Семеен казус
Създадена от Анонимнно на 10 август 2017
Започни с:    Първите | Последните
Отговор
Анонимнно
|
нерегистриран
10 август 2017, 20:12
0
0
Здравейте, за съжаление моята история е малко по-необичайна.
Държа да отбележа, че съм от ромски произход, както и съпругата ми. Ние нямаме граждански брак, но имаме чудесно момченце на 2 годинки. До тук всичко е чудесно, но винаги има едно -но разбира се...
Живея в гр. Пловдив и от дете съм отделен от присъствието на циганите. Предполагам, че родителите ми са искали по-добър живот за мен. Посрещам си празниците по-български и единственото, което ме свързваше с прозвището "циганин", беше това, че говоря цигански.
Има различни цигани с различни традиций. Аз съм от типа "Бургоджий". Същите, които се занимават с ало-измами в В. Търновски окръг, само където аз не ги мога тези неща и изобщо моето обкръжение и възпитание не ми позволява да правя такъв тип сделки.
Предполагам повечето от вас са чували за нашите традиций, когато се женим.
Булката се краде, а след това се иска зестра и 2-3 дни .. думба-лумба.
Въпросът е, че аз се влюбих в това момиче преди 5-6 години, както и тя в мен. Обичахме се наистина, но тя ми повтаряше, че няма да се получат нещата защото родителите и са ужастно строги и няма да допуснат тя да се ожени за човек, който не е от техния край.
Въпреки всичко ние успяхме да избягаме от цялата дъндъния и проблемите ни започнаха.
Извикаха ни там съвсем сами "уж" за да се разберем. Казаха ни, че искат зестра от нас.. сума на стойност 50 000лв + апартамент в града им + годеж и сватба. Все неща, които бяха свързани с пари, които тогава нямах в наличност. Започнах да искам заеми от приятели и познати... родителите ми също се включиха да ми помагат и общо взето събрахме сумата от 20 000лв. с намерението да ги закараме и да им ги дадем за да се получат нещата и да се съберем с жена ми. Интерестното е, че аз отидох да им дам тези пари, а те ме посрещнаха с нож и заплахи. Освен, че беше голям стрес за нас ни взеха парите и ни изгониха.
Но аз бях влюбен точно, както се влюбват по-филмите. Продължихме да настояваме, дори не уведомихме полиция за случилото се надявайки се нещата да се подобрят и някой ден ние с нея да се съберем и да уползотворим любовта си. В крайна сметка.. караници, крясъци, разправий, но успяхме да ги надвием с дебелата си глава, но с условия. Те бяха аз да живея в тяхното малко градче гр. Павликени. Град, където няма реална реализация за млади хора и бяхме принудени да плащаме наем за който нямахме пари и реално погледнато нямах работа за да изплащам наема. Град в който 100% от жителите с ромски произход се издържат с ало-измама. Не ми беше приятно. Преглътнах всичко и си позволих да остана да живея там в продължение на 2 години за да можем да сме заедно. През това време се случваха много неща.
Стресът продължаваше... беше се превърнал в ежедневие за нас. Жена ми беше бременна по-онова време.. Влизаха в квартирата и започваха да крещят, кога ще направим сватба, когато се роди детето ли? Безмислено е не знам си какво... гонеха ме.. получавах позвънявания в 4 сутринта с думите, че баща ми ще получи главата ми в куфар по еконт. Бяхме в тотален стрес и двамата.
Стояхме на загасени лампи и се сгушвахме в ъгъла от страх да не дойдат пак. След време нещата се подредиха и баща ми помогна да се направи сватба, детенцето се роди живо и здраво. Нещата бяха наред, докато не заминахме на гости при родителите си, които не бях виждал от година. Останахме при тях 4 месеца докато отмине тежката зима, която нямаше как да издържим сами в онази квартира.
След, като се върнахме... разправийте ни започнаха отново. Влазоха в апартамента и започнаха да крещят, какво аджеба ние правим в Пловдив 4 месеца. Твърдяха, че сме отишли нарочно там за да свикне жена ми с по-охолния живот и да и хареса и повече да не се върне при тях. Работата беше, че ми беше писнало от всичко преживяно... стегнах си багажа и се прибрах без детето и съпругата ми а те взеха, че я вкараха в психиятрия по-незнайни причини. Тя е видимо стабилна и говори адекватно. Започнаха да ме обвиняват, че съм я побъркал. Запалих колата и отидох в Плевен и я отвлякох от психиятрията без да взимам каквито и да било документи, че е лежала там. Не исках името и да се свързва с това.
До тук чудесно, живяхме тук 2 години заедно и всичко беше чудесно, до предишния месец.
