Омбудсманът поиска КС да отмени възможността да се плащат 60% от заплатата
Нарушено е изискването на Конституцията възнаграждението да съответства на извършената работа, изтъква Мая Манолова
 
21 април 2017, 15:35 | Правен свят | Видяна: 221
 
 

Да бъде отменена възможността работодателите да плащат 60% от възнаграждението или дори само минималната заплата на служителите си, въпреки че те са работили добросъвестно. За това настоява омбудсманът Мая Манолова пред Конституционния съд (КС).

Тя внесе искане в КС да бъде отменена част от чл. 245 ал. 1 от Кодекса на труда, която позволява на работодателите да не плащат пълния размер на заплатите.  

В момента разпоредбата гласи: "При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната". А Манолова настоява текстът след думата "възнаграждение" да бъде отменен.

Първият ѝ аргумент за отпадане на възможността работодателят да не плаща цялата заплата, въпреки че служителят му е работил добросъвестно цял месец, е, че това противоречи на чл. 48, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията. Основният закон предвижда, че  работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа. Действащият текст на чл. 245, ал.1 КТ обаче не отговаря на това основно изискване "заплащането на труда" да съответства на извършената работа, изтъква Манолова. 

Тя сочи още, че до измененията в Кодекса на труда от юни 2004 г. разпоредбата е гласяла изплащането на тази минимална сума да става ежемесечно. "Думата "ежемесечно" незабелязано отпадна, без каквито и да е мотиви и в този си вид, разпоредбата и сега продължава да действа.Това доведе до неограничено във времето, забавено и намалено изплащане на възнаграждението, което е недопустимо", заявява омбудсманът.

В искането до КС се изтъква, че чл. 245, ал. 1 от КТ противоречи и на първата алинея на чл. 48 от Конституцията, според която гражданите имат право на труд и държавата полага грижи за неговото осъществяване. "Трудовото възнаграждение е съществен елемент от съдържанието на конституционното право на труд", изтъква Манолова и се позовава на решението на КС по дело №12/2000 г., в което е прието, че "правото на труд е безсмислено, ако срещу него не стои насрещно задължение за заплащане на възнаграждение."

"Идеята за пропорционалност между извършената работа и изплащането на възнаграждение за нея, е същността на принципа за справедливост – за получаване на дължимото, на полагащото се за извършената работа. Справедливостта е общочовешка ценност, която Конституцията признава, и обявява верността си към нея в абз. 2 от своя Преамбюл. И чл. 48, ал. 5 от Конституцията я превръща в конституционна нормативна ценност чрез изискването за правопорционална зависимост между извършената работа и размера на дължимото за нея трудово възнаграждение. Нейното нарушаване е нарушаване едновременно на две конституционни ценности - на справедливостта и на принципа на правовата държава, което е недопустимо", пише в искането.

Освен това в него се сочи, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ е вътрешно противоречива. Тя установява неблагоприятни правни последици за служителя при негово изрядно поведение – той добросъвестното е изпълнявал трудовите си задължения, а му се възлага да понесе неблагоприятни последици -  драстично намаляване на заплатата. Това е една правна аномалия и създава правна несигурност в сферата на добросъвестния работник или служител и противоречи на принципа на правовата държава, заявява Манолова.

Освен вътрешното противоречие, тя изтъква и такова с друг текст от Кодекса на труда - този на чл. 128, според който "работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа". Пред КС омбудсманът застъпва тезата, че чл. 245, ал. 1 КТ противоречи и на принципа на социалната държава.

В искането си Мая Манолова разсъждава и какво ще стане, ако Конституционният съд отмени атакувания от нея текст. И заявява, че няма да възникне празнота в действащото право.

"Вместо обявената за противоконституционна законова уредба в оспорваната ѝ част, ще действа пряко разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията и законовите разпоредби, които я конкретизират - чл.128, т. 2 от КТ - за задължението на работодателя "в установените срокове... да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа." А "установените срокове" са предвидени в чл. 270, ал. 2 от КТ", пише Манолова.