Капката, която, ако я изследваш, разбираш много за морето
Съдебен театър на абсурда II
 
28 април 2009, 18:22 | Гергина Банкова | Видяна: 15883
 

Преди 15 години, на тази улица в центъра на село Сърница, един полицай разстреля един свещеник. От упор. Навремето много се писа за този случай. После се забрави. След четири години, докато продължаваше да носи униформа (!), блюстителят на реда получи условна присъда. После МВР плати кръвнината на 3-те сирачета и направи опит да си възстанови парите от виновника за убийството. Преди половин година полицаят помоли президента дългът му да бъде опростен.

Убийството става в 21 часа на 15 април 1994 г., под лампа, на главната улица с име "Свобода", която според табелите на къщите и днес все още се казва "Г. Димитров".
Софийският свещеник е бил в Сърница за дървен материал – строял църква. Взел от приятел трабант. Носел много пари. В центъра, посред бял ден, питал една жена имат ли банка, имат ли хотел, има ли полицай. В покрайнините, на здрачаване, споделил с непознат шофьор: "Струва ми се, че ме преследват" и попитал дали, ако отива до Велинград, може да кара след него. Посоките им не съвпадали.
Междувременно жената, с която свещеникът говорил, разказала на свой роднина какво є се случило, той го разказал на местния полицай. Било малко след 20 часа.
В мотивите към присъдата е записано: "Непознатият се интересувал от броя на полицаите, банките в селото, жителите му, наличието на хотели, названието и местонахождението на близкия град. Затова полицаят бил мотивиран да извърши проверка на лицето..."
Но е извършил не каква да е проверка, а като за страшен бандит! "Поканил" още двама души "да го придружат".
Единия въоръжил с автомат, себе си – с пистолет.
На джипа им не пишело "МВР". Открили трабанта в края на селото, на около 25 метра от шосето, перпендикулярно на него, без светлини. Затиснали го. Пуснали дългите. И слезли.
Какво ли си е помислил уплашеният и заслепен свещеник? Всичко друго, освен че добронамерен блюстител на реда иска да му види документите. Запалил двигателя, включил фаровете и потеглил "напред, към полицая", според мотивите. "Полицаят възприел в дясната ръка на водача пистолет с дълга цев, успял да отскочи и трабантът се ударил в джипа – пак според мотивите." После се ударил още веднъж и тръгнал на заден ход към центъра на селото. Джипът го последвал.
След около половин километър, при първите хора, под лампа, мукавеното автомобилче спряло, а джипът го "блъснал и го отхвърлил" – според свидетели. Трабантът ударил джипа – според мотивите.
След сблъсъка двамата въоръжени мъже изскочили от возилото си, а свещеникът – въпреки насочените към него "Калашников" и "Макаров", въпреки крясъците, ритниците по колата му и разпореждането "да се предаде" – не слязъл.

Следва смъртта.

Двадесетина минути по-късно в Сърница пристига шефът на пазарджишката полиция. Но не в това си качество. Той, заедно с приятели, идвал на гости на полицейския зет, който е единият придружител за тежковъоръжената "проверка". Въпросният полковник отстранява от местопроизшествието и джипа, и автомата.
Чак след полунощ започва огледът. Ръководи го окръжният началник на следствието. На сутринта там, където е била първата среща между бъдещата жертва и бъдещия подсъдим, е намерен газов пистолет, "без следи от влага", за разлика от металните тръби, до които е бил.
Дни след разстрела бях във Велинград. Случайно от сърничани разбрах, че вестникарските информации, направени по източници от МВР, че попът гонил с нож полицая, а полицаят се защитавал и стрелял, за да спаси живота си – не са верни. Говорих с над десет очевидци, публикувах материал, после – още един. Открих и друго следствие срещу стрелеца – отпреди 10-ти ноември – за средна телесна повреда, което е било скоропостижно "смачкано" от пловдивската военна прокуратура. Един всекидневник написа: "Убиецът... често употребявал алкохол, пришпорвал колата из селото и бабаитствал... Има подозрения, че е обвързан с групировка, изнасяща дървен материал..."

Характеристика
като на ангел

е получил обаче този полицай три години след като е разстрелял свещеника.
Следствието е образувано чак на двадесетия ден след трагедията! Полицаят е обвинен, че "умишлено е причинил смърт". На същата дата са направени първите разпити – само на спътниците за въоръжената проверка и на хора, които разказват за последните часове на жертвата. А не за последните є минути.
Месец след убийството заместник окръжният прокурор пише: "Разследването не е водено обективно, всестранно и пълно, допуснати са пропуски и нарушения... Огледите не са извършени качествено, не са описани детайлно и коректно повредите по трабанта, не са търсени и намерени парчетата от счупванията... Не е огледан джипът... Не са търсени дактилоскопски следи по намерения пистолет... местопроизшествието не само не е било запазено – въпреки участието на полицейски служител, но е допуснато полицейската кола да изчезне, обвиняемият не е разпитан, а е допуснато по негово желание той да даде обяснения след разпита на свидетелите..." И още: не са постановени експертизи, не са разпитани очевидци...
Едва след като този прокурор нарежда, полицаят-убиец е отстранен от длъжност! И са разпитани някои очевидци. Джипът е блъскал трабанта, имало само един изстрел, чули са псувни, заканите на полицая, че "ще става страшно", думите към спътника му: "Пази се, ще го разстрелям, щом не се предава..."
В края на 1995 г. законът се променя и разследването на престъпленията, извършени от полицаи, се прехвърля от цивилните на военните.
Тогава военният следовател и подполковник пише заключение: Полицаят е използвал оръжието си като крайна мярка. Пострадалият е имал вина за това, защото се е канел да извърши престъпление – нанасяне на телесни повреди или лишаване от живот на полицейски служител. И "случайно се е оказал с гърди, насочени по направлението на изстрела".
Военен прокурор – полковник – приглася на колегата си следовател и зачертава обвинението за умишлено убийство. После друг прокурор, който също е и полковник, прекратява делото. "При движението му във въздушна среда, куршумът срещнал твърдото стъкло, при което случайно, непредвидимо за полицая, променил траекторията си по посока към лявата половина на автомобила. В същото време пострадалият се бил придвижил към лявата половина на автомобила..." Този прокурор връща официално стрелеца на работа. А неофициално полицаят е върнат на работа в Сърница година по-рано.
Върховната прокуратура "произвежда" малка засечка. Поради която е внесен обвинителен акт – за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност (чл.123 от НК).
Намереният и неизследван за дактилоскопски следи газов пистолет – като доказателство, че свещеникът е бил въоръжен – е донесен в съда от прокурора.
Вдовицата се оттегля от процеса с думите: "Дълбоко вярвам, че всичко извършено на земята, ще бъде отсъдено от Единствения Праведен Съдия Господ. "

Присъда №353/97
е произнесена на 15 септември 1998 година

от военен съдия и подполковник: година и половина, условно. В мотивите четем: "... полицаят е дисциплиниран и изпълнителен, решителен и не се огъвал от възникнали трудности... безкомпромисен при констатирани нарушения на обществения ред... след първия предупредителен изстрел бил силно напрегнат, притеснен и уплашен... намирал се на около 50 см пред десния фар на трабанта, превидяло му се, че шофьорът отново държи в ръката си пистолет... приклекнал... куршумът ударил предното стъкло... пробил го и го напукал. След горното попаднал в тялото на пострадалия, разкъсал аортата и белия дроб... полицаят прихванал пострадалия и му помогнл да излезе от автомобила. При това последният го отблъснал, а след няколко крачки паднал... " После стрелецът се бил опитал да спаси жертвата си и направил тампон. Но...
Тампон обаче не е открит от лекаря, констатирал смъртта. Нито при огледа.
От снимките във фотоалбума личи, че колелата на трабанта са подпрени с павета – за да не потегли по нанадолнището. Което доказва, че прави са тези от очевидците, които твърдят, че двете коли са били плътно една до друга. Преди да бъде отместен, джипът е задържал "сапунерката". Това пък отхвърля версията, че стрелецът е бил пред трабантчето.
Не е нужно човек да има висок чин, какъвто са имали следователят, прокурорът и съдията, за да знае, че от стъкло куршум не рикошира. Че пробойната от един куршум в триплекс, е голяма колкото куршума, а триплексът няма да се "напука"...

В случая не е изследвано нищо, свързано с трупа:

"пресните" охлузвания и кръвонасядания на носа, причинени от тъп "твърд предмет" – според протокола за аутопсия, пробойната в стъклото, което е изхвърлено на боклука ден след разстрела, дрехите на жертвата, дори смъртоносната рана.

А полицаят е
стрелял от упор.

Смъртоносната рана – със загуба на тъкан с диаметър 8 мм, по ръбовете на която личи добре кръгъл пръстен на охлузване, широк 3 мм и чиято "околност" в диаметър 1,5 см е "синкаво кръвонаседната", говори категорично за стрелба от упор, казаха съдебните лекари доц. Мария Грозева и доц. полковник Златко Колев, които консултираха редакцията. Още нещо: в трабанта не е намерена и капка кръв.
Механични разкъсвания на тъканите, като описаните от съдебния лекар, се получават, когато дулото на пистолета е най-много на три сантиметра от тях – потвърди авторитетен криминалист за "Правен свят". Разстоянието от оръжието до мишената, ако е до 150 см,
може да се определи с точност до сантиметър – по следите, които изстрелът оставя – това е азбучна истина в науката ни, и ако в случая не е направено, не е от некомпетентност – твърди още този експерт.
Такива следи никъде не са търсени...
Пробойната в стъклото – с неправилна форма и диаметър над 2 см не е от куршум – беше категоричен автоекспертът, наш консултант.

x x x

• "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият." Така започва словото, произнесено "на прощаване" с 40-годишния разстрелян свещеник, който се казва Йордан Петров.

• Преди 5 години братът на убития свешеник, монах Викентий, който е в "Света гора", Атон, помоли да бъде освободен от българско гражданство с мотив: "Извънсъдебна екзекуция и мародерство, извършени на брат ми от властите на Република България." Молбата му беше удовлетворена.

• На миналите местни избори полицаят, който се казва Виктор Дъвков и от години е издигнат в службата – преместен е от Сърница във Велинград, се кандидатира за кмет на града. Като независим. Преди година той помоли президента да опрости кръвнината, която вместо него е платена на трите сирачета от МВР, защото "не притежавам движимо и недвижимо имущество". Преди половин година почти всички общински съветници във Велинград подкрепили молбата му до президента да опрости дълга му към държавата.

• Ако утре на полицай Дъвков му се привиди и му се стори, че деца, които играят на стражари и апаши, са просто маскирани бандити, които искат да взривят РПУ-то му, какво ли ще им се случи?