Проф. Анелия Мингова:
Отношението към съдебната система е най-добрият тест за управляващите
През последните 8 години проф. д-р по право Анелия Мингова на два пъти предприе рязка промяна на житейското си поприще. От дългогодишен университетски преподавател по най-сложния и значим предмет за всеки юрист – граждански процес през 2001 г., тя директно влезе във висшата политика – два мандата народен представител от парламентарната група на НДСВ. Още с влизането си в парламента Мингова бе излъчена за председател на правната комисия – като признание за високата й квалификация и безспорен авторитет. В 39-ото НС тя участва и в комисията за промяна на конституцията, а през 2005 г. стана председател на парламентарната група на НДСВ.

Проф. Мингова, как човек с такава успешна кариера се решава да смени рязко попрището си, и то на два пъти за кратък период – университетски преподавател, изтъкнат политик, член на ВСС? И как се отразява това на живота му?
Спомням си онзи герой на Алберто Моравия, който не могъл да познае улицата, на която живее, собствения си дом, защото пропуснал да слезе на обичайната спирка и тръгнал към къщи от обратната посока. Така обаче погледнал на собствения си живот от друг ъгъл, по различен начин.
Героят на Моравия променил посоката случайно. Аз пък съвсем съзнателно реших, че трябва да приема предизвикателствата, които съдбата ми предлага и да търся нови измерения за житейския си и професионален път. Мисля, че не сгреших. Политиката ми даде безкрайни възможности да виждам и да правя нещата от живота по нов начин, научи ме на позитивизъм, срещна ме с невероятни хора, помогна ми да позная по-добре самата себе си, позволи ми да усетя по-близо десетки индивидуални човешки болки и желания, на които, не знам доколко успях, но поне се опитах да помогна. Мисля също, че си тръгнах от политиката, преди тя да е успяла да "надвие" чувството ми за справедливост с усещането за непогрешимост и преди рутината да е преборила стремежа.
Новото ми поприще в "правителството" на съдебната власт възприемам по-скоро като продължение на личностния ми път в същата посока. Макар че на пръв поглед става дума за друга обществена сфера и съвършено различна дейност. Като член на Висшия съдебен съвет и негов представляващ, аз, а и останалите ми колеги, имаме не само високата отговорност да изграждаме политиката на съдебната власт, но и да преборим инерцията на общественото мнение за правосъдието. Участието ми в законодателната власт, изграждането на държавнически подход при вземането на решения сега ми помага по-добре да осмислям ролята си във ВСС и по-лесно да стигам до верни изводи в работата си.

Дали ще се чувствате бездейна сега, ако решите отново да се ограничите само с преподавателска и научна работа?
Усещането за "бездействие" може да дойде само когато човек се занимава с нещо, което не желае. Иначе всяка дейност, която е плод на съзнателен избор, мобилизира цялото внимание на човек, усилията му, творческото му начало.
Аз никога не съм напускала преподавателското поприще. През всичките тези години продължих да се "зареждам" с енергия от бъдещите юристи – студенти на Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

С какво този нов, постоянно действащ ВСС, е по-добър от предишния? Какво същностно се промени след неговия избор преди година и половина?
Сегашният ВСС е първият постоянно действащ орган за управление на съдебната власт. И това не означава просто, че 25 човека не работят другаде и получават заплати само като членове на съвета. Това означава коренна промяна на статута му и начина на функциониране. Несъвместимостта с упражняването на друго занятие и най-вече със заемането на магистратска длъжност позволява на всеки член на съвета, който е бил съдия, прокурор или следовател да се "дистанцира" от предишната си работа, да погледне на магистратската професия отстрани, от друга гледна точка. Това отдалечаване дава възможност за безпристрастност при вземането на решения, за обективност и независимост, необвързаност от съсловна принадлежност. А всичко това е изключително важно за ефективното управление на системата.

Правил ли е ВСС проучване дали се ползва с доверие сред работещите в съдебната система? Предишните съвети бяха укорявани, че са конюнктурни, този набира противоположни упреци – че е откъснат от гилдията и не е наясно с действителните проблеми на системата.
Подобни упреци нямат никакво основание. В крайна сметка конституционният механизъм за излъчване и избор на членовете на съвета е същият както досега, кандидатите са номинирани от същите органи и от същите професионални общности. И четирите конституционни промени от последните години не засегнаха механизма на създаване на органа.
Пак ще повторя – наблюдаването за известна "отдалеченост" от магистратската професия дава само положителни резултати в работата на ВСС. Нещо повече, убедена съм, че е много добро решение във ВСС да се съберат на едно място юристи с различен професионален опит – едните, които преди това са били магистрати, и идващите от други професионални юридически общности – адвокати, преподаватели, научни работници и т.н. По мое убеждение тезата "съдии да управляват съдии, прокурори – прокурори" и прочее, би довело до изкривяване на образа на истинските проблеми пред съответните общности и механизма за решаването им. Това би капсулирало още повече съдебната система.
Освен това, не е възможно всички да ни харесват и да са доволни от нашата работа. Точно обратното – действията ни често са рестриктивни спрямо определени магистрати, спрямо определен тип поведение, несъвместимо със закона и морала. Не може да са доволни онези магистрати, на които съветът е наложил дисциплинарна санкция. Няма да са доволни и тези, за които е най-важно да запазят изграденото статукво, ако нашите решения и препоръки за тях са заплаха за навиците и привичките им.

Какво бихте казали, ако чуете обвинения от магистратските среди, че ВСС е ретрограден, бюрократичен, че повечето членове на съвета не се канят да се върнат в съдебната система (защото са пред пенсия) и не си задават въпроса как ще гледат колегите си в очите.
Най-малко към такива упреци бих останала равнодушна. Напротив, този състав на ВСС доказва, че е решен да разчупи утвърдени клишета. Ето например, за да помогнем за преодоляване на проблемите при движението на делата, особено на тези с висок обществен интерес, започнахме да изпращаме екипи от членове на съвета на място в съответното съдебно звено, за да проучат всички обстоятелства пряко, в директен контакт с магистратите, да потърсят конкретните причини при забавяне, отлагане или връщане на делата. На базата на това те ще изготвят и анализ на проблемите и ще предложат конкретни мерки. Тези проверки нямат за задача непременно да търсят "виновни", а да ни направят съпричастни с проблемите на действащите съдии, прокурори и следователи.
Друга инициатива, чиято цел е да се "доближим" максимално до реалните проблеми на магистратите, са изнесените заседания на съвета в съответните региони с участие на колегите по места – според спецификата на проблемите. Вече проведохме три изнесени заседания по апелативни райони, на които обсъдихме причините за незаконосъобразно прекратяване на съдебната фаза и връщане на делата за доразследване. Искам да подчертая, че при решаването на всеки такъв въпрос ВСС търси активното съдействие от самите магистрати и особено, от административните ръководители. Затова и създадохме специална работна група, която ще функционира постоянно, за да следи и обобщава ежемесечно постъпващата информация от ръководителите за движението на делата с особен обществен интерес.
Членовете на ВСС, които преди това са били действащи магистрати, са хора с безспорен авторитет сред колегите си. Някои от тях след приключване на мандата на съвета, могат да разчитат на добра професионална перспектива до пенсионирането си. За други членството във ВСС е към края на професионалната им кариера и няма нищо по-логично сега те да отдадат и приложат своя професионален и житейски опит именно в органа за управление на съдебната власт.

ВСС трябваше да гарантира, че кариерното развитие на магистратите ще се подчинява на ясни професионални правила, че всяка кандидатура ще се проучва обстойно, вместо да се гласува на доверие. Оказа се обаче, че дори атестациите при преназначаване не могат да бъдат достатъчно диференцирани, всички кандидати са отличници, а членовете на съвета нямат преки впечатления от тях...
Обезпечаването на съдебната система с добре подготвени кадри е свързано и с реални гаранции за кариерното израстване на най-добрите. Само така в системата ще останат тези, за които професията не е само работа, но и призвание. Те трябва да имат доверие в системата, да са убедени, че почтеността, усърдието, компетентността им ще бъдат възнаградени. От друга страна, чрез ясни и коректни правила за кариерното израстване, ще се повиши и общественото доверие в съдебната власт – гражданите ще знаят, че в системата не само са постъпили най-добрите, но и са останали най-добрите.
През изтеклата година имахме тежка и отговорна задача да попълним повече от 250 незаети щата в съдебната власт. Поставихме си цел да извадим на светло всички незаети бройки и да обявим конкурси за тях. Постарахме се да минимизираме някои недотам прецизни законодателни решения в материята на конкурсите. Мисля, че успяхме. Така например при тълкуването на закона акцентирахме върху действителните професионални и морални качества на конкретния магистрат пред формалните количествени критерии, изразяващи се в приоритета на съответния ранг и стаж. Но само със законова промяна може да се предотврати субективизмът при оценяването от помощните комисии, които в момента включват колеги на атестирания кандидат от същото звено. Ние сме предложили такава корекция в закона.
Всъщност резултатите от обжалването на нашите решения пред ВАС потвърди, че правилно тълкуваме и прилагаме закона.

Голямо предизвикателство са изборите на ръководните кадри, чиито мандати изтичат скоро. Твърди се, че Европа ще ви наблюдава под лупа при новия избор. Вие как се подготвяте да преминете този тест?
Проблемът е сериозен, защото избор предстои за голямата част от ръководните позиции в съдебните звена. Това съсредоточаване във времето се дължи на конституционната промяна от 2003 г., с която се предвиди административните ръководители да имат петгодишен мандат и не повече от два мандата на съответната длъжност, които може да са последователни.
Съзнаваме, че сме под прицела на общественото внимание. Съзнаваме и колко е важна ролята на административните ръководители, затова взехме решение да каним всеки кандидат на открито заседание на съвета, където той ще може да изложи своята концепция за бъдещата си дейност, а членовете на съвета – да придобият лични впечатления за него.

А как ще коментирате упоритите слухове, че шефските постове в системата са обект на покупко-продажба – стига човек да има подходящата сума, с която да мотивира нужния брой членове на съвета?
 При всеки конкурс у нас редовно се появяват подозрения за купуване на постове и длъжности. Припомнете си само какво бе написано и изговорено по повод на последния нотариален конкурс. Или за конкурса за административните съдии. В сайтове се сочеха даже и суми – 50 000 лв., 100 000 и т.н.
Едва ли ще ми повярвате, ако ви кажа, че категорично изключвам да има опити за купуване на длъжности. Но при този състав на ВСС съм категорична, че те ще бъдат безуспешни. Нека освен това си дадем сметка, че е много трудно да бъде купен колективен орган, който взема решенията си с минимум 13 гласа "за", както ВСС. Още повече, че съветът заседава публично, пред очите на журналистите, които също ще имат възможност да изслушат концепцията на всеки кандидат за ръководител.

ВСС се зае с приемането на общ Етичен кодекс на магистратите, всъщност той е общ за всички в съдебната система – съдии, прокурори, следователи, съдебни служители, членове на ВСС и инспектори. Възможно ли е да има единен етичен кодекс за толкова разнородни длъжности?
Това е една от добрите идеи на ВСС – да се създаде единен етичен кодекс на магистратите. И тя срещна одобрението на мнозинството от магистратите, а също и сред неправителствените организации, които участват в сформирания към Комисията за борба с корупцията и професионалната етика Граждански съвет. Тази идея беше възприета с одобрение, очаквана и следена и от европейските ни партньори. Самият проект беше подложен на широко обсъждане и във всички звена на съдебната власт. Работната група по създаването на кодекса обсъди всички предложения и повечето възприе.
Съпротивата срещу създаването на единни правила дойде от средите на Съюза на съдиите и според мен се корени в криворазбраното чувство за съсловна принадлежност. Вярно е, че изискванията за поведението на магистрата са различни според това дали той е съдия, прокурор или следовател, но също така е вярно, че въпреки различията преобладават общите поведенчески норми.
Нека уточня, че етичните правила за съдебните служители са оформени съдържателно в отделен документ, тъй като отчитаме разликата в статута на магистрата и този на служителите в администрацията на съдебната система. Важно е обаче, че този ВСС за първи път артикулира необходимостта от създаването на задължителни етични правила за поведение и на съдебните служители. Те вече са реалност, могат да се видят на сайта на ВСС.

