ако не с консенсус, то поне със значително мнозинство от Народното събрание. Едва тогава, в зависимост от възприетите основни принципи на наказателната политика и мерките за тяхното прилагане, можем да преценим обхвата и съдържанието на необходимите промени в наказателното законодателство.

Проф. Пламен Панайотов е специалист по наказателно право и ръководител на катедра "Наказателноправни науки" в Юридическия факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски". Проф. Панайотов е преподавател от 1985 година в най-старото висши училище в България. През 1993 година става доктор, през 1998 година - доцент, а от 2012 година е професор по наказателно право.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
7
112
|
нерегистриран
07 февруари 2020, 12:16
5
-2
България сега е известна с това, професоре, че ако ти се мами, изнасилва, убива или безчинства, това е твоето място. Ако изобщо бъде осъден, ще излежиш максимум половината. Ако извърши няколко престъпление, ще му се групират наказанията и пак ще е на плюс. А зверове с по 10-15-20 осъждания скиторят по улиците, вместо обществото да бъде пазено от тях. Неслучайно т.нар. "валиумен изнасилвач", когото търсят в няколко държави, си оножда тук необезпокоявано. Нелслучайно английски и френски педофили се преселват тук и успешно "интегрират" деца от малоимотни семейства. Неслучайно имаме непълнолетни хлапета, с по няколко осъждания. Неслучайно деца убиват деца, през няколко седмици. Няма нищо случайно, професоре. Ако България стане известна с твърдата си наказателна политика, поне едно положително нещо ще се е случило в родината ни. Едно е да пишеш учебници, друго е да си виждал плачеща майка в залата си.
6
Абе да питам
|
нерегистриран
07 февруари 2020, 11:36
2
-1
Сталкер ти някога през живота си чувал ли си, че има едно наказание, при което няма никакво статистическо плато - казва се смъртна присъда? Ще кажеш чужденците не дават. Тъй ли а в двете най-големи икономики на света САЩ и Китай защо дават? Ще кажеш прости са и неучени хора не са учили в БСУ и РУ криминология и т.н. логии. Да ама народите им се умножават икономиката им расте, а пък в родината не знам да ли знаеш какво става? Да ти кажа /защото не знам какво се вижда от жълтите павета/ както населението, тъй и икономиката си заминават. При което имаш само един избор или да направиш нещо или да ръкопляскаш на родните професори, докато кораба потъне.
5
Сталкер
|
нерегистриран
06 февруари 2020, 20:48
1
0
Питащия, липсата верно ожесточава и умножава криминали и девианти (неразбралите няма да получат отговор), но репресията достига ефект на статистическо плато, след който на криминала му е все едно или по-лошо, само чака да излезе, за да си отмъсти и пак да се върне. Учи се по криминология и по криминална психология, които май вече се учат само в БСУ и РУ, а другаде може да има останки в криминалистиката и ИН. Искам да кажа, че не се учи по строителни науки, икономикс и пр.
4
Абе да питам
|
нерегистриран
06 февруари 2020, 15:28
3
-2
Професора казва - "Всъщност ожесточаването на наказателната репресия води до ожесточаване на престъпността". Това умозаключение на базата на какви опитности се е оформило в съзнанието на професора? Дълъг практически опит и познаване на криминалния контигент? Едва ли. Ако вземем последните нашумели убийства Галиче, В.Търново, Русе - същите са дело на нежестоко и нежно наказателно репресирани люде. От тези три казуса струва ми се изводът е точно обратния - нежната наказателна репресия или липсата на такава рано или късно води до ожесточаване на престъпността. Доводът само да не се излагаме пред чужденците, не желая да коментирам.
3
предложенията за законови промени са уместни
|
нерегистриран
06 февруари 2020, 08:52
8
-1
Странна логика. Излиза, че във всички случаи лицата до 18 години се третират като деца, и когато са жертви, и когато извършат престъпления .От биологична гледна точка това е така, но в правото има други категории- социална значимост, зрялост, способност да осъзнае постъпката си, отрицателни качества, които са генетично заложени- жестокост, отмъстителност, липса на интелект, и други, които са плод на средата- липса на трудови навици, лоши родители- пияници, престъпници, готованковци, склонност към употреба на алкохол, наркотици и др. упойващи вещества. Санкциите трябва да се завишат, никаква милост не може да има- такъв извод, че държавата "пращала децата си в затвора до живот" е израз на самарянство, религиозна загриженост и остатък от старото време, когато децата и жените бяха третирани по специален начин, като обект на "специални грижи от социалистическата държава". А къде отива върховният принцип на правото, един от най-важните- равенството? Без равенство няма справедливост. Това са неща, казани още в древността от мислителите- древните гърци- най-вече- и римляни. Социалната зрялост е социалистическо понятие- дайте да се грижим за децата, те са "наши", тоест на Партията- дори и когато вършат убийства, жестокости, изнасилвания, грабежи, престъпления с особена жестокост и извращения. Затова бяха създадени специални домове за такива "деца", които иначе са убийци и явни престъпници. Старото самарянство се трансформира в социалистическо милосърдие. Още не можем да се отървем от него, според формулата на Збигнев Бжежински, трябва да чакаме още поне 15 години- колкото време е бил комунизмът, толкова време трае процесът на преодоляване на неговите зловредни последици.
2
Сталкер
|
нерегистриран
05 февруари 2020, 21:59
2
0
То не ни е първица. ЗЗДържавата, ЗИДЗЗД, ЗИРазбойниците и пр.
1
RRR
|
нерегистриран
05 февруари 2020, 20:57
8
-1
Докато парламента и МС са пълни с популисти, а не с професионалисти, нормотеорчеството ще е в калта.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно