Гражданската и Търговската колегии на ВКС решават:
Когато парите не стигат за главницата и лихвата за забава, може ли длъжникът да избере кое да погаси
 
21 август 2017, 11:22 | Правен свят | Видяна: 1838
 
 

Когато изпълнението не е достатъчно, за да покрие главницата и мораторните лихви, може ли длъжникът да посочи кое от задълженията погасява или задължително се прилага установената в чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) поредност - разноски, лихви, главница. Това е един от трите въпроса, на които предстои да отговорят Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в ново съвместно тълкувателно дело №3/2017 г.

Двете колегии са били сезирани с този въпрос от тричленен състав на ВКС с председател Светла Цачева и членове Албена Бонева и Боян Цонев, пред които е висящ казус за концесия за въгледобив в Бобовдол. Преди това обаче други трима върховни съдии - Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров, също спират свое дело, за да поискат тълкуване от ОСГТК. Те сочат, че за правилното решаване на спора е от значение въпросът за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие разноските, договорните и законните лихви и главницата

Затова второто питане, по което ВКС ще излезе с тълкувателно решение гласи: "Когато по съществуващо лихвоносно задължение е извършено плащане, което е достатъчно да покрие разноските, но не е достатъчно да покрие всички (договорни и законни) лихви и главницата, при условията на чл. 76, ал. 1 ЗЗД или при условията на чл. 76, ал. 2 ЗЗД настъпва погасителният ефект по отношение на задължението за законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?"

Зам.-председателите на двете колегии Дария Проданова и Красимир Влахов обаче са установили, че има и трети въпрос, свързан с вземанията за лихви, по който има противоречива практика на върховните съдии. Той е "Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит - само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва и уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви)?".

Според едното становище понеже предсрочната изискуемост на кредита поражда задължение за връщане на получената сума в цялост (респ. остатъка от нея), това изключва възможността за формиране на договорна лихва. Според съдиите, застъпващи това виждане, така ще се кумулират две обезщетения за забавата на длъжника, които касаят един и същ период и това би довело до неоснователно обогатяване на кредитора.

"Обратното становище е, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежираните към този момент анюитетни вноски, формирани от части от главницата, възнаградителни лихви и такси", обясняват Проданова и Влахов.