Чуха се съображения на Консултативния съвет на европейските съдии, че не може административен орган, който налага наказания, да приема етични правила, както и че е недопустимо да се смесват дисциплинарната отговорност с етичните норми. Познават ли се европейските стандарти и спазват ли се те?
Проблемът не е в това кой приема етичните правила. И според действащия закон правилата за професионална етика, приети от съсловните организации, се утвърждават от ВСС, за да станат задължителна норма на поведение. Дори и в момента тяхното нарушаване е формулирано като дисциплинарно нарушение, което води до санкция.
Възраженията, които се чуват, по-скоро се обясняват с опасенията, че ВСС може да наложи на магистратите определени правила. Тази опасност обаче не е реална – вече казах колко открито и прозрачно бяха изготвени те. Разбира се, за да станат задължителни за магистратите и неспазването им да води до санкция, е нужна промяна в Закона за съдебната власт, която да включи в правомощията на ВСС приемането на такива правила.

Разбират ли според вас политиците проблемите на съдебната власт? Правилно ли се задават основните теми и правилно ли се разговаря с Брюксел?
Виждам желание и стремеж за разбиране. Въпреки че сред всеки пореден доклад от Брюксел всяка от властите като че ли прави опит да прехвърля отговорност. Не е лесно да се видят камъните в собствената градина. Но без да осъзнаем, че сме в една лодка и без веслата на всички да се движат ритмично и в една посока, няма да стигнем желания бряг.
През последните месеци наблюдаваме добро взаимодействие между властите. ВСС участва активно при изготвяне на графика за неотложните мерки на правителството и съдебната власт, допълващи Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, работим съгласувано и в диалог и се надявам, че това неизбежно ще даде положителен резултат.

Правилно ли например разчетохме последните критики, с които ни спряха парите по еврофондовете. Дали това стана заради липсващите присъди или заради основателните подозрения за политическа намеса при разпределяне на парите. Давам пример: бизнесмен, финансирал управляваща партия при заобикаляне на закона, печели проекти и получава финансиране. Какво тук повече дразни Брюксел – липсата на присъди или ненаказуемата политическа корупция?
Логично е – основният проблем е там, където първоначално администрацията е дала дефект. Правораздаването по принцип е призвано да се намесва в едни обществени отношения само когато те не протичат правилно и законосъобразно, т.е., когато се е появил някакъв проблем, който не може да бъде решен по обичайния механизъм.
Освен това, нека не забравяме, че в държавната администрация са създадени много звена за контрол върху различните видове дейности. Точно тези звена са предходни, преди да стигне проблемът до съдебната власт. Те трябва да поемат отговорност и да посочат данни, които са годни за разследване. А разследването, както знаем, все по-малко се извършва от съдебната система. Опасенията ми са свързани с новосформираната разследваща полиция, на която основно ще падне тежестта – нейният капацитет, който тепърва ще се изгражда, няма да позволи скоро да видим реални резултати. Какво да направи един съдия или дори един прокурор без годен фактически и доказателствен материал.
От друга страна, аз не мисля, че е правилно да се твърди, че правосъдието не работи по въпроса – има внесени обвинителни актове, има и присъди за злоупотреби по фонд "Сапард". Това доказва, че съдебната система си върши добре работата, когато е подготвена от другите две власти. Разбира се, има какво още да се желае по движението и резултатите по знаковите дела, които обществото "помни" и "следи".

Защо ВСС наложи ембарго върху информацията за дисциплинарните производства? Защо се стигна дотам прокуратурата да търси сметка от главния инспектор Ана Караиванова дали не е "издала" данни от проверка на инспектората и дисциплинарно производство? Не беше ли идеята администрацията, включително ВСС и инспектората, да работят при условията на публичност и прозрачност?
Една от функциите на ВСС, която се следи с особен интерес от обществото, от Брюксел, а и от самите магистрати, е дисциплинарната дейност. Ние сме амбицирани да проявяваме нетърпимост към извършителите на дисциплинарни нарушения. Това действа и дисциплиниращо върху магистратите и предотвратява извършването на нови нарушения, удовлетворява чувството за справедливост на останалите, които в крайна сметка имат право да искат разграничаване.
Едва ли има друга държавна институция, която да функционира по-прозрачно и открито от ВСС. Нашите заседания са публични, те се следят пряко от представители на медиите. Бих искала да подчертая, че някои от дисциплинарните дела са стартирани след материали в медиите. Що се отнася до дисциплинарните производства – законът забранява да се огласяват конкретни данни до тяхното приключване. А иначе – ние имаме електронен регистър на тези производства, който е достъпен на нашия сайт и се обновява ежемесечно.
По отношение на правилата за публичност в действията на инспектората и отговорността му за правомерно или неправомерно изнасяне на данни, не е моя работа да ги коментирам.

Какви са отношенията на ВСС и инспектората? През април първият доклад на инспектората за връщането на делата бе разкритикуван за правописни грешки, а наблюдатели съзряха в това страх на съвета от истинско разравяне на проблемите на съдебната власт.
В работата на институциите, както и в отношенията между тях, най-важно е да се постигне баланс. С взаимни усилия между ВСС и създадения към него инспекторат мисля, че вече го постигаме.
Неизбежно е понякога да има и напрежение. Но ВСС не е трибунал. Стремим се да уеднаквяваме дисциплинарната си практика, така че всяко наказание да е адекватно на нарушението, като внимателно преценяваме и личността на извършилия го магистрат. Само така могат да бъдат постигнати целите на дисциплинарната репресия.

От известно време се коментира, че след следващите избори новите управляващи ще направят всичко възможно да подменят предсрочно ВСС и да си създадат свой съвет. Вашето мнение?
Няма по-добър тест за следващите управляващи, които и да са те, от отношението към съдебната система и ВСС. На този ВСС и инспектората към него се възложиха много обществени очаквания, следи го Брюксел. И с основание. Амбициите на политическата класа да подчини съдебната власт не са от вчера. Тя все още не може да се освободи от посттоталитарния синдром да възприема тази власт като доведено дете на демокрацията.
Но политиците са длъжни да знаят, че тези, които са направили трудния избор да служат в храма на Темида с чувството за мисия, са хора достойни, почтени и скромни. Те са обречени всеки ден да вземат сложни решения, да търсят с чувствителните везни на своята съвест крехкото равновесие на закона със справедливостта, да се будят нощем от съмнения, да посрещат неизбежните упреци от едни и натиск от други, да не обръщат гръб на изкушенията, а да ги гледат в очите, защото само така могат да ги преодоляват и да останат чисти пред децата си. Тези хора трябва да получат заслуженото доверие и респекта на обществото. И трябва да имат увереността, че в лицето на ВСС имат партньор, гарант и съмишленик това да се случи. А това означава, че е нужно да си свършим работата – включително и да освободим системата от тези, на които мястото им е някъде другаде под слънцето. Трябва да имаме възможността спокойно и с достойнство да го направим.
 

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
5
******************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 08:54
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
4
Ясен
|
нерегистриран
10 май 2009, 09:03
0
0
Каквато държавата, такова и ВСС-то.
3
ВСС знае...Как така знае за 2500 и си трае?
|
нерегистриран
19 април 2009, 12:52
0
0
Едва ли са много читателите на "Правен свят", които не знаят!?за тоталния провал на Парламентарната комисия за борба с корупцията във войната срещу "онези" 27 500 купени дипломи за висше образование.
Тази война продължи около пет години и завърши в полза на висшистите менте: предварителното производство бе прекратено, въпреки че най-малко 2500 собственици на такива дипломи (според неофициалната статистика на депутатите от антикорупционната комисия) вече си вадят хляба като съдии, прокурори, следователи или адвокати.

как така се знае за 2500 и си трае?
2
браво на адвокатите
|
нерегистриран
06 април 2009, 22:33
0
0
Много добре са се ориентирали адвокатите-да къдруват магистратите.Така по-лесно ще им върви практиката!Като молителят е с представител от кантората на член на ВСС/бланка с име дори/хем ще се уважи бързо,бързо,хем няма да е нужно дори да намекват за имотна облага,камоли да трябва да я дават...ДА-А
1
браво на професорката
|
нерегистриран
10 март 2009, 12:42
0
0
адвокатите ще определят професионалното развитие на съдиите, при това анонимно!!! А съдиите ще бъдат независими от адвокатските попълзновения?! Ама така е, когато професори започнат да ламтят за съдийски постове
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно