Тълкувателно решение на ВКС
Правото на пешеходеца да пресича на пътека е абсолютно, но не и безусловно
Има съпричиняване, ако пресичащият не е спазил правилата и бъде блъснат докато минава на пътека и светофар, приема ОСНК на ВКС
 
22 декември 2016, 17:31 | Правен свят | Видяна: 2421
 

* Относими текстове от Закона за движение по пътищата

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.

(2) Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.

Чл. 114. На пешеходците е забранено:

1. да навлизат внезапно на платното за движение;

2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;

3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.


** Относими текстове от НК

Чл. 66. (1) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

(2)  Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)

(4) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува.

Чл. 93, т. 8. "Особено тежък случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Чл. 343. (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:

а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;

б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;

в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.

(2) Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това:

1. за престъпления по ал. 1, буква "а";

2. за престъпления по ал. 1, буква "б", когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години.

(3) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека наказанието е:

а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода от една до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от две до десет години;

б) при смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до двадесет години.

(4) Наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

 

Правото на пешеходеца да пресича пътното платно на пътека и светофар е абсолютно, но не и безусловно. Ако той също не е спазил правилата и бъде блъснат докато пресича на пътека или светофар, се приема, че е налице съпричиняване при смърт или телесна повреда. Това става ясно от решение на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд по Тълкувателно дело №2 от 2016 година. Девет съдии са подписали решението в някои негови аспекти с особено мнение. Това са председателят на ВКС Лозан Панов, Красимир Харалампиев, Красимир Шекерджиев, Антоанета Данова, Ружена Керанова, Жанина Начева, Спас Иванчев, Севдалин Мавров и Мина Топузова.

Делото бе образувано по общо шест въпроса на Лозан Панов, на главния прокурор Сотир Цацаров и на министъра на правосъдието Екатерина Захариева. Повод тримата да поискат уеднаквяване на практиката по някои въпроси за престъпленията на пътя стана делото за смъртта на Лора Казанлиева от Варна, която беше прегазена от моторист на пешеходна пътека. В края на март ВКС намали наказанието на Диян Станчев на 2 години затвор, но това, което предизвика гневни реакции на близките на загиналото момиче, беше решението на мнозинството от състава на съда, че Лора Казанлиева е съпричинила инцидента. Това превърна в един от централните въпроси по тълкувателното дело този за характера на правото на пешеходеца да пресече платното, ако е на пътека, на светофар или на място, което е продължение на тротоара или бордюра.

Един от въпросите бе: Абсолютно ли е правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото на пресичането му: а) на специално очертана за целта пешеходна пътека; б) на регулирано със светофарна уредба място; в) на място, което е продължение на тротоара или бордюра и г) на нерегламентирано за тази цел място?

В случай, че правото на пешеходеца в някоя или във всички хипотези не е абсолютно, с кои фактори трябва да се съобразява той при предприемане на пресичане на пътното платно?

ОСНК на ВКС приема, че в първите три хипотези правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно. Но е налице съпричиняване при смърт или телесна повреда от страна на пешеходеца, ако той не спазва изискванията на чл. 113 и 114 от Закона за движение по пътищата*, при пресичане на пешеходна пътека, минаване на светофар или на място, което е продължение на тротоар или бордюр и бъде блъснат от автомобил.

Върховните съдии приемат, че правото на пешеходеца не е абсолютно при пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл. 113, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. Ако не се е съобразил с ограниченията в тези текстове и не е отишъл на пешеходна пътека, когато в близост има такава, е налице съпричиняване при смърт или телесна повреда.

В мотивите на ОСНК на ВКС по този въпрос се казва, че при упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на преминаване. "Дори и неправилното му упражняване не води до неговото отпадане или изключване. Но актуалното законодателство е създало допълнителни изисквания за упражняване на това право, които го стесняват в съдържателно отношение и не го правят безусловно", изтъкват върховните съдии.

И поясняват: "Пресичането от пешеходците е задължително само по пешеходните пътеки. Основната грижа на обществото и на законодателя е да се осигури безопасността на движението и най-вече на най-уязвимите участници в него, каквито са пешеходците.

При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място. Същевременно, при преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел задължение за пешеходците да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост.

Генерално погледнато, позицията на законодателя относно защитата на пешеходците не дава възможност по тълкувателен път да се изведе правото им на преминаване на обозначена пешеходна пътека като безусловно (разбирано в съдържателен аспект като неограничено, не по отношение на адресатите), макар че би било необходимо то да е такова както по обем, така и по съдържание.

Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП."

Нататък върховните съдии обясняват и хипотезата при пресичане на светофар и на място: "Пресичането на пешеходците на местата, регулирани със светофарни уредби, включително и на такива, предназначени специално за пешеходци, следва да става съобразно вида на светлинните сигнали. На регулирано със светофарна уредба място правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно и безусловно при навлизане на разрешен за него сигнал на светофарната уредба.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на местата, регулирани със светофарни уредби, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и само ако пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба."

Що се отнася до пресичане на нерегламентирано за това място, в решението се казва: "Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места – чл. 113, ал. 2 от ЗДвП. На това право не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. Следователно, при пресичане на пътното платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава."

При индивидуализиране на наказанието на извършителя на престъпление по чл. 343 от НК** следва ли да се отчита поведението на пострадалия пешеходец, респективно съпричиняване на вредоносния резултат, при определяне на начина на изтърпяване наказанието, с оглед общопревантивния му ефект?

Според ОСНК на ВКС поведението на пешеходец, пострадал от пътно-транспортно произшествие, което е създало предпоставки за настъпването му или нарушаване от негова страна на правила за движение по пътищата, като по този начин е допринесено за причиняване на телесна повреда или смърт, са типични обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказанието на дееца. Те трябва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства.

Възможността да се отложи изтърпяването на вече наложеното наказание зависи от наличието на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК – да е определено наказание до три години лишаване от свобода; деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер; и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения да не е наложително той да го изтърпи, припомня ВКС и добавя: "Съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл. 66, ал. 1 от НК, но има косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК с прилагането на института на условното осъждане."

Кога установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл. 343 от НК следва да се отчита при определяне степента на обществена опасност на деянието и на дееца и обуславя невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК, и има ли значение за приложението на чл. 93, т. 8 от НК?

Приложението на института на условното осъждане не може да бъде предпоставено от степента на алкохолно опиване, а отказът от приложението му – да се основава единствено и само на неговата степен, без да се отчитат всички останали обстоятелства, относими към наказването като цяло на извършителите на престъпления, посочва ОСНК на ВКС. И добавя: "Задължителният отказ от приложение на института на условното осъждане, при присъствието на формални изисквания за прилагането му, води до нарушение на материалния закон и изключва принципа на справедливото наказване, съгласно който следва да се вземат предвид всички необходими предпоставки, а не само една от тях."    

Подлежат ли на възстановяване или обезпечаване несъставомерните имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК, за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и девета от НПК?

За да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма (Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) и Глава двадесет и девета (Решаване на делото със споразумение) от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК, гласи отговорът в тълкувателното решение.

ОСНК на ВКС да констатира наличието на неправилна съдебна практика по въпроса за излагане на мотиви в съдебните актове за точния вид на непредпазливата форма на вината при осъществяване на престъпленията по чл. 343 и чл. 343а от НК, като укаже на съдилищата как да бъде отстранена тя.

Констатира се неправилна съдебна практика, свързана с непълно, неточно или схематично мотивиране на съдебните актове на въпроса за вида непредпазливост - съзнавана и несъзнавана (самонадеяност и небрежност) при транспортните престъпления, сочат от ВКС. И добавят: "При излагане на мотиви в съдебните актове следва изрично да се посочва видът непредпазливост, при която е извършено престъплението по чл. 343 от НК, а при пропуск – той да се обсъжда и отстранява по реда на инстанционния контрол с оглед процесуалните възможности за това."

Компетентен ли е съдът да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната правна норма на чл. 343 от НК, ако в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани фактическите обстоятелства по извършването му?

"Съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му", изтъква ОСНК на ВКС.

Особените мнения

Съпричиняването на инцидента няма значение за вида на наказанието

Според председателя на ВКС Лозан Панов и съдиите Красимир Харалампиев, Красимир Шекерджиев и Антоанета Данова, когато съдилищата решават дали осъденият за причинена катастрофа може да бъде наказан и условно, те не трябва да се влияят от това, дали пострадалият пешеходец е съпричинител, или не.

Четиримата върховни съдии са записали в особеното си мнение, че в Наказателния кодекс много ясно са посочени условията за условното осъждане и акцентът в тях пада върху личността на извършителя.

"От особена важност за настоящето особено мнение представлява третата предпоставка – установяването, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на дееца, не е наложително наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Самият законодател в коментираната правна норма изрично е подчертал преобладаващото значение на задачата за поправянето на престъпния деец. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец няма връзка с личността и със собственото поведение на дееца при осъществяване на деянието и  не може да се свърже с целите на специалната превенция, поради което не следва да бъде отчитано при обсъждане предпоставките за приложение на института на условното осъждане", категорични са съдиите.

Споразумения и освобождаване от наказателна отговорност – само при възстановени имуществени вреди

Докладчикът по делото Спас Иванчев и съдиите Ружена Керанова и Жанина Начева са на особено мнение по въпроса за възстановяването на имуществени вреди, когато подсъдимите са освободени от наказателна отговорност или делата приключват със споразумения. Според тримата съдии тези хипотези са обвързани с възстановяването на имуществените вреди, за да бъде гарантиран интересът на пострадалите. Този въпрос беше зададен от главния прокурор Сотир Цацаров, който беше дал пример с делото срещу гръцкия студент Христос Боскос, който блъсна на спирка и рани тежко 15-годипна ученичка.

Пешеходецът е с безусловно предимство пред шофьора на пешеходна пътека

Според Лозан Панов пешеходецът и шофьорът не са равнопоставени на пътя и пешеходците са с абсолютно предимство на пешеходните пътеки, защото са по-уязвими. Предимството на пешеходеца Панов извежда от Закона за движение по пътищата, в който се казва, че водачът е длъжен да пропусне пешеходец, който вече е стъпил на пешеходната пътека

"Това предимство е абсолютно по своя характер", категоричен е председателят на ВКС. Мнозинството приема също, че пешеходците имат абсолютно право на пешеходните пътеки, но то не е безусловно, доколкото имат задължение да преценят разстоянието и скоростта на колите. Затова и решението е, че има съпричиняване, когато и шофьор, и пешеходец нарушат правилата в Закона за движение по пътищата при преминаване на пешеходна пътека. Според Лозан Панов по този въпрос решението не прави разлика между хипотезите за пресичане на обозначени пътеки и други места на платното. В особеното си мнение, Панов изтъква, че предимството на пешеходеца на пътека бива елиминирано, ако шофьорите се движат с превишена скорост.

"Последният единствено заплаща с живота и здравето си за това грубо нарушение на правилата на движение от водача", категоричен е Лозан Панов. Според него причинителската роля на шофьора е явна, несъмнена и решаваща при тези инциденти. Той критикува и разпоредбата от ЗДвП, според която пешеходецът трябва да съобразява скоростта на колите и на пешеходна пътека. Панов казва, че това е субективно възприятие и не може да се очаква от пешеходеца да притежава компетентността да преценява и техническите параметри на приближаващите коли. Председателят на ВКС допълва обаче, че пешеходците не трябва да навлизат внезапно на платното или при ограничена видимост.

Според него съпричиняване произшествие в такива случаи може да има само когато пострадалият пешеходец е навлязъл внезапно на платното или е пресякъл при ограничена видимост и то, ако шофьорът е изпълнил всички свои задължения по безопасност на движението.

По тези въпроси на особено мнение е и Севдалин Мавров. Той споделя мнението на мнозинството за споделената отговорност на пешеходец и шофьор при преминаване на пътека, но само при условие, че шофьорите се движат с разрешена скорост. И според него не може да се иска от пешеходците да преценяват всички характеристики на приближаващите коли.

"Противното би означавало пешеходците никога да нямат възможност да упражнят абсолютното си право на предимство при преминаване по пешеходна пътека при поведение на всички водачи или на част от тях, грубо несъобразено с правилата за движение." Така съдия Мавров мотивира становището си, че не е налице съпричиняване на смърт или телесна повреда от страна на пешеходец при пресичане на зебра или или обозначена със знак пътека, когато шофьорът се е движил с превишена скорост.

Сходно становище по този въпрос има и Спас Иванчев, който казва, че при преминаване през пешеходна пътека пешеходецът действа със съзнанието, че шофьорите са длъжни да го пропуснат.

"Ако носителят на правото не може да го използва поради чуждо неправомерно поведение, следващият се извод е, че то е нарушено", казва съдия Иванчев. Според него съпричиняване има, когато шофьор се движи с превишена скорост, а пресичащият навлиза в пешеходната пътека в такъв момент, в който и изряден шофьор не би бил в състояние да спре.

Съдът не е компетентен да променя обвинение дори и в обвинителния акт да са описани обстоятелствата

В особеното мнение на съдия Мина Топузова се казва, че съдът не е компетентен да промени правната квалификация на правилото за движение, запълващо бланкетната диспозиция на чл. 343 от НК, независимо от посочването на фактическите обстоятелства по извършването му, без изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК.

Според нея поправянето от страна на съда на "грешката", която прокурорът е допуснал, посочвайки неправилно нормата, запълваща съдържанието на бланкетната диспозиция, е недопустимо, тъй като изменението на обвинението в съдебната фаза на наказателния процес е дейност от изключителната компетентност на прокурора.