Забраната за достъп на адвокатите до дела, по които не са упълномощени се оказа законна
Създадена от на 26 октомври 2017
Започни с:    Първите | Последните
Отговор
16
Упълномощен
|
нерегистриран
06 декември 2017, 10:22
3
0
Учудвам се, че въобще се обсъжда този въпрос, след като и на първокурсник е ясно, че не упълномощен няма работа в делото. Господин "адвокат" много си прав- заседанията са публични, така че като те интересува нещо, влез и слушай. Далавери на тъмно, а. Искаш да кажеш, че искате достъп, за да разкривате далавери? Не предизвиква смях, моля те
15
|
нерегистриран
04 декември 2017, 07:52
1
0
https://bivol.bg/emliachni-tiholov-conev.html/
От статията:

"Адвокатите попълнили фалшиви пълномощни с личните данни на наследниците и имитирали подписите им. След това завели дела пред Община Царево за възстановяване на земите."


"Земите са възстановени на наследниците и адвокатите ги продават без тяхното знание в периода 2006 – 2007 г. "

"Прокуратурата попада на тази следа след жалба от наследник и започва да разплита криминалната история. Информиран е лично и главният прокурор Борис Велчев. На 21.06.2010 той постановява разследването да бъде водено в Сливен, поради съмнения за конфликт на интереси в Бургас, където съпругата на един от разследваните адвокати е магистрат, а останалите са членове на колегията."


"Производството все пак установява и описва подробно престъпните деяния, но е прекратено поради изтичане на давност в края на 2011 г. Не е ясно дали е имало нерегламентирани намеси от заинтересовани страни, за да изтече тази давност в хода на разследването. Това е въпрос на който евентуално може да даде отговор ДАНС и Инспектората на ВКП.

Копие от постановлението е изпратено на Адвокатска колегия – Бургас с мнение да се образува дисциплинарно производство срещу уличените адвокати. Потърсен за коментар от Биволъ сегашният председател на АК – Бургас адв.Христофор Кондев не можа да си спомни за този случай и поиска колегията да бъде сезирана писмено. Кондев е председател на АК от 2013 г. но бе категоричен, че подобен случай не е известен и не е бил обсъждан до момента от бургаската адвокатура."
14
|
нерегистриран
03 декември 2017, 08:33
0
0
След като прочетете за тази схема , още ли ще настоявате адвокати да имат и достъп до дела, по които не са упълномощени?

https://bivol.bg/emliachni-tiholov-conev.html/
13
Данъчен
|
нерегистриран
27 ноември 2017, 22:20
2
0
До коментар [#10 #undefined] от "Адвокат":

Всеки си има своята гледна точка. Трябва поне да се представи платена такса за справка.
12
до 10
|
нерегистриран
27 ноември 2017, 10:25
1
0
Ваше право е да обжалвате. както беше отбелязано в коментар номер 8 няма проблем при отхвърлена жалба, друг адвокат да се пробва, и няма проблем друг съдия да реши друго, на основание цитирания текст от АПК. При 15 000 адвоката, все някой ще успее да "сбори" -пребори забраната, която намирам за напълно правилна, и в реда на нещата.

А и при модерните вече преюдициални запитвания, може да се пробвате да поискане Съдът на Общността да реши. Реално погледнато ВАдмС са длъжни да отправят преюдициално запитване, дали забраната противоречи на правото на общността :) , ако страна поиска да бъде отправено такова запитване =

Като ни става по българското право, можете да финтирате заповедта от горе-чрез "началниците" от Люксембург :) .
11
до 10
|
нерегистриран
27 ноември 2017, 09:19
0
0
Изразът в оригиналния текст е , is capable of restricting competition in the internal market within the meaning of Article.
Is capable значи е способен, е в състояние, позволяваш, даващ възможност. Незнайно защо в българския текст са го превели като би могло. Написали са го, че е в състояние да ограничи конкуренцията is capable of restricting competition in the internal market within the meaning of Article.
Тоест противоречи на конкурентното право. При противоречие между вътрешна и европейска норма коя се прилага? За принцип на примата на общностното право да сте чувал?

Вижje въпросите, и вижje отговорите, и виж и мотивите. За предпочитане ползвайте френския, английския текст, а българския текст на решението -да е само помощен! Запитването си е на български-прочетете запитването, и отговора.
Наистина ли не ви е ясно за какво иде реч?!
10
Адвокат
|
нерегистриран
27 ноември 2017, 09:07
0
-7
Забраната е НЕзаконна ! Давам ви пример - ако не прочета Вашето дело, което ме интересува, много лесно мога да вляза в съдебната зала при неговото разглеждане и да изслушам всичко, което ще се каже по предмета на спора, защото заседанията, все още, са ПУБЛИЧНИ !!! Изключването на публичността е по реда на чл. 136 от ГПК и само в изрични хипотези:
Съдът служебно или по молба на някоя от страните може да постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата, когато:
1. общественият интерес налага това;
2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това;
3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси;
4. са налице други основателни причини.


