Прецедент
Родители съдят прокуратурата - 12 години не вкарва в затвора убиеца на сина им
Искът е за обезщетение от 20 000 лв., заради това, че обвинението не е положило дължимата грижа да изпълни присъдата от 16 години лишаване от свобода
 
21 април 2017, 10:13 | Павлина Желева | Видяна: 1320
 
 

Родителите на убит от полицай мъж съдят прокуратурата, защото ѝ е отнело 12 години, за да вкара в затвора осъдения за смъртта на детето им. И докато жалбите за бавно правосъдие вече се възприемат като рутинни, тази за обезщетение за забавено изпълнение на наказанието е прецедент. Вчера по нея заседава за първи път Софийският районен съд.

Казусът с обезщетяване на жертвите за забавено изпълнение на наказанието надали ще остане изолиран, най-малкото заради статистиката, която показва, че за последните две години 821 осъдени са избягали от правосъдието.

Престъплението, за което наказанието е започнало да се изпълнява 16 години след извършването му, е умишлено убийство.  На 4 август 1997 г. при проверка на улицата Венцислав Сяров е застрелян от цивилния полицай Николай Иванов. Разследването и съдебният процес за смъртта на Сяров вървят относително бързо и на 15 май 2001 г. Върховният касационен съд произнася окончателната присъда за Николай Иванов - 16 години затвор, които първоначално да изтърпи при строг режим.

И тук започва сагата, заради която днес родителите на убития - Мария и Слави Сярови, настояват прокуратурата да ги обезщети с 20 000 лв. Защото осъденият за смъртта на детето им влиза в затвора чак на 5 март 2013 г. т.е. повече от 12 години след произнасянето на окончателната присъда. А нея никога няма да излежи докрай, тъй като през декември миналата година е починал.

 "Ние нямаме усещането, че сме получили възмездие за умишленото убийство на сина ни, тъй като признаването на подсъдимия за виновен и определянето на ефективно наказание лишаване от свобода, макар и за справедлив период от 16 години, остана само буква, но не и действително изпълнено. Като пострадали от най-тежкото престъпление против личността, ние получихме правна защита само на теория, но не и на практика", пишат до съда родителите на убития Венцислав Сяров. И заявяват, че изпитват силно разочарование от работата на правоприлагащите органи и в частност на прокуратурата, която носи отговорността и осъществява контрола върху изпълнението на съдебните актове.

Сега не мога да вляза в затвора, добре - недей

Скоро след влизане в сила на присъдата от 16 години затвор на Николай Иванов - на 29 юни 2001 г., столичната полиция го обявява за национално издирване. През декември 2001 г. осъденият подава искане до Софийската градска прокуратура (СГП) за отлагане на наказанието поради психично заболяване. На 7 декември 2001 г. СГП уважава искането и отлага влизането на Иванов в затвора за 6 месеца.

На 6 март 2002 г. осъденият бивш полицай е задържан и приведен в съда, но е освободен, заради разпореденото от по-рано от прокуратурата отлагане на наказанието.

Следват две нови искания на адвоката на Николай Иванов изпълнението на наказанието на клиента му да се отложи с от по 6 месеца - от 21 юни 2002 г. и от 2 януари 2003 г. И двете са уважени с постановления на СГП. На 25 юни 2003 г., след изтичането на поредното 6-месечно отлагане, Иванов отново е обявен за издирване от полицията. През октомври 2003 г. обаче той отново иска влизането му в затвора да бъде отложено и прилага епикриза от психиатрична клиника с диагноза "афективно разстройство". И прокуратурата отново се съгласява с мотив, че "състоянието на Иванов не позволява ефективно изтърпяване на присъдата". Този път СГП обаче разпорежда осъденият да се яви на контролен преглед пред лекарската комисия на затвора в София на 20 април 2004 г. Той не само, че не се явява, но и ден по-рано прави ново искане за отлагане на изпълнението на наказанието му. Лекарската комисия обаче разглежда случая му по документи и дава заключение, че състоянието на Николай Иванов не е пречка за влизането му в затвора.

Но това не е краят, защото осъденият за убийство не е задържан. Едва на 7 декември 2004 г. СГП издава постановление, с което разпорежда Иванов да бъде арестуван и приведен в Софийския затвор. Тогава - две години и половина след окончателната присъда, прокуратурата назначава тройна съдебно-психиатрична експертиза за здравословното му състояние и възможността за изтърпяване на наказанието. Бившият полицай не се явява за провеждането ѝ.

Интересен факт, който родителите на убития Венцислав Сяров изтъкват пред съда, е, че постановлението на прокуратурата за задържане и привеждане на Николай Иванов в затвора е получено в полицията със закъснение от две години и половина - на 6 март 2007 г. Веднага е проведена работна среща на полицаи и обвинители от градската и върховната прокуратура, за да координират действията по локализиране и задържане на Иванов.

