Според проекта за нов закон срещу корупцията
Антикорупционната комисия ще подслушва и ще ползва доброволни сътрудници
Разминаване от 20 000 лв. между декларираното и данните в регистрите, ще води до цялостна проверка на имуществото
 
31 юли 2017, 19:49 | Правен свят | Видяна: 1057
 
 

Всеки заемащ висш държавен пост, в чиято декларация за имуществото и интереси, бъде установено несъответствие за над 5000 лв. ще бъде предаван на Националната агенция за приходите. А ако разминаването между обявеното и данните в информационните масиви е от над 20 000 лв., срещу него ще започва проверка на цялото имущество за 10 години назад. Ако при нея бъде установено несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход, ще следва конфискация.

Всичко това предвижда проектът на нов Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, който днес беше огласен за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието.

С него се създава нов мегаорган, който ще се нарича Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

В едно се събират Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР), звеното от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и съответната специализирана дирекция от ДАНС за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.

С вливането на част от ДАНС и възприемането на комплексен подход в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта е мотивирано предложението в проекта новият корупционен мегаорган да има правото да извършва оперативно-издирвателна дейност.  

А тази оперативно-издирвателна дейност включва и "използването,прилагането и притежаването на специални разузнавателни средства". Така новата антикорупционна комисия получава правото да следи и подслушва, освен това и да взема образци за сравнително изследване и да снема обяснения от граждани.

Законът ѝ дава правото и да иска от съда да разкрие банкова, търговска и застрахователна тайна, когато се стигне до производство по конфискация.

Според проекта оперативно-издирвателната дейност на комисията има три цели. Първата е "превенция, предотвратяване и противодействие на нарушения, свързани с прояви на корупция на лицата, заемащи висши публични длъжности". Втората е придобиване на сведения и информация за действия или бездействия, които разкриват прояви на корупция и предоставянето им на органите на съдебната власт и разследващите. А третата изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства пак, за да бъдат предоставени на съда и прокуратурата.

Освен това антикорупционната комисия ще работи и с доброволни сътрудници. Как точно тези граждани, чиято самоличност ще се пази в тайна, ще помагат на новия орган, от проекта не става ясно.

В него обаче подробно е разписано кога всички тези оперативно-издирвателни способи, с които тя разполага, могат да влязат в действие. Първата хипотеза е, когато са "получени данни за лица, заемащи висши публични длъжности, които се подготвят, извършват или вече са извършили прояви на корупция, които не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство". Комисията може да вкара целия си инструментариум в действие и при получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за корупция, в които са участвали лица, заемащи висши публични длъжности. Това може да става и по искане на органите на досъдебното производство и на съда.

Комисията няма да може да действа по анонимни сигнали, а подателите на данни за корупция получават защита. "Целта на законопроекта е противодейства на корупцията по високите етажи и предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, при гарантиране на правата на гражданите, защита на информацията и на източниците за придобиването ѝ, и защита на лицата, подали сигнал за нарушение", посочват от МП.

Една от основните задачи на комисията ще е да проверява декларациите за имущество и конфликт на интереси на заемащите висши длъжности. Те обаче са доста повече от сега. Добавени са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори болниците, които се финансират от здравната каса, всички определени да администрират и да управляват средства от ЕС, тези, на които са делегирани функции да организират и провеждат процедури за обществени поръчки и да сключват договорите по тях, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите, ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, Дирекцията за национален строителен надзор,  Държавния фонд "Земеделие" и др. В обхвата на закона попадат и офицерите от висшия команден състав на армията.

Магистратите, както и в момента, ще продължат да подават декларации до Инспектората на ВСС, но ако той установи несъответствие от над 20 000 лв. между обявеното и действителното им имущество, ще ги предава на комисията, която ще прави цялостна проверка на имущественото им състояние.

Освен, че повече хора ще подават декларации, те и ще обвяват повече обстоятелства. Така вече ще се декларират и чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва  (повече от 3 месеца в рамките на една година), както и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 1 000 лв..

Освен деклариране на  имуществото и доходите на съпрузи и ненавършили пълнолетие деца, се въвежда и задължение за обявяване на тези на тези на човека, с който си във фактическо съжителство.

Основание за цялостна проверка на имуществото ще е не само разминаването с 20 000 лв. между декларацията и действителните доходи и имущество, но и влязло в сила решение за конфликт на интереси.

Проверката ще продължава една година, като има възможност срокът ѝ да бъде удължен с 6 месеца.

Проектът предвижда, че комисията може да извършва проверки по сигнал на граждани и да се самосезира по публикация в медиите, когато те са достатъчно конкретни. Сигналите за корупция или за конфликт на интереси срещу магистрати, ще се препращат на ИВСС. Той пък, ако установи достатъчно данни за корупция на съдия, прокурор или следовател ще сезира комисията, за да се образува производство за проверка на имущественото състояние.

"В отделна глава на законопроекта са разписани норми, гарантиращи защита  от неблагоприятни последици на подалия сигнал, като е въведено задължение за инспекторите в Комисията да не разкриват самоличността им, да не разгласяват станали им известни фактите и данните, да предлагат конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск", посочват от Министерството на правосъдието.

Законопроектът предвижда, че антикорупционната комисия има петима членове. Всички те ще се избират от парламента, като председателят ще предлага останалите членове. Мандатът им е 6 години без право на повторно избиране.

От МП сочат, че директорите и инспекторите в териториалните подразделения на комисията ще бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност, а цялостен контрол върху дейността на Комисията ще бъде осъществяван от Народното събрание.