Ясно ми е, че някои много ги дразни достъпа, защото на тъмно далаверите се разиграват най-добре !
9
Адвокат
|
нерегистриран
27 ноември 2017, 09:02
2
-1
До коментар [#6 #undefined] от "до номер 5": Сериозно сте се объркали ! На никакво общностно право не противоречи мин. размер на адв. възнаграждение, не манипулирайте хората, СЕС казва: "Разпоредбата за мин. адв. възнраждения на България.....би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели." КЪДЕ ПРОЧЕТОХТЕ ДУМАТА ПРОТИВОРЕЧИ ??? Не манипулирайте !
8
трети тото шанс
|
нерегистриран
27 ноември 2017, 08:44
2
0
А ако не се получи на втория ,ще има и трети и четвърти тур предвид текста на чл183 АПК. Демек-ако не бъде постигната отмяна на забраната-действието на решението е само по отношение на страните(но ако бъде постигната отмяна при втория тото шанс пред ВАС е спрямо всеки). Тоест всеки друг от 15 000 хиляди адвокати може да се пробва с нова жалба... Кой знае при третия ,четвъртия, петия опит може и да "пробият". Все ще се намери някой съдия от АССГ да не хареса заповедта в атакуваната част.
7
сега
|
нерегистриран
27 ноември 2017, 07:53
0
0
чакаме втория рунд
6
до номер 5
|
нерегистриран
26 ноември 2017, 09:23
4
-2
Объркал си темата. Тук темата е за заповедта на шефа на СГС.
А за минималните адвокатски възнаграждения е друга тема, и Общностния съд реши-минималния размер на адвокатския хонорар, самоопределян от съсловната адвокатска организация противоречи на Правото на общността. решението е отпреди 2 дни.

5
112
|
нерегистриран
26 ноември 2017, 09:09
3
0
До коментар [#3 #undefined] от "...": Проблемът с тази наредба е доста по-дълбок и фундаментален и далеч не се изчерпва с последното увеличение на минималните размери. Мисля, че съвсем скоро Съдът на общностите ще си каже тежката дума по случая, и то - по две отделни дела.
4
дали
|
нерегистриран
08 ноември 2017, 08:11
1
0
скоро би ще бъде втория тото шанс?
3
...
|
нерегистриран
07 ноември 2017, 08:30
8
-2
Адвокатите да погледнат в собствената си къщичка-визирам провалът в Наредба номер 1. Който не я е оспорил, той не е постигнал отмяна на текстове. Че дори и до "ниво" нищожност-визирам конкретно увеличението от 2014 което е турбо-мега-хипер нищожно, поради неспазен чл 26 от ЗНА, досежно предварителната публикация на проекта(а защитата на адвокатите дори оспорваше,че тази наредба е ПНА, те имат колебание собствената им наредба какво е-вж протокола на делото пред ВАС...). Незаконосъобразността на параграф 2-досежно трикратния и двукратния размер-също. Размерът има значение, когато говорим за юрисконсултското възнаграждание, което незаконно беше уредено в тази наредба с посочените размери.
Не е законно и увеличението от 2016г-защото има ...неточни мотиви-в мотивите се казва,че аргумент за увеличението е инфлация, само ,че в периода 2015г-2016г по данни на НСИ имаше дефлация. който иска на това основание да атакува наредбата, от увеличението от 2016г.
Изобщо що никой от адвокатурата не пое отговорност за сбърканата наредба номер 1.
И какво правим, ако се окаже, и противоречаща на Общностното право? визирам например, но не само Case C-428/16 по който се чака Общностния съд да си каже думата . То това Правото на ЕС -сложна работа. В школата на МВР не е преподавано...

