Левон Хампарцумян: Нямаме резерви за многогодишна "кръгова отбрана"

Г-н Хампарцумян, тези дни отново се чуха куп страховити приказки за настоящето и бъдещето на българската банкова система. Толкова ли са тежки пораженията от финансовата криза, че все още никой да не е в състояние да предвиди какво ще се случи след четири-пет месеца? И кое е по-страшно за вас като банкер – последиците от световната финансова криза или процъфтяването на сивата икономика в България, чиито мащаби достигнаха 25–30 процента от брутния вътрешен продукт?

Когато говорим за последиците от кризата, трябва да си даваме сметка, че това е най-сериозната финансова криза от седем-осем десетилетия насам. България няма как да не бъде засегната, защото ние сме част от европейската и световната икономика. В същото време обаче искам категорично да заявя, че сегашната ситуация няма нищо общо с катаклизмите отпреди 10–12 години. Тогава – говоря за 1996–1997 г. – размерите и дълбочината на кризата бяха съвсем различни.

Сигурен ли сте?

Разбира се. Днес нито един вложител в банка не е загубил дори един лев. Бизнесът може да изпитва трудности, но да се е чуло за масови фалити и затваряне на предприятия? Банковата система и държавата също са много по-добре подготвени отпреди десет години, защото имат резерви и са управлявани много по-консервативно. Що се отнася до най-опасните последици от кризата, аз мисля, че българската икономика няма да бъде засегната чак толкова в дълбочина. Проблемите биха дошли по-скоро от продължителността на кризата, защото резервите на държавата, корпорациите и на физическите лица не са разчетени за... многогодишна "кръгова отбрана", образно казано.

Значи нямаме кой знае какви шансове, ако кризата продължи пет-шест години.

Нямаме шанс да спасим света от икономическия и финансовия колапс. Но сме в състояние да вземем адекватни решения, които да сведат последствията от кризата до поносими размери у нас. Колкото до сивата икономика, според мен тя не е директна конкуренция на банковия сектор. По-скоро е макроикономически, етичен и криминален проблем.

Как да не е конкуренция, след като всяка година сивата икономика генерира "приходи" в размер на 12–15 милиарда лева?

Сива икономика има навсякъде, друг въпрос е какво правят т.нар. компетентни органи за нейното ограничаване. Говоря за прокуратурата, данъчните, икономическата полиция.

Искате да кажете, че превъртането на такива колосални пари по никакъв начин не се отразява на банковата стабилност?

Ако се разходите из полите на Витоша или пък минете край някое от модните нощни заведения в столицата, веднага ще си отговорите за какво се харчат парите от сивата икономика. Повечето от тези пари или се харчат за консумация, или се завъртат отново в някакъв престъпен бизнес.

Добре, ще ви попитам по друг начин: темповете, с които се лее бетон през последните десетина години, адекватни ли са на банковите кредити, получени за строителството на нови жилищни сгради, бизнес центрове и хотели? Неотдавна става известно, че ипотечните кредити са около 12 процента от брутния вътрешен продукт, т.е. около 8 милиарда лева. По официални данни обаче само в София се инвестират по 2 милиарда евро годишно в ново строителство...

Не бих казал, че българинът е задлъжнял кой знае колко много в това отношение. Открай време животът ни се върти около изграждането на собствен дом, така че придобиването на жилище чрез ипотечен кредит е по-скоро плод на разумно структуриране на семейния бюджет, а не поемане на риск на всякаква цена. И аз си мисля, че в сегашните условия на финансова криза повечето собственици на жилища срещу ипотека ще направят всичко възможно, но ще погасяват кредитите си и няма да останат на улицата.

Това с ограниченията на семейните бюджети е ясно. Но какво се случва, ако съпругът, примерно, го съкратят и фамилията "увисне" само на една заплата?

Би било хубаво, ако при тегленето на ипотечен кредит е бил разигран и такъв сценарий. Аз обаче си мисля, че самите банки също няма да останат безучастни и биха били склонни да преструктурират кредита по схема, приемлива и за двете страни.

Значи не сте се засилили, ако мога така да се изразя, да ставате крупни играчи в бизнеса с недвижими имоти?

В никакъв случай. Ако става дума за добросъвестни длъжници, които изпитват временни затруднения и по обективни причини не са в състояние да обслужват кредитите си, банката не би трябвало да откаже съдействие при търсенето на изход от ситуацията. Но, ако става дума за недобросъвестни хора, които са взели кредит с идеята да не го връщат, тогава подходът би бил друг. За щастие обаче този "контингент" е незначителен.

В средата на февруари Съюзът на архитектите и камарите на нотариусите, строителите и предприемачите се загрижиха за хората, които са ипотекирали единственото си жилище. Отначало се чу, че идеята е за налагане на едногодишен мораториум върху лихвите на забавените плащания. По-късно стана ясно, че четирите браншови организации са имали предвид нещо съвсем друго: въпросните единствени жилища да не бъдат продавани чрез съдебни изпълнители. Вие какво мислите?

Става дума за същата онази индустрия, която по времето на икономическия бум не бе ограничавана от никого и бе свикнала да работи с трицифрени норми на печалба – 100, 200, 300 процента, докато банките работят с надбавки от 3–5 на сто. По същата тази логика аз бих попитал "Защо строителният бизнес не се оказа далновиден и не задели малко бели пари за черни дни?" или "Защо нотариусите и архитектите не демонстрират своята загриженост към собствениците на едно жилище, като... намалят драстично своите хонорари?".
Общоизвестно е, че строителството е един от отраслите, които пострадаха най-тежко от кризата, докато банковата система – образно казано – засега се разминава само с леко напрежение. Това обаче в никакъв случай не означава, че трябва да прехвърляме проблема от болната на здравата глава. На всичкото отгоре аз все още не знам да има масов проблем с изплащането на вноските по ипотечните кредити. Мисля, че идеята за какъвто и да било мораториум преследва и една друга, доста по-дългосрочна цел: космическите норми на печалба на строителните предприемачи да се запазят и по време на кризата.

Това възможно ли е?

Категорично не.

А вярно ли е, че от разпродажбата на ипотекирани жилища чрез съдебен изпълнител никой не печели?

Какво имате предвид?

Примерно аз съм теглил 100 000 евро за тристаен апартамент, но не мога да го изплатя. Съдебният изпълнител обявява апартамента на търг за 50 000 евро, но го продава за... 30 000, защото няма желаещи да наддават?

Значи реалната пазарна цена на това жилище към датата на продажбата е... 30 000 евро.

Като банкер правите доста интересна интерпретация на казуса.

Нали разбирате, че по време на строителния бум пазарът на недвижими имоти не е бил ограничаван от държавата? Защо сега точно строителните предприемачи очакват от държавата "чадър" или финансови инжекции? Никой не е предполагал, че ще ни връхлети световна криза, но открай време е известно, че в строителния бизнес добрите и лошите периоди се редуват достатъчно равномерно. Така че прогнозите са достатъчно достоверни, стига да има кой да ги прави. Абсурдно е да изградиш бизнеса си върху модел, в който е заложен 40 процента ръст на цените всяка година. Това по-скоро би трябвало да е изключение от правилото.

Имаше нещо... гнило в пазара на недвижими имоти напоследък.

Това е така, защото той се определяше не от търсенето и предлагането на жилища за българите, а от интересите и възможностите на частните фондове, на заможните западноевропейци и руснаци... Тоест – добрата новина около кризата е, че каквито и да са купувачите, активите са в България. А пазарът оттук нататък ще бъде длъжен да се съобразява с финансовите възможности на българите. Така ще бъде по-лесно човек да си намери добро жилище на приемлива цена.

Вярно ли е, че последиците от кризата щели да са още по-жестоки, защото две трети от българските банки са собственост на западноевропейски кредитни институции? А пък държавата била заложник на чужди финансови интереси?

Кой твърди подобно нещо?

Ами... злите езици, например.

Злите езици помнят ли опита отпреди десетина години, когато банките бяха 100 процента национална собственост? И когато тези банки фалираха толкова колективно, че допринесоха съществено за криза, струваща около 40 процента от брутния вътрешен продукт? Без да влизам в излишни детайли, сигурно има чужди банки, които преди кризата растяха истерично, а днес се свиват истерично. Гръбнакът на банковата система обаче, в това число и нашата институция, продължава да бъде социално отговорен към икономиката на страната. А материалният израз на тази отговорност е продължаващата подкрепа на бизнеса на лоялните ни клиенти.

Още една провокация с източник "злите езици": валутният борд. Изживял ли е той времето си, или все още ни е необходим?

Ако погледнете какво се случва с парите на съседите, ще видите, че валутният борд е едно от най-големите ни постижения във финансовата сфера. Естественият изход от борба е влизане в Европейския паричен съюз и въвеждане на еврото като законно платежно средство. И колкото по-скоро това се случи, толкова по-добре за България.

Има ли някакви срокове или този път ще ни приемат, когато наистина сме готови?

Конкретни срокове няма. Разбира се, първо трябва да влезем в ERM II (обменно-валутния механизъм на ЕС – б.а.) и да изпълним редица други изисквания, което не означава, че трябва да се бавим излишно дълго. Преодоляването на последиците от кризата доказва, че бъдещето ни е в Европейския паричен съюз, защото общият фронт на защита, който еврото предлага, не е по силите на нито едно национално правителство.

Германия е средно голяма икономика?

А каква е в сравнение със САЩ, Япония или Китай?

Има ли поне един негатив, който ще ни донесе въвеждането на еврото?

Детската мечта на политиците по света е да имат печатница за пари в мазето на партийната си централа. Тоест – когато им дотрябват пари, просто слизат два-три етажа надолу и натискат копчето. Валутният борд на практика е механизъм, който лишава политиците от тази играчка. Разбира се, частична компенсация на това са извънплановите бюджетни излишъци: веднъж в неделята, ако си слушал, ти дават любимата играчка за два-три часа. С присъединяването към Европейския паричен съюз този тип заместители на печатниците за пари стават абсолютно безперспективни.

Каква жестокост – не само ще лишат политическия ни елит от любимите му "играчки", ами ще убият и детската му мечта...

Ако погледнем сериозно на въпроса, аз лично не смятам, че една държава с 30–40 милиарда евро брутен вътрешен продукт може да води собствена монетарна политика. Тоест – от чисто рационална гледна точка за България е по-добре да принадлежи към една по-голяма валутна зона.

А правилно ли е според вас правителството да раздаде прословутите 5,6 милиарда лева от излишъка на седем министерства и четири държавни агенции? Не беше ли по-разумно тези пари да бъдат вкарани по някакъв начин в реалния бизнес, както направиха правителствата на САЩ, Франция и Германия, да речем?

Ние нямаме нито една корпорация, която да е сравнима с размера и структурата на корпорациите в САЩ и Западна Европа, които получиха директна помощ.
Освен това ни липсват технически възможности и кадрови потенциал. В България има около един милион активни фирми, така че кой би бил този чиновник или кое би трябвало да е ведомството, което ще реши кои фирми имат нужда от директна финансова помощ и по какви критерии ще се предоставя тя? Разумен подход може да бъде например следният: правителството формулира конкретни цели, след това разработва съответните програми и правила, а накрая избира механизъм за разпределяне на парите – през банките, но със запазване на контрола на държавните агенции и министерствата върху постигането на целите.

Значи лошо няма, че милиардите ще се разпределят "на дребно" от държавните чиновници.

Очевидно е, че има някои въпросителни върху капацитета на държавата в усвояването и разпределянето на пари, но какво да се прави.

Но нали вие, банкерите, точно с това се занимавате – с оценка на риска и с подпомагане на проекти? Някой канил ли ви е на разговор по темата за най-рационалното усвояване на бюджетния излишък?

Има един, засега относително малък проект – Банката за развитие, но там първият транш, доколкото си спомням, е около 300 милиона лева.

Всъщност не смятате ли, че вашият бизнес седи някак встрани от еврофондовете?

Това не е напълно вярно, защото и ние ползваме пари по някои европейски програми. Но ако правителството – това или следващото, реши да подобри имиджа и капацитета за използване на европейските фондове, банковият сектор със сигурност има с какво да помогне.

Ще ви задам един неприличен въпрос. Аз примерно съм министър на регионалното развитие и трябва да разпределя два милиарда евро. Отварям процедурите и кандидатстват 250 фирми. Мога ли да се обърна към Асоциацията на банките в България и вие да ме посъветвате на кои фирми може да се разчита и кои са... неблагонадеждни от ваша гледна точка?

Най-вероятно няма да ви предоставим подобна информация, защото съществува банкова тайна. Но ако има публични пари, които трябва да отидат в конкретен сектор или определен вид бизнес, примерно – енергийна ефективност, малки и средни предприятия, хранителна индустрия и т.н. – банките биха могли да вземат тези пари "на едро", след което да ги разпределят по критериите, определени от правителството. Защото съвременното правителство трябва да се занимава с правенето на политики и разработването на правила и регулации, а не с директно управление на парични потоци. За съжаление обаче административната неопитност, понякога не особено високата компетентност и, може би, някакви корупционни изкушения "тласкат" дори висшите чиновници към микромениджмънта на европейските програми. Всъщност, защо трябва да делим парите на европейски и български? И докога българските пари можем да си ги крадем, пък над европейските да бдим като орли? Че нали и ние сме вече граждани на Европейския съюз, които редовно си плащат данъците и вноските към Брюксел?

А кредитирали ли сте фирма заради европроект, който после е бил отхвърлен от... министерството на господин Хикс? Каква е процедурата в подобни случаи?

Процедурата е много "елементарна": ние помагаме проектът да бъде разработен така, че да просъществува и без субсидията по линия на еврофондовете.

Питам, защото за мен е нелогично един проект да мине през вашата "цедка", пък да бъде отхвърлен от някакъв незнаен чиновник с две години трудов стаж зад гърба си.

Компетентността и капацитетът на чиновничеството и на банковата система са абсолютно несравними. В нашата сфера работят 30 000 души, които са профилирани в оценка на риска, управление на проекти, финансов мениджмънт, контрол и т.н.

Страдате ли още, че наказателната лихва при предсрочно погасяване на потребителските кредити бе отменена?

Чак да ми е мъчно... Не, не бих казал, въпреки че и в този случай става дума за популизъм. Първо – тази лихва не е наказателна.

Защо тогава й е излязло такова име?

Читателите на "Правен свят" най-добре знаят, че договорите трябва да се спазват. А кредитът е вид договор, с който аз съм поел ангажимента да намеря ресурс, примерно 100 единици, които след една година трябва да върна с 10 процента лихва. За да си покрия разходите и да спечеля, аз ви предоставям тези 100 единици с 15 процента лихва. Вие си правите сметките и ако условията не ви устройват, просто не подписвате договора. Но, ако го подпишете и ми върнете на третия месец 102 единици, другите осем аз откъде ще ги взема? Ето тази разлика донякъде се компенсира от таксата за предсрочно погасяване, в която аз не виждам нищо осъдително. И аз искрено се надявам, че новият закон за банките и кредитното дело, който е базиран на конкретна европейска директива, ще направи тази компенсация разумна – от гледна точка на банките, и приемлива – от гледна точка на клиентите.


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
5
************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 08:52
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
4
**********
|
нерегистриран
20 октомври 2012, 20:59
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
*****
|
нерегистриран
18 октомври 2012, 20:15
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2
****************
|
нерегистриран
03 май 2012, 13:54
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
Армен
|
нерегистриран
24 март 2009, 10:38
0
0
Кой е Левон Хампарцумян, не се разбира освен, че е банкер.
Вместо въпроси към него, има тези на журналиста.
Така и не се разбира как ще се отрази световната икономическа криза върху вредите от сивата икономика у нас.
Защо сивата икономика и нейните приходи се сравняват с банковия сектор и каква е връзката помежду им.
Какви са приходите на банковия сектор щом сивата икономика има приходи от 12-15 милиарда лева? Няма отговор.
Колко дава банковия сектор на държавата, щом сивата икономика не дава нищо?
Каква конкуренция може да има между банковия сектор и сивата икономика?
НЕ СТАВА ЯСНО.
При ипотечни кредити от 8 милиарда лева, което не е постоянно число, само в София журналиста, се инвестират годишно по 2 милиарда лева в ново строителство. Какво чудно. В София живее 2/3 от работоспособното население на държавата. Къде е проблемът. Има намек от журналиста, че инвестициите в строителството са от мръсни пари. Но банкерът какво общо има с това. Банкерът не е контролен орган в строителството, нито е НАП. Той си говори за кредитите.
Банкерът сам поставя проблема за необоснованата печалба в строителството, за разлика от тази в банковия сектор и за действителната пазарна цена на имотите.
Последният въпрос изобщо не е неприличен, както си го квалифицира журналиста, а разкрива пълно непознаване на материята от журналиста.
Въпросът е защо държавата директно управлява парични потоци.
Журналистът трябваше да пита как е в другите държави, там има ли роля банковия сектор, в какво се изразява и пр.
Непознаване показва и въпросът за финансирането на проекти от банковата система, за разлика от еврофондовете, таксата за предсрочно погасяване при договорите за кредит и пр.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно