Адвокатското съдружие "Гигова и партньори" е една от водещите кантори в областта на вещното, търговското и банковото право и на изпълнителното производство. Това обаче не е типичната правна фирма за обслужване на големи корпоративни клиенти –  със сложна структура, с тежка атмосфера и със строги физиономии.

ПРЕДСТАВЯНЕ |
ИНТЕРВЮ |
Гигова и партньори - представяне

Съдружие от съмишленици

"В нашия офис атмосферата и общуването са много непринудени. Основата е, че споделяме общи ценности и разбирания за правото, че сме съмишленици. Всеки се е профилирал съобразно интереса си в правото и си разбира от работата, но не сме организирани като правно предприятие. Правната работа е лична и механизмът, който в момента е твърде модерен - да се прави огромна структура, която да може да покрие всички правни отрасли и да има колкото се може повече клиенти и обеми, не отговаря на моето разбиране за работата на адвоката", обяснява управляващият съдружник адвокат Валя Гигова.

Именно тя учредява съдружието през 1998 г. Днес в него съдружници са тя и адвокат Стефан Марчев, а Мартин Колев е асоцииран адвокат. В "Гигова и партньори" работят още 8 юристи и един икономист, защото, както казва Гигова, всеки офис, който се занимава с търговско и банково право, има нужда от икономист.

"Трябва да познаваш бизнеса на клиента. Ако той се занимава с производство на метали, ще трябва да започнеш да разбираш от производство на метали. Ако работиш с банка, ще трябва да познаваш бизнеса на самата банка, не само правната форма във вид на договори и общи условия, а и механизма на осъществяване на дейността", обяснява адвокат Гигова.

Класическа основа

Тя разказва, че разбиранията ѝ за отношенията в бизнеса, не само с партньорите, но и с клиентите, са силно повлияни от ценностите, на които я е възпитала Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ". "Класическата гимназия дава свободата да мислиш независимо, да търсиш собствени разрешения и собствен път, да уважаваш авторитетите. Това е много важно в правото", твърди адвокат Гигова. По думите ѝ е имала голям късмет с учителите. "Цял живот храня изключително голямо уважение към проф. Живко Сталев. От него съм се учила и стремила към кратък и ясен изказ. Която и негова книга да отвориш, разбираш, че е успял с изключително прости, като конструкция, изречения да пресъздаде много сложни правни институти. Същото го има и у проф. Витали Таджер. Пътят към съвършенството на правния език обаче е много труден. Да стигнеш до тази простота изисква много знания, усилия, опит и изключителна езикова култура. А именно свеждането на правните институти до прости категории прави правото приложимо", разсъждава Валя Гигова.

Точно заради липсата на практичния елемент в първите години на следването, правото отначало ѝ било скучно. Запалила се, когато започнала да учи гражданско и вещно право. "Тогава ми стана интересно. Започнах да схващам, че в правото е възможна форма на живот", казва Гигова. Тя е на мнение, че още в самото начало на юридическото образование чисто теоретичните дисциплини трябва да вървят ръка за ръка с "тези, които на хората им се случват в живота". Защото правното обучение, като всяко обучение, трябва да вдъхновява, а вдъхновението идва от примерите.

Нотариусът, който избра да е адвокат

Докато учела в университета, Валя Гигова искала да бъде съдия, но, след като завършила, животът ѝ отредил да бъде нотариус. Тя е рядък случай на юрист оставил нотариалната професия, за да започне да адвокатства. Ето как обяснява решението, което е взела през 1998 г.: "Започнах като нотариус в Софийската нотариална служба към Софийския районен съд и напуснах точно преди нотариатът да стане частен. Тогава Законът за нотариусите предвиждаше всички държавни нотариуси да станат частни. Всеки един от нас - държавните нотариуси, имаше заповед за назначаване като частен. След това законът беше изменен и се предвиди всички нотариуси да отидат на конкурс, независимо, че досега са изпълнявали и продължаваха да изпълняват нотариални функции като държавни служители. Тогава реших, че няма да стана частен нотариус. Първата причина беше, че имам човешко и правно достойнство - не може държавата, която ми е гласувала години наред доверието да удостоверявам множество актове, след това да приеме, че не разполагам с качества за същата тази дейност, която освен това трябва да осъществявам като частен нотариус на собствен риск. Беше в разрез с моите разбирания да се явя на конкурс за работата, която досега съм вършила като държавен служител. Втората причина беше професионална – тази материя ми беше станала твърде тясна". И допълва: "С Елена Беламезова, Евгения Дашина и някои други колеги от Софийския нотариат бяхме подготвили цялата подзаконова нормативна база, първия устав на камарата, включително конспекта за изпита. Накрая просто реших, че няма да се явявам на изпит по конспект, който съм писала".

Валя Гигова започва да адвокатства от нулата, първоначално с Евгения Дашина, която също напуска нотариата, а после със съученика си от класическата гимназия Росен Карадимов. По-късно се  разделя и с двамата и през 2001 г. започва работа с настоящия си съдружник Стефан Марчев.

Адвокат Гигова обяснява, че всички юристи са дошли в кантората от студентската скамейка. И оказва се - всички са отличници. Самата Гигова също е отличник на СУ "Св. Климент Охридски", но признава не пълен, защото имала няколко петици.

"Смятам, че е много важно с какъв успех си завършил право, защото теоретичното знание е основата. Ако нямаш добра теоретична подготовка, ако не познаваш правните институти, правилата за тълкуване на правните норми, никога не можеш да станеш добър юрист", казва управляващият съдружник.

Кантората, която не приема CV-та

В "Гигова и партньори" не се приемат CV-та. Кандидатите за работа или стаж в съдружието пишат автобиография, в която разказват свободно за себе си. "Адвокатът трябва да борави добре със словото. В края на краищата исковата молба е разказ на една история", обяснява адвокат Гигова. Освен, че установява доколко грамотни и речовити са кандидатите, чрез разказа им за самите тях, тя добива представа и за общата им култура. "Много е важно какви културни и интелектуални занимания има човекът, който иска да работи или да се обучава при нас", твърди адвокат Гигова, която отхвърля CV-то като форма за представяне на човека.

В кантората има изработени с годините стандарти за оформянето на всеки документ – как да изглежда, как да е структуриран. Те се спазват независимо дали е отправен до клиент, до институция или до колега. "Винаги можеш да разбереш, че даден документ излиза от нашия офис, защото е удобен и лесен за четене и възприемане. Или поне се стремим към това", обяснява Валя Гигова и със съжаление констатира, че никой не учи младите адвокати как да подготвят и структурират жалбите, молбите и възраженията си.

"Да бъдат морални", е третото ѝ изискване към хората, с които работи, наред с добрата правна подготовка и езиковата култура. Признава, че е много трудно да се прецени етиката на даден човек, но явно се справя, защото досега не се е разделила с нито един член на правния си екип заради неморално поведение.

Религията на адвокат Гигова

Адвокатското съдружие работи с някои от най-големите банки у нас, а Валя Гигова е адвокат и на Асоциацията на банките в България. Адвокат е и на сдружението Съюз "Произведено в България". Процесуален представител е заедно с адвокат Ели Христова и по т.нар. "царски дела", които държавата заведе срещу наследниците на бившите царе.

Кантората обаче има правило - не приема клиенти на всяка цена. "Правото ми е по-скъпо от клиента", заявява адвокат Гигова. И обяснява: "Не може да дойде в офиса клиент, който просто не иска да си изпълни договора и ти да му дадеш акъл как да го направи, а после и да го защитаваш в съда. Напротив, добрият адвокат трябва да направи друго – да види дали клиентът му действително е поел задължение и ако е така, да му помогне да намери начин да го изпълни. Ако пък е в невъзможност да изпълни задължението си и е в състояние на неплатежоспособност – да си подаде молба за обвяване в несъстоятелност, вместо да продължава да лъже съконтрахентите си."

Разбирането ѝ за професията се основава на принципа, че адвокатът трябва да възпитава клиента си и да му казва истината. "Адвокатът трябва да прави така, че правото, с което той си служи като инструмент, да бъде прилагано, за да изпълни основните си цели и да бъде съобразено с общоприетите ценности в обществото. Той трябва да убеждава клиентите си кое е правилно и законосъобразно и да моделира тяхното поведение, съобразно закона", казва Гигова. И заявява, че животът щеше да е много по-добър, по-спокоен и по-справедлив, ако всеки следва трите принципа, оставени от римското право като модели за поведение, стоящи в основата на цивилизованите общества: "Договорите задължават и трябва да се изпълняват", "Не трябва да се вреди другиму" и "Не трябва да се обогатяваш за сметка на друг". Именно това се опитва предаде на младите юристи и колегите, които обучава в Националния институт на правосъдието и в Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев".

Всъщност това, което се опитва да им предаде е вярата си в правото, разбирано действително като изкуство на справедливото и доброто. Защото за адвокат Валя Гигова правото е като религия, като вяра - или вярваш в него, или не. 

Профила изготви: Павлина Желева
Адвокат Валя Гигова:
Правото е като истината – прави ни свободни
Kолкото повече ВКС се откъсва от живота, като не гледа спорове по същество, толкова по-малко неговите решения вярно ще разкриват истината, казва адвокат Гигова
Правото е като истината – прави ни свободни

Адвокат Гигова, каква е организацията на работата в адвокатското съдружие "Гигова и партньори"? Как са разпределени компетентностите между партньорите?

Със съдружника ми Стефан Марчев и с асоциирания адвокат Мартин Колев сме си разделили функциите. Не сме специалисти по всичко и въобще не се занимаваме с наказателно право. Лично аз все по-рядко поемам административни дела, в това специализира колегата Мартин Колев. Той е специалист по вещно право, по териториално и селищното устройство, при това много добър, както и в областта на ипотечното кредитиране, по което сме консултанти на банки. Стефан Марчев се занимава най-вече с търговско и дружествено право, с консултантската дейност на корпоративните клиенти, с принудителното изпълнение и с несъстоятелност. Областите, в които работя аз, са тесни - вещно, търговско и банково право. Мисля, че в рамките на тази специализация сме постигнали много добро ниво.

Не поемаме случаи, за които считаме, че не сме достатъчно компетентни. Не поемаме и случаи, които са в разрез освен с правните ни и с моралните ни разбирания. Не мога да застана пред съда и да защитавам теза, в чиято истинност аз самата не вярвам. Правото е инструмент за постигане на истината, а истината ни прави свободни. Затова правото е и форма на свобода.

Каквото и дело или клиент да поемем, спазваме общи професионални стандарти и морални ценности. Това личи и от начина, по който се оформя всеки документ, излизащ от нашия офис. Независимо дали е адресиран до съда или до колега, се стремим документът да е добре структуриран, с ясен изказ и максимално да улеснява читателя да вникне в съдържанието му, което, разбира се, е водещо. Това е наш собствен стандарт.

За да създадете собствен стандарт, явно отдавате голямо значение на това.

Адвокатът си служи с думи. Той работи чрез тях. Дали речта ще бъде писмена или устна, няма значение, но той трябва да борави добре със словото. За мен добрата езикова култура е основна предпоставка за адвокатската професия.

След това е добрият понятиен апарат. На всички млади колеги обяснявам, че няма човек, който е започнал да се занимава с право и от самото начало да има добър понятиен апарат. Той се придобива по един единствен начин - с много четене. Чела съм си учебниците минимум по три пъти, защото трябва да влезеш в лексиката на авторите, в понятийния апарат на правото. То е като да учиш чужд език - колкото повече четеш и общуваш на него, толкова по-добре се изразяваш. Затова трябва да се чете.

Пътят към съвършенството на правния език е много труден. Малцина, като проф. Живко Сталев, са стигнали до онази простота и изчистеност на изказа, зад които стоят много знания.

Не сме ли свидетели обаче на обратната тенденция в правото – на изкуствено усложняване на изказа? Съдебните решения са пълни със сложно съставни изречения, които заемат по половин страница. Измененията в нормативните актове въвеждат все по-тежки конструкции на правните норми.

Показваме известна тенденция на спад в общата ни грамотност и това се отразява и на правната ни грамотност. Изчистеността на израза предполага изчистеност на мисълта. Обратното означава, че нещо още в идеите ни, в концепциите ни, е неясно и непрецизно.

Забравяме да четем Закона за нормативните актове и указа за прилагането му. Тези два нормативни акта стоят в основата на доброто законотворчество и в основата на доброто правоприлагане.

Участвам в много работни групи и комисии за изменения на нормативни актове и забелязвам, че често се забравя, че законът не е самоцел и за да се направи добър закон, трябва първо да бъде идентифициран проблемът, чието разрешение се търси. Ако не е ясен проблемът, не може да се създаде адекватна правна норма, която да го разреши.

Говорим за грамотността на законотворците и магистратите, но от години много остро се поставя и въпросът с компетентността на адвокатите.

Нивото на компетентност на адвокатурата е реален проблем, който тя самата трябва да разреши. Това става с правила, които не позволяват в адвокатурата да влизат неподготвени и неморални хора и с правила, които да задължават адвоката да поддържа нивото си на компетентност и да повишава квалификацията си.

Както пациентът поверява живота и здравето си на лекаря, така клиентът поверява делата си, а оттам и съдбата си, на адвоката. Затова адвокатът трябва да се стреми всеки ден да знае какво се случва в правото, какви са новостите в нормативната база, каква е актуалната съдебна практика, какви са съвременните правни разбирания както за традиционни правни институти, така и за новите правни явления. Наистина и практиката, и правните издания, станаха много, но, за да поддържа добро професионално ниво, адвокатът трябва да се стреми да бъде "в крак с модата" в правото. Само така ще бъде полезен на клиентите, а и на себе си.

Твърдите, че адвокатурата трябва да разреши проблема с квалификацията на отделните си представители и качеството на правната защита, която се предоставя на гражданите и бизнеса. Това всъщност е една от целите, които си поставят внесените в парламента промени в Закона за адвокатурата. Законопроектът обаче предизвика доста остри реакции от други гилдии. Резерви изразяват и адвокати. Какво е вашето мнение?

Аз не споделям голяма част от предвидените изменения в Закона за адвокатурата. Те са реакция на реални проблеми, но реакцията е неадекватна. 

Какъв всъщност е проблемът? С приемането на законите за нотариусите и за частните съдебни изпълнители, държавата делегира част от публично-правните си функции на частноправни субекти. Един вид концесионира част от изключителната си компетентност - удостоверителната функция и функцията по принудително осъществяване на съдебни решения и други подлежащи на изпълнение актове. И Законът за нотариусите, и Законът за частните съдебни изпълнители, обаче предвидиха възможност нотариусите и частните съдебни изпълнители да извършват и други дейности по възлагане от страните, които по характера си не са публичноправни. Например нотариусите - да дават консултации, да подготвят документи, съдебните изпълнители - да посредничат за разрешаване на спорове и пр., т.е. все дейности, които до този момент се извършваха само от адвокати. На практика тази дейност престана да бъде само адвокатска. Броят обаче на нотариусите и съдебните изпълнители е ограничен и съобразен с броя на населението в съответните им райони на действие. Броят на адвокатите в страната на практика е неограничен. Така се оказа, че професии, които имат относително гарантиран от държавата обем от работа – заради ограничената бройка, се конкурират с адвокатурата. Често тази конкуренция е и нелоялна, защото, например, нотариуси не събират такси за консултиране на страните и изготвяне на проекти за документи в такъв размер, какъвто би се дължал като възнаграждение на адвоката и затова страните предпочитат да отидат директно при нотариуса и да спестят разноски.

Този проблем обаче не може да бъде разрешен с промените в Закона за адвокатурата, които предвиждат адвокатите да започнат да извършват чисто нотариални функции - като заверяват подписи, преписи от документи и извършват други дейности, които имат изцяло публичноправен характер.

Разрешението на проблема трябва да се търси на друга плоскост. Смятам, че нотариусът, за да може безпристрастно да си свърши работата, трябва единствено и само да удостоверява волята на страните и собствените си волеизявления, каквато е функцията му по закон, а не да подготвя документите и да консултира страните. Според мен не може лице, на което са възложени публично-правни функции от държавата, да изпълнява други дейности и то по възлагане от страните – каквито са предвидени в ЗННД и ЗЧСИ. По възлагане от страните може да извършва дейност адвокатът, а не нотариусът и съдебният изпълнител. Те действат в рамките на определени производства – охранително и изпълнително, и, независимо че дейността им е организирана като дейност на частно-правни субекти, са орган, пред който се развива производството и който постановява крайния акт в него. По същата тази логика можем да искаме, например, съдиите, прокурорите и други магистрати да консултират страните - в крайна сметка те осъществяват същите публично-правни функции и със сигурност разполагат с компетентност да консултират страните, ако те им го възложат. Очевидно е обаче, че това би нарушило изискването за безпристрастност в съдебното производство, каквото изискване съществува и за нотариалното производство, като вид охранително производство, и за изпълнителното производство. Друг е въпросът какво е нивото на даваните от нотариусите и частните съдебни изпълнители правни консултации, при положение, че те нямат нито опита, нито погледа на адвоката относно бъдещи евентуални правни спорове.

Ако се изчистят като концепция правомощията на нотариусите и на частните съдебни изпълнители от тези нетипични консултантски функции, нещата ще си дойдат на мястото - нотариусът ще е само нотариус, съдебният изпълнител ще е само съдебен изпълнител, а адвокатът ще е адвокат. Затова не трябва адвокатите да придобиват нотариални функции, които са публичноправни и не са им присъщи, а да се изменят съответно ЗННД и ЗЧСИ така, че да отпадне възможността нотариусите и частните съдебни изпълнители, които изпълняват публично-правни функции, да изпълняват чисто адвокатските дейности. Така всяка правна професия ще служи за това, което Конституцията и законите ѝ отреждат, а не всяка правна гилдия да се меси в дейността на друга.

Споделям обаче предложението в проекта да се налагат санкции на лица, които, без да имат качеството на адвокати, извършват адвокатска дейност. Това е в интерес не само на самата адвокатура, но най-вече на гражданите. Юристите, които осъществяват консултантска дейност и дейност по процесуално представителство, са или адвокати, или юрисконсулти, които упражняват професията си по трудово правоотношение. Свободна професия "юрист-консултант" няма. Всеки може да те съветва и да те консултира, но отговорността за лошите съвети е изцяло за консултирания. Само адвокатът обаче е лице, което упражнява професията си по силата на закона и носи отговорност както за дадените съвети, така и за осъщественото процесуално представителство. Не може адвокатурата да бъде злепоставяна от лица, които се представят за адвокати или извършват типично адвокатска дейност без да са адвокати. Санкциите в проекта на закона са насочени срещу лица, които извършват адвокатска дейност, без да са вписани като адвокати, а не срещу юрисконсултите, които упражняват правната професия в интерес на работодателя си и въз основа на трудово правоотношение осъществяват и процесуално представителство пред съд.

Представлявахте Асоциацията на банките при обсъждането на поредните изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в парламента. Едно от предложенията, което засега беше отхвърлено, но непрекъснато се възобновява през годините, е за отмяна на възможността на банките да се снабдяват с изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК. Надали сте привърженик на подобна промяна, но все пак няма ли начин да се отговори на оплакванията на гражданите?

Негодуванието срещу банките е затова, че имат възможност по едно относително бързо производство да се снабдяват с изпълнителен лист. Причината да бъде предвидена такава възможност е изключително проста. Банките не са обикновени търговци, които осъществяват дейността си само със собствени средства. Те не "раздават" само собствени пари, а основно средства, които са привлекли чрез публично влогонабиране – т.е. средствата на хората. За да може банката по всяко време да е в състояние да върне парите на вложителите, ако ги поискат, трябва да разполага с адекватен и реципрочен механизъм бързо да си събере кредитите, когато стане необходимо.

Липсата на такъв механизъм не само ще оскъпи кредитирането – защото ще повиши риска за банките, но може да предизвика и финансови затруднения в целия търговски оборот. Затова във всяка правна система съществува бърз и относително евтин способ за събиране на вземанията на банките, като в някои страни то се извършва дори извънсъдебно.

Но да се върнем на проблема. Доказването на вземането на банката както в заповедното, така и във всяко друго производство, е сравнително просто – трябва да се установи дали си взел парите и дали банката правилно е изчислила сумите, които се дължат към конкретен момент.

Негодуванието, всъщност, е срещу определени неточности в съставяните от банките извлечения от счетоводни книги, въз основа на които се предприемат изпълнителни действия – неясноти относно формиране на задължението, неточно изчислени лихви, такси и пр. Ако това е причината, то нека да се регламентира какво трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги, за да се пресекат възможностите за евентуални злоупотреби, а не да тръгнем в посока да ликвидираме въобще възможността на банките да се снабдяват с изпълнителен лист по реда на заповедното производство. Ако има банки, които нарушават правилата, нека да бъдат санкционирани от надзорния орган. Но да въведем общо правило, с което да лишим банките от възможност да събират своевременно и бързо вземанията си, означава на практика да се толерира неплащането на кредитите и да се даде превес на интереса на лошите кредитополучатели пред интересите на вложителите и на изрядните кредитополучатели.

Съдебната реформа сега е на мода, но адвокатурата като че ли остана малко в страни от нея. Като юрист с над 20 години практика, какво всъщност най-много ви боде очите в съдебната зала? 

Първо липсата на достолепие. Моето разбиране е, че, като влезеш в съдебната зала, съдията трябва да излъчва авторитет, с поведението и вида си да респектира и без да е проронил една дума. Второ - нивото на компетентност и подготвеност на съдията. Трето - неговият морал, дисциплина и уважение към хората в залата, независимо от тяхното качество – адвокати, свидетели, страни, вещи лица. Не може, например, да имаш заседание насрочено в 13,30 ч. и съдията да дойде в 14,30 ч., при това във видимо приповдигнато настроение. Това е липса на уважение към себе си, към страните и към професията, която упражняваш.

Наскоро бях в един окръжен съд извън София, където ми се случи нещо, което бях гледала само по филмите. Влизаш в залата и срещу теб стои един съвършено нормален съдия, която изглежда достолепно, води процеса и се държи със страните с уважение и с нужната доза дистанцираност, каквато всеки съдия трябва да има. На много места у нас съдебните зали са се превърнали в едни фамилиарни говорилни, където се забравя, че любезност не означава фамилиарност. Или обратното - зали, в които се забравя, че процесът е публичен и устен.

Трябват ни съдии, които освен професионалисти, са и съдии по призвание, по душа.

Как в съдебната система да влизат само хора с призвание?

Опитът ми като адвокат в последните години показва, че младите колеги съдии, които влизат в съдебната система, след като са минали през конкурс и обучение в Националния институт на правосъдието, имат изключително добра правна подготовка. Имаме едно много добро ново поколение като професионална подготовка, но за съжаление едно доста, да го наречем "неподходящо" като подготовка, средно поколение.

А най-старшите в системата – върховните съдии?

Смятам, че политиката все повече и повече дела да не достигат до касационен контрол е съвършено погрешна, защото така оставяме хората без възможност за адекватна защита. Ако ще да приемем най-добрите и справедливи закони и тълкувателни решения, ако нямаме гаранция, че долните съдилища ще ги изпълняват, всъщност не сме направили нищо. Голяма част от производствата останаха двуинстанционни и без касационен контрол – обезпечителното, заповедното, вписването, част от гражданските и търговски дела. Това може да е в интерес на съда - защото се осигурява по-малка натовареност на съдиите, но не е в интерес на правосъдието. Така, ако някой въззивен съд не приложи тълкувателно решение, защото не го знае, например, или по друга причина, и постанови откровено неправилно решение, каква е формата защита? Оказва се, че няма защита. И независимо, че такова решение ще бъде съвършено неправилно, то ще трябва да се изпълнява, колкото и несправедливо да е това. А чувството за справедливост се крепи на очакването всички еднакви случаи да получават еднакви решения, затова и хората очакват спорът им да бъде решен от Върховния касационен съд, защото идентифицират правосъдието с върховния съд.

Този въпрос трябва да бъде поставен на дневен ред и разрешен адекватно. След като неправилното решение, постановено в противоречие с тълкувателно решение на ВКС, няма да подлежи на касационен контрол, то тогава съдебният акт трябва да подлежи на отмяна или постановилият го съдия трябва да носи дисциплинарна отговорност, както е било например при действието на Закона за устройство на съдилищата от 1934 г.

Има и нещо друго - колкото повече ВКС се откъсва от живота, като не гледа спорове по същество, толкова по-малко неговите решения вярно ще разкриват истината. Мисля, че, когато не разрешаваш спорове по същество, това деквалифицира. Много по-лесно и бързо върховните съдии ще решат конкретния правен спор по същество, отколкото да извършат преценката дали са налице предпоставки по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол.

Въпросът за допустимостта до касационен контрол е още по-дълга тема, която е предмет на цял отделен разговор. 

Интервюто взе: Павлина Желева
КОНТАКТИ
София, България
бул. „Васил Левски” № 30, ет. 2
Телефон: +359 2 9878675
Факс: +359 2 9867968