Конституционният съд не е заплаха за промените в основния закон
Решение 3/2003 г. на КС не е пречка за реформиране на съдебната власт
 
21 май 2015, 09:23 | Проф. д-р Пенчо Пенев | Видяна: 441
 
 

Проблемът за приложното поле на решение №3 на КС от 2003 г. се превърна в централен в контекста на дебата за реформата на съдебната власт. Някои юристи видяха в него абсолютна пречка за реформите, защото според тях, решението забранява на Обикновено НС да прави промени във формата на държавно управление, към която спадат и заявените досега конституционни промени. Други смятат, че решението въвежда тази забрана, но само когато промените засягат принципи на разделение на властите. И тогава те могат да се правят само от Велико народно събрание (ВНС).

Ще изложа накратко своето мнение, но ще започна с две предварителни уточнения. Първо, не смятам, че решение 3/2003 г. на КС е "сбъркано" , както го квалифицират някои. Напротив, то е едно добро решение, което по един съвременен начин дешифрира понятието "форма на държавно управление". Произнесено е от изявени конституционалисти, конституционните съдии Неделчо Беронов, Васил Гоцев, Георги Марков, Лазар Груев, Димитър Гочев, Людмил Нейков, Маргарита Златарева и Живан Белчев. Компетентността им е вън от всякакво съмнение, а забраната, установена в това решение за сравнение съществува и то като безусловна конституционна норма в Конституцията на ФРГ – направеното с Конституцията разделение на властите е имплантирано във формата на държавно управление на Германия, наред с федералното устройство. В настоящата статия ще оспорвам не решението, а начина, по който се очертава приложното му поле.

Второто уточнение е за това, че въпросът за правната същност на решение №3 от 2003 г. подробно съм изследвал в последните си две книги и за подробности препращам към тях, т.е. настоящата статия изобщо не е конюнктурна*.

Предлаганият днес прочит на решение №3/2003 г. включително и от конституционни съдии, които са го подписали, ми се струва крайно догматичен и затова неприемлив. Поставя се знак на равенство между крайното решение – диспозитива, и мотивите на акта. Твърдя, че при нормативното тълкуване по чл. 149, ал. 1, т.1 от Конституцията, абсолютна задължителна сила има само диспозитива, а не мотивите, които могат да търпят известни корекции, допълнения и уточнения. Според диспозитива Велико народно събрание ще следва да прави промени в Конституцията само ако статутът или правомощията на конституционно установените органи, включително тези на съдебната власт се променят по начин, с който се нарушават принципите на правовата държава, разделението на властите или независимостта на съдебната власт. Други промени щом не се засягат тези принципи може да прави обикновено народно събрание.

Твърдя, че всички заявени промени в Конституцията към настоящия момент не засягат правовата държава и независимостта на съдебната власт. Разделяне на ВСС на две колегии при запазване на пленарния състав, предоставяне на нови правомощия на Инспектората, премахване на тайното гласуване, намаляване на мандата на членовете на ВСС, даване възможност съдилищата да сезират КС са промени, които са насочени само към съдебната власт, не накърняват принципа на разделение на властите доколкото не се прехвърлят правомощия на изпълнителната или законодателната власт. Те целят организационно, структурно и съдържателно подобряване единствено на съдебната власт, т.е. не попадат в обхвана на решение 3/2003 г. и могат да бъдат извършени от Обикновено народно събрание.

Това е казано по един абсолютно ясен и категоричен начин пак от КС в неговото последващо решение номер 8/2005 г.: "Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, насочени към преструктуриране, оптимизиране и прецизиране на отделни функции на нейни органи, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от НС, ако с тях не се нарушава балансът между властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт".

Какво по-ясно от това? Всички проектирани изменения в Конституцията напълно се вписват в това изискване.

Обръщам внимание на още три последващи решения, които са в същия смисъл. Ето ги с няколко коментарни думи.

С решение 8/2006 г. КС отхвърли искането за противоконституционност на чл. 130а, т. 3 от Конституцията, с който се дава право на министъра на правосъдието да прави кадрови предложения до ВСС и да иска реализиране на дисциплинарна отговорност за съдии, прокурори и следователи. Съдът отхвърли искането, т.е. не приложи решение 3/2003 г., макар да става дума за предоставяне на правомощия на министъра като част от изпълнителната власт и догматично би могло на това да се гледа като на акт, който нарушава принципа за разделение на властите.

С решение 8/2007 г. КС отхвърли искане за противоконституционност на чл. 130а, т. 2 от Конституцията, с което се предвиди министъра на правосъдието да управлява имуществото на съдебната власт. И тук догматично би могло да се мисли за нарушаване независимостта (материалната) на съдебната власт, но не, КС отказа да приложи решение 3/2003 г. като прие, че няма намеса на изпълнителната власт в съдебната.

С решение 5/2009 г. КС отхвърли искане за противоконституционност на текстове от Закона за съдебната власт, с които следствието се преструктурира и организационно премина към прокуратурата. И по това дело КС отказа да приложи решение 3/2003 г. като прие, че промяната е "все в рамките на съдебната власт и не нарушава други конституционни принципи".

Ще напомня още, че съдът изрично записвал, че "въвеждането в основния закон на текстове, които преструктурират следствените органи не е промяна във формата на държавно управление, защото и сега този въпрос е от компетентността на НС". Така КС благослови на практика изменението в чл. 128 от Конституцията, направено през 2006 г., въпреки мотивите на решение 3/2003 г.

Ако бъдат сравнени всички посочени промени, за които КС отказвал да приложи решение 3/2003 г. със сега заявените изменения, и неспециалистът ще види, че те не застрашават разделението на властите или независимостта на съдебната власт. Целят единствено нейното организационно и съдържателно подобряване.

В заключение прилагането на решение 3/2003 г. има вече своя история в практиката на КС и тя ми дава основание да съм спокоен за съдбата на конституционните промени, които сега са предмет на дискусия в Народното събрание. В този смисъл съм дал и своята експертиза, за която бях помолен от министъра на правосъдието и група депутати.

* Препращам към книгите си Нормативни и практически очертания на българското конституционно правосъдие, изд. през 2012 г. и Съдебната власт в България 1991-2014 г., изд. през 2014 г.