А по въпроса за заповедта на шефа на СГС-в посочената част е напълно правилна. Силно се надяваме при втория тото шанс на гледането на тази наредба съдът да не прояви солидарност по Магнаурски(познайте защо).
2
Азов
|
нерегистриран
07 ноември 2017, 07:51
15
0
правилно е, подкрепям го
1
аз
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 16:49
19
-2
Ами, правилно е за има забрана. Какво им търси носа в чуждо дело, щом не са упълномощени.
|
нерегистриран
26 октомври 2017, 22:40
8
-1
ВЖ решение 5900 на АССГ п о дело 7950, къде се казва в решението
"За неоснователна приема жалбата в частта й , с която се оспорва т. 11 във всички
нейни подточки.
Оспорената точка предписва кръга на лицата, които имат право на достъп до делата,
обхвата на тези дела според предмета си и реда за осъществяването му. В т.11. 1,б.“б“
изрично е предписано, че право на достъп имат адвокатите, за които е учредена
представителна власт по отношение на страна по дело въз основа на изрично
пълномощно за конкретното дело или общо пълномощно за представителство пред
съд или въз основа на акт на съда за назначаване на особен представител/ служебен
защитник. Аналогична е разпоредбата на б.“е“, касаеща адвокатските сътрудници,
вписани в съответните регистри, тъй като се изисква изрично упълномощаване по
отношение на техните работодатели – адвокати от страните по делото.
Съдът намира, че от тези разпоредби не произтичат твърдяните противоречия със
законови и конституционни норми.
На първо място, съдът намира, че липсва претендираната нищожност на заповедта.
Правомощието на ръководителя на съответния орган на съдебна власт да издава
вътрешнослужебни актове, свързани с дейността на администрацията е нормативно
установено със ЗСВ в чл. 86. Заявеното с жалбата нормативно уреждане на материя не
се установи, тъй като оспореният акт е вътрешнослужебен.
Настоящият състав споделя трайно установената практика на ВАС, че разпоредбата на
чл. 31 от Закона за адвокатурата следва да се тълкува във връзка с чл. 24 от същия
закон, установяващ съдържанието на упражняването на адвокатската професия и чл.
25 от ЗА, уреждащ учредяването на представителната власт на адвоката по отношение
на неговия клиент и при съобразяване на специалните разпоредби на Закона за защита
на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. В този
смисъл, съдът споделя тезата, че адвокатът има право на достъп по делата именно с
цел упражняване на дейността си, което води до необходимост от представителство и
защита на някоя от страните, което изисква доказване на факта на представителство.
Адвокатът става представител на страна именно по силата на пълномощното за това,
вкл. и в хипотезата на устно упълномощаване.
Последното следва и от разпоредбите на съответните процесуални закони –ГПК,
НПК, АПК, всеки от който разписва, че адвокатът придобива право да представлява
страната по делото чрез пълномощно. В принципите на административното
производство – чл.12, ал.2 от АПК се съдържа и текст, който изрично очертава
субектите с пряк достъп до делата, а това са страните по делата, като за всички
останали информацията се получава по реда на ЗДОИ. До изричното възлагане по
пълномощие на права по дадено дело на конкретен адвокат, последният не се явява
легитимиран да извършва процесуални действия, вкл. и изготвяне на справки по
същото. Норми с аналогично съдържание се съдържат и в НПК и ГПК. Следва да бъда
съобразена и предвидената в Закона за защита на личните данни закрила , както и тази
в ЗЗКИ. Предоставянето на приоритетно право на достъп по делата на адвоката, по
аргумент от качеството му на такъв, без наличие на представителна власт, идва в
противоречие с други защитими лични права, вкл. и конституционно закрепеното
право в чл. 32, ал.1 от Конституцията. Приоритетът на личните права съгласно
цитирания текст – неприкосновеност на личния живот на гражданите, правото на
защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство
върху неговата чест, достойнство и добро име е противопоставен приоритетно на
правото на получаване на информация, което също е конституционно закрепено право
по чл. 41, ал.1 от Конституцията, но при спазване на ограничението по чл. 41, ал.2 - за
незасягане на чужди права, защитени със закон, каквито са правото на
неприкосновеност на личните данни на физическите лица, правото на личен и семеен
живот, защитата на човешкото достойнство и неприкосновеност на личността.
Следва да бъде направено разграничение между правото на процесуално
представителство и това на извършване на справки по дела, за второто от което е
оплакването по делото. Нормативното уреждане на последното се съдържа в
Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните,
военните и апелативните съдилища, приет от В. по законова делегация на ЗСВ,
отменен с Правилника за администрацията в съдилищата, ДВ, бр. 68/22.08.2017г., но
действал към момента на издаване на оспорената Заповед за утвърждаване на
Правилата. Съгласно разпоредбата на действащия към този момент чл. 76, в раздел ІІІ
от същия е предвидено, че страните по делата, техните представители и адвокатите
осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на
процесуалните закони, а ал.3 изрично предписва, че лицата, които не са страни по
делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана
писмена молба. Следователно, съдът намира, че е налице нормативна основа за така
предвидените ограничения за изготвяне на справки и преписи по делата, извън
посочените аргументи, следващи от процесуалните закони, установения с
Конституцията правов ред и действащите специални закони.
С оглед това, съдът намира, че липсва както претендираната нищожност на
акта, произтичаща и от липса на материалноправно основание за издаване на
акта, така и не се възприема тезата за незаконосъобразност.
Следва да бъде споделена застъпената в писмения отговор на ответника теза, че
изменението на редакцията на текста с новия Правилник за администрацията в
съдилищата чрез приемане на текста на чл. 77, ал.3 от същия, не променя
изводите на съда в тази насока, тъй като същият се явява в противоречие с
начина на тълкуване на чл. 31 от Закона за адвокатурата, с цитираните текстове
от Конституцията и специалните закони и не следва да се прилага по арг. от
чл.15, ал.3 от ЗНА. "
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име (коментирате, като нерегистриран)
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно