Забраната за достъп на адвокатите до дела, по които не са упълномощени се оказа законна
Създадена от на 26 октомври 2017
Започни с:    Първите | Последните
Отговор
4
дали
|
нерегистриран
08 ноември 2017, 08:11
0
0
скоро би ще бъде втория тото шанс?
3
...
|
нерегистриран
07 ноември 2017, 08:30
4
-1
Адвокатите да погледнат в собствената си къщичка-визирам провалът в Наредба номер 1. Който не я е оспорил, той не е постигнал отмяна на текстове. Че дори и до "ниво" нищожност-визирам конкретно увеличението от 2014 което е турбо-мега-хипер нищожно, поради неспазен чл 26 от ЗНА, досежно предварителната публикация на проекта(а защитата на адвокатите дори оспорваше,че тази наредба е ПНА, те имат колебание собствената им наредба какво е-вж протокола на делото пред ВАС...). Незаконосъобразността на параграф 2-досежно трикратния и двукратния размер-също. Размерът има значение, когато говорим за юрисконсултското възнаграждание, което незаконно беше уредено в тази наредба с посочените размери.
Не е законно и увеличението от 2016г-защото има ...неточни мотиви-в мотивите се казва,че аргумент за увеличението е инфлация, само ,че в периода 2015г-2016г по данни на НСИ имаше дефлация. който иска на това основание да атакува наредбата, от увеличението от 2016г.
Изобщо що никой от адвокатурата не пое отговорност за сбърканата наредба номер 1.
И какво правим, ако се окаже, и противоречаща на Общностното право? визирам например, но не само Case C-428/16 по който се чака Общностния съд да си каже думата . То това Правото на ЕС -сложна работа. В школата на МВР не е преподавано...

А по въпроса за заповедта на шефа на СГС-в посочената част е напълно правилна. Силно се надяваме при втория тото шанс на гледането на тази наредба съдът да не прояви солидарност по Магнаурски(познайте защо).
2
Азов
|
нерегистриран
07 ноември 2017, 07:51
6
0
правилно е, подкрепям го
1
аз
|
нерегистриран
06 ноември 2017, 16:49
13
-1
Ами, правилно е за има забрана. Какво им търси носа в чуждо дело, щом не са упълномощени.
|
нерегистриран
26 октомври 2017, 22:40
5
-1
ВЖ решение 5900 на АССГ п о дело 7950, къде се казва в решението
"За неоснователна приема жалбата в частта й , с която се оспорва т. 11 във всички
нейни подточки.
Оспорената точка предписва кръга на лицата, които имат право на достъп до делата,
обхвата на тези дела според предмета си и реда за осъществяването му. В т.11. 1,б.“б“
изрично е предписано, че право на достъп имат адвокатите, за които е учредена
представителна власт по отношение на страна по дело въз основа на изрично
пълномощно за конкретното дело или общо пълномощно за представителство пред
съд или въз основа на акт на съда за назначаване на особен представител/ служебен
защитник. Аналогична е разпоредбата на б.“е“, касаеща адвокатските сътрудници,
вписани в съответните регистри, тъй като се изисква изрично упълномощаване по
отношение на техните работодатели – адвокати от страните по делото.
Съдът намира, че от тези разпоредби не произтичат твърдяните противоречия със
законови и конституционни норми.
На първо място, съдът намира, че липсва претендираната нищожност на заповедта.
Правомощието на ръководителя на съответния орган на съдебна власт да издава
вътрешнослужебни актове, свързани с дейността на администрацията е нормативно
установено със ЗСВ в чл. 86. Заявеното с жалбата нормативно уреждане на материя не
се установи, тъй като оспореният акт е вътрешнослужебен.
Настоящият състав споделя трайно установената практика на ВАС, че разпоредбата на
чл. 31 от Закона за адвокатурата следва да се тълкува във връзка с чл. 24 от същия
закон, установяващ съдържанието на упражняването на адвокатската професия и чл.
25 от ЗА, уреждащ учредяването на представителната власт на адвоката по отношение
на неговия клиент и при съобразяване на специалните разпоредби на Закона за защита
на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. В този
смисъл, съдът споделя тезата, че адвокатът има право на достъп по делата именно с
цел упражняване на дейността си, което води до необходимост от представителство и
защита на някоя от страните, което изисква доказване на факта на представителство.
Адвокатът става представител на страна именно по силата на пълномощното за това,
вкл. и в хипотезата на устно упълномощаване.
Последното следва и от разпоредбите на съответните процесуални закони –ГПК,
НПК, АПК, всеки от който разписва, че адвокатът придобива право да представлява
страната по делото чрез пълномощно. В принципите на административното
производство – чл.12, ал.2 от АПК се съдържа и текст, който изрично очертава
субектите с пряк достъп до делата, а това са страните по делата, като за всички
останали информацията се получава по реда на ЗДОИ. До изричното възлагане по
пълномощие на права по дадено дело на конкретен адвокат, последният не се явява
легитимиран да извършва процесуални действия, вкл. и изготвяне на справки по
същото. Норми с аналогично съдържание се съдържат и в НПК и ГПК. Следва да бъда
съобразена и предвидената в Закона за защита на личните данни закрила , както и тази
в ЗЗКИ. Предоставянето на приоритетно право на достъп по делата на адвоката, по
аргумент от качеството му на такъв, без наличие на представителна власт, идва в
противоречие с други защитими лични права, вкл. и конституционно закрепеното
право в чл. 32, ал.1 от Конституцията. Приоритетът на личните права съгласно
цитирания текст – неприкосновеност на личния живот на гражданите, правото на
защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство
върху неговата чест, достойнство и добро име е противопоставен приоритетно на
правото на получаване на информация, което също е конституционно закрепено право
по чл. 41, ал.1 от Конституцията, но при спазване на ограничението по чл. 41, ал.2 - за
незасягане на чужди права, защитени със закон, каквито са правото на
неприкосновеност на личните данни на физическите лица, правото на личен и семеен
живот, защитата на човешкото достойнство и неприкосновеност на личността.
Следва да бъде направено разграничение между правото на процесуално
представителство и това на извършване на справки по дела, за второто от което е
оплакването по делото. Нормативното уреждане на последното се съдържа в
Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните,
военните и апелативните съдилища, приет от В. по законова делегация на ЗСВ,
отменен с Правилника за администрацията в съдилищата, ДВ, бр. 68/22.08.2017г., но
действал към момента на издаване на оспорената Заповед за утвърждаване на
Правилата. Съгласно разпоредбата на действащия към този момент чл. 76, в раздел ІІІ
от същия е предвидено, че страните по делата, техните представители и адвокатите
осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на
процесуалните закони, а ал.3 изрично предписва, че лицата, които не са страни по
делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана
писмена молба. Следователно, съдът намира, че е налице нормативна основа за така
предвидените ограничения за изготвяне на справки и преписи по делата, извън
посочените аргументи, следващи от процесуалните закони, установения с
Конституцията правов ред и действащите специални закони.
С оглед това, съдът намира, че липсва както претендираната нищожност на
акта, произтичаща и от липса на материалноправно основание за издаване на
акта, така и не се възприема тезата за незаконосъобразност.
Следва да бъде споделена застъпената в писмения отговор на ответника теза, че
изменението на редакцията на текста с новия Правилник за администрацията в
съдилищата чрез приемане на текста на чл. 77, ал.3 от същия, не променя
изводите на съда в тази насока, тъй като същият се явява в противоречие с
начина на тълкуване на чл. 31 от Закона за адвокатурата, с цитираните текстове
от Конституцията и специалните закони и не следва да се прилага по арг. от
чл.15, ал.3 от ЗНА. "
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име (коментирате, като нерегистриран)
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно