Съдът на Европейския съюз и 60-ата годишнина на Римския договор
 
28 март 2017, 11:09 | Александър Арабаджиев, съдия в Съда на ЕС | Видяна: 451
 

Александър Арабаджиев е роден на 18 декември1949 г. в Благоевград. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1972 г., след което става съдия последователно в районния и окръжния съд в Благоевград. А от 1986 г. е съдия във Върховния съд. През 1991 г. е избран от съдебната квота за съдия в Конституционния съд. От 1997 до 1999 г. е член на Европейската комисия по правата на човека, от 2002 г. до 2003 г. - член на Европейския конвент за бъдещето на Европа. Бил е депутат в 39-то и 40-то Народно събрание от ПГ на "Коалиция за България". От 12 януари 2007 г. до момента е българският съдия в Съда на Европейския съюз в Люксембург.

В края на 2008 г., по негова инициатива, е учредена Българската асоциация за европейско право, за чиито председател е избран съдия Арабаджиев.

 

Отбелязването на 60-ата годишнина на Римския договор естествено предизвиква размисъл относно постигнатото от Европейския съюз и относно неговото, а и на европейския проект въобще,  бъдеще. Особено в атмосфера на застъпващи се кризи, които карат някои да забравят постигнатото от Съюза, особено що се отнася до основните права, предоставени на неговите граждани, както и на гаранциите за утвърждаване на върховенството на правото и въобще на ценностите, върху които той е изграден. Предизвикателствата са сериозни и изискват засилени и постоянни усилия, за да бъдат преодолени. Но не и обръщане на гръб на общите ценности. Резюмирани тържествено в преамбюла на Хартата на основните права на Европейския съюз те звучат така :

"Като съзнава своето духовно и морално наследство, Съюзът се основава на неделимите и универсални ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност; той почива на принципа на демокрацията и на принципа на правовата държава.Той поставя човека в центъра на своята дейност, като учредява гражданството на Съюза и създава пространство на свобода, сигурност и правосъдие."

Съдът на Европейския съюз също отбелязва тази годишнина и то по начин, който, освен че отразява своеобразието на институцията, включва и ангажира и конституционните и върховните съдилища на държавите членки, събирайки председателите или представители на тези съдилища на Форум, организиран по този повод на 27 март 2017 г. В рамките на Форума съдът прие декларация (виж пълния текст в прикачения файл - бел.ред.), която, без да е форма на пряко участие в дебата относно бъдещето на Съюза, подчертава преди всичко същностната му характеристика на Съюз, основан на върховенството на правото.

От друга страна, в декларацията се поставя акцент върху сътрудничеството с националните юрисдикции и между самите националните юрисдикции, като и върху приноса на Съда за изграждането на европейската конструкция.  

Впрочем, това е повод за сетен път да бъде подчертано, че правопорядъкът на Съюза е резултат на  неговата юриспруденция и че Съдът е гарант на този правен ред и пазител на върховенството на закона.

Позоваването, в тази декларация, на "поверената му от Договорите мисия да осигурява спазването на правото от всички и за всички, като по този начин гарантира общите за гражданите на Съюза и за държавите членки ценности"  е основание да бъде припомнен приносът на Съда за изграждането на европейската конструкция чрез конституционализация на Договорите, чрез артикулиране, утвърждаване и отстояване на принципите, върху  които е изграден правният ред на Съюза.

Достатъчно е да бъде отбелязан начинът, по който Съдът е бил призован да се произнесе  само през последните няколко години, за да осигури зачитане на изискванията на върховенството на правото както от институциите на Съюза, така и от държавите членки.

В знаковото решение Kadi, например, в което Съдът признава необходимостта от пълен съдебен контрол на мерките по прилагане на санкции на ООН, той припомня  своята утвърдена формула, според която"…Общността е общност на правото, тъй като нито актовете на нейните държави членки, нито актовете на нейните институции са освободени от контрол за съответствие с Договора, който е основна конституционна харта…" Впоследствие този подход е разпрострян и по отношение на решения на национални власти, забраняващи достъп на гражданин на Съюза  до територията на друга държава членка по съображения за обществена сигурност (решение по делото ZZ). Тази линия на съдебната практика е следвана и в други области, осигурявайки по този начин защита на гражданите на Съюза в отношенията с трети държави (решение по делото Schrems).

В общи линии, следва да бъде отбелязано, че практиката на Съда цели да се идентифицира съдържанието на гражданството на Съюза и да осигури една висока степен на защита в различните области на правото, независимо дали става дума за защита на търсещите международна закрила (и по-специално убежище) или  на потребителите, забрана на дискриминация на основание пол или възраст, зачитане на личния живот и защита на личните данни. Специално в областта на последната "сюжетна линия", която може да бъде наречена "Правото на зачитане на личен живот в дигиталния свят", се открояват решения, с които се обявява за невалидна директивата за запазване на данни, свързани с трафика в рамките на фиксираната телефония, мобилната телефония, интернет достъпа и електронната поща (делото Digital Rights Ireland) или решение на Комисията, с което тя е констатирала, че трета страна - в случая САЩ, гарантира достатъчна степен на защита при обработка на лични данни (в случая, събрани от Facebook, делото Schrems).

От друга страна, в декларацията се поставя акцент върху сътрудничеството с националните съдилища, като съдилища на Съюза, върху които тежи отговорността да осигурят ефективното приложение на правото на ЕС в държавите членки.

Отбелязвайки значението на взаимодействието между Съда, от една страна, и националните юрисдикции, от друга, както и между националните юрисдикции помежду им, за установяването на европейско правно пространство, Декларацията имплицитно се позовава на принципите на взаимното доверие и на презумпцията за спазване от всички държави членки на правото на Съюза и в частност на основните права.

 Тази презумпция - че държавите членки са постигнали и утвърждават и насърчават ценностите, изложени в член 2 ДЕС, върху които е основан Европейският съюз, е съществена за неговия правопорядък. Тя позволява доверието между институциите (вкл. между институциите на държавите членки), оправдава зачитането на техните решения, легитимира процеса на вземане на решения, отразява идентичността на Съюза и въобще саморазбирането на Европа.

Защото чрез член 2 ДЕС е утвърден конституционният профил не само на Съюза, но - и това е особено важно - и на държавите членки. Доколкото въпросната презумпция остава валидна и действа, нарушенията на правото на ЕС може да бъдат третирани като обикновени изключения  от институционалната нормалност. Но когато под въпрос са желанието и способността на отделни държави членки да зачитат и поддържат върховенството на правото, можем да говорим за системни слабости.

Взаимното доверие между държавите членки и съответните техни правни системи, на които се опира Съюзът, може да се изгражда и поддържа, само ако принципът на върховенството на правото се спазва от всички държави членки. В това отношение ключово значение има начинът, по който този принцип се прилага на национално равнище. Съобразяването на държавите членки с принципите, върху които е изграден Съюзът, и с правото на Съюза въобще, е решаващо и съдбоносно за самото му съществуване. Европейският съюз зависи от  участието, от съпричастността на държавите членки в изпълнението, в постигането на неговите цели, в прилагането на неговите принципи и закони.

Противното означава да се возиш гратис в първа класа. Означава една Европа à la carte, държаща се заедно и движена единствено от користните интереси, от егоизма на държавите членки. С други думи, Европа, която не само е обречена на неуспех, а която просто няма смисъл.

Решимостта на участниците във Форума да отстояват конституционните принципи, върху които е изграден правният ред на Съюза, е гаранция за смисъла на продължаване на усилието.