Усилията за залавянето на укрилия се убиец се оказват напълно неуспешни. И започва нова сага - с обявяването на Николай Иванов за международно издирване. Между СГП и Върховната касационна прокуратура тръгва няколкомесечна кореспонденция с искане за комплектуване на документите. Едва на 16 март 2009 г. СГП издава европейска заповед за арест на Николай Иванов, а на 6 април 2009 г. МВР го обвява за международно издирване. Той задържан и вкаран в затвора едва на 5 март 2013 г.

Стандартът на Страсбург: Присъдите за убийство се изпълняват без забавяне

Всички тези факти карат родителите на убития Венцислав Сяров да твърдят, че производството по изпълнение на наказанието е било прекалено продължително и неефективно, а прокуратурата не е положила дължимата грижа и не е предприела експедитивни и разумни мерки, като неоправдано е протакала производството.

В иска си до съда те се позовават на общия принцип в Наказателно-процесуалния кодекс за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Опират се и на чл. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на съда в Страсбург за задължението на държавните органи да действат в разумен срок и с дължимата грижа в наказателните производства за умишлени убийства. "Националните съдилища не трябва в никакъв случай да проявяват склонност да оставят безнаказани неоправданите посегателства срещу правото на живот", заявява ЕСПЧ (решение по делото Ненчева и други с/у България). А в решението по делото Китановска Станойкович и други с/у Македония е записано: "Член 2 налага на държавите задължение да осигурят правото на живот чрез приемане на ефективни наказателноправни разпоредби, проектирани да предоставят ефективно възпиране на заплахи за правото на живот, подкрепени от изпълнителен апарат за превенция, потискане и наказване на нарушения на такива разпоредби. Спазване на задълженията на Държавите по Член 2 изисква вътрешната правна система да демонстрира способността си да изпълнява наказателното право спрямо тези, които незаконно са отнели живота на друг... Изискването за ефективност на наказателното разследване по Член 2 от Конвенцията може да бъде тълкувано като налагащо задължение на държавите да изпълняват окончателните си решения без забавяне".

Според семейство Сярови прокуратурата не е спазила задължението да действа "без забавяне" в случая на убиеца на сина им. И дори сочат, че самите органи на обвинението признават противоправното си поведение. Те се позовават на писмо от Софийската апелативна прокуратура до Върховната касационна прокуратура от 16 януари 2006 г., в което пише: "Неправилно и необосновано прокурорите са постановявали многократно отлагания на изпълнението на присъдата по медицински причини на основание чл. 374, ал. 1, т. 1 от НПК. ... Трябвало е още след първото отлагане на изпълнението на присъдата, постановено от Военноокръжна прокуратура-София, след неговото изтичане, Софийската градска прокуратура да настани лицето в УЗБАЛ-НП "Св. Наум", да назначи извършването на съдебномедицинска експертиза за състоянието му и изпълнението на наказанието му, след което да бъде приведен в Затвор-София и при нужда настаняването му в психиатричното отделение на болницата при Затвор-Ловеч - специализирано в тази насока."

ЗОДОВ или ЗЗД

Делото отначало е заведено по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди пред Административния съд на София-град. Като ищците стъпват на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за отговорността на държавата за вредите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи при или по повод изпълнение на административна дейност.

Те твърдят, че действията и бездействията на прокуратурата при ръководството и контрола върху изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" са такива, извършени "при изпълнение на административна дейност". И се позовават на решение на Върховния административен съд (дело № 15432/2011 г.) по сходен случай. В него е прието: "Надзорната дейност на прокуратурата по чл. 5 от ЗИНЗС не е свързана с възможност да се обезщетяват вреди от нея по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. По тази причина, изискването на чл. 13 от ЕКПЧ за осигуряване на право на ефективни средства за защита, налага чл. 1 от ЗОДОВ да бъда прилаган и по отношение на Прокуратурата в изпълняваните от нея надзорни правомощия по чл. 5 от ЗИНЗС, въпреки че актовете не се издават по реда на АПК и не се обжалват по реда на АПК."

АССГ обаче е преценил, че това не е административна дейност на прокуратурата. Изследвайки чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ, който е за отговорността на правозащитните органи, е установил, че изпълнението на наказанието не е сред изрично изброените там седем хипотези. "Дейността на прокуратурата по смисъла на чл.416, ал.2 от НПК по привеждане в изпълнение на една присъдата е свързана с нейните правомощия в наказателното производство и представлява завършващ акт от един сложен фактически състав. Следователно тази дейност е правоприлагаща и обезщетението за причинените от нея вреди следва да се търсят по общия исков ред по ГПК", заключава АССГ. И изпраща делото в Софийския районен съд, който да се произнесе по иска, който според магистратите е с правна квалификация по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Казусът стига до ВАС, но той приема, че определението е необжалваемо, тъй като не прегражда пътя на делото.

Софийският районен съд, който го получава, пък не повдига спор за подсъдност и го приема за разглеждане по общия ред.