"Аз съм съдия – това е начин на мислене и поведение."
Александър Арабаджиев за същността на професията
 
 
"При Сашо мисълта мисъл ражда."
Проф. Живко Сталев за съдия Александър Арабаджиев
ПРЕДСТАВЯНЕ |
ИНТЕРВЮ |
ПУБЛИКАЦИИ |
Българинът, покорил Олимп на правораздаването

Със заместник-председателката на Европейския парламент Даяна Уолис и реферандера д-р Александър Корнезов при първото обсъждане в ЕС на предизвикателствата на Стокхолмската програма в София през септември 2009 г.

След присъединяването ни към "европейското семейство" от 1 януари 2007 г. Александър Арабаджиев стана първият български съдия в Съда на Европейския съюз – една институция, която за някои е своеобразен Олимп на правораздаването.
 
62-годишната история на Съда в Люксембург е низ от метаморфози – от миротворец след Втората световна война до гарант за сбъдване на днешната мантра за оцеляване на демократичните ценности - "превръщане на Европейския съюз в територия на свобода, сигурност и правосъдие за гражданина". 
 
Предизвикателството да стъпиш на този "Олимп" е невероятно и  българинът Александър Арабаджиев се справя достойно и впечатляващо до днес вече втори мандат.
 
За първия мандат бе излъчен от правителството на Тройната коалиция през 2006 г. с премиер Сергей Станишев. През 2009 г. съдия Арабаджиев бе удостоен от президента Георги Първанов с най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" първа степен - за изключитeлeн принос към евроинтеграцията на страната.  

А, след като с летящ старт си създаде авторитет сред магистратската общност в Люксембург, през 2012 г. съдия Арабаджиев, без никаква конкуренция, бе посочен от правителството на ГЕРБ, с премиер Бойко Борисов, за втори и последен възможен мандат като български съдия в Съда на Европейския съюз.

Подобно рядко срещано единодушие за качествата на един съдия, изразено от толкова различни правителства, само по себе си е своеобразен атестат за безспорния професионализъм на Арабаджиев. И парира всякакви нападки, че назначението му било политическо и шуробаджанашко. 
 
Пътят на битието  
 
Александър Арабаджиев е роден в Благоевград на 18 декември 1949 г. Зодия Стрелец. Стремежът към познание след седми клас го довежда до Английската гимназия в Пловдив, известна със строгия си пансионен режим, но и с отлична подготовка. Там открива "Бийтълс" и е първият, който занася "тави" на великата четворка от Ливърпул в родния си Благоевград. 

Следва дипломиране по право в СУ "Св. Климент Охридски" и начало на съдийската кариера през 1975 г. в Районен съд - Благоевград. В периода 1983 г. - 1986 г. е окръжен съдия в родния си град. 
 
Малко, но съществено лирическо отклонение... за любовта
 
В Благоевград Александър Арабаджиев среща голямата си любов Красимира Дойчинова. Познават се от деца, но животът ги разделил. Откриват се, когато и двамата вече са семейни: той - съдия, а тя - млад адвокат. Градът е Благоевград – център на територия, продавана от Коминтерна, залагана, ухажвана от соцрежима… Или, по думите на един политик – част от най-романтичната българска история.

Но любовта и приятелството са еднакви във всяка точка на света – градация на химия, инстинкти, интелигентност и интуиция. Колкото повече напреднеш в тази верига, толкова повече имаш основание да твърдиш, че си изживял любов. 

Тези две личности доказват, че могат да се борят срещу псевдо-соц-патриархалния модел. "Сватбата ни в Банско беше само с приятели, тайно от родителите ни, защото се разведохме, за да се оженим. Три дни яли, пили и се веселили… Чак на четвъртия ден се прибрахме", спомня си Красимира. 

И чудото става – щастливи, успели в професията, с много приятели.
Съвместният им живот е амбиция за амбицията и жертва за жертвата на другия. И нещата се получават. Тези хора не стават за рекламни лица на "мека топлина". Тяхното е жар – гори и пари… още!

Най-младият магистрат във Върховния съд
 

Качествата на съдия Александър Арабаджиев са оценени и през 1986 г., на 36-годишна възраст, той става най-младият член на върховната магистратура.

Попада в състав, чийто титуляр е изключителният цивилист Соломон Розанис (1919-2004 г.), когото и до днес определя като еталон за съдия. Арабаджиев споделя, че Розанис го тачел като роден син. Самият Розанис пък неведнъж е казвал, че харесва начина на мислене на Арабаджиев и неговата амбиция.

Вместо обичайната професионална завист Арабаджиев получава изключително уважение 
и доверие от по-възрастните и опитни колеги  във Върховния съд. Показателно е, че през 1991 г. именно върховните съдии го избират от своята квота за съдия в новосформирания Конституционен съд, където остава до 2000 г. В КС той също е най-младият член на състава, което не му пречи да остави звездна следа с култовите си за прехода решения и особени мнения.

Както всички съдии в КС от създаването му досега, и Арабаджиев е бил обвиняван в политически пристрастия и крайности по важни и възлови дела, на което той винаги е отговарял: "Аз съм съдия – това е начин на мислене и поведение."

Арабаджиев е докладчик и автор на решението по делото от 1992 г. дали ДПС е етническа партия, или не е. И същевременно – съдия, който остава на особено мнение по това дело. 
 
Юристи от Европа и САЩ изразиха удивление пред аргументацията му – веднъж като докладчик на Конституционния съд, че ДПС не е етническа партия, и втори път - пред особеното му мнение, че ДПС е етническа партия. 

На практика решение нямаше. Шест на пет бяха гласовете на конституционните съдии, един от тях получи инфаркт и не можа да участва в делото. Така или иначе, за да бъде обявена ДПС за етническа партия, според чл. 151, ал.1 на Конституцият трябваха 7 съдийски гласа в КС (половината плюс един), но един глас не достигна и ДПС остана законно регистрирана. Делото бе прекратено без да се отговори по същество на въпроса "Етническа и противоконституционна партия ли е ДПС?"
 
Основополагащо и емблематично е друго решение по доклад на Арабаджиев - конституционното дело за свободата на словото.
 
Пише го след най-трагичното събитие, което може да се случи в живота на един човек – смъртта на сина му Стоян при катастрофа. Затваря се сам – в планината. Решението му е преведено на повече от осем езика и е цитирано непрекъснато – от юристи в пледоарии и решения, от политици, от журналисти и др. А председателят на ВКС и конституционен съдия Иван Григоров заяви, че с това решение Александър Арабаджиев е вкарал България в Европейския съюз много преди 1 януари 2007 г. (още през 1996 г.)

В това знаково решение (№ 7/1996 г. по к.д. № 1/96) за даване на задължително тълкуване на чл. 39-41 от Конституцията под влиянието на нормите на международното право, Арабаджиев въвежда понятието "комуникационни права" и прави 
забележителна мотивация на тезата за свободата и нейните ограничения. Според Арабаджиев: Ограниченията "представляват същинският интерес в тези разпоредби и пораждат необходимост от тълкуването им." И още: 
- Правото на свободно изразяване не е абсолютно, "очертана [e] дистанцията, на която се намира от абсолютната свобода";
- Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако те накърняват права или законни интереси на други;
- Правото на свободно изразяване е основно и неотменимо;
- Балансът в конфликта между правото на свободно изразяване и ограниченията му е в полза на "ограничение на ограничението". 
 
Същественото в становището на Александър Арабаджиев е, че журналистът, който работи в средствата за масово осведомяване няма привилегии спрямо другите граждани. "Като прокламира изрично в отделна разпоредба (чл. 40, ал. 1) свободата на средствата за масова информация, и въвежда забрана на цензурата, Конституцията прави това не с цел да удостои тези институции (или работещите в тях журналисти) с някаква специална привилегия, която ги отличава от останалите в противоречие с принципа на равенство (чл. 6), а защото смята, че те имат и изпълняват една необходима обществена функция да предоставят информация на обществото като цяло…". (Това определение е цитирано и в Речник на основните понятия, ВГБ, ИК Труд, София 2005 г.)

Като конституционен съдия Александър Арабаджиев защити и правото на достъп до съд, подписвайки с особено мнение Решение №4/1999 г. по к.д. №31/1999 г.(виж прикачените файлове – б.а.) Делото е по искане на главния прокурор за отмяна на чл. 34, ал. 1 от Закона за застраховането (вече отменен) заради противоречие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. В особеното си мнение съдия Арабаджиев настоява да бъде преустановена честата практика на Народното събрание да обявява дадени административни актове за необжалваеми. Мнението му се споделя изцяло само от колегата му в КС Тодор Тодоров и частично и от Димитър Гочев и Георги Марков. Така с 8 на 4 гласа надделява мнението, че необжалваемостта на отказа за даване на разрешение за извършване на застрахователна дейност не нарушава нито Конституцията, нито Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Александър Арабаджиев е бил в Европейската комисия по правата на човека в Страсбург от 1997 г. до 1999 г. От 2001 г. е депутат в 39-то и 40-то Народно събрание от парламентарната група на Коалиция за България. Бил е член на постоянните комисии по правни въпроси и по правата на човека и вероизповеданията, на временната комисия за промени в Конституцията, наблюдател в Европейския парламент и член на постоянната делегация на НС към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. 

От 2002 г. до 2003 г. участва в Европейския конвент по изготвяне на Европейската конституция. За приноса му там изпратиха специални благодарности на българското правителство.
 

Извън правните дебри, където изглежда сериозен и затворен, за близки и приятели той е Сашо – чувствителен и честолюбив. И изключително вглъбен. Веднъж, когато с приятели били на море, го наблюдавали как дълго стои мълчаливо и съзерцава. Някой няколко пъти го питал: "Сашо, колко е часът?" След един час, на четвъртия въпрос, Арабаджиев проговорил: "Утре ще ти кажа…" 

Бил е много близък с баба Ванга и дълги години са общували. Един от организаторите и от учредителите на фондацията й е. 

Александър Арабаджиев е и сред учредителите на Асоциация за хармонизация на правото, която издаваше  списание "Правен свят" до месец юли 2009 г. и чийто почетен председател бе проф. Живко Сталев. 

Приносът към европравната ни интеграция

Нормално, след присъединяването на България към Европейския съюз, за българското общество, а и за голяма част от юристите, беше трудно да се адаптират към новата реалност на върховенство на правото на ЕС над националното. Липсваше и медиен интерес по темата. Изява на Александър Арабаджиев бе потърсена само два пъти за две години, като единият бе в списание "Правен свят".
 
Новоизбраният ни съдия в Люксембург спокойно можеше да си бъде само един висш европейски магистрат, но вместо това той се зае с предзвикателството за пробуждането ни към интеграция с порядките в Европа. 

Съдия Арабаджиев започна деликатно да лобира за България с романтични национални трели веднага след встъпването си в длъжност. Още на 24-ти май 2007 г. организира тържество, за да запознае колегите си с празника на писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий. А на 3-ти март 2008 г. за първи път свидният ни национален празник бе отпразнуван вълнуващо в Люксембург, и то не къде да е, а в сградата на Съда на Европейския съюз (б.а. тогава още под името Съд на Европейските общности). Идеята, организацията и финансирането на празника са на Александър Арабаджиев – първият ни съдия в тази институция след приемането ни в ЕС. А сценарист, двигател и душа на хепънинга бе съпругата му, адвокат Красимира Дойчинова. Между скулптури на Роден и Миро, се появиха 30 художествени фотографии на фогографа от Сандански Димитър Ерменков с образи на най-изумителните кътчета и културно наследство по родните ни земи. Всичко - под живата музика на кавала на Теодосий Спасов. 
 

През  октомври същата 2008 г. в България за първи път пристигна председателят на Съда в Люксембург Василиос Скурис със съпругата си.

На петдесетгодишния юбилей на Александър Арабаджиев проф. Живко Сталев каза за него: "При Сашо мисълта мисъл ражда." 
 
 
Профила изготви: Петър Бучков
Съдия Александър Арабаджиев:
Необходима е решителност за премахване на мрежови структури, създавани повече от две десетилетия
Независимостта е вътрешно присъщо свойство на правораздавателната функция и същинско основание за нейната легитимност
Необходима е решителност  за премахване на мрежови структури, създавани повече от две десетилетия
Съдия Арабаджиев, Стратегията за реформа на съдебната система в България беше приета от Народното събрание. Как я възприемате, като българския магистрат в най-висшата юрисдикция на Европейския съюз - Съдът в Люксембург?

Не съм съвсем сигурен, че е уместно да изразявам мнение по един документ, който в настоящата му битност вече е правителствен акт, одобрен от Народното събрание. Не защото евентуални дефицити на българската съдебна система могат да доведат до отговорност на държавата, която се реализира чрез Съда на Европейския съюз - евентуалност, която не е изключена поначало. А защото, от една страна, дебатът вече не е чисто абстрактен, и от друга страна, общите разсъждения не са достатъчни, въпреки че аз ще се огранича само с тях. Aктуализираната стратегия за продължаване реформата в съдебната система съдържа редица детайлни предложения, които не съм в състояние да коментирам, нито мога да правя оценки, които се отнасят до пълнотата на програмата, схващана като "план за действие", и разположението във времето на предвидените мерки, включително средствата за преодоляване на някои евентуални пречки от конституционноправен характер, от  гледна точка на корпоративни противодействия, на съпротива на статуквото и т.н.