Имахме едно единствено условие на което одържах. Водех жена ми да я виждат през месец и да постоява там. Това постояване беше също цял месец. Един месец при мен, един при тях... общо взето такова беше положението в продължение на 2 години. Бях се хванал на работа тук в Пловдив в една бензиностанция и от там взимах скромните 500лв заплата, от които 250 отиваха за пътни, да я карам всеки месец при техните и дреболий за малкия. Парите не ни стигаха за нищо и залагах разни накити, които ни бяха подарили от сватбата. След, което идваше заплатата.. изплащах всички заложени вещи и отделях нови 250 за да отида да ги взема и така до следващата заплата... Общо взето беше една въртележка, но това не ме накара да се предам и заминах за Англия при едни приятели. Хванах се да работя там, като мияч на чиний. взимах доста добри пари и успявах да помагам в къщи, да изпращам отделно за жена ми и отделно за сина ми. Успявах да помагам дори и на родители те и да скатавам някой лев. Прекарах там най-ужастните си 6 месеца, не защото е толкова трудно... трудно беше да съм разделен от сина ми. Не издържах повече там без да виждам сина ми и се върнах отново тук. Доста време го карах без работа защото се върнах с доста парички и просто обръщах внимание на семейството си. Имахме нужда от това след всичко, което сме преживели. Но нищо не се беше променило... аз пак я водех през месец там и трябваше да чакам до другия месец. Имах чувството, че отиваме да се подписваме, както правят затворниците. Въпроса е, че миналия месец я изпратих там и постоя повечко... бяха там 2 месеца защото нямах пари да ги взема и нямаше от къде да взема. Скарахме се и в яда си започнах да я обвинявам за всичко, което се е случвало от самото начало до сега. В крайна сметка тя се върна тук след няколко дни, но беше различна. Започна да плаче без причина и ми казваше, че в Пловдив и е скучно и няма с кого да си говори. Скарахме се и и обясних, че няма къде да отидем и използваме жилището на баща ми защото неможем да си позволим да плащаме наем в момента. Върна се с болки в ухото, но ме уверяваше, че нищо и няма и да не се притеснявам, но те продължиха 3 дни. Скарах и се и и казах да се оправя и, че отиваме при доктора за да видим какво и има. Отидохме да я прегледаме и се върнахме, но в къщи ни очакваха 10 човека от нейната рода включително и родителите и братовчедите и.
Казаха ми да не се притеснявам и, че няма да я вземат от мен... просто искат да я заведат на преглед за ухото в гр.Плевен. Взеха я заедно с детето и се прибраха директно в Павликени. От това аз започнах да се съмнявам и да се побърквам сам в къщи. Втълпих си, че това, което се случи е номер за да ми кажат, че тя е много болна и няма да я пуснат повече при мен и дори не изчаках да видя дали съм прав, а действах импулсивно и им звъннах и им казах, че приключвам с тези неща защото се изморих да идват и да я взимат без разрешение, а ако им откажа.. тогава те се разсърдват и я взимат пак.
Сега с нея сме разделени отново и имам съмненията, че всичките им условия да живея там ще се върнат.
Мисля, че тя вече не държи на мен, колкото преди и немога да виждам сина си защото ме е страх именно от ножовете защото заплахите започнаха отново.
Интересува ме, ако евентуално заведа дело с иск за правата над детето ми, като уточним, че родителите и са агресивни и крещят за щяло и нещяло... Не искам синът ми да расте в такава атмосфера. Атмосферата там не е приятна. Постоянно се карат и крещят... бият се, ножове и т.н. Другото ми уточнение е, че те заработват хляба си с ало-измами. и обучават децата си там още от малки да "барат телефона" както те го наричат. Аз не искам синът ми да расте по-този начин Работата е там, че нямам доказателство за нищо от казаното... това са просто мои преживявания и знания. Не искам синът ми да расте под такъв стрес и искам да мога да му дам по-добро образование и възпитание, етика и да се постарая да го премахна от пътят на ало-измамниците.
Техните предимства според мен са това, че родителите и имат собствено жилище, което не е много голямо и нямат добри условия за живот за детето. Аз от друга гледна точка живея при нашите, като сме сключили лизингов договор за цял етаж от жилищна сграда и е обзаведен на доста висок стандарт. Работата е там, че е на лизинг, което значи, че аз нямам жилище докато не се изплати напълно.
Имам също така съмнения, че ще навият жена ми да говори против мен в съда, ако се стигне до там и ще лъже и маже с цел да запази детето при себе си.
Също така обмислям да отида до психиятрията в болницата и да искарам копие от епикризата и документ, който удостоверява престоят и там, което ще рече, че тя не е достатъчно стабилна за да отглежда детето ми.
За съжаление не разбирам нищо от Право и се допитвам до вас. Ако евентуално се стигне до съд и предоставя тези неща. Аз имам ли възможност да взема правата над детето и да приключа веднъж завинаги с тези хора?...
п.с. Историята е ужастно дълга и съкратих много от нещата. Ако нещо ви се вижда не свързано е именно заради тези съкращения. Не си правя разни бъзици и очаквам наистина отговор от ваша страна.