От новия бр. 5 на сп. "Правен свят"
Заради Специалния съд словашките съдии съдят държавата за 200 млн. долара
Интервю с Щефан Харабин, председател на Върховния съд на Словашката република
 
05 юли 2011, 00:02 | Мирела Веселинова | Видяна: 3372
 
 

"Около 80% от съдиите в Словакия, които през 2005 г. отидоха в новия Специален съд просто имаха причини да бягат от предишните си места." Това заяви в интервю за последния брой 5 на сп. "Правен свят" председателят на Върховния съд на Словашката република Щефан Харабин, с когото разговаряхме в София в края на май т. г. 
Щефан Харабин е принципен опонент на Специалния съд, създаден в Словакия през 2005 г. Печели битката през 2009 г., когато управляващата партия атакува спецсъда в Конституционния съд. След като КС отменя Специалния съд, на негово място се създава Специализиран наказателен съд. 
На нас не са ни нужни никакви специални съдилища, казва още Харабин. "Една държава, която създава специализиран съд срещу корупцията и организираната престъпност, всъщност сама се злепоставя, като признава, че в нея има по-голяма и по-злокачествена корупция, отколкото в другите съпоставими с нея държави от ЕС и тази корупция не може да бъде предоляна с утвърдените механизми на демокрацията. И в това се проявява малкият ръст на нашите политици.
И още: правосъдието е идеалният виновник, когато политиците търсят търсят заместващи теми, които да отклонят вниманието от тяхната некачествена политика
Препечатваме интервюто с Щефан Харабин  от последния брой на сп. "Правен свят" с незначителни съкращения, поради неговото актуално звучене в момент, когато ВСС стартира един спорен избор на новите началници в спецсъдилищата и спецпрокуратурите, от парламентарната група на ГЕРБ обявиха, че ще отложат старта на съда за началото на следващата година, а КС още умува около неговата конституционосъобразност.  
 
Г-н Харабин, как ще коментирате развитието на нещата около Спецсъда в България?
Предполагам, че проблемите са същите като в Словакия – законът за създаването на Специалния съд започна да действа през 2005 г., но на два пъти бе прекрачван срокът, в който този съд трябваше да започне да правораздава. Основната причина беше, че съдиите нямаха интерес да работят в тази институция, те я възприемаха не като съд, а като полицейско-политическа креатура. Дори фактът, че за съдиите там бе предвидена двойно по-висока заплата в сравнение с останалите съдии не се оказа достатъчен, за да привлече кандидати. И така стартът на съда се отложи на два пъти.
Едва след като се прие промяна в закона, с която за съдиите в Специалния съд се предвидиха вече не двойни, а шест пъти по-високи добавки към заплатата в сравнение с другите, чак тогава се появиха кандидати за този съд. За мен беше очевидно и аз неведнъж съм го заявявал, че самите съдии не възприемаха тази институция като ефективен съд, единственият мотив на кандидатите за него беше по-високата заплата. Още тогава окачествих това като държавна корупция.
Затова аз съм много любопитен как ще развият нещата при вас. Дали ще има магистрати, които ще кандидатстват, а още по-важното - дали ще има конкурс или ще има назначаване, защото именно това е показател за квалификация и независимост. Изборът е способ да се излъчат най-добрите, най-опитните, най-моралните, с най-голям авторитет измежду съдиите. Когато щатът се попълва с назначение - тогава в институцията се вкарват слаби съдии или такива, които имат причина да бягат от сегашните си места – защото са заплашени от дисциплинарни производства срещу тях, или защото бягат от множеството дела, които не са решили в техния съд. Така беше в Словакия – в 80% от случаите съдиите, които отидоха в новия съд, просто имаха причини да бягат от предишните си места. Тези факти обаче умишлено бяха премълчавани. 
Още когато започна дискусията около създаването на Специалния съд през 2004 г., аз остро критикувах цялата идея. Имах и всички основания – непосредствено преди това – до 2003 г. оглавявах Върховния съд и бях председател на Висшия съдебен съвет. 
И когато през 2006 г. станах министър на правосъдието, аз моментално направих ревизия на дейността на този съд и тогава установихме, че кралят е гол. Стана пределно ясно, че в Специалния съд правораздаването е най-бавно в сравнение с всички други съдилища. 
 
Колко по-бавно, дайте пример?  
По сходни дела - ако на първата инстанция в общите съдилища им отнемаха 2 месеца, на спецсъда – 3,8 месеца. При положение, че един от мотивите за създаването на Специалния съд беше по-бързото гледане на делата, се оказа, че в аналогични случаи той е по-бавен от другите съдилища. 
На всичкото отгоре, те се занимаваха с елементарни казуси – например, подкуп на полицай на стойност 25 долара. И тази "корупция" за 25 долара беше гледана на две инстанции! Цялата работа става още по-нелепа и абсурдна от факта, че общата месечна заплата на тримата съдии на първата инстанция беше 25 000 долара. Като прибавим и заплатата на тримата съдии от втората инстанция - също 25 000, излиза, че шестима съдии с обща месечна заплата от 50 000 долара, са решавали т. нар. корупционен казус за 25 долара.
 
Колко от делата гледани от специализирания съд се отменят?
Това пък вече е катастрофа. Може би има около 10 по-значими дела, които са гледани от този съд. Само по два от тези 10 случая присъдите са влезли в сила, като са били потвърдени от върховния съд. Което прави 20 процента успеваемост. 
А равносметката за останалите 80 % от значимите дела от 2005 г. е много печална – половината от тях са приключили с оправдателна присъда на ВКС, а другата половина са били върнати на първа инстанция и досега не са приключили
Другите общи съдилища имаха много по-бързо правораздаване, както и много по-висок процент на успешно потвърждаване на присъдата отколкото специалния съд. Съдиите от Специалния съд  бяха приключили максимално едно дело за три месеца.
 
Добре, но този съд и в момента съществува?...
Ситуацията е следната. Когато бях министър на правосъдието, депутати от управляващата коалиция, на която аз бях член, сезираха Конституционния съд, който всъщност анулира Специалния съд. КС изтъкна два основни мотива. На първо място, заплатите на съдиите в този съд са свръхвисоки, което по същество представлява дискриминация спрямо другите магистрати. И вторият мотив – тези съдии са минавали през полицейска проверка за надеждност, а не може да се говори за независим съдия, който минава през такава проверка. Защото неговият частен живот е следен и контролиран от полиция.
КС реши, че това е достатъчно основание да обяви този съд за противоконституционен и го анулира. Но тогава управляващата коалиция не посмя да премахне напълно този съд, а реши да го трансформира – главно поради натиска на медиите. Така в резултат на решението на КС беше приет закон за Специализиран наказателен съд, в който всъщност минаха съдиите от първия Специален съд. Заплатите на съдиите в новия съд вече са само два пъти по-високи от другите и те, разбира се, не минават през проверка за надеждност. Същевременно се разшириха компетенциите на този Специализиран съд, който сега вече се занимава и със стопански престъпления и то на стойност над 200 000 евро, също така и с умишлени убийства. По мое мнение, в момента - след решението на КС - този съд отговаря на конституционните и европейските стандарти.
Сега не разполагам със статистика за работата на този специализиран съд, защото вече не съм министър. Но скоро ще имаме възможност да направим оценка на обема на делата, които се гледат в него и бързината, с която те се решават, след като ВКС приключи ревизията в него - аз настоявах да имаме право да правим такава ревизия.
 
Колко е годишната издръжка на този съд?   
Мога да ви кажа колко струва установяването му – половин милиард словашки крони, което прави 25 млн. долара само за устройването на 16-те съдии в него. Това включва сградата, щатното осигуряване, администрация, шофьори, охрана - съдът има засилена охрана. 
Забележете какъв парадокс – освен общата охрана на съда, всеки от 16-те съдии от специализирания съд има и персонална охрана. В същото време, съдиите от Върховния съд, които гледат тези същите дела на втора и трета инстанция, нямат охрана. Съдията във ВКС няма и специална сграда, а тези 16 спецсъдии са затворени като в лаборатория.
Просто това е един маркетингово-популистки балон, няма друго обяснение.
 
У нас един от сериозните аргументи срещу този съд е, че на практика не законът, а прокуратурата ще решава подсъдността – кое дело ще отиде в специализирания съд, кое ще се гледа от общия наказателен съд
Това не е ли точно определено в закона?
 
По принцип подсъдността е определена с точно изброяване на текстовете от НК, подсъдни на Спецсъда. Но практически решаваща е правната квалификация, която прокурорът дава на деянието. Например - ако той квалифицира деянието като извършено от организирана престъпна група, а не при обикновено съучастие. Прокурорът също така има право на преценка дали да обедини делото, подсъдно на специализирания съд, с други дела срещу същото лице.
Главният прокурор няма ли правомощия спрямо останалите прокурори?
 
Да, по същество висшестоящият прокурор има право да отмени акта на по-долния без ограничение във времето. Въпросът е доколко всеки добросъвестно ще си упражнява правомощията. У нас все по-често се говори, че съдии потвърждават задържане, за да не ги обвинят в корупция, че се повдигат обвинения или се произнасят осъдителни присади, за да не се каже, че съдията или прокурорът пречат на борбата с престъпността.
Много добре разбирам това. Такива дела винаги са следени от медиите и натискът е огромен. Предполагам, че и при вас не е по-различно - министърът на вътрешните работи редовно свиква пресконференции, на които обстойно обяснява как са били задържани някакви големи престъпници и срещу тях има пълен набор от всякакви доказателства, което по същество е форма на натиск срещу прокуратурата и съда. 
И при нас е така. Неведнъж съм заявявал, че министърът на вътрешните работи организира пресконференции именно по случаи, по които полицията няма достатъчно и убедителни доказателства и започва да разчита на медийния натиск за присъди. То е съвсем логично - ако имат доказателства няма никаква необходимост да оказват медиен натиск. Ако  събират и представят доказателствата по законовия ред, всякакви други усилия са излишни. 
По този въпрос Европейският съд по правата на човека в Страсбург има вече няколко осъдителни решения за нарушаване от страна на държавата на презумпцията за невиновност. 
 
Поразително е колко ми е познато това.
Това е проста схема. Политиците не са способни да решат ежедневните проблеми на хората, което всъщност е тяхната работа, те не могат да се справят с проблемите на здравеопазването, с повишаването на цените, намаляването на заплатите и т. н. Затова търсят заместващи теми, които да отклонят вниманието, а правосъдието е идеалният виновник. При това, забележете, по-голямате част от политиците са убедени, че идеално разбират от правосъдие, макар че в живота си не са виждали и едно дело, никога не са разгръщали папка на съдебно дело. Политиците много обичат да градят имидж върху наказателна политика и наказателни дела, като неизменно минават през критики на съдебната система, защото тя е благодарна цел.
 
И защо съдът е толкова лесна мишена?
По своето естество съдът е институция, която не може да бъде харесвана. По граждански дела винаги едната страна е недоволна - защото винаги едната страна губи. По наказателни дела недоволните са около 90 % - като се има предвид, че средноевропейското число на оправданите от съда по тези дела е около 10 %. 
От друга страна - полицията никога няма да си признае, че по определен казус са събрани некачествени и неотносими доказателства, че при събирането им е действано незаконосъобразно, при нарушение на процесуалния ред и т. н. - това би означавало полицията сама да се уличи в некомпетентност и закононарушения. 
 
Добре, как съдебната система се защитава в тези случаи от политическия и медиен натиск? Как това става в Словакия?
У нас натискът е от много страни – от министъра на вътрешните работи, от министърката на правосъдието, от министър-председателката, от част от депутатите. Ако ме питате за оценка каква част от тези критики срещу съда са основателни - може би има някаква истина в 5 % от тях. Естествено, никой не е безгрешен, съдиите също са хора и грешат. В повечето случаи тези грешки се дължат на прекомерната им заетост, но най-вече поради неизпълнени задължения от страна на изпълнителната и законодателната власт – недостатъчен бюджет на съда, недостатъчен щат, некачествено и противоречиво законодателство.  
Често при решаването на едно наказателно дело се оказва, че един закон противоречи на друг закон, дори един член на даден закон противоречи на друг член от същия закон, а даже и в един и същи член една алинеи противоречи на друга. Причината е, че когато приемат законите, политиците си тълкуват разпоредбите, както те си искат. Понякога имам чувството, че нарочно приемат закони, които са неясни и си противоречат.
Аз твърдя, че съдията не може да бъде борец против корупцията и организираната престъпност, с тях се борят полицията и прокуратурата. Не познавам вашата ситуация, но предполагам, че тя не е кой знае колко различна от тази в Словакия. На нас не са ни нужни никакви специални съдилища.
Положението в Словакия, що се касае до корупцията и организираната престъпност, не е радикално по различно от това в другите държави в ЕС, в които също непрекъснато излизат корупционни скандали, но не се създава специализиран съд. Такива скандали имаше дори и в Еврокомисията. (Всъщност, аз твърдя, че там има дори повече корупция, отколкото тук, но много по-хитра, по-рафинирана.)
Една държава, която създава специализиран съд срещу корупцията и организираната престъпност, всъщност сама се злепоставя, като признава, че в нея има по-голяма и по-злокачествена корупция, отколкото в другите съпоставими с нея държави от ЕС и тази корупция не може да бъде предоляна с утвърдените механизми на демокрацията. И в това се проявява малкият ръст на нашите политици. 
Аз не твърдя, че у нас няма корупция, но срещу нея трябва да се бори една професионално изградена и действаща полиция, добре организирана, съставена от хора с висок морал, високо ниво на професионална подготовка, силно устойчиви на всякакав корупционен натиск. В полицията може да има специализирани екипи и звена, както и в прокуратурата. Така, както има спецзвена, предназначени за разкриване и разследване на наркотрафик, престъпления в стопанския и банковия сектор и т.н. 
В това отношение много по-вредни са политическите чистки в полицията, не е нормално когато се сменя министъра на вътрешните работи, голяма част от полицаите да напускат, а на тяхно място идват млади и необучени хора. Процесът за създаване на добър полицай е много дълъг, нужни са поне 10 години. Млад и неквалифициран полицай не е способен процесуално да документира доказателствен  материал, очевидно е защо е нужен специализиран съд, който е склонен да бъде по-снизходителен .
Ето и у нас непрекъснато се говори в публичното пространство по конкретни казуси какви солидни доказателства е събрала полицията, а после съдията като отвори папката – вътре няма нищо! Създават се обаче условия за един брутален медиен тероризъм, който се отразява много зле на правораздаването.
 
По повод дебата за специализирания съд в парламента български депутати от опозицията цитираха ваш коментар пред тях – че първият специален съд в Европа е създаден от Мусолини.
Точно така, навремето Мусолини е създал специален съд за ликвидиране на своите политически опоненти. А иначе този съд е бил наречен Специален съд срещу корупцията. 
Вторият такъв съд създаде Хитлер – след оправдаването на Георги Димитров на Лайпцигския процес. А за съдии в него е назначил хора със зависимости, за които е имало компрометиращи факти - хомосексуалисти, с алкохолна зависимост, с тайни любовници, корумпирани - все хора, които е можело да бъдат рекетирани. Но формално и този съд е бил специализиран срещу корупцията. Реално и той е бил предназначен за разправа с политическите противници. 
През 50-те години  на миналия век и в България, и в Словакия е имало т. нар. Народен съд, който по същество също е бил създаден за унищожаване на политическите противници, макар че официалният мотив за неговото създаване е съвсем друг.
Мотивите винаги са благородни. Но никога не е добре, когато се създава извънреден съд в една държава – това е слаба брънка на съдебната система, с която лесно може да бъде злоупотребено.
 
Каква е равносметката от Специалния/Специализирания съд?
А, сметката още се пише, калкулацията тепърва предстои. След решението на КС около 700 съдии от общите съдилища от всички нива – районни, окръжни и върховни подадоха в съда жалби за дискриминация. Позовавайки се именно на мотивите на КС те се обосноваха с това, че в продължение на 5 години – 2005-2009 г. – техни колеги са получавали шесткратно по-високи възнаграждения от тях, а работата, която са вършили като обем и сложност не само не е по-голяма, но даже и многократно по-лека. Тези съдии претендират да им се изплати разликата във възнаграждениета – общата сума е някъде от порядъка на 200 млн. долара (4 млрд. крони). Те станаха обект на остра политическа атака, обвиниха ги, че са неморални, защото искат пари. Случи се така, че същите обвинения прозвучаха и от устата на министърката на правосъдието по телевизията, която също заяви, че тези съдиите, подали искове, били аморални и че създават риск за бюджета. В това предаване аз бях принуден да й кажа, че проблемът има много лесно решение – просто 16-те съдии от Специалния съд трябва да върнат парите, които са взели в повече. Да, аз съм наясно, че няма юридическо основание да  върнат парите. Обаче  именно тези 16 съдии бяха представяни като най-добрите, най-принципните и най-моралните – нека тогава да докажат, че са такива като върнат парите. Така би била остранена дискриминацията по отношение на вънагражденията. 
 
На какъв етап са тези дела
Мнозина съдии, които подадоха такива жалби, спечелиха делото на първа инстанция. В делата, касаещи  съдиите от районните и окръжните съдилища, ответник е министърът на правосъдието, която обжалва решението. В момента тези спорове са пред втората инстанция. 
По делата, заведени от съдиите от ВС, ответник е ВС. Като председател на този съд аз естествено, не обжалвах – не бих и могъл да обжалвам след като 10 години твърдя, че специализираните съдилища са необосновани и неконституционни. 
Така че на вашия въпрос за равносметката – засега общата сума, която държавата ще трябва да плати е около 200 млн. долара, като лихвите и съдебните разходи тепърва ще се пресмятат. Това е подъръкът, който политици и популисти направиха на данъкоплатците с този Специален съд.