В крайна сметка предлаганата Стратегия за реформа на съдебната ни система отговаря ли на европравните критерии?

"Кондицията" на съдебната система на една държава-членка не е без значение от гледна точка на Европейския съюз. За функционирането на Европейския съюз и за ефективното прилагане на правото на Съюза е от значение състоянието на съдебната система във всяка отделна държава-членка. В този смисъл Съюзът се опира на взаимното доверие между държавите-членки и съответните техни правни системи. Това доверие може да се изгражда и поддържа, само ако принципът на върховенството на правото се спазва от всички държави-членки. Ключово значение има начинът, по който принципите на върховенството на правото се прилагат на национално равнище. По-сполучливото определение за приноса на националните съдебни системи - чрез един своеобразен "апорт на държавите членки за ефективното приложение и изпълнение на правото на Съюза" – на заместник-председателя на Съда, г-н Коен Ленартс.

Именно в тази перспектива ми се ще да се фокусирам върху един от акцентите на стратегията, а именно - осигуряването на върховенството на закона. Този акцент придава на документа хоризонтален ефект, който надхвърля предназначението му да служи като основа на реформирането на един специфичен сектор. Независимата съдебна система, която функционира безпристрастно, е неотменим елемент от принципа на върховенството на закона и същевременно - основен пазител на този принцип.

За да може съдебната власт да се "превърне в ефективен гарант за върховенството на закона", което уместно е изтъкнато като обща цел на планираната реформа, е необходимо усилие по акумулиране на мотивация и култура за преодоляване на нагласи. Необходима е решителност за премахване на манталитет на корпоративизъм, на мрежови структури и зависимости, създавани в продължение на повече от две десетилетия.

Тези усилия не се ограничават само до системата като такава. Преди време чух в случаен разговор между колега и съпругата му - ветеринар, че е редовна практика от Румъния и България да се "вкарват" в Европейския съюз  - в случая домашни животни (кученца) - без необходимите сертификати от съответните служби. Внушението е същото, както и за съдебната система в тези държави-членки, въпреки че засяга дадена специализирана администрация, а не съдебната система.

Какво мислите за възраженията, че парламентарната квота за членове на Висшия съдебен съвет е твърде голяма?

Ако вземем предвид резервите срещу парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, каквато има в състава на Конституционния съд, като носител на външно въздействие върху системата, някак си пренебрегваме въпроса относно субекта, автора на това въздействие. Наивно е да се мисли, че като махнем, съответно ограничим, квотата, ще премахнем, съответно намалим, и въздействието. Друг е въпросът, че една "несъдебна" квота е във всеки случай е гаранция срещу "затварянето" на системата и за да служи като такава, може да включва даже и неюристи, като напр. общественици, журналисти, интелектуалци и др.

Съвсем правилно съставът, структурата, а и правомощията на Висшия съдебен съвет, са в центъра на дискусията. И едно наскоро постъпило в Конституционния съд искане относно конституционосъобразността на член 16, алинея 1, изречение второ ЗСВ (конституционно дело № 13/2014 г.) – идва точно навреме и дава възможност на Конституционния съд да участва и даде важен принос в тази дискусия.

Висшият съдебен съвет във вида, в който се намира сега, е резултат на едно развитие, което не може да бъде върнато, но трябва да бъде пресечено. Без да се преминава към друг модел на управление на съдебната система. Измененията трябва да бъдат насочени към създаването на орган, който може да съчетава собствената си независимост и индивидуалната независимост на магистратите. Същевременно, институционалната независимост на съдебната система, олицетворявана от Висшия съдебен съвет, "шумоизолира" т.е. предпазва от политическата врява, но не бива да означава изолираност, включително от другите власти, когато това води до дефицит на легитимност и до липса на това, което наричаме демократична отчетност. Още повече, че подобна капсулираност пък води до появата на вътрешни на системата въздействия и зависимости. Както добре знаем, това е друг от проблемите, които е необходимо да бъдат преодолени.

Възможна ли е реформа в система като съдебната, която хем да я "отваря", хем да я "шумоизолира"?

Възможно е.Това е само привидно логическо противоречие. От съдържателна гледна точка, важно е от какво "изолира" и за какво "отваря". Ако в обществеността съществува недоверие относно коректността на една процедура, например, това недоверие трябва да бъде чуто, колкото и процедурата да е считана за "правилна"

Позволявам си да добавя още един елемент на промяната. Ако бяхме водили нашия разговор преди няколко седмици, щях да поддържам за нереалистична идеята, че системата сама може да генерира идеите и волята за своето реформиране. И че акцентът не бива да бъде поставян върху мерките тип "Барон Мюнхаузен". Напоследък обаче се чуват много положителни гласове "от долу", които са по-убедителни от начина на говорене на тези, които ги представляват.

Видно е, че реформата няма смисъл, ако не е в състояние да "реконструира" (да не кажа "реконституира") системата. Впрочем, както самата дума "реформа", а и цял един набор от други понятия или определения, все водят към думата "Р"в момента е достатъчно да идентифицираме тази дума като Решителност, като тук включвам и това, което на английски се нарича momentum, т.е. процесът на промени да намери собствена динамика, която да го стимулира и движи. За това в търсене на подходящата дума "Р", винаги е препоръчително да слагаме курсора по-високо.

Ако все пак говорим за "изтегляне", необходимо е лидерство - морално и професионално. Това означава хора с висок професионален и морален интегритет, които да застанат начело на системата. Които да служат и като своеобразни " role models" ("модели за подражание") и така да дават кураж и да въздействат на хората, чиято дейност организират и ръководят. За да могат да устояват на доминиращи политически или обществени оценки и нагласи, които, както добре знаем, често не са подкрепа на решения, съответстващи на принципа на върховенството на закона. Затова са необходими достойнство и кураж.

Една от "ябълките на раздора" е  статутът на прокуратурата като институция.

Този статут е, изглежда, също една от точките, върху които се фокусира дискусията. И с основание, тъй като за всички е видно, но също така и необяснимо, това постепенно акумулиране на властови ресурс, който не произтича пряко от Конституцията и по отношение на който не са предвидени механизми за защита и за контрол за законност въобще. Става дума за положение, което - според редица мнения - е "циментирано" чрез решения на Конституционния съд от гледна точка на блокиране пътищата за изменението му чрез изменения на Конституцията.

Ето защо, без да коментирам идеята за създаване на обществен контрол върху дейността на прокуратурата, по-важно е въвеждането на действен контрол за законност. Целта е  премахването на тази недопустима практика прокуратурата да служи за цели, чужди на конституционно установените ѝ правомощия, с цената на сериозно накърняване на основни права на засегнати от актовете ѝ физически и юридически лица.

Какво мислите за идеите на някои политици прокуратурата да бъде извадена от съдебната система?

Идеята за някакво "изваждане" на прокуратурата от това, което у нас се нарича "съдебна власт", ми изглежда концептуално неуместна. Тя противоречи на една тенденция към независимост дори и в системи, които формално, макар и не непременно на практика, допускат въздействие върху прокурора, когато той упражнява най-силното си правомощие -  това да привлича към отговорност като повдига обвинения срещу лицата, извършили престъпления. От друга страна, евентуалното премахване на надзора, упражняван от главния прокурор върху дейността на всички прокурори, ако не бъде съчетано със съдебен контрол, би довело до фрагментиране и "регионализиране" на прокурорските практики.

Ще се случи ли заложеното в Договорите от 2015 г. въвеждане на юрисдикцията Европейска прокуратура?

Учредяването на Европейска прокуратура е предвидено в член 86 ДФЕС в рамките на борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза. Ако бъде създадена, тя ще бъде компетентна да извършва издирване, наказателно преследване и предаване на съдебните органи на извършителите и съучастниците в такива престъпления. По своята характеристика деянията, които спадат към компетентността на Европейската прокуратура, остават престъпления съгласно националното право. Те ще бъдат определени в регламента, чрез който Съветът учредява този орган.

А дали ще бъде създадена през 2015 г., зависи от волята на държавите членки да постигнат единодушие на своите виждания относно структурирането и компетентността на този орган.

Какво ще произтече от това за отделните държави - членки?

Във въпроса ви съзирам един подтекст, който се състои в очакването един "европейски" прокурор да свърши това, което има за вършене у нас. Очакване, което само по себе си е показателно за възприятието, което доминира у нас, относно ефективността, ефикасността и състоятелността на системата въобще.

Да се върнем тогава на съда - какви са критериите за неговата независимост, според практиката на Съда в Люксембург?

Проблемите на независимостта на съда не произтичат от липсата на критерии. Нито от липсата на конституционни и законови механизми за гарантиране независимостта и безпристрастността на съда.

Критериите, разработени в юриспруденцията на Съда на Европейския съюз, се отнасят до понятието юрисдикция, използвано в член 267 от ДФЕС, за да се определи кой орган или институция в държава-членка може да поиска от Съда да се произнесе по въпрос относно тълкуването или валидността на норми от правото на ЕС,  т.е. да отправи "преюдициално запитване". Когато органът, отправил прюдициалното запитване, е съд, т.е. част от установената в съответната държава-членка съдебна система, съществува презумпция, че изискванията за независимост са изпълнени. С други думи, националните съдилища на държавите-членки по принцип представляват "юрисдикции" по смисъла на член 267 от ДФЕС.

Ако обаче се пристъпи към едно цялостно преосмисляне на структурата на съдебната система, а това включва и обговаряне отново на въпроса за т.нар. "особени юрисдикции", и преосмисляне на действащата инстанционност на разглеждане на делата, има място да се прибегне до указанията, които могат да бъдат извлечени от практиката на Съда на ЕС. Включително и от едно "българско решение, отнасящо се до качеството "юрисдикция" на Комисията за защита от дискриминация (делото Белов)".

Но, говорейки за критериите за независимост, изработени в практиката на Съда на ЕС, отново се връщаме към нашия проблем. По уредба и по дефиниция системата е независима, а на практика тя страда от системни недостатъци, които засягат както доверието към нея, така и институционалния ѝ капацитет.

Независимо от необходимостта от това, което наричаме откритост и отчетност - с всички уговорки относно начина, по който тези принципи се прилагат спрямо съдебната система - именно независимостта е вътрешноприсъщо свойство на правораздавателната функция и същинско основание за нейната легитимност и за легитимността на нейните решения. У нас и двата аспекта на независимостта, както са установени в практиката на Съда на ЕС – външен или обективен (който предполага защитеност от външна намеса или натиск) и вътрешен или субективен (който е повече свързан с безпристрастността и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора) се оказват проблемни.

Този въпрос неизбежно е свързан с ниското доверие на обществото към съдебната власт. 

Да вземем само един аспект, свързан с доверието. Като елемент от правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, съществува правото на законен съд. Системата на случайно разпределение на делата, за която толкова много се говори, е средство да бъде осигурено правото на законен съд. Как може някой - бил той и председател на съд - да си помисли въобще, че може да накърнява това право на страните по делата? Или да бъде представян (по-скоро профанизиран) този въпрос като IT проблем?

Сред  критериите, за които говорим, е и известната максима, че правосъдието не само трябва да бъде "раздавано" от независими съдилища, които действат безпристрастно, но и трябва да се вижда, че това се прави, за да се ползва с доверието на гражданите и обществото.

От 1 декември 2014 г. България признава компетентността на Съда на ЕС и по наказателно-правни въпроси. Какви са очакванията ви?

Ограниченията в компетентността на Съда на Европейския съюз относно съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси отпаднаха, считано от 1 декември м.г. не по силата на "признаване" на тази компетентност от страна на Република България, а поради изтичането на един 5-годишен преходен период, предвиден в член 10 от Протокол № 36 (Относно преходните разпоредби) към Договора от Лисабон. Съгласно тази разпоредба, за един период от пет години от датата на влизане в сила на Договора от Лисабон (1 декември 2009 г.) правомощията на Съда на ЕС остават същите, т.е. съгласно дял VI от Договора за ЕС във версията му, предшестваща Договора от Лисабон. Включително и по отношение на компетентността на Съда да се произнася преюдициално, по отношение на която държавите-членки можеха да приемат декларации, признаваща тази компетентност, съгласно член 35, параграф 2 от Договора в тази предхождаща Лисабон версия. Именно такава декларация България не направи и съображенията за това останаха неясни за мен. С наближаването на края на въпросния 5-годишен преходен период, това вече не бе необходимо, така че българските съдилища вече могат да отправят преюдициални запитвания и в материята на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, и относно полицейското сътрудничество. С едно изключение, предвидено в член 276 ДФЕС, според което Съдът не е компетентен да проверява валидността или пропорционалността на операции, проведени от полицията или от други правоприлагащи служби.

Впрочем, въпроси на правото на ЕС, доколкото то съдържа и урежда  елементи от фактическия състав на престъпления по българския НК или има отношение към тълкуването и прилагането на такива състави от гледна точка на основните свободи, например, са поставени в рамките на   едно производство, което има за предмет искане за издаване на тълкувателно решение от ОСНК на ВКС и е висящо в момента пред тази колегия.

Според Вас дали българските съдилища ще бъдат активни в отправянето на преюдициални въпроси по наказателно-равни въпроси?

Доколкото въпроси на наказателната отговорност от гледна точка на елементи от състава на предвидени в българския НК престъпления включват и право на ЕС, такива запитвания могат да се очакват. Но това е част и от един по-общ въпрос - за общото равнище на познаване и прилагане на правото на ЕС от страна на магистратите. Впрочем, този въпрос е важен елемент от реформата - и на юридическото образование, и на обучението на съдиите, прокурорите, провеждащите досъдебни производства, адвокатите. Бих си позволил да кажа, че това е компонент от тяхното възпитание. Усвояването, интернализирането на ценностите и съдържанието на правото на ЕС, не е само въпрос на прилагане на действащо право. Това води до промяна на гледната точка и влияе на прилагането на правото въобще. Именно това усилие е дължимо! Не на системата като такава, а на обществото като цяло и във всеки случай не (само) заради поредния доклад.

Какво мислите по дискусионния въпрос в правните ни среди, че би било редно ВСС да излъчва и кандидатите на България за магистрати в Люксембург, Страсбург и други международни юрисдикции?

От това, което говорихме за ВСС въобще, е ясно, че трябва сериозно да се преосмисли начинът, по който се излъчват членовете на самия този орган, както и какъв да бъде обхватът на пълномощията му. Този въпрос е всъщност централен в рамките на предстоящата реформа.

В България функционират вече установени механизми за селекция на кандидатите за членове на съдилищата в Люксембург и Страсбург. Може би е още рано да се преценят резултатите, които произвеждат. Относно номинацията на кандидати за членове на Общия съд и Съда на Европейския съд, всяка държава членка е свободна да установи системата за такава селекция.

 

Интервюто взе: Петър Бучков
23 март 2015

В 63-годишната си история (кратка в глобален план) Съдьт на Европейския съюз в Люксембург е преминал през множество метаморфози. От ролята на миротворец при създаването му през 1952 г. до основен двигател на евроинтеграцията и гарант на...

Конференция
30 октомври 2012
848

Интересна и изключително наситена се оказа конференцията, проведена днес в зала "Александър" на столичния хотел Радисън на тема "Към европейски фискален съюз: нови договори, правни въпроси и перспективи". Форумът...

28 декември 2011

Правителството предлага Александър Арабаджиев да бъде преизбран като кандидат на България за съдия в Съда на Европейския съюз след изтичане на сегашния му първи мандат в съда, съобщи правителствената информационна служба. Александър...

Българската асоциация по европейско право пита:
25 януари 2011

Този въпрос стои в европравното пространство от момента на присъединяването ни към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Според тогава действащия Договор за Европейския съюз (чл.35, параграф 2), за да може наказателни съдии да се обръщат с...

29 декември 2009
800

С тази крилата фраза на древния философ Лао Дзъ членовете на Българската асоциация за европейско право (БАЕП) поздравиха своя председател Александър Арабаджиев за 60-ия му юбилей. Тя бе изписана върху пластика с два влюбени охлюва, които...

22 декември 2009

Цветът на правната ни общественост почете 60-ия рожден ден на Александър Арабаджиев – първият български съдия в Съда на Европейския съюз в Люксембург, на изискано празненство снощи във дипломатическия клуб в Горна баня....

07 октомври 2009

Мандатът на сегашния председател на Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург Василиос Скурис бе удължен с още три години. Така той ще е начело на СЕО до 6 октомври 2012 година.Василиос Скурис е председател на Съда в Люксембург от 7...

Принципът на правовата държава
20 октомври 2010

При небивал интерес премина лекцията на Александър Арабаджиев - нашият съдия в Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург: "Националноправни средства за приложението на правото на ЕС (Принцип на процедурната автономия на държавите...

Александър Арабаджиев:
26 март 2013
926

Сред ценностите, върху които е основан Европейският съюз, са принципите на правовата държава и защита на правата на човека. Трансферът на тези ценности е доста по-важен от материалните ценности, които можем да получим оттам. С тези...

Роден на 18 декември 1949 г. в Благоевград. Зодия Стрелец. Завършва Английската гимназия Пловдив.

 

1972 г. – завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

 

1975 – 1983 г. – съдия  в Районен съд-Благоевград

 

1983 – 1986 г. – съдия в Окръжения съд в Благоевград

 

1986 – 1991 г. – съдия във Върховния съд

 

1991 – 2000 г. – съдия в Конституционния съд, избран от съдебната квота при създаването на КС

 

1997 – 1999 г. – член на Европейската комисия по правата на човека

 

2002 – 2003 г. – член на Европейския конвент за бъдещето на Европа

 

2001 – 2006 г. – народен представител в 39-то и 40-то Народно събрание от парламентарната група на Коалиция за България

 

От 12 януари 2007 г. до момента е български съдия в Съда на Европейски съюз в Люксембург

Учредяването на Българска асоциация за европейско право

 

По инициатива на Александър Арабаджиев в 11 часа на 21 ноември 2008 г. над 30 авторитетни български специалисти в областта на правото на ЕС учредиха Българска асоциация за европейско право (БАЕП). Идеята подкрепиха и съдии от Люксембург, между които и председателят на СЕС Василиос Скурис, като станаха почетни членове на асоциацията. „Създадохме тази структура , за да се превърне в средище на професионалистите от всички области на социалния живот в България, които имат желание и намерение да работят за интеграцията на нашето общество сред порядките на Европа, без да губим своята национална идентичност ”, посочи инициаторът на идеята съдия Арабаджиев.
 

И потекоха инициативи:

„Приложението на общностното право от българския съдия” бе първата организирана от БАЕП конференция на 10 април 2009 г. Между деветимата лектори бе и почетният член на БАЕП проф. Коен Ленартс, който днес е зам.-председател на СЕС.

 

Благодарение на инициатива на БАЕП, България се оказа първата държава, в която на 24 септември 2009 г. се организира конференция върху революционните идеи на Стокхолмската програма за „Превръщане на Европейския съюз в пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите”. Впоследствие тя бе възприета изцяло в Лисабонския договор в сила от 1 януари 2010 г. 

 

Знаменателна ще остане лекцията за свободата на съдията да не прилага националното законодателство, която съдия Арабаджиев изнесе на 19 октомври 2010 г. в Националния институт на правосъдието.
 

Защо България не признава компетентността на Съда в Люксембург по наказателно-правни въпроси?

Този въпрос БАЕП безуспешно задаваше към управляващите на държавата ни през годините. Но вече няма смисъл, тъй като от 1 декември 2014 г. компетентността на Съда в Люксембург да се произнася и по преюдициални запитвания по наказателно-правни въпроси е в сила и за България.

 

“Българските дела в Съда на Европейския съюз: 4-годишна равносметка” бе темата на конференцията, организирана от БАЕП на 9 май 2011 г. - Денят на Европа. Изводът, че младите съдии ни отсрамват пред Люксембург, разгневи доста от по-консервативните магистрати.

 

По инициатива на съдия Арабаджиев започна да се списва Европейски правен преглед” – първото българско специализирано списание, посветено изцяло на правото на Европейския съюз. Появи се на 1 ноември 2011 г. - точно в деня на народните будители и предизвика моментално интерес на университета в Харвард. 

 

Диагностициране – с „пълна кръвна картина” на епидемията „Световна икономическа криза” и богат наръч от рецепти за унищожаване бацила на ниво Европейски съюз. Така прозвуча конференцията, проведена на 30 октомври 2012 г. в софийския хотел Радисън под официалното мото „Към Европейски фискален съюз – нови договори, правни въпроси и перспективи”. Случи се благодарение на съдия Александър Арабаджиев и БАЕП със съдействието на представителството на Европейската комисия в България.

 

„Ние няма да оправим света, но трябва да предизвикваме интерес, да има продължение” – това бе последният апел за размисъл, отправен от съдия Арабаджиев към членовете на БАЕП. Според него българската правна общност трябва да се замисли с какво би могла да провокира еволюцията на обществото в ЕС, когато България по силата на ротационния принцип ще стане председателстваща през 2018 г.Територията за предложения е открита. Идеите към момента витаят около:

 

Създаването на ефективни механизми за защита на културната и националната идентичност на държавите-членки;

 

Миграцията и правото на труд в чужбина;

 

Българският принос в правната регулация на свободата на изразяване.